Нека да ви разкажа моята история, защото вече започвам да си мисля, че семейството ми е един голям куриоз: Семейна съм от 12 години с едно детенце - къде трудно, къде не - избутахме някакси със съпруга ми. От една година се преместихме в София - на квартира. Тъй като мъжът ми е с по-голяма от моята заплата - пое разходите за квартира. Аз - ток, вода, телефони и разходите, свързани с детето. Тук е мястото да кажа, че никога не сме имали общ бюджет - по негово желание, както и, че той е с почти 20 години по възрастен от мен. Минаха няколко месеца и той реши, че е "прекаран" с парите и започна да се държи зле, да отказва да плаща сметки в заведения, както и да намира най-неочаквани причини да не го прави. Куриозни случаи - на почивка сме с карта от моята служба и той заявява - тук нищо няма да плащам, защото ти си ме довела!!! Или на посещение в града където съм учила - причината беше - в този град аз нищо няма да плащам, защото това е твоя град - съответно хотела и другите разноски бяха за моя сметка. В къщи нищо не подхващаше - освен заповедите - сервирай, изглади и т.н. Когато един ден се опитах да го помоля за помощ съответно чух - за 300 - та лева които ти давам - всичко трябва да вършиш!!! Но и това не го задоволи и в един момента каза: ти ще плащаш наема. Да кажа, че го приех спокойно - ще излъжа - истерясах напълно - наех адвокат, попълних молба за развод по взаимно съгласие и му я поднесох за подпис. Той естествено отказа. Отказа и да се изнесе /тук ще вметна, че тази квартира аз я намерих/. Поради тази причина започнах да търся аз квартира, но на тази цена и на такова изгодно място не успях. За съжаление по ред причини не мога да разчитам на близки хора, при които да отида. Сега аз плащам наема, но отказах да готвя, пазарувам и т.н.... Той започна сам да си готви, а за да не го яде отвътре, че се харчи по мене - не се храня с него и детето. Съответно отслабнах 15 кила.... Сега се чувствам доста добре - харесвана съм.... Но като цяло - дявол го взел - много тъпа ситуация. Някой беше казал - България е страната на работещите бедни. Много си харесвам работата, но като държавен служител - естествено много ниско платена.... С тоз господин се опитах да говоря - всеки да дава част от заплатата си за семейни харчове - глас в пустиня. Най - гадното от цялата ситуация е когато детето има нужда от някоя дрешка - след дълги премисляния - има или няма нужда от нея ни изпраща да търсиме и ако евентуално харесаме нещо, той отива с малката да го купи!!!!! Задушавам се - все пак съм още млада - знам, че мога да оправя живота си, ако напусна тази работа - трудно ще е, но колкото и да мисля, това е изхода... Хората с които работя са добри, дава ми се шанс да покажа най-доброто от себе си - и понеже съм инициативна въвеждам в работата много мои идеи. Та трудно ще ми е в този момент да демонстрирам нелоялност, а и не знам какво да очаквам в частния сектор! Та това беше историята ми. Дано да не съм ви досадила....
- Публикувана: 16 ноем. 2008, 15:42 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2009, 11:26 ч.
Как се живее така?
Наталия, от всичко което прочетох освен да ти кажа да се спасяваш, друго не мога. Първо, винаги са ми били странни такива семейства, които нямат общ бюджет. Какви са тия работи, за какво са семейство тогава??? И как ти ще плащаш квартирата, просто нямам думи за твоя "съпруг"
Бягай надалече докато си млада и харесвана!
Бягай надалече докато си млада и харесвана!
Ами първо,като не плаща наем,му събери багаж в някакъв куфар,и пред вратата.Вечерта да си го взема и да си търси къде да живее без пари.
Според мен той просто те търпи,за да го гледаш след някоя и друга година.А щом си млада,ще намериш начин да оправиш живота си.Не го пропилявай в услуга на някой,който не заслужава.
Според мен той просто те търпи,за да го гледаш след някоя и друга година.А щом си млада,ще намериш начин да оправиш живота си.Не го пропилявай в услуга на някой,който не заслужава.
Брееей, нагъл тип! ако е истина разказът ти, намерил е на баницата мекото. действай, наталия, и не си раздавай баницата. 
Колкото до работата ти и частния сектор - задават се леко трудни финансови времена и освен ако не е крааайно наложително, не е докрай разумна идеята за смяна на работата точно сега. не ме разбирай грешно, аз откакто работя съм в частния сектор... но такова е общото икономическо настроение. Ето нещо примерно по темата http://capital.bg/show.php?storyid=582713
Успех от мен и
по наглеца! (не буквално, ей!!!)
Колкото до работата ти и частния сектор - задават се леко трудни финансови времена и освен ако не е крааайно наложително, не е докрай разумна идеята за смяна на работата точно сега. не ме разбирай грешно, аз откакто работя съм в частния сектор... но такова е общото икономическо настроение. Ето нещо примерно по темата http://capital.bg/show.php?storyid=582713
Успех от мен и
по наглеца! (не буквално, ей!!!) 
Директно на въпроса- не се живее така.
Ти наистина ли не знаеш какво да правиш? Не мисля. Ти плащаш наема, ти си намерила квартирата, следователно, ТОЙ живее при теб. През деня, докато е на работа, събираш това онова, изкарваш го пред входната врата, сменяш ключалката и отиваш за една-две вечери при приятелка. След това се прибираш, подаваш молба за развод и толкова. Защо изобщо си живяла така, до сега?
Ти наистина ли не знаеш какво да правиш? Не мисля. Ти плащаш наема, ти си намерила квартирата, следователно, ТОЙ живее при теб. През деня, докато е на работа, събираш това онова, изкарваш го пред входната врата, сменяш ключалката и отиваш за една-две вечери при приятелка. След това се прибираш, подаваш молба за развод и толкова. Защо изобщо си живяла така, до сега?
Този път аз първа ще се осмеля да предположа ,че темата е пързалка. И то не заради нещо друго,а поради факта,че не мога да повярвам,че някой може да живее така 12 години. Историята ми звучи толкова невероятно,че чак се съмнявам да е истина.
Най-малкото-как успяваш с една държавна заплата да плащаш всички сметки,че и наема?
А ако все пак не е пързалка-отговорът на въпроса ти е -ми не може да се живее така.
Най-малкото-как успяваш с една държавна заплата да плащаш всички сметки,че и наема?
А ако все пак не е пързалка-отговорът на въпроса ти е -ми не може да се живее така.
Тук е мястото да кажа, че никога не сме имали общ бюджет - по негово желание, както и, че той е с почти 20 години по възрастен от мен.
Имаш известна вина за положението си-сама си приела да живеете по този,меко казано странен за съпрузи начин...Това,разбира се,не значи,че не можеш да" разтрогнеш договора".Както се вижда-ти и сама се справяш,от какъв зор ти е такъв съпруг?! Събирай му багажчето,сменяй бравата и подавай молба за развод по негова вина,щом не иска да се споразумеете.Та вместо него ти можеш да си пуснеш някоя студентка за съквартирантка и наема ще ти излиза по-евтин.Ега ти и наглецът,не стига,че има млада и харесвана жена,ами и на неин гръб ще иска да живее...
Момиче, имаш достатъчно акъл да разбереш какво те чака за напред!!! Ти ще си живееш по - добре без него пък и мъже бол..
Така НЕ се живее - това е пародия на съжителство между съквартиранти, като единият е в позицията на търтей. Загледай се в живота и продължи напред имаш силите, възможностите и най-вече младостта да го направиш.
Така НЕ се живее - това е пародия на съжителство между съквартиранти, като единият е в позицията на търтей. Загледай се в живота и продължи напред имаш силите, възможностите и най-вече младостта да го направиш.
Мила Наталия, чета историята ти и толкова много те разбирам, защото и при моето семейство е подобно положението. Мислех си, че само при нас е така, всичките ми познати може да не са идеални семейства, но бюджетът им е общ. А при нас е точно както ти го описваш. Аз получавам мога да кажа висока заплата - доскоро печелех повече, отколкото мъжът ми, но от 1 год. не е така вече и започнаха невероятни скандали, вече не издържам. Започнаха да не ми стигат изобщо парите - ние сме с 2деца-ученици. Повечето разходи за децата си ги поемам аз. И напоследък това много му дотежа на мъжът ми и започна да ми държи сметка за всеки лев. Той си получава голямата заплата и си я харчи, както си иска. Много държи на марковите дрехи и всеки сезон си подновява гардероба с безумно скъпи парцали. Аз никога досега не съм си купила нищо марково-не мога да прежаля да дам толкова пари за някаква дреха. На почивки и екскурзии никога не сме ходили - това били излишни разходи, според него. Сега имаме голям ипотечен заем строихме къща, мястото на която е от моите родители- аз имам странични доходи от нея и си го плащах досега, но се подведох по него и с парите, предвидени за вноските тази зима купихме неща за къщата, които не бяха толкова належащи. Той уж ме успокои, че ще ми помага за вноските, даде ми пари за този месец. Но вчера му поисках отново и то неголяма сума за ежедневни разходи и той ми се разкрещя, че вече ми бил дал пари/а те бяха за вноската/, не бил банка и аз побеснях. Същия ден открих в якето му поредната касова бележка за парцалки от марков магазин, която беше колкото вноската по заема. И отново скандал и най-лошото- посегна ми, беше обезумял и направо щеше да ме пребие.
Знам, че всяка от вас би даже ми изкрещяла - РАЗВОД! Но много, много ме боли, защо се стигна дотук? Той постоянно обвинява мен, че вече си мисля, че в мен е причината.
Знам, че всяка от вас би даже ми изкрещяла - РАЗВОД! Но много, много ме боли, защо се стигна дотук? Той постоянно обвинява мен, че вече си мисля, че в мен е причината.
Не знам дали тази тема е пързалка , но за съжаление в реалния живот има и такива "семейства" или по-точно пародии на семейства , в които единият си е направил много добре сметката , че може да живее на чужд гръб.
Към авторката Не се живее така! И ти си тази , която може да промени това.Просто трябва да повярваш в себе си и да го направиш по един или друг начин.Успех ти желая!
Нори74 -само не тръгвай да търсиш причината САМО в себе си.За да се ститне до определена трудна ситуация в едно семейство - вината никога не есамо на единия.Твоя мъж много добре те манипулира с това , че ти вменява вина.
Успех и на теб!
Към авторката Не се живее така! И ти си тази , която може да промени това.Просто трябва да повярваш в себе си и да го направиш по един или друг начин.Успех ти желая!
Нори74 -само не тръгвай да търсиш причината САМО в себе си.За да се ститне до определена трудна ситуация в едно семейство - вината никога не есамо на единия.Твоя мъж много добре те манипулира с това , че ти вменява вина.
Успех и на теб!
Като прочетох и поста на Нори74 още повече се вбесих! 
Егати контето - само за него маркови парцалки, а ходенето на почивка било излишен разход?!
Е тва е върха направо, значи децата са все едно само на майката, и нейните пари са семейни, а на мъжа негови си.
Само едно заслужават такива мъже, но жените сме меки Марии и не ни стиска да го направим. Да му тръснеш децата и да се изнесеш да те гледа отстрани как и ти можеш да си харчиш собствените си пари за себе си, пък белким му дойде акъла в главата.
Интересно за какво те обвинява. 
Още по чудно ми е ти за какво си мислиш, че вината е в теб, само заради неговите думи ли? 
Егати контето - само за него маркови парцалки, а ходенето на почивка било излишен разход?! Цитат
Повечето разходи за децата си ги поемам аз. И напоследък това много му дотежа на мъжът ми и започна да ми държи сметка за всеки лев. Той си получава голямата заплата и си я харчи, както си иска.
Е тва е върха направо, значи децата са все едно само на майката, и нейните пари са семейни, а на мъжа негови си.
Само едно заслужават такива мъже, но жените сме меки Марии и не ни стиска да го направим. Да му тръснеш децата и да се изнесеш да те гледа отстрани как и ти можеш да си харчиш собствените си пари за себе си, пък белким му дойде акъла в главата. Цитат
Той постоянно обвинява мен, че вече си мисля, че в мен е причината.
Още по чудно ми е ти за какво си мислиш, че вината е в теб, само заради неговите думи ли? 
Има такива случаи. Точно заради тях още преди да се оженим обяснявах надълго и нашироко какво е 'общ бюджет',
въпреки, че тук това е по-скоро непопулярно. Много ми беше важна пълната прозрачност на приходи и разходи, така се живее спокойно. Не можем да споделяме заедно всичко в този живот, да имаме деца, дом и общи планове, а основен ресурс за семейството (парите) да делим. Не намирам логиката, просто.
Съветът ми е да опиташ да тропнеш с крак и да промениш ситуацията. Не мисля, че това, че са минали 12 години, че съпругът ти е по-възрастен е причина да не опиташ - в крайна сметка сте на ново място само от 1 година, можеш да използваш това за 'оправдание' за започване на разговор. Обясни, че ситуацията е променена и искаш от утре да имате общ и прозрачен бюджет. Пробвай.
въпреки, че тук това е по-скоро непопулярно. Много ми беше важна пълната прозрачност на приходи и разходи, така се живее спокойно. Не можем да споделяме заедно всичко в този живот, да имаме деца, дом и общи планове, а основен ресурс за семейството (парите) да делим. Не намирам логиката, просто.
Съветът ми е да опиташ да тропнеш с крак и да промениш ситуацията. Не мисля, че това, че са минали 12 години, че съпругът ти е по-възрастен е причина да не опиташ - в крайна сметка сте на ново място само от 1 година, можеш да използваш това за 'оправдание' за започване на разговор. Обясни, че ситуацията е променена и искаш от утре да имате общ и прозрачен бюджет. Пробвай.
Цитат
Той постоянно обвинява мен, че вече си мисля, че в мен е причината.
Още по чудно ми е ти за какво си мислиш, че вината е в теб, само заради неговите думи ли? [/quote]
Аз може би не се изразих много добре, просто съм ужасно объркана и разстроена. При нас нещата са много по-сложни.Просто като прочетох темата за семейния бюджет се включих, защото и при нас го има този проблем. А това, че ме обвинява е, защото от известно време се усъмних, че мъжът ми има любовница и започнах да го следя и да му ровя в джобовете. И точно заради тази бележка, която открих той откачи - че съм била луда и съм го следяла постоянно.
Цяла нощ съм мислила и съм се измъчвала къде ни е проблема - дали в мен е вината, че така го подозирам затова го споделих и тук. Вътрешно съм убедена, ча няма бъдеще нашето семейство, но се страхувам все още от вземане на такова важно решение.
Хващайте си децата и беж!
Може да звучи много крайно,но аз лично,каквото и да е,такова отношение не бих могла да преглътна.И то толкова много време....Ами децата?Ако попият това поведение?!Да,да...Щом децата са моя грижа,значи ще са си само моя.Развод и ...каквото сабя покаже.Това просто не е нормално и не бива да продължава.
Може да звучи много крайно,но аз лично,каквото и да е,такова отношение не бих могла да преглътна.И то толкова много време....Ами децата?Ако попият това поведение?!Да,да...Щом децата са моя грижа,значи ще са си само моя.Развод и ...каквото сабя покаже.Това просто не е нормално и не бива да продължава.
Мили хора, пак съм аз - много благодаря на всички които се включиха. Темата не е пързалка, ами си е живата истина, за съжаление и доста съм спестила, ама историята с парите преля чашата........ Ама се опитвам с кураж и хумор да си нося товара, който сама съм си избрала. Прочетох написаното и от Нори и аз също бих искала да я окуража....... За съжаление явно има и други такива мъже около нас, които са мили, добри и никой не подозира какво се крие зад приятната външност.... Живият пример е до мене - симпатичен мъж, приятен и отзивчив колега във високопоставена администрация, а всички около нас казват - каква приятна двойка..... А всъщност нищо не е такова каквото изглежда......
И накрая ако други жени с моята съдба четат темата съм готова да коментираме и взаимно да си помагаме..... За да не затъвам в мрачни мисли аз танцувам, пея, слушам приятна музика, пиша си с интересни хора, а засега имам идея и да опиша живота си /и без туй съм почитателка на серията "преживяно"/
И накрая ако други жени с моята съдба четат темата съм готова да коментираме и взаимно да си помагаме..... За да не затъвам в мрачни мисли аз танцувам, пея, слушам приятна музика, пиша си с интересни хора, а засега имам идея и да опиша живота си /и без туй съм почитателка на серията "преживяно"/
Мисля, ченай-разумното е да му събереш багажа и да го стовариш пред вратата, щом квартирата се води на твое име.
А после и да го осъдиш за издръжка
Пиша ви от Канада - тук всичко се дели между партньорите. Общ бюджет не съществува и даже българските семейства, които имигрират попадат до някоколко години в тази въртележка. Поканадчват се или се поамериканчват 
Хубавата новина е, че ако се разделят бащата и майката, дори да нямат сключен брак, бащата ще плаща до дупка наема на майката и децата 
Извлечете полза от тази ситуация и станете независими. Работата си не сменяйте, а сменете, както каза някой по-горе съквартиранта, осъдете го за пари и престанете да го търпите само защото е биологичен баща на детето или децата. За съжаление българките все още робуват на общественото мнение и по-честият избор е запазвазване на статуквото. Малкото, които свалят оковите си никога докрай не се чувстват оневинени, защото обществото насажда вина ... а всъщност ние искаме само по-добре да живеем.
Успех, дами,в освобождаването ви
Хубавата новина е, че ако се разделят бащата и майката, дори да нямат сключен брак, бащата ще плаща до дупка наема на майката и децата Извлечете полза от тази ситуация и станете независими. Работата си не сменяйте, а сменете, както каза някой по-горе съквартиранта, осъдете го за пари и престанете да го търпите само защото е биологичен баща на детето или децата. За съжаление българките все още робуват на общественото мнение и по-честият избор е запазвазване на статуквото. Малкото, които свалят оковите си никога докрай не се чувстват оневинени, защото обществото насажда вина ... а всъщност ние искаме само по-добре да живеем.
Успех, дами,в освобождаването ви
Благодаря и аз за съветите! След като споделих тук проблемите си, едно че много ми олекна/не смея да говоря с моите приятелки за тях, защото според всеки ние сме идеалното семейство/. И проумях много неща - наистина имам нужда от това - да променя мисленето си и да разбера, че щом съм нещастна с този мъж трябва да се разделим.
Към greendream, благодаря и за споделеното за това как живеят в чужбина семействата. Ние също като Наталия сме от 12г. женени и никога сме нямали общ бюджет и досега се справяхме. Нямахме такива разправии, но животът напоследък наистина много поскъпна в Б-я, децата порастнаха и разходите също. Не се упреквам, че не го извоювах това с общите пари още в началото, но ето че сега съм в такова унизително положение да моля мъжът си за пари. Аз винаги съм искала да съм самостоятелна, от дете съм работила, като се омъжих не съм си и мислела, че ще живея от издръжката на мъжът ми-смятам го за унижение това. И винаги съм работила - добре че майка ми много ми помага и ми е гледала децата, за да работя аз. Не се страхувам, че ако се разведем няма да се оправя - трудно ще ми е много, но децат гладни няма да ги оставя. Но много ме боли, че мъжът ми се държи така - никога не ми е казал - добре че работиш и печелиш пари, напротив - сега ме обижда, че не ми стигала заплатата и съм чакала на него.Или пък за марковите дрехи като му кажа, че аз не си купувам такива и той- ми нямаш вкус, носи си парцалите тогава, като не искаш маркови. Сигурно трябва и аз като него да съм - да си изхарча цялата за плата за два парцала и после... Вината наистина е в мен и то,
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
Към greendream, благодаря и за споделеното за това как живеят в чужбина семействата. Ние също като Наталия сме от 12г. женени и никога сме нямали общ бюджет и досега се справяхме. Нямахме такива разправии, но животът напоследък наистина много поскъпна в Б-я, децата порастнаха и разходите също. Не се упреквам, че не го извоювах това с общите пари още в началото, но ето че сега съм в такова унизително положение да моля мъжът си за пари. Аз винаги съм искала да съм самостоятелна, от дете съм работила, като се омъжих не съм си и мислела, че ще живея от издръжката на мъжът ми-смятам го за унижение това. И винаги съм работила - добре че майка ми много ми помага и ми е гледала децата, за да работя аз. Не се страхувам, че ако се разведем няма да се оправя - трудно ще ми е много, но децат гладни няма да ги оставя. Но много ме боли, че мъжът ми се държи така - никога не ми е казал - добре че работиш и печелиш пари, напротив - сега ме обижда, че не ми стигала заплатата и съм чакала на него.Или пък за марковите дрехи като му кажа, че аз не си купувам такива и той- ми нямаш вкус, носи си парцалите тогава, като не искаш маркови. Сигурно трябва и аз като него да съм - да си изхарча цялата за плата за два парцала и после... Вината наистина е в мен и то,
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
Наталия, Нори 74, искрено съчувствам на проблемите ви... 
, а те никак не са маловажни. Обидата и болката която преживявате е огромна и едва ли може да се преглътне.
Твърдо за съм за общият семеен бюджет! Какво означава всеки отделно да си крие парите! Ти ще плащаш това, а аз онова. Това не е семейство, а съжителство поради финансова или друга облага! А вашата облага каква е? Да гледате децата, да плащате сметки? Ужасно се разгневих като прочетох поста ви, и не мога да повярвам че съществуват такива долни, подмолни мижитурки, каквито са вашите тъй наречени съпрузи! Съжалявам, но това е мнението ми!
, а те никак не са маловажни. Обидата и болката която преживявате е огромна и едва ли може да се преглътне. Твърдо за съм за общият семеен бюджет! Какво означава всеки отделно да си крие парите! Ти ще плащаш това, а аз онова. Това не е семейство, а съжителство поради финансова или друга облага! А вашата облага каква е? Да гледате децата, да плащате сметки? Ужасно се разгневих като прочетох поста ви, и не мога да повярвам че съществуват такива долни, подмолни мижитурки, каквито са вашите тъй наречени съпрузи! Съжалявам, но това е мнението ми!
....Ама се опитвам с кураж и хумор да си нося товара, който сама съм си избрала. Прочетох написаното и от Нори и аз също бих искала да я окуража....... За съжаление явно има и други такива мъже около нас, които са мили, добри и никой не подозира какво се крие зад приятната външност.... Живият пример е до мене - симпатичен мъж, приятен и отзивчив колега във високопоставена администрация, а всички около нас казват - каква приятна двойка..... А всъщност нищо не е такова каквото изглежда......
И накрая ако други жени с моята съдба четат темата съм готова да коментираме и взаимно да си помагаме.....
И накрая ако други жени с моята съдба четат темата съм готова да коментираме и взаимно да си помагаме.....
. Аз поне така разбирам последния й пост. Защо търсиш сродна душа? КАто разбереш,че има и други като теб, ще ти олекне ли ? Не мисля 
. Я по-добре се вземи в ръце и го изритай тоя задник. Успех
Парадокса в бългорското обществое е именно този,че това същото общество в голям % се успокоява от факта,че има и по-зле и/или на същия хал...този синдром е нелечим,той е трайно насаден и скоро няма да се отървем от това същинско зло...никой не си казва:
"Ей,има и бели хора,живеят бял живот,позитивни са,оптимисти са,знаят кое е тяхно и кое не,какво им се полага и си го търсят и отстояват",да ама не,не се стремим към цитирана група,напротив,издирваме с неподозиран хъс колкото по-зле живеещи от нас,толкова по-добре...еми няма измъкване,има само дърпане надолу...
Не мога да проумея истории от такъв тип,почвам да си мисля,че на мен нещо не ми е наред или,че живея на друга земя,ама изобщо немога да асимилирам този наивитет,кой възпитава такъв начин на мислене???
В нашето семейство е напълно ясно,кое на кой принадлежи и при евентуална раздяла кой с какво си тръгва,общият ни бюджет изобщо не е коментиран,той се подразбира,мъжът ми по-скоро няма да си купи за него си от колкото да не купи на мен,как така аз ще издържам някакъв селски тарикат докато той се прави на пич...ами мнения от типа"престанете да развеждате семействата" ???...това ако е семейство,извинете ме...
Не смятам,че и в двата ти поста намерих нещо,с което да показваш каквато и да е независимост,видях само обвинения и премирение със случващото се,не видях дори намек за самостоятелно и твърдо взето решение,за мен това не е независимост,за мен това е робско,колкото и грубо да звучи...
Не просто се живее така,ами дори не се и съществува...няма значение ЗАЩО се е стигнало до тук,има значение КАК ще решиш/те проблема,но решението е до начин на мислене,всичко останало е без значение...
"Ей,има и бели хора,живеят бял живот,позитивни са,оптимисти са,знаят кое е тяхно и кое не,какво им се полага и си го търсят и отстояват",да ама не,не се стремим към цитирана група,напротив,издирваме с неподозиран хъс колкото по-зле живеещи от нас,толкова по-добре...еми няма измъкване,има само дърпане надолу...
Не мога да проумея истории от такъв тип,почвам да си мисля,че на мен нещо не ми е наред или,че живея на друга земя,ама изобщо немога да асимилирам този наивитет,кой възпитава такъв начин на мислене???
В нашето семейство е напълно ясно,кое на кой принадлежи и при евентуална раздяла кой с какво си тръгва,общият ни бюджет изобщо не е коментиран,той се подразбира,мъжът ми по-скоро няма да си купи за него си от колкото да не купи на мен,как така аз ще издържам някакъв селски тарикат докато той се прави на пич
...ами мнения от типа"престанете да развеждате семействата" ???...това ако е семейство,извинете ме...Цитат
Вината наистина е в мен и то,
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
Не смятам,че и в двата ти поста намерих нещо,с което да показваш каквато и да е независимост,видях само обвинения и премирение със случващото се,не видях дори намек за самостоятелно и твърдо взето решение,за мен това не е независимост,за мен това е робско,колкото и грубо да звучи...
Не просто се живее така,ами дори не се и съществува...няма значение ЗАЩО се е стигнало до тук,има значение КАК ще решиш/те проблема,но решението е до начин на мислене,всичко останало е без значение...
Цитат
Вината наистина е в мен и то,
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
Не смятам,че и в двата ти поста намерих нещо,с което да показваш каквато и да е независимост,видях само обвинения и премирение със случващото се,не видях дори намек за самостоятелно и твърдо взето решение,за мен това не е независимост,за мен това е робско,колкото и грубо да звучи...
Не просто се живее така,ами дори не се и съществува...няма значение ЗАЩО се е стигнало до тук,има значение КАК ще решиш/те проблема,но решението е до начин на мислене,всичко останало е без значение...
[/quote]
Благодаря за мнението, но не съм съгласна с това, че съм се примирала с положението си. Опитах се да обясня, че доскоро наистина не съм зависела от финансите на мъжа ми, покривала съм моите лични разходи и голяма част от семейните със спечелени от мен пари. Съответно и той също се е включвал в плащането на част от общите разходи - според него по-голяма от моята, но пък неговите лични разходи са сигурно петорно по-големи от моите. Парите са от него спечелени - добре да си ги харчи, но сега когато имаме фин.затруднения да ми вдига панаири и да ме обвинява - ей това ми дойде в много...Той е човек, който не би се лишил от неговите си желания - хареса ли си нещо на всяка цена си го купува. Това си е откакто го познавам - дразня се, но съм го приела, не мога да го променя. И затова съм се стремяла за независимост, да печеля достатъчно, че да живеем нормално с децата, без лишения за храна, дрешки и т.н. Но сега като не ми достигат парите от негова страна не виждам разбиране, а упреци от рода: Виж се нали много независима беше, пъчиш се че се оправяш без мен, а пак до мен опря! Сигурно в неговите очи изглеждам такава, затова се чувствам виновна и обидена. И незнам какво ще стане ако се разделим - няма да поискам от него голяма издръжка- не мога да се унижа така. Знам, че е справедливо, но за какво да се тровя - да ме унижава пак ли! Не, благодаря - ще се оправя и сама.
Четох, четох и се чудих дали да се включвам.
Не мога да разбера подобни човешки отношения. Още повече когато се говори за семейство.
Моите пари са си мои, на жената парите са общи - тогава за чий у...й сте семейство? Когато всеки си харчи неговите пари, че накрая и се гледа кой дал повече за семейството и кой не.
В такъв случай всеки да си живее отделно, поне няма да има скандали.
Не мога да разбера подобни човешки отношения. Още повече когато се говори за семейство.
Моите пари са си мои, на жената парите са общи - тогава за чий у...й сте семейство? Когато всеки си харчи неговите пари, че накрая и се гледа кой дал повече за семейството и кой не.
В такъв случай всеки да си живее отделно, поне няма да има скандали.
Четох, четох и се чудих дали да се включвам.
Не мога да разбера подобни човешки отношения. Още повече когато се говори за семейство.
Моите пари са си мои, на жената парите са общи - тогава за чий у...й сте семейство? Когато всеки си харчи неговите пари, че накрая и се гледа кой дал повече за семейството и кой не.
В такъв случай всеки да си живее отделно, поне няма да има скандали.
Не мога да разбера подобни човешки отношения. Още повече когато се говори за семейство.
Моите пари са си мои, на жената парите са общи - тогава за чий у...й сте семейство? Когато всеки си харчи неговите пари, че накрая и се гледа кой дал повече за семейството и кой не.
В такъв случай всеки да си живее отделно, поне няма да има скандали.
Много точно казано.
Вашите отношения са всичко друго, но не и семейни.
Аз не виждам за какво се събират хора като мъжът ти с други, като всеки ще си живее сам за себе си 
Да я използва по всички параграфи. Как за какво.
Да я използва по всички параграфи. Как за какво.
Нори 74 и Наталия искрено ви съчуствам и ви разбирам и ние сме в подобна ситуация смо че моят мъж взема 3 пъти по-голяма заплата от мен и иска всичко да делим на две като аз съм поела и разходите по детето.А остатъка от парите си ги събира и чака да влезе в сила новия семеен кодекс за да си купи нещо и аз да нямам право на него.Да се смея ли да плача ли?Така не се живее и то ние трябва да променим нещо.
Много, много мъчно ми стана като четях темата.Наистина се чудя - как е възможно това? Та нали двама човека заживяват заедно, създават дете, защото искат да споделят живота си. А това означава да споделят и разходите си.
Изумена съм от факта, че един мъж може да остави жена си да поема по-голямата част от разноските, а най-вече по детето. И да дава парите си за маркови дрехи за него, без дори да помисли за съпругата си и за малкото човече. Не знам дали това е егоизъм или просто тези хора не могат да живеят с никого. Защото явно ги дразни дори това, че другият диша от въздуха им.
Изумена съм от факта, че един мъж може да остави жена си да поема по-голямата част от разноските, а най-вече по детето. И да дава парите си за маркови дрехи за него, без дори да помисли за съпругата си и за малкото човече. Не знам дали това е егоизъм или просто тези хора не могат да живеят с никого. Защото явно ги дразни дори това, че другият диша от въздуха им.
Наталия,Нори 74 вашите разкази ме засегнаха доста дълбоко.Вашите историй донякъде се преплитат с моята.Имам предишен брак с 17 год. по голям мъж от мен от който имам прекрасен син.Радвам се,че се разделихме.Той правеше скандали от всичко-какво съм сготвила,къде съм ходила,до това дори кой съм погледнала в заведение.Парите винаги не ни стигаха.Имало е случей и за хляб да нямам.Скандалите прерастваха почти винаги в побоища.Стига разкази.Успях да се разделя,започнах работа далеч в друг град.Сега 4 год. по-късно имам апартамент,кола,страхотен съпруг които ме обожава и уважава безкрайно много и един мъник на 1г,нойто да ни забавлява.Радвам се,че се отървах от бившия си.Не беше лесно,но си струваше усилията.Спокойствието е най-ценното нещо в тоя живот.Сега съм щастлива.Съветвам ви и вие да бягате и да започнете на чисто.Пожелавам ви успех от сърце.Децата ви заслужават друг пример и повече любов и спокойствие.
. Това в кръга на шегата. Помислете за развод.
На мен ми се иска да попитам кое по - точно ви кара да се чувствате независими и до колко е унизително да живеете на издръжката на мъжете си??? Не за друго питам, а за това, че сте склонни заради едната гордост - безмислена и едното ни самочувствие да се правим на мъже и да сме еманципирани после се пишат такива теми и се обсъждат подобни проблеми. Не го разбирам това. Я му скръцни със зъби и да се освести малко, това дете де юре и де факто е негово и той има задължението да се грижи за него и да го издържа - по презумция тъй като детето е малко, непълнолетно и най - вече дете майката е лицето, което обслужва неговите нужди. За това се дава майчинство и се присъжда издръжка при развод. И ако съвсем леко ми следите мисълта този, който се нарича баща и се прави на велик пред жена си, детето си и приятелите си /като си взима маркови дрешки и се конти/ и не дава нищо в семейството по презумпция е длъжен да осигури детето си. Лично аз не приемам такъв живот : кел файда, че съм независима и изкарвам пари, като някой си търтей дори и много красив ми седи на масата като украшение пък и трябва да му давам отчет и да му треперя. И извинявайте за резкия тон : Та като си независима защо не го докажеш - с него или без него все тая.
Не за друго питам, а за това, че сте склонни заради едната гордост - безмислена и едното ни самочувствие да се правим на мъже и да сме еманципирани после се пишат такива теми и се обсъждат подобни проблеми. .
shammi, много хубави съвети даваш, но на този въпрос не мога да ти отговоря. И то защото не мисля, че съм с стремяла да се правя на еманципирана и независима, когато съм взела решение да работя почти наравно, колкото и той. Просто той го възприема явно така- от типа мъже е, които искат пълно подчинение от жената. Ако си стоях вкъщи и да зависех изцяло от него, щеше да е по-доволен, но тогава съвсем няма да имах правото да му държа сметка какви лични разходи прави той. А сега точно от това най-ми е тежко, че въпреки, че и аз работя, печеля и покривам моите лични и семейни разходи пак не го оценява и ме критикува. Затова и споделих и тук проблемите си и много ми помогнахте със съвети, за което ви благодаря! Мое си остава решението дали да продължа да живея с този мъж или да се разделим, но това, че започна да ми посяга и да ме заплашва с бой, какъвто смята, че съм "заслужавала" не мога да го преглътна и ще търся помощ, защото знам, че посегне ли - това е началото.....
shammi, много хубави съвети даваш, но на този въпрос не мога да ти отговоря. И то защото не мисля, че съм с стремяла да се правя на еманципирана и независима, когато съм взела решение да работя почти наравно, колкото и той. Просто той го възприема явно така- от типа мъже е, които искат пълно подчинение от жената. Ако си стоях вкъщи и да зависех изцяло от него, щеше да е по-доволен, но тогава съвсем няма да имах правото да му държа сметка какви лични разходи прави той. А сега точно от това най-ми е тежко, че въпреки, че и аз работя, печеля и покривам моите лични и семейни разходи пак не го оценява и ме критикува. Затова и споделих и тук проблемите си и много ми помогнахте със съвети, за което ви благодаря! Мое си остава решението дали да продължа да живея с този мъж или да се разделим, но това, че започна да ми посяга и да ме заплашва с бой, какъвто смята, че съм "заслужавала" не мога да го преглътна и ще търся помощ, защото знам, че посегне ли - това е началото.....
Мдам, има такива мъже. Пари не дават, отказват извършване на домакинска работа под предлог, че работят, и претенции проявяват, и махна намират. Все си мисля, че ние сме си ги научили така!
А на въпроса - ами трудно се живее така, с търтей. Седнете и поговорете. Майката му е в общия бюджет., който посл есе разходва по пера. За наем, за рейжийни разноски, за храна, за детето, за дрехи, за забавления. Когато се живее с ограничени финанси е най-добре така. Иначе, ако парите са в повечко, чак такъв разчет не е необходим.
А на въпроса - ами трудно се живее така, с търтей. Седнете и поговорете. Майката му е в общия бюджет., който посл есе разходва по пера. За наем, за рейжийни разноски, за храна, за детето, за дрехи, за забавления. Когато се живее с ограничени финанси е най-добре така. Иначе, ако парите са в повечко, чак такъв разчет не е необходим.
Мдам, има такива мъже. Пари не дават, отказват извършване на домакинска работа под предлог, че работят, и претенции проявяват, и махна намират. Все си мисля, че ние сме си ги научили така!
За съжаление май са твърде много.
Като прочета за такива се радвам, че нямам пушка /или друго оръжие/, че иначе досега да излежавам доживотна. Стига бе! Това не е семейство и никога не е било. Изобщо не е редно да имате отделни бюджети, а бащата да не дава пари за нуждите на децата е направо престъпно. Съвети вече са дали, аз не мисля, че мога да го направя, защото за мен това е супер странна ситуация и ужасно далеч от моите представи. В нашето семейство бюджетът е общ и не само това, ами почваме първо да харчим заплата на мъжа ми /за всички ни/ и чак като свърши подхващаме моята, затова понякога от нея и остава малко, и винаги съм намирала това за нормално. Той също.
Здравейте,момичета! Съвет ми дайте!!!!Ние с моят мъж напоследък имаме много сериозен проблем-естествено финансов.Ето защо: живеехме си добре, докато в началото на тази година баща му не получи инсулт.Всички бяхме много притеснени.Естествено заболяването е много тежко и изисква солидни разходи. Моят мъж има добри доходи,над 1200лв. Аз също печеля добре.Семейството му не е богато ,но парите им са достатъчни, за да поемат разходите на болестта.Естествено никога не съм имала нещо против и той да помага. Нооооо.....в един момент се оказа така че неговата заплата аз не я виждам.Живеем у нас, ние с майка ми сме поели всички разходи-сметки,храна,дрехи и пр. Стигна се дотам, че с добър доход ние ходим с по 2лв в джоба непрекъснато.Като попитах какво става ми се отговори,че колата изисквала много пари за бензин, впоследстие най-накрая си призна,че дава парите на майка си,защото баща му бил болен.Ми те получават също около 1000лв месечен доход и на нея никога не са й достатъчни.Никога няма,непрекъснато лъже, че нещо не са превели и на няколко пъти я хванах в лъжи от рода на "ми,маме, дай ми 20лв", а на мен ми казва,че щяла да си купи диванче,ма нямало синьо. Повдигнах въпроса за семейния бюджет,защото в един момент се оказа, че харчим и на майка мизерната пенсия,тя се лишава от всичко,заради нас. Отговорът беше,че ще имаме бюджет,ама той ще си дава парите на мама.Обиди се като му казах,че не желая повече моята майка и аз да издържаме майка му.Тазе жена от самото начало е като зъл демон за връзката ни и непрекъснато ни създава проблеми.Не знам как да се справя с нея,без да го обидя.А виждам,че нещата са пред провал.Не искам да работя и да няма м 1лв в джоба,докато тя си харчи като милионер. Съвет?!
Хмм.,.....странна история.Не разбрах дали имате дете...май не.
Ако ще дам някакъв съвет,той ще бъде:
Нека майка ти да спре да харчи пари,живейте малко по-икономично(със съпруга ти),пробвай се да не купуваш храна за вкъщи,...ммм в смисъл,предлагай все по-скромни и по-скромни ястия и така....Ако не схване намека,.....
Добре е децата да помагат на родителите си,но чак да си дава цялата заплата на нея и да не поема никакви разходи вкъщи....От думите ти разбирам,че не са чак толкова зле....
Ако ще дам някакъв съвет,той ще бъде:
Нека майка ти да спре да харчи пари,живейте малко по-икономично(със съпруга ти),пробвай се да не купуваш храна за вкъщи,...ммм в смисъл,предлагай все по-скромни и по-скромни ястия и така....Ако не схване намека,.....
Добре е децата да помагат на родителите си,но чак да си дава цялата заплата на нея и да не поема никакви разходи вкъщи....От думите ти разбирам,че не са чак толкова зле....
veracat, кажи му, че вече се налага да помагаш на майка ти- лекарства, прегледи... измисли нещо. Заделяй си част от заплатата, харчи си само за теб... а майка ти да си живее с нейната пенсия. В къщи носи малко пари- съответно те няма да стигнат и за храна, и за сметки и за всичко останало...
Не знам къде живеете, но за София не бих нарекла доход от 1000-1200 лв. добър.
Не знам къде живеете, но за София не бих нарекла доход от 1000-1200 лв. добър.
Към авторката - не се живее.
Към veracat - спри му кранчето. И моят дядо получи инсулт, съответно с усложнения, парализа и т.н. Става въпрос за човека, който ме отгледа и ми показа какво означава "баща". Много добре знам какви са разходите, проблемите, притесненията. Определено мъжа ти има нужда да слезе малко на земята. Ако не - да ходи мама му да го гледа. Защото ако аз си давах от една година цялата заплата на баба и дядо, до сега да съм се изнесла там. Да, когато твой близък има нужда от помощ - помагаш. Но чак да даваш цялата си заплата на родителите си ми се струва мааааалко прекалено.
Към veracat - спри му кранчето. И моят дядо получи инсулт, съответно с усложнения, парализа и т.н. Става въпрос за човека, който ме отгледа и ми показа какво означава "баща". Много добре знам какви са разходите, проблемите, притесненията. Определено мъжа ти има нужда да слезе малко на земята. Ако не - да ходи мама му да го гледа. Защото ако аз си давах от една година цялата заплата на баба и дядо, до сега да съм се изнесла там. Да, когато твой близък има нужда от помощ - помагаш. Но чак да даваш цялата си заплата на родителите си ми се струва мааааалко прекалено.
според мен свекърва ти е пълна егоистка,която използва ситуацията да си гледа кефа и синът й да и е до гъза.
Здравейте!Благодаря ви за отговорите.Само да уточня за Рени:доходът ни е по-голям,защото аз взимам около 1000лев, работя и от нас по малко, наем имам и пр.Прилични са ни доходите, ако сме двамата-дете все още няма. Снощи пак зачекнахме темата и като ми се викна, че аз кво искам да не се помага на баща му ли,да го откъсна от тях ли искам, при положение,че той сам ми е казвал, че не може да понесе мисълта да живее с тях и се мяркаме рядко там за по един час.Просто свекито използва положението и злоупотребява яко.Само ако ви спомена за безумните й покупки и намерения, ще ви стане лошо. Но на мен проблемът ми е как да убедя Него, че тя харчи неразумно и го използва под този злощастен предлог-болестта на баща му. Една моя приятелка има същия проблем с нейния и майка му.Мислихме, изчаквахме, говорихме тактично, оставяхме ги да хрупат марули и да нямат джобни,криехме си парите и най-накрая като го видиш, че нема 50ст.за кафе и ти стане жал.Аз моя го оставих тая зима гол и бос само на постно и нищо не помага-взимаме от шефа, носиме на мама. Просто не знам какво да направя.Крият се мизерниците, взимат дългове, а мамите ядат храна, каквато ние само на празници си позволяваме.Въведох тефтер,където всеки пише какво е получил и изхарчил и за какво.В края на другата седмица ще тегля чертата и тогава ще ни понесе вятъра на промяната.
veracat, аз също пиша в един тефтер колко съм похарчила и за какво , но в него отбелязвам само разходите, които правя за детето, защото мъжа ми почти нищо не дава за детето- по ч кутия мляко на седмица, това е.А тя е вече на година и два месеца, и така откак се е родила.Вече ходя на работа, а той иска да делин сметките на 2 въпреки че неговата заплата е 3-4 пъти по-висока от моята, и живеем с майка му, която има доход почти колкото моя, месечно.В моя тефтер и аз тегля чертата в каря на всеки месец, дори си събирам касовите бележки, не защото съм се побъркала толкова, а защото моя мъж не иска да погледне тефтерчето.Ами то така му е изгодно
veracat, аз също пиша в един тефтер колко съм похарчила и за какво , но в него отбелязвам само разходите, които правя за детето, защото мъжа ми почти нищо не дава за детето- по ч кутия мляко на седмица, това е.А тя е вече на година и два месеца, и така откак се е родила.Вече ходя на работа, а той иска да делин сметките на 2 въпреки че неговата заплата е 3-4 пъти по-висока от моята, и живеем с майка му, която има доход почти колкото моя, месечно.В моя тефтер и аз тегля чертата в каря на всеки месец, дори си събирам касовите бележки, не защото съм се побъркала толкова, а защото моя мъж не иска да погледне тефтерчето.Ами то така му е изгодно
Предварително се извинявам,ако ще засегна някой,ама имам един въпрос в такива ситуации думите "мъжът ми","семейство" и "баща" за благозвучие ли ги използвате???
Защото аз имам друго разбиране и тълкувание за тях. 
Аз също нещо не разбирам думата "семейство" по този начин. Няма мои и твои пари, има наши. Като аз нямам и ти нямаш, няма такъв филм да си делим разходите, че да не сме съквартиранти. Изобщо момичета тези неща не ви ли направиха впечатление преди да се омъжите. Аз понякога като кажа по инерция "Ако направя това, ще фалираш" мъжът ми полудява. Какво значи ще "фалираш", щяли сме да фалираме. И е прав.
veracat, мисля, че отношенията ви отдавна са преминали границите на нормалния добър тон, щом сте на фазата да сравнявате кой какво яде...Напълно нормално е съпругът ти да реагира остро, ако ти го критикуваш постоянно защо дава пари за баща си. Особено, ако е единствено дете и няма кой друг да помага. Мисля, че бъркаш в подхода...И на мен някой да ми каже защо харча за родител, считай, че и аз ще застана на нож.
Ако толкова искаш да промениш нещата, може в далеч по-мек дух да го накараш да ревизирате бюджета, да видите колко пари изискват ежемесечните грижи за баща му - за лекарства, прегледи, за други. В общия случай разходите са константни, единствено, ако му изпишат някое по-скъпо лекарство или му назначат някакво ново изследване...И сядате и смятате - приход заплати еди колко си, разходи за лекарства (фиксирана месечна величина) еди колко си, храна вкъщи еди колко си, джобни еди колко си...Ти си го подкарала с рогата напред, с марули и леща, което ще го накара още повече да се заинати над позицията си. Седнете и разумно си направете някаква калкулация, така че хем да сте в помощ на баща му, хем и вие да живеете нормално. Нещо подобно:
Приходи ти и той = 1000+ 1200 = 2 200 лв.
Лекарства баща - 250 лв.
Разходи бензин - 400 лв. (моите разходи за бензин са по-малки, а живея и работя на двата края на София, ходя всеки ден с кола и минавам през идеалния център по 2 пъти)
Храна вкъщи - 500 лв.
Режийни апартамент - 250 лв.
Общо разходи - 1 400 лв.
Остават - 800 лв. / 400 на човек или по 13 лв. на ден на човек.
Ако толкова искаш да промениш нещата, може в далеч по-мек дух да го накараш да ревизирате бюджета, да видите колко пари изискват ежемесечните грижи за баща му - за лекарства, прегледи, за други. В общия случай разходите са константни, единствено, ако му изпишат някое по-скъпо лекарство или му назначат някакво ново изследване...И сядате и смятате - приход заплати еди колко си, разходи за лекарства (фиксирана месечна величина) еди колко си, храна вкъщи еди колко си, джобни еди колко си...Ти си го подкарала с рогата напред, с марули и леща, което ще го накара още повече да се заинати над позицията си. Седнете и разумно си направете някаква калкулация, така че хем да сте в помощ на баща му, хем и вие да живеете нормално. Нещо подобно:
Приходи ти и той = 1000+ 1200 = 2 200 лв.
Лекарства баща - 250 лв.
Разходи бензин - 400 лв. (моите разходи за бензин са по-малки, а живея и работя на двата края на София, ходя всеки ден с кола и минавам през идеалния център по 2 пъти)
Храна вкъщи - 500 лв.
Режийни апартамент - 250 лв.
Общо разходи - 1 400 лв.
Остават - 800 лв. / 400 на човек или по 13 лв. на ден на човек.
малееееее,за пореден път се убеждавам,че българите бавно ,но качествено и необратимо изперкваме.ами утре ако дъщеря ми попадне на такъв кукундел,отивам купувам си пушка и да го няма........ 
егати мъжете! 
ще му родиш дете,ще му готвиш и чистиш и накрая и да си плащаш! да ама не! ама и като чета какви случаи има,въбще нетрябва да се оплаквам от моя мъж примерно ,че........ даже немога да се сетя пример. направо съм уцелила с него. 
Не можах да прочета цялата тема, ама имам няколко въпроса
Защо той ще казва кой ще плаща наема? Не го плащай и ти. Да видим какво ще стане, като ви изгонят де ще иде, ама няма да го позволи и ще не ще ще плаща.
Защо си се омъжила за мъж с такава разлика във възрастта? Обикновено жените имат други мотиви като се женят за по-възрастен, явно твоите са били много далеч от това. И това, че сега почти нямаш на кой да разчиташ, не е ли причината брака с мъжа ти?
Едно само знам, колкото повече отстъпваш, толкова повече ти се качват на главата. Но ние българките като си наденем сами хомота, че после ни е страх да го хвърлим, все си мислим, че като сме свободни ще сме по-нещастни.
Успех, момиче и не се давай!
Защо той ще казва кой ще плаща наема? Не го плащай и ти. Да видим какво ще стане, като ви изгонят де ще иде, ама няма да го позволи и ще не ще ще плаща.
Защо си се омъжила за мъж с такава разлика във възрастта? Обикновено жените имат други мотиви като се женят за по-възрастен, явно твоите са били много далеч от това. И това, че сега почти нямаш на кой да разчиташ, не е ли причината брака с мъжа ти?
Едно само знам, колкото повече отстъпваш, толкова повече ти се качват на главата. Но ние българките като си наденем сами хомота, че после ни е страх да го хвърлим, все си мислим, че като сме свободни ще сме по-нещастни.
Успех, момиче и не се давай!
Само да кажа на авторката Наталия,че знам донякъде за какво говори,защото изживях пробен несполучлив пробен " брак" без документи- като съквартиранти и че тази връзка просъществува няколко месеца. Моя подобен тарикат беше по голям от мен с 13 години . Винаги хубаво облечен,галантен и мил.Колега от работата,ерген .И той ме харесваше ,и аз него.Секса-прекрасен. Мъж мечта .Съгласих се на предложението му тогава да излезем на квартира.Даже аз бях тази,която намери изгодно една луксозно обзаведена боксониера и дори предплатих за 3 месеца напред.
Съвместното ни живеене бе баш неуспешна битка за общия бюджет.Отстрани погледнати бяхме идеалната двойка,ама в квартирата само аз постепенно разбрах що за използвач е мъжа.Човека буквално задръсти боксониерата с негови дрехи и вещи,но да не се отплесвам. Не само ,че аз пазарувах,готвих,чистих,ами и капризи имаше от негова страна кога за гънка на ризата ,че не била изгладена добре,кога че омекотеля,който съм купила не миришел хубаво,кога ,че салатата не била вкусна,защото той бил свикнал със зехтин да я яде ,кога защо съм купила тази евтина тоалетна хартия и какви ли не още фасони. В момента,в който спрях нарочно да купувам неща ( дори и без тоалетна хартия го оставих нарочно) ,започнаха проблемите и човека стана нервак .Еми лъснаха си нещата.Само едно охарчване направи тогава той за двамата ,като зареди хладилника за около 30 лв .Сумата я помня ,защото той си гледа касовата бележка от супермаркета,пък и защото после тази сума щяхме да я споменаваме при следващите скандали.
Уж с по-голяма заплата беше от мен,а все чувах,че иначе имал пари,но само този месец видиш ли, да съм платяла и тока например.Кога за майка му не знам какъв разход направил,за колата му гуми да купил и все номера, за да не си харчи заплатата с мен. От ходенето по заведения ( рядко като заживяхме заедно) винаги бяхме с малки сметки,особено когато е плащал той.
Като минаха 3-те месеца и до 1 седмица трябваше да платим наема за следващия ,бе върха на наглостта му.
Каза,че тъй като той бил харчил за "всичко друго"( представете си само един път 30 лв.дал за храна ) ,аз пак да съм платяла наема отново. Казах му,че ако иска да сме заедно,трябва да си разделяме всички разходи и дори му предложих заедно да пазаруваме.
Само,дето на мен ми писна,та не дочаках такъв перод с него.
Поисках среща с хазяите.Казах им ,че няма да бъдем наематели след преплатата ми от 3 месеца ,обясних им някои неща за господина.Предупредих ги,че ако искат,могат да си преподпишат договора за наем с него,но не и с мен,защото ще напускам боксониерата. Помолих ги да отидат до боксониерата и да му напомнят тока да плати ,пък и да се запознаят,ако ще им бъде занапред наемател. Обещах им,че следващата сметка за ток ( нали знаете,че идват по-късно за предходния) аз ще я платя,ако случайно господина откаже.
Разбрах се културно с хазяите за всички подробности, стегнах си багажчето и се измъкнах от квартирата. После от хазяите го доупознах как се е измъквал и от тях да си плати,но поне проблема с изгонването му прехвърлих на тях.
А на работата си продължихме да си общуваме все едно нищо не се е случвало и за мое щастие ,той сам напусна след година.
Колкото по-рано се отърве една жена от подобен кърлеж,толкова по-добре.
Наталия просто трябва да се справи с кърлежа,който я е засмукал.
Съвместното ни живеене бе баш неуспешна битка за общия бюджет.Отстрани погледнати бяхме идеалната двойка,ама в квартирата само аз постепенно разбрах що за използвач е мъжа.Човека буквално задръсти боксониерата с негови дрехи и вещи,но да не се отплесвам. Не само ,че аз пазарувах,готвих,чистих,ами и капризи имаше от негова страна кога за гънка на ризата ,че не била изгладена добре,кога че омекотеля,който съм купила не миришел хубаво,кога ,че салатата не била вкусна,защото той бил свикнал със зехтин да я яде ,кога защо съм купила тази евтина тоалетна хартия и какви ли не още фасони. В момента,в който спрях нарочно да купувам неща ( дори и без тоалетна хартия го оставих нарочно) ,започнаха проблемите и човека стана нервак .Еми лъснаха си нещата.Само едно охарчване направи тогава той за двамата ,като зареди хладилника за около 30 лв .Сумата я помня ,защото той си гледа касовата бележка от супермаркета,пък и защото после тази сума щяхме да я споменаваме при следващите скандали.
Уж с по-голяма заплата беше от мен,а все чувах,че иначе имал пари,но само този месец видиш ли, да съм платяла и тока например.Кога за майка му не знам какъв разход направил,за колата му гуми да купил и все номера, за да не си харчи заплатата с мен. От ходенето по заведения ( рядко като заживяхме заедно) винаги бяхме с малки сметки,особено когато е плащал той.
Като минаха 3-те месеца и до 1 седмица трябваше да платим наема за следващия ,бе върха на наглостта му.
Каза,че тъй като той бил харчил за "всичко друго"( представете си само един път 30 лв.дал за храна ) ,аз пак да съм платяла наема отново. Казах му,че ако иска да сме заедно,трябва да си разделяме всички разходи и дори му предложих заедно да пазаруваме.
Само,дето на мен ми писна,та не дочаках такъв перод с него.
Поисках среща с хазяите.Казах им ,че няма да бъдем наематели след преплатата ми от 3 месеца ,обясних им някои неща за господина.Предупредих ги,че ако искат,могат да си преподпишат договора за наем с него,но не и с мен,защото ще напускам боксониерата. Помолих ги да отидат до боксониерата и да му напомнят тока да плати ,пък и да се запознаят,ако ще им бъде занапред наемател. Обещах им,че следващата сметка за ток ( нали знаете,че идват по-късно за предходния) аз ще я платя,ако случайно господина откаже.
Разбрах се културно с хазяите за всички подробности, стегнах си багажчето и се измъкнах от квартирата. После от хазяите го доупознах как се е измъквал и от тях да си плати,но поне проблема с изгонването му прехвърлих на тях.
А на работата си продължихме да си общуваме все едно нищо не се е случвало и за мое щастие ,той сам напусна след година.
Колкото по-рано се отърве една жена от подобен кърлеж,толкова по-добре.
Наталия просто трябва да се справи с кърлежа,който я е засмукал.
Леле,направо да се смeeш ли да плачеш ли? Аз лично не съм имала вземане ,даване с такива мъже.То те според мен си и иличат от това ,кой плаща сметката на заведение.Никога не съм вадила пари,като някой мъж ме е поканил някъде .Имала съм ситуации,дето някои са почвали да се почестват ...но само дотам,втори път да излезем забрави.Единия още си го спомням ...седнахме в един бар,и си поръчахме да пием,и като ме видя че си поръчах уиски,и сервитёрката идва с питиетата и той и вика"Дай да платиме че да не забравиме" ....аз се направих на ударена(нали обичам да гледам сеир 
),и той си плати...след това звъннах на една приятелка,казах и да ме чака еди къде си..и си излязохме по женски с нея.Егати и сулюто,ми то ако на първата среща трябва да си делим сметката,кво остава занпред(ааа...и после разбрах ,че дори бил женен...и с жена си живeeли в Испания 
).
Аз лично не съм имала вземане ,даване с такива мъже.То те според мен си и иличат от това ,кой плаща сметката на заведение.Никога не съм вадила пари,като някой мъж ме е поканил някъде .Имала съм ситуации,дето някои са почвали да се почестват ...но само дотам,втори път да излезем забрави.Единия още си го спомням ...седнахме в един бар,и си поръчахме да пием,и като ме видя че си поръчах уиски,и сервитёрката идва с питиетата и той и вика"Дай да платиме че да не забравиме" ....аз се направих на ударена(нали обичам да гледам сеир ),и той си плати...след това звъннах на една приятелка,казах и да ме чака еди къде си..и си излязохме по женски с нея.Егати и сулюто,ми то ако на първата среща трябва да си делим сметката,кво остава занпред(ааа...и после разбрах ,че дори бил женен...и с жена си живeeли в Испания ). Егати и сулюто,ми то ако на първата среща трябва да си делим сметката,кво остава занпред(ааа...и после разбрах ,че дори бил женен...и с жена си живeeли в Испания ).
).и стисни!никога не ми се е налагало да плащам каквото и да било щом съм излязла с мъж. мъжът ми даже ,бяхме гаджета,работихме и двамата,но той с по ниска залата от моята,ми носеше на работа всеки ден обяд.един път не каза-плати си.за нето е обидно жената да плаща дори за кафе.явно съм свикнала така, а и не ми се е случвало подобно нещо и затова се възмущавам. Пълно е с идиоти ... Егати... А най-лошото е, че с тия наште заплати ни да ги изгоним, ни да ги търпим...
Права си
.За какво и тук процента на разводите е толкова голям.Ми като не се разбират хората,се развеждат.Няма да търпят ,я заради имот,я заради дете,или комшията кво щял да каже.
X
Реклама