Изключително злоядо дете

       Ако използвам съвета на Франческа Салиери, това означава Божидар да изяде две порции, а Христо хич и няма да се сети да погледне какво има на масата. Не че Божидар е от най- ящните /най- слабите са в групата/, но като му сложа яденето на масата сяда и започва да яде. Обикновено изяжда половината от храната, но пак е нещо. А Христо като го повикам за ядене все едно не се отнася за него. Евентуално, ако е много гладен изяжда една коричка хляб и това е. Лошото е, че когато са при майка ми тя непременно държи той да се нахрани и го гони с лъжицата и му разказва приказки и докато не изяде по- голямата част от храната не го оставя на мира.

crazy chick, сарказъма е в това, че си напълно убедена в това което твърдиш без да си се сблъсквала с него. Ако дъщеря ми се хранеше нормално вероятно и аз щях да съм на твоето мнение, но реалността е друга от идеалния случай описан в книгите и повечето деца. Детето ми е захранено на 6 месеца и колкото и странно да ти се струва имаше предпочитания около 1,5 мес. след това. Ако едно бебе на 10 месеца яде картоф например, а плюе жълтъка ти как би го нарекла? За мен е предпочитание. Факт е, че има майки с повече от 1 дете, с напълно различни хранителни навици.
Пак не разбрах какво е твоето решение на проблема, освен да се върнем към момента на захранване, което е очевидно невъзможно. Дойде, порица ни колко лоши майки сме и толкова. Ето затова се почуствах обидена. Каква е целта ти ?! Лаф да става....

За Франческа Салиери грешката е в мен. Извинявай.

Чакай сега, дай да се разберем... Не помня да съм коментирала родителството ти или да съм имала претенции за меродавност. Това, че се оглеждаш в написаното от мен и то те кара да се чувстваш лоша майка, е лично твой избор - не ме обременявай с него. Не знам ти как разбираш кой с какво се е сблъсквал, дарба някаква ще да е, но позволи ми да имам своето мнение. Факт е, че има майки с повече от едно дете, с напълно различни хранителни навици - аз самата съм една от тях - само не разбрах, какво общо има това с темата? И друго ме тормози... как, да му се не види, е успяло твоето 10-месечно да отдели жълтъка от картофите?? 


PS. Извини ме за сарказЪма, явно си ме заразила. За да не избухне епидемия, се оттеглям от темата, себеизразих се вече.

Ако прочетеш внимателно поста ми по-горе, ще видиш, че точно това съм писала. Постоянно се връщам назад и премислям какво сме сбъркали в захранването, но не мога да намеря отговор. Ние не сме правили  нито едно от гореизброените неща и все пак не яде.  Много бях изчела като захранвах и въпреки това не ядеше твърда храна с охота. Кърма никога не е отказвала.
 Лесно отстрани да се дават съвети, особено пък като не ти е на главата  
Това, което съм разбрала, че стресът веднага й се отразява. Бяхме се върнали в България преди да проходи. Заведохме я на невролог в София, защото беше навършила 1год, а не ходеше още. Поставиха ни грешна диагноза миопатия. Правиха й две много болезнени изследвания с игли. Побъркахме се всички. Детето отказа тотално да яде. Запазихме час за специалисти в Германия и пак се върнахме там. Слава Богу отхвърлиха диагнозата,детето си ходи, но пак разкатаване по самолети и  ето как едно малко ядящо дете спира въобще да яде.
Ако я оставя гладна, означава да отслабне веднага. Накъде да отслабва с нейните 10кг?
Така че и аз не разбрах какво е твоето експертно решение на проблема, защото очевидно не мога да се върна в периода на захранването, а и тук пишещите са с вече големи деца  

Също бих искала тези, които споменават, че човек трябва да се консултира със специалист, да изброят точно какви изследвания да се направят на децата. Защото ние сме ходили и във Варна, и в София при най-големите специалисти по гастро и никой не можа да каже какво му е на детето. Така че и това "заведи детето на лекар" е много лесно да се каже, отколкото да се направи и по-добре ако някой ще напише само това, да напише просто запис в темата, защото е все едно и също.
Ние  правихме изследвания за муковисцидоза, бактериални, цьолиакия, малабсорбция и т.н.

По отношение на храната тя също яде разделно. Трябваше ми време да го разбера. Надробена супа или манджа с хляб не хапва. Само хляб с масло, само супа, само месо, само зеленчуци и плодове, само магданоз .  Все още харесва каши, което много ме радва, защото са хранителни и ми позволяват да "скривам" в тях по нещо полезно, което иначе не яде.
Все още късно вечер или понякога през нощта пие мляко. Правиха й изследване на кръвната захар и казаха, че всичко е в норма. Казаха ми щом иска да яде мляко да не се опитвам да го спирам, пък било то и нощем. Общо взето ако някой ще прави изследвания, най-добре е да се иде в София. Навсякъде другаде не знаят какво говорят.
Също така не давайте сладко на децата или поне го ограничавайте, ако са много свикнали до 1-2 бонбона след ядене, защото сладкото убива апетита.

Не съм експерт и не знам защо се заяждаш. Темите във форума имат за цел да събират мнения, решенията са лична отговорност. Останах с впечатление, че детето ти има някакъв проблем с храненето, проявен след отбиване, поради което сте правили множество изследвания - ако е така, прочети отново 4-тото изречение от поста ми. Не мисля, че разумен човек би нарекъл "злоядо" едно дете с медицински проблем. 


PS. Ако все пак имаш желание, напиши защо изобщо тръгнахте по лекари - само заради неходенето или...? Не яде твърда храна с охота в какъв смисъл - бисквити гризе ли?

При отвращение от храната въобще, бих завела детето при хомеопат. Може на някого да му се види неразумно, но това бих направила аз и съм сигурна, че ще се намери причината и нещата ще се поправят.

Съжалявам,че имате толкова грижи с храненето!
И моят синковец не е и сега и като по-малък не беше ящен
Ама, вече не му се къхъря
Изчетох какво ли не, пил е всякакви сиропи, въздух сменяхме и т.н. Няма кой знае какъв ентусиазъм за хранене, което си е абсолютно моя грешка Винаги съм му давала наградки, десерти и др. подобни, само и само да има нещо в корема отчитам го като грешка, и ако реша да имам второ дете, сматам да съм по-внимателна откъм хранене!
Предложението ми е- да поканиш и други дечица (по възможност ящни) и да им сервираш нещо вкусно и полезно на всички!
При Влади това не даде резултат, всяка сутрин се пазари какво ще яде в детската градин
Успех!

crazy chick, евтината ти психология я запази за себе си. Явно не разбираш какво точно си казала.
 
Една майка казва, че детето и е паднало и пита какво да прави. А твоя съвет да е внимавала, да е гледала къде ходи детето, защото невниманието на родителите е основна причина за травмите при деца. Как това и помага?!  Сега разбра ли за какво става въпрос? 


Кой пък е казал, че ги е отделила. Първо предлагаш едното, следва отказ и предлагаш второто - яде се. 

Добра вечер!
Да се запиша в отбора. И аз често мисля по въпроса с неяденето...Къде сбърках се питам и къде продължавам да бъркам? Моето дете е кърмено доста дълго, захраних на около 6м. както пише по книгите, пюрета ядеше, имаше си предпочитания към някои, но хапваше почти от всички видове. Месните също ги ядеше...не всичките. Постепенно започна да се мръщи на поредното предложено, опитах с домашно сготвено, опитахме много пъти на ДК, дори започна да отхвърля обичани храни. В началото много се ядосвах, отчитам, че това може да е повлияло в отрицателен смисъл върху него. После постепенно се успокоих, но не напълно. Сега тръгна на ясла, вземам храната на обяд (от скоро сме), давам му да опита- не желае да вкуси дори. Забелязвам, че няма никакъв интерес към храната, манджи, такива работи. Яде в движение, играейки, това, което съм си мислела, че никога няма да допусна. Яде бисквити, зрънчо и др. боклуци, за които си мислех, че няма да давам. Изобщо идеите ми за хранене отидоха по....Аз самата съм (била) злояда и пак не мога да се правя. Сега не го насилвам, понякога настоявам да опита, но до там. Яде хляб, кисело мляко, сирене, плодове. Ако прояде кюфтета, кебапчета, пърж. картофи ще съм щастлива, че яде месо поне и нещо разнообразно. Истина е, че ако не си се сблъсквал с проблема не можеш да разбереш ситуацията. Аз помня как реагирах, когато приятелка се оплакваше от неяденето на бебето си, днес я разбирам, но мен пък другите не ме разбират.
Аз съм питала много пъти педиатъра, винаги казва да не се притеснявам, щял да прояде...Чела съм много от опита на др. майки- същото. Дано да са здрави децата, пък колкото ядат- толкова.
Съжалявам, че не можах да пъда полезна със съвет, имате поне и моята подкрепа 
Стана дълго, извинявам се...

точно това написах, че детето ми няма медицински проблем (или поне досега не са открили такъв и надявам се да не открият).
Тръгнахме по лекари, защото беше хванала някакъв вирус, от който дълго време поддържаше температура и разстройство. Навсякъде естествено съм казвала, че не яде и това, заедно с кашавите изпражнения по това време ги наведе на мисълта да я изследват за разни неща.
Разбира се, че яде твърда храна, но в малки количества. Не бих казала дори, че има отвращение към храната. Харесва определени храни. Ако едно дете на нейната възраст омита 250г, тя изяжда на половината (не съм следила точно). Примерно 1 кюфте и приключва или половин пилешко бутче; половинка омлет, направен от 1 яйце и малко сирене; половин купичка супа или кускус със сирене и т.н. Обикновено след основното предлагам още нещо-зеленчук, кашкавал, орехи, солети.. Бисквити и вафли не харесва. Иначе е жизнено дете, бяга, бърбори много и всичко останало; на ръст е дори в горната граница, но и ние сме високи. Просто яде малко и когато е болна или подложена на промяна (пътувания) или стрес съвсем намаля порциите.

Дори само това е достатъчно, за да спреш да се притесняваш. Явно дъщеря ти се засища с по-малко храна и всяко концентриране върху това като проблем намаля количествата до жизнения минимум. Щом яде по 1 кюфте и по половин омлет, всичко е наред - моят син на 5 изяжда по толкова /да не говорим, че досега не е пожелал да куса пилешко бутче, камо ли да яде от него!/  Липсата на апетит, когато е болна или стресирана, също е в реда на нещата - доколкото помня, организмът се възстановява по-бързо така. Може би стечението на обстоятелства покрай вас се е случило такова, може би сте попаднали на некомпетентни лекари, но мисля, че от мухата е станала слон - децата усещат и също като нас, възрастните, могат да повярват, че имат проблем, пък съвсем да нямат. Майка ми е била 10 кг. на 2 години, левкоцитите и винаги са били с количества, присъщи за левкемия, но положението е същото до ден-днешен. Тя просто е един жизнен миньон, който доста младее за годините си, не спира на едно място и някак успява да изкара цял ден на половин филия. 

Че това малко храна ли е за дете на година и 9 мес? 
Моя е на 5 и пилешко бутче не е близнал още.  А като е болен по 2-3 дни не яде изобщо и отслабва драстично, дрехите му започват да падат.

Странно как всички деца стават "злояди" на възрастта около 2 години, онази прословута възраст на "не"-тата, но още по-странно е как повечето майки си мислят, че това се случва само и единствено с тяхното дете, което ще умре от глад, докато другите деца се тъпчат до преяждане. 
Всички деца минават през такъв период, всички деца имат право на индивидуални вкусове относно вида и количеството на храната, всички деца рано или късно излизат от него, но това вече зависи от родителя - дали ще приеме това като нормално или ще го превърне в проблем.
И като чета жалбите на загрижените майки, не мога да се стърпя да попитам - вие всичко ли ядете и винаги в едно и също количество ли?  Когато сте болни или неразположени, тъпчите ли се с храна или ви се гади даже от мисълта да преглътнете нещо?
Аз лично познавам само един-единствен човек, който яде буквално всичко и когото никога не съм чула да каже за нещо "това не го обичам". 

Гледам я тази тема и се чудя за какво е пусната, за да разберете какво ядат чуждите деца или как са се справили други със същите проблеми или за да се разтушите и да намерите сродни души и заедно да се "борите" с неяденето  ?!?

Като бившо злоядо дете и майка на капризни в храненето си деца ще ви кажа, че няма злояди деца  . Може да не ви се вярва, но е така. Задавали ли сте си въпроса защо "злояди" се оказват само децата които имат храна в изобилие, защо няма "злояди" деца в институциите?!?
Има хора които са лакоми, а има и такива които са капризни, има хора на които им  е нужна повече храна и такива на които по-малко. Децата също са хора. Колкото по-бързо разберете, че вие можете да определяте само какво да яде детето ви (и то докато е малко), но винаги то ще определя количеството и спрете да се притеснявате от това толкова по-бързо ще изчезнат проблемите ви.
И понеже може да решите, че аз имам ящни деца и само ви поучавам ще ви кажа, че големия ми е правил на година и нещо стачка, която продължи една седмица в която не яде почти нищо. Та и ние сме виждали бонбони тик так  . Няма дете доброволно умряло от глад.
Аз спазвам няколко правила. Яде се в определени часове, не се яде между храненията освен плодове и то не много. Яде се само на масата. Хранено не продължава повече от половин час, кой ял ял, кой не е да е, следващото хранене е в следващия определен час не по-рано. Яде се десерт само ако си изял поне половината от основното. Не заменям едно с друго, няма начин детето да яде супа, ако знае, че отказвайки я вие ще му дадете бисквита. Не говоря пред детето за неговото хранене (децата имат неприятния навик да оправдават лошите ни очаквания, да не говорим, че обожават да са център на внимание). Не превръщам в трагедия неяденето. Съобразявам се с вкусовете им, но умерено  . Не може да се консумират само любими неща, но като не ядат дроб, значи не ядат, ако го готвя за нас на тях правя нещо друго, но не пица  .
В заключение ще ви кажа, че аз самата проядох когато майка ми спря да ме тъпче, моли, заплашва, преследва и най-вече да ме държи на масата докато не си изям манджата иначе казано с часове... за съжаление това стана когато бях на 10-11 години  . Е моите деца проядоха на по година и нещо, оказва се че майка ми е била значително по-вманиачена от мен.
И последно спрете да се интересувате, изобщо , от това колко и какво ядат чуждите деца. Включително и по форумите    .

Амин!