Писателите ексхибиционисти не държат на общуването, да.
Не знам дали са повечето.
Ти какво четеш?
Не знам дали са повечето.
Ти какво четеш?
- Публикувана: 10 ноем. 2008, 17:36 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2008, 11:46 ч.
Писането суета ли е?
Аз пък мисля,че в хубавите романи или разкази,в прекрасните стихове няма суета. Къде е суетата в романите на Достоевски,например,или в разказите на Чехов? Или може би в пиесите на Шекспир? А нима в музиката има суета? Или в рисуването?
Суета има във форума,много ясно,но мисля че Валери говори за друго.
Суета има във форума,много ясно,но мисля че Валери говори за друго.
Писателите ексхибиционисти не държат на общуването, да.
Не знам дали са повечето.
Ти какво четеш?
Не знам дали са повечето.
Ти какво четеш?
Права си, че текстът е медиатор. Добрият текст обаче не налага мнение. Той предлага по-скоро интерпретация, а не информация. Текстът сам по себе си предполага интерпретация, заради това той би трябвало да бъде изпълнен със съдържание, да носи послание, което всеки е свободен да тълкува спрямо собствените си разбирания. Да държим автора виновен за посланията, които е вложил, е все едно да държим отговорен читателя за това, което е разбрал. Текстът е просто медиатор на идея. Информацията е заключена в нея, но никой не ти дава гаранция, че читателите биха работили с верния ключ.
Всъщност ти донякъде ми помогна да си дам сметка за писането. То е всъщност форма на споделяне. А всеки би искал споделеното от него да бъде разбрано по начина, по който е изказано. Чисто психологически това се изразява с налагане на модели, щампи. Тоест, на всеки му се иска другите да мислят като него и той да е винаги прав. Суета.
maraidara, не разбрах много на кого казваш това.
Всички писатели, които си изброила, не са писали с цел самозадоволяване пред публика.
Имали са послание, а посланието е информация, която си има посока.
Чтателите.
Това е общуване.
ПП Писали сме едновременно, valerie. Общуването е необходимост, суетата - не.
Всички писатели, които си изброила, не са писали с цел самозадоволяване пред публика.
Имали са послание, а посланието е информация, която си има посока.
Чтателите.
Това е общуване.
ПП Писали сме едновременно, valerie. Общуването е необходимост, суетата - не.
Всъщност ти донякъде ми помогна да си дам сметка за писането. То е всъщност форма на споделяне. А всеки би искал споделеното от него да бъде разбрано по начина, по който е изказано. Чисто психологически това се изразява с налагане на модели, щампи. Тоест, на всеки му се иска другите да мислят като него и той да е винаги прав. Суета.
Бинго.
На мнение съм,че е трябва да се опитваме да разкодираме нещо само,ако ни е нужно,от там нататък няма значение дали е картинка или текст,5 минутен разговор или 5 страници.Имам нужда да го знам,чета го,гледам го,разбирам го,имам нужда да питам пиша или говоря колкото е нужно,за да ме разберат.А за суетата и аз не го разбрах.
Индианците казват: "Книгите са писани от и за белите хора."
Там са техните истини, но и техните лъжи... Човек трябва да счита за изключително важно и ценно съществуването си, за да реши да го или да се обезсмърти. В което от наша гледна точка няма нищо лошо, но на фона на вселенската вечност подобни напъни не могат да бъдат нищо повече освен суета... По-примитивните в нашите очи народи са намирали достатъчно средства за себеизразяване и предаване на информация. Имало е и такива, които са имали своя писменост, но са предпочели да оставят свидетелства за себе си под формата на предмети и рисунки. Не е странно, че общества, за които писмото не е било от голямо значение, са раждали едни от най-добрите оратори... Слова, истории, песни са се предавали от уста на уста... Всеки претворяващ е бил и създател, без да оставя подпис: Това го казах АЗ... Предметите, рисунките, говорната реч са били част от реалния живот... Написаното е било по-скоро израз на някаква елитарност или самоцел... И до голяма степен така е и до днес...
Лично аз предпочитам свободата на тълкуване, която ми дават едни нарисувани протегнати нагоре ръце... Дали ще са символ на победа, молитва, отправена към боговете или вик за пощада... избирам аз...
П.П. Дори и моят дългопис си е професионално изкривяване, резултат от целенасочено гонене на бройка и форма, тоест до голяма степен самоцел и принудителна суета...
Там са техните истини, но и техните лъжи... Човек трябва да счита за изключително важно и ценно съществуването си, за да реши да го или да се обезсмърти. В което от наша гледна точка няма нищо лошо, но на фона на вселенската вечност подобни напъни не могат да бъдат нищо повече освен суета... По-примитивните в нашите очи народи са намирали достатъчно средства за себеизразяване и предаване на информация. Имало е и такива, които са имали своя писменост, но са предпочели да оставят свидетелства за себе си под формата на предмети и рисунки. Не е странно, че общества, за които писмото не е било от голямо значение, са раждали едни от най-добрите оратори... Слова, истории, песни са се предавали от уста на уста... Всеки претворяващ е бил и създател, без да оставя подпис: Това го казах АЗ... Предметите, рисунките, говорната реч са били част от реалния живот... Написаното е било по-скоро израз на някаква елитарност или самоцел... И до голяма степен така е и до днес...
Лично аз предпочитам свободата на тълкуване, която ми дават едни нарисувани протегнати нагоре ръце... Дали ще са символ на победа, молитва, отправена към боговете или вик за пощада... избирам аз...
П.П. Дори и моят дългопис си е професионално изкривяване, резултат от целенасочено гонене на бройка и форма, тоест до голяма степен самоцел и принудителна суета...
... Лично аз предпочитам свободата на тълкуване, която ми дават едни нарисувани протегнати нагоре ръце... Дали ще са символ на победа, молитва, отправена към боговете или вик за пощада... избирам аз...
И въобще... "Ако импресионистите бяха зъболекари"...
"...Няма ли най-сетне животът да се отнася както трябва с мене? Отчаянието ме съсипва! Главата ми се пръска!
Госпожа Сол Швимер предявява срещу мен иск, защото съм и направил моста така, както го чувствувам, а не както подхожда на нелепата и уста!
Не мога да работя по поръчка като най-обикновен занаятчия! Реших мостът й да бъде внушителен и сводест, с необуздани и възпламеняващи зъби, щръкнали във всички посоки като огнени пламъци!
А тя се разстройва, защото мостът не се помествал в устата и! Глупава еснафка, идва ми направо да я смажа! Опитах се да натикам моста насила, но той стърчи като блеснал полилей. Независимо от всичко, аз го намирам за прекрасен. Твърди, че не можела да дъвче! Какво ме интересува дали може да дъвче!..."
ПП И при писането понякога е така. Хубаво е да има жокери от автора понякога - какво все пак е искал да каже, ако очаква да го разберат. Което е и основният смисъл на общуването (евентуално - работата) и целта на писача.
...
ПП И при писането понякога е така. Хубаво е да има жокери от автора понякога - какво все пак е искал да каже, ако очаква да го разберат. Което е и основният смисъл на общуването (евентуално - работата) и целта на писача.
ПП И при писането понякога е така. Хубаво е да има жокери от автора понякога - какво все пак е искал да каже, ако очаква да го разберат. Което е и основният смисъл на общуването (евентуално - работата) и целта на писача.
Добре, че понякога някои хора могат да облекат в думи моите мисли по добре от самата мен.
Цялото това газене в дълбокото ми прилича на "син период". Онзи "син период" на Пикасо, за който толкова нещо се е изприказвало и изписало, пък и колко народ се отгледал с този период,леле мале! Горчивата истина най-вероятно е, че Пикасо е останал само със синята боичка под ръка.