Денят преди секциото...

  • 12 571
  • 34
  •   1
Отговори
# 30
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
При мен не беше сигурно, че ще е секцио, но лекарят ме извика, за да направи всички нужни изследвания. Кръв, урина, тестове за алергии към упойки, обезболяващи и антибиотици, разговор с анестезиолог, запис на тоновете на бебето.
През нощта обаче започнаха контракции, а на следващия ден ме срязаха по спешност. Та дабре, че си имах всички възможни изследвания.

# 31
  • Мнения: 542
аэ трябваше да родя нормално!но бебка не искаше да иэлиэа,аэ стоях в болницата 7 дни преди да решат да ме оперират!бебето беше эакъсняло с 14 дни!сутринта дойдоха и ми каэаха да не пия и да не ям нищо!направиха ми иэследвания,после клиэма,иэкъпах се,сложиха ми катетър,когато вляэох в операционната ми сложиха система,намаэаха ми корема с някаква йодна смес и после дихах от една маска и докато преброя до 4 и бях эаспала!когато се събудих ми дадоха малката ми принцеса!моята операция я прави д-р Скочев в окръжна болница-варна

# 32
  • Мнения: 498
plam_има ли радостна новина ?

# 33
  • София
  • Мнения: 1 230
Всички изследвания ми ги направиха 1 седмица по-рано. В деня на секциото отидохме в 6,00ч. в болницата. Трябваше да съм първа, но имаше спешно секцио и затова ме вкараха в залата около 8,30ч. за упойката и чакахме екипа за стволовите клетки, екипа на клиника Малинов се оказаха в задръстване, и в 9,25 гушнах Ани.
Треперех като лист предишният ден, но в къщи се понася много по-леко.

Успех!

# 34
  • Мнения: 179
Малко завиждам на тези, които са отишли направо за секциото, а не предишната вечер /явно повечето/. Аз постъпих в болницата в неделя привечер и ме настаниха в патологията при други три жени, които може би са лежали за задържане, защото нямаха корем. А бях в патологията, защото по това време лекарят ми беше шеф на отделението. Леглото беше отвратително и всяко обръщане вдигаше шум, а пък аз се въртях през цялата нощ и ми беше много неудобно.
Иначе ми допочистиха космите /уж се бях постарала/, направиха клизма, после се наложи да моля момичетата от опашката пред тоалетната да ме пуснат преди тях, за да не си изпусна часа за секцио /адски унизително/. Другото не беше страшно. По време на операцията си говорихме с лекаря, не усетих никаква болка, по едно време ми беше станало лошо, но нямах нищо в стомаха си и не стана издънка, по време на т.н. "изгонване" на бебето ме натискаха доста силно, но продължи много кратко и като цяло не беше нещо особено като болка.
Докато бях в интензивното нямаше някакъв проблем освен опита за раздвижване, малко трудно беше, но се забравя.
Когато се прибрах след 6 дена у нас бях съвсем в състояние да се грижа за детето и нямах нужда от помощ.
По-скоро притесненията са големи, отколкото процеса.
Успех   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт