От преди да навърши годинка яде от яденето, което готвя за нас (без пикантни подправки), а на масата с нас седи от бебе, сега вече се храним всички заедно.
- Публикувана: 21 ноем. 2008, 13:27 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2008, 16:45 ч.
от кога заедно на масата?
От 2 годишна - след като спряхме детската кухня и тръгна на ясла.
И синът ми от тогава. 
Здравейте,
и на двамата започнах да давам от нашата манджа, когато станаха на година, но това можех да си го позволя, защото готвя много течни неща и манжи и супи, без да ги запържвам, с малко мазнинка и без пикантни подправки.
Иначе аз си мислех, че въпроса е за друго, за това от кога децата започват да се хранят заедно с възрастните. Ако такъв е въпросът, то аз смятам, че колкото по рано започнат да се хранят заедно всички на една маса, толква по-добре за семейството. Защото така всички се сплотяват и в един такъв момент децата са много склонни да споделят преживяното през деня с родителите. Не че трябва да оставяме децата да се разговорят прекалено много, защото все пак се хранят, но даже и кратко да траят тези моменти, когато децата се откриват и пред двамата родители, не трябва да се изпускат. Така детето се научава да се доверява и на двамата. Неусетно след тези и други подобни моменти детето започва да чувства родителите си като едно цяло. (даже и да не споделят а просто да слушат как родителите си споделят един на друг преживяното през деня). А това е много важно, защото така детето се чувства спокойно, сигурно.
и на двамата започнах да давам от нашата манджа, когато станаха на година, но това можех да си го позволя, защото готвя много течни неща и манжи и супи, без да ги запържвам, с малко мазнинка и без пикантни подправки.
Иначе аз си мислех, че въпроса е за друго, за това от кога децата започват да се хранят заедно с възрастните. Ако такъв е въпросът, то аз смятам, че колкото по рано започнат да се хранят заедно всички на една маса, толква по-добре за семейството. Защото така всички се сплотяват и в един такъв момент децата са много склонни да споделят преживяното през деня с родителите. Не че трябва да оставяме децата да се разговорят прекалено много, защото все пак се хранят, но даже и кратко да траят тези моменти, когато децата се откриват и пред двамата родители, не трябва да се изпускат. Така детето се научава да се доверява и на двамата. Неусетно след тези и други подобни моменти детето започва да чувства родителите си като едно цяло. (даже и да не споделят а просто да слушат как родителите си споделят един на друг преживяното през деня). А това е много важно, защото така детето се чувства спокойно, сигурно.
От преди да навърши годинка яде от яденето, което готвя за нас (без пикантни подправки), а на масата с нас седи от бебе, сега вече се храним всички заедно.
По същият начин беше и при нас.
Откакто има достатъчно зъби, за да яде по-твърда храна. Т.е. от 9-месечна. Изобщо никога не съм готвила отделно за нея. Тя се захрани с пюрета, категорично отказа готвената от мен храна и много бързо започна да яде намачкана такава. Пасирано не е яла никога. Още преди годинка сама прояви желание да се храни с лъжица. Винаги е седяла на масата с нас.
Конкретно за общата храна не помня добре, може би по някоя и друга хапка опитваха още от няколкомесечни. Но "сядането" им на масата с нас е още откакто можеха да са полулегнали на шезлонга. Давахме им по някоя трохичка хляб, колкото да спазим ритуала. И оттогава така си върви - с редки изключения винаги вечеряме заедно.
Малко след годинка започна вече редовно да си хапва с нас 
! На обща храна след годинката, ако това което готвя за нас не ми се струва подходящо, приготвям отделно нещо за нея , каквото пожелае! 
Никога не съм готвила отделно за него. Нямаше годинка , когато съм му давала да опитва от нашата храна, но той си беше записан на детска кухня и ядеше всичко от предлаганата там храна и така до 2 годишна възраст, когато закриха клона на кухнята ни и постепенно човека се отказа от всичко готвено. Така, че и сега за съжаление не ми се налага да готвя специално за него ( на почти 5 години е ) , защото е предимно на сандвичи. 
Иначе с удоволствие му предлагам от нашата храна, но без успех. Дори в градината не се научи да яде готвено. Може да изкара цял ден там само на хляб, но надявам се с времето да започне да обича отново манджи.
Иначе с удоволствие му предлагам от нашата храна, но без успех. Дори в градината не се научи да яде готвено. Може да изкара цял ден там само на хляб, но надявам се с времето да започне да обича отново манджи.