Всичко за сега се уреди от моя приятелка и бивша шефка от Англия, която се обади в 3 часа в Външно Министерство на БГ и те съответно са я свързали с посолството ни в Будапеща, няколко часа докато пътувахме за там, тя вече уреждаше всичко до последната подробност /хотела/, където вече ни чакаха. Хората знаеха английски разбрахме се, не като тези румънци на митницата да не знаят друг език освен родния. Добре, че на унгарската митница се разбрах с жената, че ни пусна да влезем в Унгария, а като ме видя такава обинтована ми пожела успех. Защо рискувах?, нали ЕС ни дава право на "свободно движение на хора и на стоки", румънците от какво се пазят не знам?
Аз пратих съобщение на Ели, но тя не го е получила. Срам ме е от всичко, което се случи и съжалявам, че не съм имала време да прочета мненията ви, за да не тръгна, но така е трябвало да стане!
всичките!