22 стотинки и една човешка грешка

Толкова е тъжно...

Според мен не трябва да се обезкоражаваме от подобни случки, а да слушаме сьрцето си. По добре да се почустваме гадно, отколкото да подминем човек, който найстина има нужда от помощ, само защото се притесняваме че ще го обидим. Преди няколко месеца, една от учителките в детската градина имаше голям проблем. Самотна майка с три деца-момчета, най-големия и син беше бльснат от кола. Много и беше тежко и трудно. Майката на едно детенце организира кампания за сьбиране на средства и закупихме доста подарьци. Учителката много се трогна. Най-важното в случея, не бяха подарьците, а това че казваш на някого изпаднал в нужда, че хората не са безразлични и са готови да протегнат рька за помощ.

Тези стотинки са толкова малко, на фона, на това, което му е отнето...

Предполагам, че този човек много е работил и много е дал.


ПП. Мишона, аз също бих реагирала като теб.
Но, понякога физическата нищета не е най-голямото страдание, а това няма как да се прозре от пръв поглед...

Kупуваш тиквата, настигаш я и казваш "Днес имам рожден ден/ имен ден/ прекрасен ден, много бих желала да ви почерпя за повода"

Върши чудна работа безотказно

ПС не го приемай лично. Просто твоето мнение ми попадна за цитат.

Наистина добра идея. И аз мисля че щеше да свърши работа, но за жалост не ми мина през ума нищо подобно в този момент.

 

И аз мисля така. Но знам, че има и хора, които след помощта, която им окажеш дори ще те намразят. От все сърце. Затова, че са зависели от теб и че ти си им оказал снизхождението да им помогнеш. Че си ги унизил. Не е хубаво това. Човек трябва да е смирен. Да търси подкрепа, когато има нужда. И да оказва подкрепа, когато може, защото не се знае кога ще иска и той.

Да, тези въпроси съм си задавала и аз, правейки така нареченото "непоискано добро". После винаги, или почти винаги съм се ядосвала. На себе си. И така до следващия път.

Изтрих си написаното и си поплаках.

Помагала съм по този начин. Никой не ми се е обиждал.

Преди два-три месеца в плод-зеленчука до нас се оказах сама в магазина. Даже се наложи да изчакам човека зад касата..
Докато си избирах каквото ми трябваше се появи жена на около 45 години, изгеждаше много "очукана" от живота, такава свита, съсухрена, видимо нещастна..Ужас  Видях я, че се оглежда в магазина и се суети нещо... Аз си напазарувах и вече като платих и си тръгнах тя се престраши да ме пита дали имам да и услужа със стотинки да си купи ябълка. Или да съм и била купила аз   
Много и се ядяло и междувременно забеляза цената и започна да пита дали нямало и по-евтини ябълки...

Казах и, че нямам стотинки. Не и купих и ябълка.
Извадих два лева и и дадох да си избере най-хубавата ябълка и каквото още и се ядеше. Не ми се разсърди слава Богу, но на мен ми стана тъпо. Защото тези два лева за мен може да са нищо, но за нея май се оказаха цяло съкровище. Като пиша сега и пак ми се свива сърцето от спомена и случката 

Подобно на случката с дядото в магазина ми се случи и на мен скоро в магазина на ъгъла до нас. Дядото пред мен, пак с такава стара торбичка, стари дрехи и обувки, но много мило, добродушно и..нещастно излъчване беше пред мен. Пак така си купи един- два кренвирша и още нещо дребно, но като започна да вади пари(разбирайте дребни стотинки!!!), парите не му стигнаха. Обръща, обръща портмонето, но не, просто вътре вече нямаше нищо..  И аз предложих да му доплатя каквото не му достига. Не знам дали му е станало неудобно или какво, но не отказа помощта ми, макар да беше смешна, за някакви стотинки..Взе си поупките и на излизане ми благодари. Аз съответно побързах да му кажа, че няма за какво да ми благодари и, че се радвам, че съм помогнала. Страшно уважавам възрастните хора и много, рядко, да не кажа НИКОГА не ми се е случвало някой да ми се изръби. Може да е просто късмет а, може би усещат, че съм крайно позитивно настроена към тях, не знам, но е факт, че са благоразположени към мен и ми отвръщат със същото мило отношение, с каквото се отнасям и аз към тях.


Истината е, че такива случки се запечатват в спомените  и карат човек сещайки се за тях да му засяда буца в гърлото....

На мен ми се е случвало два пъти. Единят път беше с една стара жена на която не и достигаха паричките и искаше да върне въпросната храна, казах на продавачката, че аз ще ги платя, а бабата беше супер удивена.
Вторият път беше за едно детенце, искаше нещо от баба му, а тя нямаше парички да му го купи. Пак така казах на продавачката дайде на детенцето аз ще платя. То толкова се зарадва, а баба му почна да благодари. И в двата случая съм казавала, че няма за какво и затова сме хора.
Смятам, че няма нищо по-нормално да постъпя по този начин. Не ги приемам като просяци, може просто в момента да нямат достатъчно пари в себе си.

разревахте ме момичета с тези тъжни случки

И не започна ли бабката да ходи всеки ден при момчето, да си купува агнешко за два лева? И да си мисли, че комунизма се върнал... 
Шегичка 

По темата - правила съм го няколко пъти /това като теб Мишон/ и никой до сега не ми е отказвал да му доплатя стотинките. Един път го направих от яд, заради продавачката, а другия път съжалих бабичката. Кеф ми стана!



О-о-о-о, ама вие пак бършете сълзи и сополи...

Много мъчно ми стана.И аз мисля,че в БГ нямаше да ти се случи.Но навсякъде по света има и добри хора и безчовечни същества.
Към авторката,смятам че си постъпила правилно,въпреки че старата школа са възпитавани в други идеали.И ние имаме подобна случка.На наше приятелско сем. на дъщеря им дадох мои дрехи/повечето неносени/.Момичето мн. се зарадва.Вечерта ревяща,дойде и ни ги върна.Баща и така беше наредил.Още ми е мъчно за момичето.

Много тежка и истинска тема. 

Винаги в такива ситуации си представям как това би могло да бьде някой мой близьк.