Наистина много тънка е границата, за която говори Judy. Тя не трява да се преминава, а как ще се направи това зависи от въображението и на двамата, и на детето, и на родителя. Тук важно значение има и познаването на собственото ти дете и начините да му влиеш.
При синът ми върши работа успокояването чрез говорене и предлагане на алтернатива. Но той все повече взе да разбира. Да обясня какво правя-след третата игра на тези коли, които се задвижват с монета, започва да се тръшка за четвърта. Оставям го още седнал на колата и обяснявам, че тя ще се измори и утре няма да работи. Трябва да се приберем вкъщи, защото котето е гладно и чака да го нахраним. После ще четем книжката за тракторите. Обикновено всичко това завършва със заключение от негова страна "айде, скок" в превод "хайде, да слезна и да тръгваме".