Публикувана: 2 дек. 2008, 08:59 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2008, 15:23 ч.

Противоположностите се привличат или...?

2 641
41
1

# 30 2 дек. 2008, 18:51 ч.

Мнения: 5 710

Не може да ме привлече моя противоположност. Не бих устояла на напрежението.
Обаче, ако това ще те успокои, моят мъж с който сме много еднакви е по-задълбочен домошар от мен.
Тоест, дори и при най-гладките взаимоотношения все се налага да се правят компромиси. Лошото е, като се правят само от едната страна. Аз мисля, че трябва да говорите за нуждите си и да стигнете ( поне) до извода, че имаш право на
развлечения, дори и той да не присъства.

Едно любопитство да проявя - как дефинираш любов с човек, с който абсолютно нищо не те свързва?
Каза, че любов определено има.

# 31 2 дек. 2008, 19:00 ч.

София
Мнения: 3 064

Цитат на: _tonitta_ в вт, 02 дек 2008, 18:34

Цитат

Съпругът ти има психологически проблем коренящ се в миналото му. Но той сам трябва да поиска да се промени

Не е речено че трябва да има психологически проблем. Просто характер, това е.

Има, според мен, защото никога не е имал подкрепа и сам не знае как да я даде. Човек, който няма модел на семейство е доста затруднен в такава роля.

# 32 2 дек. 2008, 19:08 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: 10cent's в вт, 02 дек 2008, 18:51

Едно любопитство да проявя - как дефинираш любов с човек, с който абсолютно нищо не те свързва?
Каза, че любов определено има.

Е, не е нищо, щом има любов. Освен ако не говорим за страст.

# 33 3 дек. 2008, 11:59 ч.

Мнения: 448

Вече казах, че онази дивата и страстна любов е отминала, което е нормално с течение на времето.На нейно място има обич помежду ни.Как да го дефинирам като това се чувства, не мога да го опиша.Хилядите компромиси и лишения в името на другия.Безбройните грешки и последвалата прошка.Поредния шанс, който даваме на брака ни.Усилията, които полагаме, за да вървят нещата гладко.Чувството на празнота, когато сме далеч един от друг и си липсваме.Часовете, които прекарваме приятно заедно след една такава раздяла( по служебни причини, а не по желание).Копнежа ни да имаме още едно дете заедно.
Двамата сме стигнали до извода, че проблемите ни идват точно от тези наши различия, които споменах по-напред.Когато имаме някаква обща цел даваме всичко от себе си да станат нещата така както искаме двамата.Тогава сме едно цяло.Най-простия пример-ремонта, който правихме наскоро.През цялото време се забавлявахме-кое, къде, как, какво ще бъде.Рисували сме, като малки деца и сме се смяли, разни картинки на разположение и цветове и т.н.
Питането ми по-скоро беше винаги ли трябва да си определяме някакви общи задачки, които да ни сближават, защото иначе нещата се разминават.И няма ли някой ден да се измориме от тези усилия, които полагаме, за да сме двойка, една цяло.Има ли бъдеще този брак?Това ме интересуваше.

# 34 3 дек. 2008, 12:07 ч.

Мнения: 5 710

Румито, според мен трябва да си дадеш сметка за едно нещо.
'Хилядите компромиси и лишения в името на другия' двупосочни ли са?
Защото ако са двупосочни, аз не виждам кой знае какъв проблем. Това значи че той/ти сте наясно с другия.
Проблем виждам, ако се жертваш само ти, ако страдаш и се обезличаваш само ти от тази връзка.
Не знам как не можеш да обясниш обичта, но за мен да ме обичат и в същото време да не се интересуват и съобразяват ( наравно или хайде почти наравно с мен) с моите нужди, желания, емоционалност, характер, насторения и т.н просто не ми се връзва.
Естествено не всичко е черно-бяло, нито е някаква везна с баланс 0. Но нещата пък и не могат да текат само в една посока.

# 35 3 дек. 2008, 12:18 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Компромисите винаги са повече от единия. Но това не винаги може да се забележи (отнася се и за двете страни).
По-важно според мен е не толкова дали и другият прави също толкова компромиси колкото теб, а колко са компромисите, които ти правиш. Защото само с компромиси не се живее.

# 36 3 дек. 2008, 12:43 ч.

Мнения: 448

Компромиси правим и двамата.Даже бих казала, че той прави повече, но не сме си го натяквали един на друг.Както вече писах много пъти е ходил на места, където не е искал, заради мен.Аз да съм доволна.Друг е въпроса, че аз го познавам и виждам, че ще му е по-добре да си е вкъщи пред ТВ-то в момента.От там се сдухвам и на мен вече не ми е гот да сме там, където сме.Точно това е въпроса: няма нещо, което ни доставя удоволствие и на двамата еднакво.Как да се изразя, за да ме разберете.Той прави компромис, аз се чувствам добре, после аз правя компромис-той е ок. newsm78

Абе идиотска работа.

# 37 3 дек. 2008, 13:03 ч.

Мнения: 2 556

А защо го водиш по места, където той не иска Shocked

Аз никога не водя мъжа си с мен на срещи с приятелки, купони с мои познати и т.н. Изобщо не му се ходи и на него, защо да го насилвам. Аз пък не го придружавам на йога лекции, медитации, състезания и т.н. - какво да правя там? И двамата сме доволни и щастливи, и двамата имаме възможност да правим това, което искаме, без да досаждаме на другия да "споделя" нещо, което не му е по вкуса. Нали сме иначе все заедно, просто понякога обичаме да релаксираме по различни начини - за нас това не е проблем, вие защо така сте се вторачили в това?

# 38 3 дек. 2008, 13:18 ч.

Мнения: 448

Tess, не си ме разбрала правилно.Не го водя насила някъде с мен.С приятелките ми се виждаме отделно, без мъже.Мъжете ни пък ходят на риба или мач без нас.Нормално е.Всеки от нас си има лично време да се занимава с нещо любимо.
Смисъла на темата ми е съвсем различен.Явно няма да получа отговора на въпросите си.
Благодаря ви искрено на всички, които се включихте! bouquet

# 39 3 дек. 2008, 13:26 ч.

Мнения: 2 556

Руми, ти описа, че мъжът ти многократно е ходил на места, където не иска, заради теб. Наистина звучи като че ли ти го водиш там, където не му е интересно, нормално е да се заблудя Wink

# 40 3 дек. 2008, 14:13 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Rumito в ср, 03 дек 2008, 13:18

.Явно няма да получа отговора на въпросите си.

Отговори получаваш, но не ти харесват.

Цитат

няма нещо, което ни доставя удоволствие и на двамата еднакво.

Това не е нещо, което може да се промени, какво да харесва човек или не, не е въпрос нито на нагласа, нито на възпитаване.

# 41 3 дек. 2008, 15:23 ч.

Мнения: 115

Явно се обичате, но не сте съвместими.
За да съжителствате правите прекалено много компромиси и това ви изтощава емоционално.

Съвет не мога да дам...

Препоръчани теми

Бившата му!

Защо искате деца ?

Сексуално несъвместими в семейството

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: