Мами, как реагирате в такава ситуация

Откакто знае да си иска, от тогава казвам: "на заплата" или директно "нямам парички". Независимо от ситуацията 
Никога не се е тръшкал или ревал истерично.
 Сега вече пита предварително: "имаш ли пари?" и "когато вземеш заплата, ще ми купуш ли?"
Само книжки и енциклопедии  купувам веднага 

Досега не съм попадала в такава ситуация, т.е. дребният не ми е правил истерии навън от къщи. Най-често се случва да си иска (на висок глас) разни неща за ядене от магазина. Когато преценя, че съответното нещо е подходящо - салам, кашкавал, боза (най-вече) - купувам. Ако иска нещо "забранено" - чипсове, пуканки и т.н. боклуци, просто го водя при някой негов друг любим продукт, за да го разсея, или пък казвам, че ще го купим друг път, защото засега сме дошли за друго в магазина.

Обяснението защо няма или защо ще се купи нещо започва още от вкъщи, не в магазина.
И ако се стигне до там детето ти редовно да се тръшка пред витрините и щандовете работата е от най-приятните. Доста родители практикуват "подкупничеството" с играчки или лакомства и логично детето се научава да иска. Ако всеки ден получава играчка и един ден просто му бъде отказана е ясно, че ще има драма.
От рано съм научила дъщеря си на простото правило, че всичко се купува с пари, а парите никой не ги дава даром. Това ще й послужи и за напред, за да се научи да уважава парите и да пилее за щяло и не щяло. Така че, когато кажа, че нямам пари или откажа да купя нещо, няма и драма.

Аз лично при по-голямо дете бих казала, че нянам финансова възможност или ще купя това, което си е харесало на заплата или по някакъв повод под формата на изненада.За лакомства не знам как ще подходя, но едва ли ще му разреша да се тъпче с вафли, шоколад и чипс.

От малки сме повтаряли, че мама няма толкова парички. Сега първо пита имали мама парички? Никога не се е тръшкала. Приема факта, че мама няма в нея, а ги е оставила вкъщи и другият път ще вземем.

Здравейте!Големия ми син е на 3г и 9м.никога не се е тръшкал.Купуваме от магазина по едно нещо.понякога ако поиска нещо друго му казвам.че утре ще го купим и той се съгласява.

Зависи от възрастта на детето.
На 2 годишно каквото и да обясняваш - едва ли ще проумее, затова просто избягваш пазаруването с него.
На по-големия син винаги съм действала с "предварителния избор" - отиваме на покупки и ти можеш да си избереш какво да ти купя между това и това /например дъвка и бонбони/ и т.н.
Винаги действа.
Сега, когато разбира стойността на парите и покупките определям цената или вида - до 2-3 лв. или десерт, мляко, плодове.
За книги обикновено никога не налагам ограничения. Играчки без повод - рядко и то пак като предварително сме прокоментирали цената.

Преди да влезем в магазина съвсем културно се уговаряме за какво отиваме и какво ще купим!!
Влизаме и се почва - искам това, това и това... и това...., включително неща, които просто си залежават вкъщи.
Отговарям: "Не може, нали дойдохме да купим еди-какво си.
Следва неистово пищене, рев, ляга на пода и се тръшка... Ставаме център на внимание, обслужват ме по най-бързия начин, хващам я под мишница с едната ръка/защото рита и ръкомаха/, добре че е слаботелесна, че се справям все още.
Междувременно някой ми подава обувките й, защото докато пазарувам е успяла да ги свали и да ги захвърли някъде....
Е, така приключва шоуто!  Добре, че е около веднъж месечно

При нас много сериозни драми и тръшкане не е имало, но синът ми е все още малък и предполагам,че не се е усетил още за тези "прекрасни номера". Като влезем в магазин за играчки, забърсва каквото му падне, но бързо го връща на мястото. Ако се запъне, просто се опитвам да му обясня, че не сме дошли да купуваме такива неща и гледам да го заглавичкам някакси и да му отвлека вниманието. Засега се получава.
Понякога, когато тръгнем на разходка, има рев за нещо малко за похапване - предимно солети, защото аз още сладки лакомства не му давам. Не винаги успявам да го разсея и затова в повечето случаи като поиска, му купувам - давам му няколко, прибирам пакета и с това се приключва. 

НИКОГА не ми се е тръшкал по магазините.
Имаме си уговорка, че при излизане има право на САМО едно нещо.
Например, ако е поискал дъвка, няма право да ме кара да купувам друго.
Е, аз така или иначе му взимам и други неща обикновено, но той няма право да изисква повече от едно.

 

И аз си мислех, че е въпрос на възпитание, но се оказва, че не е съвсем така. До дете си е. Възпитавам децата си еднакво, но само малкият ми син ми прави такива номера. Как реагирам ли? Обяснявам, че няма точно в този момент да му купя това, което желае, а КОГАТО продължи да се тръшка- не му обръщам внимание и той престава. Веднъж се случи една баба даже да ми каже:" Ако не можете да му купите шоколадче, да му го купя аз!"

П.С. Книжки отказвам много рядко. И то само когато вкъщи вече я имаме и стои захвърлена някъде из шкафовете. Или когато искат да им купя просто "за спорта".

Моят още не иска нищо, не  проявява интерес към т.нар "полезни" храни, ама никакъв. И аз не се натискам.
Що се отнася до тръшкането, едва ли има дете, което да не минава през този период, при едни е по - силно изразено, при други, не чак толкова, но това просто е момент, който трябва да преживееш с много търпение и надежда, че ще отмине. За конкретната реакция в магазин, примерно, мисля, че игнорирането е най - добрият метод.

Никога не се е тръшкала за нещо.Дори съм я вкарвала в магазин за играчки да си избере нещо тъй като съм взела заплата същия ден и след 10 минутно оглеждане ми заяви : "Ми мамо аз всичко си имам".

Попадала съм в такива ситуации,обяснявам първо,че в момента не може да се купи,гледам да предложа нещо друго за да я залъжа,тя е малка за да разбере точно иначе за какво става въпрос.Имало е моменти,в които категорично казвам "Не може"...
Тръшкане рядко е имало,ако нещо е била крива то тогава се случва.
Снощи обаче ме срази,не знаех да плача ли ,да се смея ли...
Отиваме до магазина,тя има винаги по джобчетата стотинки,които си събира,от мен ,от баба и..
След като си хареса определено нещо за хапване ,се обърна към мен с "Мамо,моля те"... ,аз отговорих "Добре.само това обаче,може,вземи си"Застанахме на касата и след като мина нейното лакомство през лелката ,тя си подаде шепичката с парички да си плати  и аз останах без думи,а касиерката само ме погледна ...

О цирка е пълен.Аз още чакам моето бебе да се роди но съм ходила на магазина с детето на сестра ми.ПОБЪРКА МЕ.Ама ние бяхме в хипермаркет и той не казваше "лельо иска"ами направо си обираше от рафтовете.Излязохме си от магазина като пичове с много лакомства и подаръци от добрата леля.

Въпроса не е в това има ли пари или не, а редно ли е да се купува всичко което детето иска, затова никога не се оправдавам, че нямам пари.
Не искам да го лъжа.

Като пазарувам със сина ми иска всичко, което види, а после не се изяжда - говоря за ядене, сладки неща, корфлейкси.
Казвам му, че мога да му купя 3 неща да избере кои да са те. В повечето случаи работи.

Една ситуация не успях да предвидя и се получи доста кофти - в кварталния магазин започна да мрънка, че иска какаови сламки, които струват стотинки.
Вкъщи вече имаме поне 10-на които така си стоят, купени и неизползвани.
Мрънка си през цялата опашка докато чакахме, аз през цялото време обяснявах, че имаме същите вкъщи, не му трябват нови, но той упорит - иска ги и това е, а аз си държа на своето и казвам, че няма да ги купя.
Накрая собственичката на магазина му ги връчи в ръцете и му ги подари ....
Не прие да ги върнем, а аз се чуствах загубила битката отвсякъде.... тъпо.
Така и не ги изпи тия сламки.

Редовно попадам в подобни ситуации. Редовно най-спокойно обяснявам, че вече нямаме пари и сме купили други неща (изброявам ги). Редовно на Ваньо не му дреме и се тръшка за неговото си. Редовно не го получава... Обаче, от около седмица има напредък. Сега е спрял да се тръшка и пита, "А утре като имаме парички, ще ми го купиш ли?"  

Не смятам тръшкащо се дете за края на света.  
Моето също се тръшкаше, но не и за да му купя нещо. Не смятам, че да се купува много или дори всичко разглезва детето. Важно е КАК се купува и КАК се презентира покупката...
Никога не отказвам заради самия принцип. Случва ми се да купя всичко, което се поиска - когато става дума за храни и напитки. В следствие детето ми не е 'жадно' за още и се случва да не желае нищо.

Никога не извинявам отказа си с "това е скъпо" или "нямам пари".  

Мой то  момче  е  на  2  годинки,но  досега  ни  ми е  правил  циркове Винаги  му  обяснявам  ,че  когато мама  няма  парички  ме  е  разбирал ,

Това все едно аз съм го писала.  Понякога й казвам, че принцесите не ядат еди какво си и тя веднага се отказва от него.  Голяма мания са тези принцеси и номерът работи. Но в повечето случаи казвам, че нямам пари - няма проблем с това, защото тя е свикнала. А с книгите също номерът работи: "Дай по-добре вместо тази близалка или лъки бой да ти купя една книга!" и веднага се съгласява.
Но е нормално да има истерии от някои деца. Има такива, които не могат да осъзнаят нямането на пари и това е нормално - малки са.  Според мен, в най-лошия случай, изнасяш хлапето на ръце навън и се разбирате насаме.

Не лъжа,пари за дъвка имаме. Изобщо ? не е за пари тук ,или дори за конкретния продукт,а за принципа "искам,купи ми".
Всеки дом си има правила как се справя с това,аз не купувам подобни неща,изобщо,както и играчки в присъствието на децата,няма драма.

Ми не си права.Не е до възпитание, особено , ако е някое 2-3-4-годишно.Голямата ми дъщеря Никога не е правила подобни сценки.Малката-прави.Възпитава ги една майка, еднакво-аз.
За мен е проблем пренаситеността на пазара на шарени боклуци, сложени предвидливо нанивото на дтеските очички.И да-не е до идея за дъвка, щото и презервативи хвана оня ден-и те лъскави и на една нейна ръка разстояние.

Мдааа, и на мен скоро ми се наложи да обяснявам на големия, нищо че е почти на 8 г., че точно тези дъвки, лепнати най-отпред на касата в супермаркета са само за големи . А той на висок глас, пред цялата опашка - "Че аз съм голям и обичам люти дъвки!"

Процедирам според възрастта, разбира се, тя е водещ фактор при по- голямата част от избора ми на видове поведение.
Та дете до около 3 години не водя с мен по магазини, особено в магазини за играчки. Пазарувам с такова най- много в голям магазин, където го връзвам в количката и то се забавлява с предварително дадена му от мен играчка, с нас и останалите клиенти. Не са ми мрънкали, особено пък за храна, още по- малко съм виждала тропане и опяване за такава. И да видя- все едно- ако не се каня да купувам поради каквато и да било причина, просто ще заявя, че няма да купя и толкоз. На тази възраст и да се наложи- няма какво да обяснявам, няма да ме разберат, колкото и американски специалисти в поредните си книжлета за отглеждане на деца да съветват, че всяко нещо трябва да се обяснява на децата. Не обичам да кипи безсмислен труд, имам си достатъчно друга работа.
На 4 годишното и нагоре дете обяснявам спокойно и без каквито и да било угризения /защото нямам такива/, че Х няма да купя, понеже /според истината в случая/: има вече такова чудо; чудото е некачествен китайски /или друг/ боклук и ще се счупи още с разопаковането; за толкоз пари ще купя нещо къде- къде по- качествено или полезно- чудото не си струва парите, които му се искат; в момента нямам средства. Не лъжа за причината, понеже няма смисъл, а всяка от така изброените е налице при всеки човек, когато прави избор при покупки, включително и недостигът на средства, нека не се лъжем- един няма за бонбони, друг- за Лего. Предпочитам хлапето да е наясно с истината и с нашите финансови възможности, няма нищо лошо в това, напротив.
Дори и на тази възраст на хлапетата не виждам смисъл да влизам в магазини, където се продава "техният" асортимент, ако не се каня да пазарувам точно това и ми трябва мнението им, евентуално, за избор на подобна покупка. Ако искам само да огледам не си водя опашки със себе си. По принцип не влизам в магазини, когато не търся нещо конкретно, включително и за мен самата.

ЪЪЪъ, таковата, да си връзвам децата като куенца пред магазина, когато влизам за хляб или да наема детегледачка за един час, за да нямам опашка?И не само за хляб по принцип никой не води малко дете със себе си на пазар за разнообразие, рентабилно и продуктивно е да го оставиш другаде.Къде, е въпроса, обаче... Джуди, сподели как ходиш на пазар без деца?

Въпрос на организация- така съм намерила за целесъобразно, така съм се организирала.
Малките покупки са след работа и се носят от къщи, големите- в големия магазин в събота или неделя, когато, вече писах, как постъпваме. Когато съм била в къщи по майчинство тати купува на връщане от работа дребните неща. Нищо магическо няма, формулата работи.

...аз нищо не разбрах...че е до организация-това го знаем.Дай дефакто как действа.Пример-след работа, казваш-след работа съм с децата....и приеми, че фактор тати няма..ако искаш на лични, че е Офф.

Аз пък не разбрах кое не е ясно.
Като се връщам от работа определено не съм с децата, те не ходят с мен там, ако ходеха нямаше да плащам на бавачка и да ги записвам по градини. Фактор "тати няма" у нас не е налице, понеже такъв има и винаги е имало.
Организацията си я правим според възможностите. Моите са такива.
 

Ми, Джуди, опитвах се да дам и друга гледна точка, когато организацията Опира само и единствено до един човек, който на прибиране от работа събира и децата пътьом.Което ознаава, е независимо от великата организация, вариант да влезнеш в магазин за нещо елементарно е над 100% и няма наачин да вържеш детето където и да било.Онзи с помощтта винаги има вариации на организация.

Пак не разбрах къде е проблемът ти.
"Опира само и единствено до един човек, който на прибиране от работа събира и децата пътьом..."- ми добре, когато съм прибирала големия от ДГ съм си го прибирала аз, какъв е проблемът да си купя преди това нещо, което ми се налага и да не го влача с мен по магазините? Не съм имала проблем в това отношение ни грам. Даже е в пъти по- удобно не заради това да не ми иска да му купувам всякакви глупости, а по- скоро да не го разтакавам в лошото време излишно. Първо- покупки, после- градината и вкъщи. А тези покупки не ги правя ежедневно. Защо ми е? Отиваме веднъж седмично и си пазаруваме за цялата седмица, през останалото време най- много един- два пъти хляб да купя или мляко и то ако не сме си съобразили седмичното количество.
Ако не мога дребните неща да си организирам какво ще правя по- съществените?

Еми например на мен магазин до работата-няма, има До детската градина и След нея.Вариант, в който първо пазарувам означава да нося торби и да влизам с торби в градината и с половин ръка да се опитвам да обличам деца.Казах, че има различни варианти на удобство и няма общо с организация.Ако за теб да напазаруваш преди градината е удобство, за мен не е.Но не е организация.Как да е, дерзайте в темата, аз проблеми нямам, дадох просто пример.

Как ще се организираш си е твой проблем, как ще се организирам аз- мой. Когато се търси разрешение- такова се намира, като се търсят причини да не се намери- също. Аз съм намерила такова и го споделям. Купуването на един хляб не е равносилно на мъкнене на торби. За да не мъкна си отделям по 2 часа в почивния ден, да не си хабя времето ката ден за такива неща.
Точно до организация опира и до нагаждането й спрямо конкретните условия, които си важат за теб. На конкретния въпрос на автора дадох конкретен отговор- избягвам да пазарувам с бебета и много малки деца, а на по- големите- обяснявам според каквато си е истината и толкова. Никой не ми мрънка, нито големият, нито малкият, нито племенницата /когато беше малка/.
 

да, явно си на принципа-няма деца-няма проблеми пазара без деца за теб е панацеята.
не е до организация, когато имаш отмяна за 2 часа събота,има хора, които я нямат.аз говорех имено за варианта, когато нямаш вариант за без деца и т о често, ако не ежедневно.Тогава няма и вариант два часа събота за Голям пазар.Получава се-всеки ден по повечко, а не само по един хляб.И не говоря за себе си.Достатъчно примери имам около себе си.Всеки ден поне три майки около мен са така.Понякога великата организация се разклаща много сериозно.Аз съвсем практично те попитах, ти на заяждане изби,бях забравила какво е някой да се вкочпчва в неие мнение и да подкача на заяждане, развесели ме, благодаря и организирана и спокойна вечер!

Аз гледам да ходя без детето на пазар, след работа докато е още на градина или докато си играе с баща си. Хем всичко става много по-бьрзо, хем и двете ми рьце са свободни за покупките (пазаря ведньж за цялата седмица, не всеки ден).  Преди да трьгне на градина ходих все с нея да пазаря, но едно се бях научила - да не влизам в магазина без да я сложа в количката и да й бутна нещо в рьцете да се занимава. Само така имах спокойствието да накупя всичко и на нея да не й е скучно. Като порастне и започне повече да разбира ще видим как ще е... 

Пенелопа , съвсем практично ти отговорих, заяждането не е от моя страна. Който има време да си заведе детето на ясли и да го вземе от там, ще намери пътьом време и да си купи каквото му трябва. Като не желае- ще си ходи с децата- негов избор, не мой. който предпочита да си губи няколко пъти по ред времето в пазаруване, вместо да си свърши работата за 1-2 часа пак си е направил неговият си избор.
Напълно погрешна и немотивирана е интерпретацията за проблемите и децата, която е безсмислено дори да обсъждам.  Ако и когато ми се "разклати" организацията ще си я "подпра" според нуждите и възможностите. Поне аз не се каня да спамя излишно темата. Написаното от мен е ясно и който пожелал- разбрал.
Пример: Ciao_bella определено е и разбрала и достигнала, паралелно с мен, до същите изводи. Лично аз не намирам за полезно за когото и да било да се водят малки деца на пазар. Който иска- да ги води. Който не иска- има си решение.

Като отидем в магазин се забавлява с други неща, например да бута количката, да слага покупките в кошницата, да избере той киселото или прясното мляко. Ако поиска нещо за ядене му взимам, но има неща, които не купувам - зрънчо, чипсове и др. Обяснението ми е, че тези неща не помагат на децата да стават големи и силни и засега се приема.

Ако сме заедно в магазин за играчки му казвам, че разглеждаме или избираме подарък за едикой си, в което той дейно участва. Също така го уча да казва не "Искам това, искам онова, искам другото", а "Харесва ми това, харесва ми онова, харесва ми другото". И това за сега има ефект.

Тръшканията не само за купуване, а за каквото и да било не минават и не ги пробва често.

Детето е част от семейството и е редно да участва в ежедневните неща, включително пазаруването.

Сега, като е голяма вече, обяснявам, схваща (има и изключения, разбира се ).

Като малка - ясно е: хващам и изнасям. Само човек, който няма деца или е имал кротко дете, може да се заблуждава, че това опира до поведение.
Има и моменти, в които да кажем е гладна, жадна или й се спи, тогава положението става доста напечено.

Моето в хранителните магазини не иска почти нищо, така че преценявам, рядко й отказвам, умерена е.
Виж за играчки - там е по-сложно, като цяло избягвам подобни магазини   а в супермаркетите тактично обикалям на километри от щандовете с кукли и подобни   

Тръшкал ми, се е разбира се и за играчки и за лакомства и аз винаги обяснявам дали дадено нещо ще го взем или не. Играчки купуваме само когато има повод или когато аз съм на кеф. Лакомства купуваме почти всеки ден, но му предоставям той да си избере само едно нещо от всичко. Ако се заинати за две или повече неща, тогава взимаме само едното, а другото обещавам, че ще му го купя утре или някой друг път  .

Моите омитат пода почти на всяко влизане в магазина.    Вариант без деца на магазин за мен няма - мъжа ми излиза по тъмно и се и прибира когато е тъмно, вземам ги обикновено минута преди да затворят градината, никакъв шанс да съм успяла да напазарувам преди това. Сутрин пък ми е само до магазини преди работа - аз докато ги облека, нахраня и разнеса по училище и градини и станало време да съм на работа...  Реват, тръшкат се - ами уморени са децата, ако преценя понякога /рядко/ им купувам по нещо, но обикновено  си остават със реването и тръшкането. Малко на зор ми идва с 3 деца да бутам и количка с продукти и да ги влача пищящи ама вече свикнах  Варианта да ги вдигна на ръце не го умея, че са ми множко, а да ги сложа в количката докато пазарувам също не ми се отдава, понеже скачат от нея с надолу главата...само си задвижвам тихомълком на родителите с кротки деца, и се усмихвам съчувствено на другите майки с пищящи като моите.

До дете си е.И аз се чудех на деца,тръшкащи се в магазина,но щом се появи синчето...спрях да се чудя.Каката никога не ми е правела такива циркове,както малкия.Кошмар.Лазене по земята,викове,ревове....Взимам го и директно излизам.Без думи и молитви.Вън и толкова.
И двамата ги възпитавам еднакво.

Не сме имали такива ситуации. Не се е случвало децата да се тръшкат в магазина за нещо. МОже би заради това, че обикновено получават това, каквото искат, защото не прекаляват. ОТ съвсем малки им обяснявах защо отиваме до магазина, какво ще купим, дали ще им купя нещо и точно какво и така си спестявах проблемите.

Редовно попадам в ситуация, Рая да иска нещо, на всяка цена  . Директно казвам, няма да стане, понякога мрънка, понякога не.... Е, от 10 поискани неща за деня, 2 -3 се купуват, няма как.

Оо имали сме такива ситуации. Когато беше по малка не ми е правила проблем, проблемите започнаха като порасна.  Разбира се това което най ме е дразнело ми дойде на главата . Не купувам разбира при всяко посещение на магазина нещо. Това съм го обяснила вкъщи, повтарям го и в магазина. И да се разреве не и обръщам внимание и всичко си идва на място. Става ми мъчно понякога, но не мога да се оставя да ме маниполира едно малко дете.

Ами или му казвам, че съм му взела достатъчно неща...защото аз  с него не мога да не вляза в магазин и нищо да не му взема....
или да си избира между това, което сме зели и което иска....
или да обяснявам му ако нямаме повече пари в момента....
или му напомням за болното му зъбче и стига толкова сладости, ако не иска пак да ходи на машинката....
и разни такива...обикновенно се справяме добре.....но са се случвали и истерии....
понякога пък отстъпвам и му го взимам....

Днес бяхме с малката в един супермаркет.
Всичко, което си харесва е над 50 лева.
Взех едно десертче, обясних спокойно че сега нямаме пари и това е.
Не се е тръшкала.

Само се оправдаваш, явно ти е слаба организацията нещо
В Унисон-моите не са се тръшкали реално.Голямата-съвсем никога, малката просто забира и бута на земята-малка е да си каже искам, та тя и името не може да си каже още.Но на Никол визията за Заедност и за Семейство ми допада -да се знае ежедневието, да се знаят задълженията.
Относно репликите-нямам пари-и да и не...някак все с това да се оправдаваш е набиване на увство на вина, че иска, па ние все нямаме.От друга страна е редно да знае и реалното състояние на хазната дет се вика.

и аз си задавам тоя въпрос-моята дъщеря не се тръшка(е прави го,норядко и то обикновенно в къщи),но повтаря със спокоенн равен тон нещото ,което иска докъто не го полу4и-може и над 100 пъти-  няма такъв инат
ина4е няолко пъти е изпадала в истери4но тръшкане за глупости,но тогава я гушкам силно и й повтарям тихо да се успокои и после да ми каже какво иска и тя се успокоява и после все успявам да я забаламосам с нещо друго и да забрави-виждала съм много майки,койито оставят децата си да се търкалят в магазините по земата с думите-ще му мине- и 4естно не го разбирам това-така само се възпитава нервно дете според мен

МЕРЕЛИН  - за съжаление ако не си го изпитала няма и да го ръзбереш....и по-добре за теб.
Аз съм оставяла така сина си да се въргаля на земята....имаше няколко месеци период, в които чуе ли че се прибираме от парка и почваше истерията....никакво говорене, гушкане, успокояване, обясняване, забаламосване, пеене, подкупване, викове и т.н. просто не помагаше...всичко съм пробвала....е като застанех на крачка -две от него спокойно се потръшкваше на земята и спираше сам да реве и идваше да се гушне....
Гадно е погледнато от страни знам...но понякога наистина е по-добрия, че и единствен вариант....
Ако може по друг начин, не бих го оставяла така с нарицателна цел или нещо....но когато нищо друго няма ефект, това също е вариант

За моя радост премина и вече се разбираме човешки с приказки...дано повече няма такива периоди...

Ако ми го правеше в магазини - директно вън бих го извеждала, но такива циркове чак сме нямали заради бонбони и шоколад....

Въпрос на разбиране и гледна точка.
Майка ми също си пада по баламосването - аз не. Оставях дъщеря ми да се тръшка като еднто нищо... Предпочитах тя сама да овладее гнева си и да го управлява, а не аз да й отвличам вниманието. 

Когато беше мужду 1 и 2 години само седеше и гледаше рафтовете. Никога не си искаше и дори съм я питала и предлагала да вземем нещо. Но след 2 годинки нахитря и се започна едно искане... дори само за спорта - ей така да купим нещо. Тогава се тръкаше и ревеше. Напоследък това отзвуча. Вече по-лесно приема "Нямам парички и не мога да ти купя". Пак си иска, но без да се тръшка... Тъй че при нас е въпрос на възраст.

Винаги казвам на дъщеря ми директно,ако нямам достатъчно пари на момента.
Обяснявам й,че следващият път ще и го взема като имам пари,и вземам нещо друго ,което е по-евтино.
До сега съм нямала проблем с нея,не ми се е тръшкала и мисля,че ме е разбирала.
Но се старая следващият път да си удържа на обещанието и да и купя това ,което е искала.да уточня никога
не ми е искала нещо супер голямо и  много скъпо.

Точно тръшкане никога не сме имали в магазин.....спорове-да/понякога и по-шумни/....Понеже и при мен няма положение да пазарувам каквото и да е без деца,от малки и двамата са научени че в магазин не се пипа нищо,преди да сме го платили.Какво ще се купува казвам още при тръгването от къщи......като винаги имат право да кажат какво искат,но знаят че трябва да е по-едно  и еднакво за двамата......ако е нещо което на мен не ми се нрави/попада в категорията храни които не смятам подходящи/обяснявам,защо не ми се струва подходящо да го купим и задължително им предлагам нещо друго,което мисля,че е  ...За магазините за играчки също се уговаряме предварително,ако искат само да разгледат,но без да купуваме-може да влезем и да  разгледаме......почне ли някой да мрънка-си излизаме скоропостижно.Не използвам довода с парите,защото проблема обикновенно не е ,че няма възможност,а че не смятам за редно да купувам всичко което искат или им е привлякло вниманието заради лъскавата опаковка или поради факта,че някой друг го е купил същото.

Нашият син не  се е тръшкал /към момента /, но сам "пазари"-т.е. хвърля в количката..разбира се под зоркия ми поглед Като започне да се унася и да мята зрънчовци и др подобни неодобрени от мен "лакомства", му казвам да ги върне по местата им.
Само ако го изтърва да пазари с баща си купуват разни безумия като кафява боя за коса/аз не се боядисвам/, явно щото му е харесала мацката на кутията и боза, която не пие...обаче всеки път упорито я взима

И аз си мислих,4е е до възпитание докато не станах майка
Понеже сме лепнати с него като д и гащи винаги е с  мен на пазар. Минава по рафтовете, слага в количката......уажас. Това е виждало детето - това прави. Преди да отидем на касата правим разбор и връ6таме ненужните неща. Тръшканици не е имало, ако иска нещо преценявам дали става или не. В пове4ет слу4аи иска мляко, боза или подобно. Разрешавам. Ако е дъвки или бонбони коментираме докато не постигнем консенус 

И при нас е така. Сега като кажа, че нямам парички спира с искането. 
Не я лишавам от лакомства и гледам да не прекалява с тях.

Скоро в един магазин за дрехи дъщеря ми си хареса блузка с H2O, която беше
за 8-9 годишно дете, казах, че няма да я купя. Тя се разрева, взе да ми опъва
ръцете.... Номерът с нямането на пари не мина, защото преди това бяхме до
банкомат. В крайна сметка с продавачката се разбраха, че в края на седмицата
ще има размер и ще го запази за нас...   От тогава минаха 2-3 седмици и размер
все още няма, но като влизаме в магазина дъщеря ми не плаче, защото знае, че
продавачката е "наш човек" и ще и запази подходяща блузка.

Моето дете никога не е искало нещо толкова голямо, че да не мога да си го позволя. Обикновено иска плодове. Не мога да й откажа. И не съм до сега, само защото евентуално може да се разглези.
Точно за това като влезем в магазина я оставям сама да си пазари, това което иска, именно защото не съм я спирала- не прекалява. Слага си в кошницата плодови млекца, кроасан, плодове, и вафли обича, шоколади много рядко.

Е от дете до дете има разлика, но моето е така 

Аз съм от тези майки ,която допусна сериозна грешка в това отношение. Досега беше презадоволен със всичко. Сега вече на 4г. нещо ми е ужасно  невъзможно да променя нещата. А трябва, чакаме и второ дете. Доскоро всеки ден се купуваха играчки/било то по-големи или малки/. В супермаркета почва да пълни кошницата с чипс, сникерс , шоколад, данет и кремове. И ако съм направила сметка да пазарувам за 30лв. трябва да се огранича до 20 за да взема и въпросните неща/дори и да има в къщи от тези неща/. Стига се до там, че от обяснения НЕ РАЗБИРА.  Взема неща колкото може да носи и бяга навън  Днес за пореден път си казах ,че ще си пазарувам вече сама. Не мога да се справя и вече става сериозен проблем. Дори мислих да пускам тема да питам как се справяте. Аз не мога и съм се отчаяла.

Ами не винаги е до възпитание. Никога не е бил презадоволен в каквото и да е, но си е дете с проблеми и може да истеряса и да се тръшне от най дребното. Разбира се, се опитвам да предугаждам и да се справям безболезнено в ситуацията, но не винаги помага. След като може да изпадне в истеричен пристъп от това, че му спирам телевизора, какво остава ако иска да му се купи нещо.
Пресен пример на връщане от градина минаваме през една бензиностанция понеже поиска сок и му казах ОК, но вътре видя скъпи плюшени играчки и се тръшна и забрави и за сок и за всичко. Такава физиономия на скръб направи, че продавачките ме взеха за някаква зла майка, която не иска да купи играчка на детето си, но след дълги увещания склони, че този прасчо , който иска ще пишем на Дядо Коледа и той ще му го донесе, обаче Утре.  Съгласих се само и само да можем да тръгнем , добре,че на другия ден вече го беше забравил. Но не винаги става така, в повечето случаи си търси обещанието като наследство. 
А в супер с него не влизам , ако нямам карта пълна до горе. Покупчик номер едно. 

много често ставам свидетел на такива драми в магазина и винаги ми е ставало неприятно. Сега от както и аз имам дете гледам на нещата  от друг ъгъл.

МАриета много ми хареса тактиката ти  отределено ще влезе  в употреба и при нас

На този етап детето ми на 2.4г. иска от магазина единствено шоколадово яйце и нищо друго.И той е от тези,които се тръшкат доста често и разбеснее ли се по никакъв начин не мога да го успокоя.Оставям го да се тръшка и това е.Дори не ме чува какво му говоря.Който има такова дете само той знае за какво става въпрос.

Не съм съгласна, че това е резултат от глезене. Моят син много често се тръшка за щяло и нещяло от около 6 месеца насам и въпреки, че досега нито веднъж не е получил това, което иска с рев, продължава да си се тръшка човека и да се пробва, явно не се отказва лесно или просто се ядосва, че не става неговото и така си отдушва емоциите. И аз нямам точно обяснение защо се тръшка и реве истерично. В случая как да го възпитам да не се тръшка? С говорене не става. Единственото, което мога да направя в такава ситуация е да напусна сцената по възможно най-бързия начин, защото никой не е длъжен да го слуша.

За съжаление,не успявам вече да й отвлека вниманието,нито да я успокоя,нито да я убедя ,че дадена вещ,играчка или книга не мога и не искам да купя.Изтъквам ред причини,увещавам,моля ... и въпреки това не успявам,затова накрая отскубвам желаното от ръцете й и я извеждам принудително от магазина.Баща й и баба й също не успяват да се справят,затова вече избягваме влизането във всякакви магазини ,иначе стават панаири.
 До 3-годишна възраст ставаше номера с отвличането на вниманието,но на 4г.-не!Тежи ми...,но няма друг начин,пробвахме различни методи и похвати,но не би-детето ми смята ,че трябва да купуваме всичко и това е.
 
Само да поясня,че имам предвид покупки за по 5-10 и доста повече лева,които си ги иска във всеки магазин,за дребни лакомства не отказвам,но пак гледам да е нещо що-годе полезно и да избягвам боклуците.

И аз да депозирам в банката с идеи (ексцентрични/налудничави)... Случая не е от БГ, но на който му стиска да опита. В хипермаркет дете ляга на земята и почва да рита и пр. (стандартната програма). Бабата (явно по-спортна личност и освен това die hard  непукист) ляга до него и почва да го имитира. Това е бил последния подобен инцидент с въпросното дете.
Според мен е имало ефект, щото дете използва поведението си, за да "изнуди" потърпевшия към определено действие, когато потърпевшия започне да го имитира, вероятно решава, че този похват може да бъде разбран погрешно и ... така де ... разбрахте ме...
Опитвайте на своя отговорност - ако ви изведе охраната от някой супермаркет или записа от камерите се появи в някой сайт за видеосподеляне

Аз имам три деца и за щастие не ми се е случвало с нито едно от тях подобно нещо.Обикновено просто казвам,че няма да купя нещото и въпроса приключва

Абсолютно желязно правило е на ден да се изпълнява само едно желание. И то- ако всичко е наред. Могат да са бонбони (от по-приличните), може да е плодово мляко, може да са солети. Но едно.
Ако иска второ, отиваме да върнем първото. Задължително. Свикнала е и си прави сметката.

Ако нещо поиска, а не мога или не ща да й го купя в момента, предлагам "да го запомним". Ако е дребно, за утре, ако е по-голямо, за някой повод. Никога не отказвам да поговорим за желаната вещ; твърде често това изчерпва интереса на детето. Не отказвам и да поразгледаме играчката (ако за това става въпрос) в магазина, да я пипнем, да помислим как се играе и струва ли си наистина. Твърде често това внимание стига.

Ако преценя, че има нужда от това, което иска, купувам. Ако не - опитвам се да й обясня защо не трябва да го купуваме.

Понякога правя опити да й покажа, че парите имат стойност и че не 'растат по дърветата', като й казвам, че не мога да го купя, защото нямам пари - тя обаче отговаря или "аааа, знам, че са ти в попмонето" или 'ами да ходим да си взема моите от касичката". А нейната касичка никога не е празна, от около двегодишна има навика като види оставени някъде у дома пари да ги прибира в касичката си, или направо да ми иска за да си пълни касичката, дори още от тогава се беше изхитрила като й дам стотинки да недоволства и да иска "лепчета".

Та искам да кажа, че използвам един от двата похода да обяснявам и в крайна сметка не купувам неща, когато не е необходимо. Сега вече ми се удава, но имаше период в който не можеше да се излезе с нея на глава и съзнателно избягвах да я водя с мене по магазини. Вече дори предварително се спазаряваме какво и кога може да се купува.
А имаше и период, в който всяка вечер баща й като я доведеше от градина тя започваше да си иска дневната награда, но за това аз си бях виновна, и както я бях научила, така я отучих.

Първата дума на дъщеря ми беше "Дай!", а на сина ми "Искам!". Някак им е вкоренено да пожелават всичко, което видят. Но това не означава, че получават всичко винаги и веднага. Много по-често ги отклонявам. Първо пробвам с отвличане на вниманието /докато бяха съвсем малки, това помагаше/, но като пораснаха достатъчно, за да помнят повече от 2 минути, вече вкарах тежката артилерия: обяснявам за парите, да, понякога и шамаросвам, по-често ги увещавам и убеждавам, че това, което са си харесали е пълен боклук. Или се започва изнудване - хайде да е за рождения ден, хайде да е за именния ден...
Откакто притежават собствени финанси /сурвакарските парички/, които сами управляват, вече добре си правят сметката за цените,  качеството и количеството. Бяха на по 4г., когато осъзнаха пазарните механизми.

Прочетох доста от мненията (признавам си, не всички!), но според мен е тотално грешно да се обяснява на детето, че "сега няма парички"...

Много хора биха протестирали, но замислете се, бихте ли искали след време първата асоциация на детето ви за вас да бъде "той/тя постоянно нямаше пари"? По-важно е, разбира се не просто да се купи нещо, а да се даде на детето възможност да действа активно и осъзнато за да го получи или постигне по начин, който и вие одобрявате.

Не става дума за обикновен пазарлък (макар, че рано или късно и през това се минава), а за система при която да се опитате да възлагате цели на детето си, при достигането на които да си получава наградите. От вас зависи колко големи или малки ще бъдат целите, колко начесто ще бъдат наградите и от какъв калибър също така... А, и контролът по изпълнението си остава в ръцете ви - вие определяте (разбира се, честно!) дали е изпълнено всичко както трябва.

И да, на всеки може да му се случи детето му да се затръшка в магазина. Но това не е някаква велика трагедия и по никакъв начин не трябва да смущава околните, нито пък потърпевшите. Просто е още едно представление...

Моят син все още не се е тръшкал в магазин, но се случва да протяга ръчички към нещо и да мрънка (не може да говори още).
Обаче не смятам, че тръшкането е въпрос на възпитание или глезене. По-скоро е свързано с темперамента на детето. Също така не смятам, че ако кажа на детето си, че няма да му купя нещо, защото нямам парички, това ще му предизвиква кофти асоциации за вбъдеще. Когато детето стане достатъчно голямо, за да разбира и осъзнава, само ще си даде сметка, че не може да му се купува всичко, което си е пожелало и също така ще осъзнае, че това е бил начина на мама да се справи с положението, а не че е някаква беднячка дето все няма пари (това по повод поста на tigar-migar). Не зная точно как ще постъпвам  в такава ситуация, детето само ще ми подскаже, но ако начина е да кажа, че нямам парички - така ще е. 

Когато големият ми син беше някъде към 3 г имахме една случка в която той си хареса една кола . Аз бях пазарувала и нямах много пари, казах му че тази кола е по скъпа и нямам толкова пари. Той почна да се тръшка и въргаля по улицата. Не помогнаха нито приказки нито убеждения , че като имам пари ще му взема колата. Буквално го до влачих до вкъщи и го наказах. От тогава като видеше кола в магазините сочеше и викаше „ Скъпа кола“ . Научих си урока и вече не казвам, че нещо е скъпо и за това не го купувам, а отлагам казвам: друг път ще ти купя . Децата много бързо забравят и си насочват вниманието към други неща.

аз не бих казала, че забравят бързо....за последната кола която му купих например - видя я в магазина, но му казах, че днес няма да я купя, защото вече съм му взела...едикакво си...не помня.. от този момент 3 дни под ред на всеки 5 мин чувах - искам червената кола, мамо ще ми купиш ли червената кола, айде до магазина за червената кола....и т.н.... накрая ест му я взех....излизайки от магазина каза - искам жълтата кола(защото такава сложиха на витрината на мястото на червената) за радост тази не се превърна в такава мания....но не забравят....
А аз не виждам лошо децата да знаея, че някои неща са скъпи или че в момента майката не може да си ги позволи и че не всеки ден е ден за подаръци....което естествено не е нужнода стане постоянно извинение - нямам пари.....
но да моят разбира като му кажа - току що купихме това, това, това  и т.н. и за тебе еди какво си, в мен нямам повече пари.....или нещо от сорта....но го казвам само когато наистина е така....а не го ползвам за оправдание.....

И с двете си момчета постъпвам по този начин.... не ми се е случвало да се тръшкат за нещо.  Вече са големи, но правилата са същите.

Не прочетох всички мнения, но да се изкажа и аз. Никога детето ми не се е тръшкало за нещо, дори като се замисля рядко съм чувала думата "искам". Това да ми се дърпа зада пипа или да си взима нещо в магазинааа, абсурд. Виждала съм такива деца, не винаги са неконтролируеми, но е нормано една малко дете до към 3 години да се заглежда и да му се пипа, толкова са интересни все пак нещата. Имахме период  между 3 и 4 години, в който като видеше нещо за ядене питаше "Може ли?" В началото купувах, но не ги хапваше и така на едно излизане сме купували дюнер, пуканки, баничка, сок, солети, шоколад и тн. От където минем всичко й се прияждаше, а нищо не хапваше като го купя. Тогава наложих правилото "по едно нещо на ден" - по неин избор. За около месец се отучи и много бързо престана с прищевките. От тогава нямам никави проблеми от такова естество. Сега вече е почти на 12 години и харчи много разумно, като си прави сметка за всичко, без да е лишавана никога от нищо. Скромно си ми е детето.
Относно мнението на тигар - мигар, аз съм съгласна с това да не се набиват на детето разни идеи, за нямане на парички и т.н. Детската психика е много ранима, имам познати, на които им е останало от дете травмата за намяне на средства.
Хайде че много дълго стана. 

Моят син  / 3 год. и 5 месеца/ прави опити да иска разни неща и според ситуацията преценявам дали да му купя. Понякога е доста настоятелен, но знае относно лакомствата, че може да си избере само едно нещо и дори да му предлагаме друго отказва.

на всяка майка се случва да откаже да купи дадено нещо,аэ казвам просто не или нямам парички,но при по малките е по трудно!

Мисля ,че хлапетата ,които се тръшкат ,когато искат нещо, ще бъдат много по-инициативни в живота ,когато преследват желанията си.Сестра ми така се тръшкаше като малка ,за разлика от мен. И сега ,когато иска нещо ,е голям инат и се бори до последно.Та си мисля ,че това може би не е чак толкова лошо ,колкото изглежда отстрани.

Тръшкай се и ти, какво чакаш?

Моят син не се тръшка , за щастие . Но и аз не му отказвам , защото той обикновено иска съвсем дребни неща - дъвки или близалка примерно .
Просто съм го забелязала , че не злоупотребява и затова не му отказвам .
Никога не съм казвала - нямам пари 

не се притеснявам да отказвам, дори да има опасност от сценка. С каката имахме един период - прословутата криза на третата година  и ми се е случвало да се тръшка. просто трябва повече търпение и спокойствие. Сега като й обясня защо няма да купим поисканото нещо - го приема нормално.
За някои 'боклуци' никога не съм правила компромиси  по-важно ми е детето от малко да свикне с 'правилните' глезотийки

За тръшкането единственото лекарство е добронамерен игнор ... 

И криза на 3-тата годима ли има?  Мислех, че само "ужасните 2" ни предстоят, но явно нон-стоп има такива периоди. 
Вкъщи тръшканията ги игнорираме и така изчезнаха. Навън също не бих позволила по този начин да се постигат целите на детето. Бих обяснила каква е истинската причина, за да не купя определеното нещо - дали нямам пари, дали е вредно и т.н. и бих предложила приемлива алтернатива. Ако става дума за ядене - плодове, ядки, стафиди, фурми и т.н.

Да им се не види и на специалистите! Ако човек ги слуша само тях излиза, че целият живот още от самото му начало е преминаване от криза в криза. Край нямат! То не са на новородените (сигурно и такава са измислили вече), на две-годишните, на 3-годишните, после предпубертет, пубертет, критическа - все кризи!  Едно време просто децата от ранна възраст са работели и са нямали време за кризи, а бебетата са висяли в люлките по дърветете до нивите.

при навършване на 2 се почва третата - така дали ще е на 'третата година' или 'ужасните 2' си е все същото не че Зори я вълнуваше - почна я по-рано 
Апропо по учебник се водят 7 възрастови кризи  Най-страшната всички я знаем.... пубертеееетттт

При нас няма сцени нито тръшкане, малката никога не иска много неща , все нещо дребно като пръчки, близалка.....е не и отказвам, но винаги и казвам кое е полезно и кое не и да не се прекалява все пак

Нямала съм идентична ситуация с тази,за да дам точен отговор.А и не ми се иска да се правя на велика и да обяснявам колко добре ще се възпитам детето,за да не прави така.Засега успявам лесно да му отвлека вниманието,но като порасне още малко,ще трябва да имам други решения.