- Публикувана: 13 ноем. 2008, 17:40 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2008, 17:51 ч.
Водите ли дневник на детето си?
.
E, дневник е силно казано. Но от ражденото си записвам разни "параметри" от детската косултация - кога колко висок и тежък е бил. Но пък неща от типа на захранване не съм се сетила да запиша. Когато проговори се фокусирах да записвам смешни думички и изрази, че после се забравят, а са толкова сладки 
Вече говори правилно и съответно съм занемарила писането. Дано и за бебчето, което е на път да имам този ентусиазъм
Вече говори правилно и съответно съм занемарила писането. Дано и за бебчето, което е на път да имам този ентусиазъм
), правя много снимки и клипове. Ще се опитам да й направя photo book за първите 2 години.
Още от началото на бременността си съм започнала да водя дневник, след раждането продължих, но напоследък го правя все по - рядко. Не съм го изоставила съвсем де. На мен самата ми е много интересно като се връщам назад във времето, прочитайки написаното. Сантиментална личност съм и има много неща, които съм забравила, а припомняйки си, ме разнежват. А някой ден може и на синът ми да са му интересни.
Моята майка има кратки записки относно моя бебешки период и много пъти съм чела въпросните записки с голям интерес, благодарна съм й за което
.
Моята майка има кратки записки относно моя бебешки период и много пъти съм чела въпросните записки с голям интерес, благодарна съм й за което
.
Да водя дневник.На баткото водех, сега и на нея.До 1 год.записвам всичко - като дневен режим, ядене, въвеждане на храни и т.н.а после поникване и смяна на зъби,боледуване и т.н.
Почнах да го пиша, защото съм разсеяна и с първото дете от недоспиване се чудех какво съм му давала за ядене и дали съм дала Вигантола.На мен ми е удобно.
Почнах да го пиша, защото съм разсеяна и с първото дете от недоспиване се чудех какво съм му давала за ядене и дали съм дала Вигантола.На мен ми е удобно.
Не съм водила дневник. Нямах време, а и не смятам, че има особен смисъл. Важното за мен беше и е да се грижа за децата и да живея стях възможно най-добре. Вече изобщо не помня кога е паднало първото зъбче или кога точно са направили първата крачка, дор споменте ми се сливат, заради малката разлика на децата. Но помня много добре кои бяха любимите им бебешки игри и книжки, любимите им думички, на какво се смеят и за какво плачат.
Това е интересно, аз също снимам много и се замислих, че мога да направя на децата фото книга.
Докато направи 2 год.възраст бях доста стриктна в записването - килограми, сантиметри, кога спала, кога яла, захранване, болести, първи думички... всичко. Сега вече не пиша. Мъж ми се сърди, че не записвам лафовете на дребната и след време ще ги забравим. Та поне изразите - уникати трябва да взема да пиша.
