Аз явно съм рядко срещано същество, щом си забавлявам с плоските комплименти на съпруга ми. Да, той е прекрасен човек, интелигентен и забавен, но комплиментите му са дървени и плоски. Той си знае и затова рядко изпада в откровения. Аз пък не държа да получавам такива, защото и без думи се чувствам специална за него.
Последната изцепка:
Прибирам се от тридневно пътуване. За 9 години много рядко сме се разделяли за толкова време. Вечерта излизаме с приятели. Някой отвори темата за връзките и пътуванията.
Съпругът ми - Ооо, аз не мога без нея. Не се чувствам добре, когато я няма. Все едно..../търси подходящо сравнение/...да съм останал без телевизор!
Разсмях се. Като телевизор, а? - закачих го веднага.
Аз мога и без телевизор - продължи да се оплита той, опитвайки се да каже, че аз съм по-важна от телевизора.
Ами тогава да вземам телевизора и да си ходя - шегувам се аз.
Нее, не съм имал това предвид. Исках да кажа, оххх, исках да кажа, че се побърквам, когато те няма. - притеснително обясни той.
Има и по-фрапантни примери. И до днес се смеем на тях. Какво да се прави, такъв си е. Аз лично предпочитам плосък комплимент, който ме забавлява, пред клишета или сравнения, от рода "по-по-най".