22 стотинки и една човешка грешка

Мдааа, винаги, когато съм искала да направя  подобен жест точно това ми е минавало през ума "дали няма да се обиди човека".  Дори съм питала дали имат нещо против да помогна (сериозно).  Между другото лъснатите обувки, които си забелязала са можели да ти подскажат, че може да се получи нещо подобно.

охх, много тъжно ми стана като прочетох... миличкия дядо
Мишона, не мисля, че трябва да изпитваш вина, честно казано се гордея с хора като теб и подобни постъпки. Там, където живея, хората са доста по-студени и затворени в себе си, че няколко пъти ми се е случвало да виждам как инвалиди немогат да се качат в инвалидния трамвай, защото никой не им помага или пък не им дава път да минат...
Ако не беше предложила 22те стотинки, сега щеше да пишеш тема как се обвиняваш, че не си помогнала...

 Често, когато става въпрос за стари хора много внимавам с добрите намерения. Мога да разбера реакцията на стареца, попадала съм на такива хора, на ръба на мизерията или пос-коро с двата крака вътре- но горди. Ти може да го мислиш просто за един клет старец, но той сигурно е преживял война, оцелял е , надживял е връстниците си ...той се помни млад и корав мъж и не му се ще да се примири със старостта и да се предаде...естествено, че няма да позволи една жена да му плати макароните в магазина.
Няма да забравя дядо ми, болен от склероза как в последните дни от живота си плачеше на рамото на баща ми като дете от безсилие и от срам, че се налага някой друг да го обслужва. Докато можеше да става се поддържаше спретнат и чист.
Мишон, не му се сърди на дядото, не мисля, че е искал да те обиди  

Милосърдието е едно от най-ценните човешки качества. Мнозина обаче тълкуват жестовете на милосърдие като вид съжаление, а всички хора мразят да ги съжаляват. Много е трудно да се намери начин да помогнеш на хора в неравностойно положение или на някой случаен непознат, който е изпаднал в подобна ситуация като тази за която пишеш. Със сигурност на твое място също като теб бих предложила помоща си, въпреки че е изтълкувана грешно.

В подобни моменти човек действа импулсивно и няма кой знае какво време за размисли. Дядото не е бил на кеф. И как да е? И аз нямаше да съм на негово място.
В подобна ситуация можеш да направиш партия с продавачката, която пък да замаже ситуацията пред дядото. Има начини.

Мишон,  .
Сложно нещо е човешката гордост и ти го знаеш.
Даже и да познаваш човека насреща почти толкова добре колкото и себе си, няма гаранция че гордостта му няма да застане между вас.

Мишона, едва ли някой го вълнува, какво мисля по въпроса...само исках да кажа, че ме кефи как пишеш!

Мишона,трябва да се гордееш с тази си своя постъпка 

Мишона, на този дядо освен достойнството нищо не му е останало. Той е от "онова" поколение мъже, ценосттите му са съвсем различни. Ти си постъпила правилно, но от нашата гледна точка. 

22 стотинки - да. Но човешка грешка защо? Никога не се знае каква ще е реакцията отсреща.
Да си кажа и аз една случка. Моя милост в магазина, с детето. Плащах си на касата, когато влезе възрастен, одърпан човек и започна да моли някой да му даде 50 стотинки, че не му стигали. Бръкнах, дадох му и той взе, че си купи цигари.   Мислех, че човекът няма за хляб, а то цигари... Какво пък, имал нужда, дала съм му.
Друга случка - веднъж в тролея - возя се седнала и по едно време гледам в тълпата пред мен - възрастен човек, ама едвам се крепи. Станах, поканих го да седне и в този момент видях, че човекът е с един крак и патерици. И този човек просто отказа да седне. Едвам се държеше в тълпата, блъскаха го отвсякъде, но отказа.
Та, исках да кажа, че понякога оставаме изненадани накрая.

Мишон,   Не се чувствай гузна. В такива моменти човек реагира спонтанно и с най-добро желание да помогне.

Това ми напомни за нещо което ме възхити по Великден. Много възрастна жена поиска от месаря "агнешко за 2 лева". Месарят, млад и усмихнат мъж, отряза едно хубаво парче, сложи го на кантара за миг, опакова го и го подаде на жената с думите "Ей госпожа, точно за 2 лева отрязах!". Тя усмихната благодари и го похвали за точното око. Всички освен нея видяха, че месото беше за много повече от 2 лева. На опашката стана някак топло, чуха се думи от рода на "ашколсун бе момче". Само един вампир просъска "к'во му се радвате, той от вас ще ги избие!"
Такива ми ти работи Мишон.

И аз на твое място бих постъпила по същия начин. Само, че не знам дядото защо е реагирал по такъв начин. Можеше най-учтиво да каже, че няма нужда.

 

Изпадала съм в подобна ситуация...Кофти е. Поне си опитала. Ти знаеш, а и другите, които са постъпвали така, че не става дума за егоизъм или подобни... просто си искала да помогнеш. Но човекът е бил прекалено горд. Решението да приеме или не - негово.

Сещам се обаче и за нещо друго - колко пъти са ме срещали хора с думите "Не ми стига n-брой стотинки (никога по-малко от 50) или лева, за да си купя хляб/ лекарства/ билет, а съм от Незнам-си-къде и сума ти други извинения, които в първия момент ти звучат съвсем реални и като ситуация, в която самият ти би могъл да изпаднеш. Но когато след това видиш как вместо хляб се купува алкохол / цигари... или дрога... Изведнъж ти се изпарява цялото желание да помогнеш следващия път на когото и да било.

Не вярвам да съм единствената, на която да е отказано да отидеш с човека до магазина и да закупиш освен "половин хляб" и още нещо... "не, не ти ми дай парите.." ами - няма пък.

Права си Саня.
И аз давам пример. Мъж някъде към 40-45 седнал на улицата и проси, със зачервени воднисти очи. Вони на алкохол.Казва: "Никой не ми вярва, но аз имам заболяване . Моля Ви дайте ми някой лев за храна!". Мъжът ми му казва: "Добре, щом си гладен, наблизо има дюнери, пици и разни други неща за хапване. Ела със нас да ти купим нещо.", а мъжът отговори :"Ааа, не , не искам от тези неща, зле ми се отразяват на черния дроб, дайте ми пари."

много е трудно да дадеш пари на някой в такава ситуация без да го обидиш .... да не кажа невъзможно.
за просяците не коментирам.

     Да,винаги и във всичко трябва да сме тактични с хората. И когато предлагаме помощ,и когато самите ние се нуждаем от такава. Но в конкретния случай,Мишона,не се коси толкова. Сигурна съм,че си била внимателна и мила,когато си искала да му услужиш,но...
 Има си такива кисели хора,не само стари,но и млади. Целият свят им е крив. Така си представям аз този дядо.

Хора, постъпката ми беше абсолютно първосигнална. Всеки от вас е постъпвал така някога....

Кое е водещото, когато се опитваме да помогнем на някого в беда - алтруизмът или егото? Струва ми се, че отговорим ли си на този въпрос, ще си отговорим и на въпроса защо в нашата държава има толкова много нуждаещи се и, в същото време, толкова малко реална помощ.

Преди 10 дни ми се случи нещо подобно. Бях на пазара и купувам мандарини на малката. На същата сергия жената продаваше и парчета тиква, от тия дето им викат "цигулки". Една баба пита продавачката дали има още тикви, чакала пенсията за да си купи едно парче - "Сезона мина, а ние още не сме опитали тиква". Стана ми толкова мъчно, бях на косъм да й предложа да й купя тиква, но си представих каква конфузна ситуация би се получила ако тя реагира като стареца в първия пост, това ме спря. Не съм сигурна че постъпих правилно. Жалка и тъжна случка, парче тиква не би струвало повече от левче.
Иначе така ми се е случвало да помагам на дете в кварталния магазин, не веднъж и не е имало проблем, децата имат по-малко скрупули.

Алтруизмът обслужва егото. По същество  нещата са същите, като в темата ( заключената) с даренията.
Много добре трябва да се премислят нещата, когато се отнасят за други хора, моделът Аз просто не рбаоти ( това принципно, не конкретно за този случай). Иначе аз винаги си усмирявам първоначалните реакции, броя до десет и обикновенно не се намесвам. Винаги си имам едно наум колко е лесно да о**ра нещата, да обидя човек или чрез непремерена намеса да забъркам каша.

Е, Рокси, това последното, което си написала...мммм...не е точно така. Отстрани погледнато.

     Всички хора,дето пращат есемесчета,дават дрешки,играчки и лакомства,са в повечето случаи анонимни. Рядко някой от тях надписва чувала с дрешките,но го занася от сърце. Виж,някои хора обаче имат нужда да застанат нависоко,да се провикнат силно,всички да видят и чуят колко са милосърдни и колко важни неща правят. Те пък задволяват само и единствено егото си. Хората са различни. Истинското милосърдие е голяма рядкост,но се среща и в днешни дни. И слава Богу!

Слава Богу, наистина, че в човешката природа надделява съзиданието! maraidara,

Може да се каже, че от две години се опитвам да се занимавам с благотворителност и  да помагам...
нагледах се на много неща...
Убедих се се в едно - помагай само на този, който ИСКА да му бъде помогнато.

Мишона, според мен правилно е това, което си направила, защото си усетила вътрешен порив и си го направила, реакцията вече е друг въпрос, да правим каквото трябва или по - точно мислим за правилно, а да става каквото ще !
И аз често се замислям над тези ситуации, но обикновено ако не реагирам на момента и не предложа помощ, после се чувствам глупаво, гузно и т.н. Няма еднозначен отговор, защо правим благотвортелни постъпки, обикновено е заради себе си, а да си призная, понякога ако някой просяк е мноого досаден, му давам пари само и само за да ме остави на мира. Иначе предпочитам сама да решавам на кого и колко да дам и обикновено избирам ненатрапчиво протегналите ръка хора, не някой, който ме дърпа неистово за палтото ...
Преди месец два в центъра на Варна, някакъв човек на средна възраст с вид на бачкер, почна да ми говори някакви неща нещо средно между хвалби за външния ми вид и просия за конкретна сума за "чорба". Имах едри пари и стотинки, които бяха по - малко от това, което искаше, но му ги дадох. И човекът ги взе и с все сила ги запрати по мен, крещейки и обиждайки ме, че това било подигравка и тези пари за "чорба" не стигали  . Направо се втрещих, щеше да ме набие  . Но хора всякакви, това не ме е отказало да давам, ама ми стана доста тъпо след тази случка ...

Наскоро пред магазин в квартала, синът ми ме задърпа да помогнем на някакъв "беден човек". Аз бързам, не гледам хората около себе си, но малкият наблюдава. Спрях се, огледах се, никъде не видях просяк и казах на сина си, че не виждам беден човек. Обаче него го беше обхванало желание да помага и това е, трябваше да се даде на някого нещо. Гледам, до входа една жена продава нещо като ябълки - дребни, събирани от земята, сещате се за какво говоря - и някакви букетчета - листа с дребно цветенце. Запътвам се към нея и я пита:"Извинете, вие бедна ли сте?" Тя ме поглежда и казва:"Не. Аз не съм бедна. Не прося. Аз продавам". "Жалко" - казах аз - "синът ми имаше желание да помогне на беден човек, но вие не сте такъв. Все пак, искате ли тези 5лв.?"
И тя протегна ръка. И ги взе. Рече да си взема букетче поне. Аз си взех.

Всъщност, нямам идея какво е това гордост и какво общо има то с парите. Предложих на някаква жена 5лв. Изобщо не виждам нищо обидно в тая работа, не съм искала нищо. На мен са ми правили далеч по-неприлични предложения. Впрочем и те не са ме скандализирали, както почти нищо в живота.

Имах подобна ситуация лятото. Тръгвахме на море и стоях на терасата да чакам таксито. Виждам един дядо, рови в кофата. Затичах се към него и му подадох цяла торба с колбаси, защото нас нямаше да ни има 2 седмици и щяха да се развалят. Той ме погледна и каза, че събира хартия. Въпреки всичко му обясних каква е ситуацията, че всичко си е ок с храната и т.н., но не пожела да я вземе. Закачих я на кофата и докато се кача, вече я нямаше. Надявам се той да се е върнал и да я е взел.
Разбирам ги хората, но пък ми е ужасно кофти за пенсионерите, някои от тях живеят ужасно, хранят се само с хляб и кисело мляко, а здравословните им проблеми изискват друга храна .... няма как, такъв е животът.

Всичко зависи от човека, на който искаш да дадеш едно рамо.
Била съм свидетел как дядо в подобна ситуация прие помощта с благодарност и с думите, че ще върне парите на другия ден - ще ги остави при касиерката на магазина...
А предполагам, че му е било доста неудобно и притеснено, но успя да поеме подадената ръка, за което му се зарадвах.
Подала си ръка, човекът не е бил готов да я поеме, хора разни... Риск губи, но и риск - печели. Ако ти е на сърце продължавай все така да поемаш риска на човещината  

     Разбирам те.
     Преди доста години имах магазин за хранителни стоки -  там съм имала доста подобни случки, но като  продавач.  Хем ти се иска да помогнеш,   хем така да извъртиш хватката, че да не обидиш човека,  особено пред други клиенти.
      Ето една ситуация. Това съм го писала и тук , но отдавна.  Една  мъничка и много възрастна жена - около 90, мила, крехка, спретната.  Всеки ден си купуваше нещо от сорта на хляб, мляко и кремвирш или маргарин.
     Един ден, обаче  се закова пред витрината...  седя около 10-на минути, клиентите я подминават, прескачат, ние си мълчим ия изчкаваме  - рядко възпитан клиент ,  ..
     После пристъпи и с един  ужасно  "прегънат"  от неудобство глас помоли за малко маслини за  0.80ст, колкото  да ги опита, че и били любимите.   Само с поглед се разбрахме и продавачката/ аз съм на другия щанд/ и отмери поне едно 400гр/ подаде ги.
     Тази жена се сви на две буквално от неудобство и отбялаза, че това е много и наистина не желае..  Хукнах аз към нея, псувайки се наум за тъпизма, който сътворих.  Заобяснавах, че тази партида  маслини ми свършва  и просто   искам да се оттърва, че не съм идкала да я обидя, просто  ме улеснява и мен, пък и за нея ще е приятно да я почерпим За  ЗДРАВЕ  / идиотии/,  нопък дамата се кандърдиса , но взе  САМО половинката.   След време разбрах, че това е преподавателка на майка ми от френския колеж.
      Много ми се иска да помагам,  но те не искат подаяния, просто искат достойни старини. /  Може да е банално,  но ето  аз, Мишон, и доста хора тук се  сблъскват с  последните Мохикани/

Направо се разревах, докато четях темата.
Колкото и да се плюем, че грам човещинка не ни е останала...
докато следвах във Франция ме обраха до шушка. Беше ужасно, докато си взема заплатата нямах дори какво да ям. Унижението беше ... Стигнах дотам,че отидох да си взема консерви от Червения кръст. Дотам пеша, ама на връщане се развихри страшна буря, аз натоварена с 20 кг консерви. Молих се като куче, шофьора на автобуса да ме качи, като 100 пъти му повторих, че ако мине контрола, аз ще си взема фиша за глобата. .. Вървях си 5 км пеша под дъжда и плаках като съдрана. Не вярвам, че в уж безчовечната България това изобщо може да се случи. 

Толкова е тъжно...

Според мен не трябва да се обезкоражаваме от подобни случки, а да слушаме сьрцето си. По добре да се почустваме гадно, отколкото да подминем човек, който найстина има нужда от помощ, само защото се притесняваме че ще го обидим. Преди няколко месеца, една от учителките в детската градина имаше голям проблем. Самотна майка с три деца-момчета, най-големия и син беше бльснат от кола. Много и беше тежко и трудно. Майката на едно детенце организира кампания за сьбиране на средства и закупихме доста подарьци. Учителката много се трогна. Най-важното в случея, не бяха подарьците, а това че казваш на някого изпаднал в нужда, че хората не са безразлични и са готови да протегнат рька за помощ.

Тези стотинки са толкова малко, на фона, на това, което му е отнето...

Предполагам, че този човек много е работил и много е дал.


ПП. Мишона, аз също бих реагирала като теб.
Но, понякога физическата нищета не е най-голямото страдание, а това няма как да се прозре от пръв поглед...

Kупуваш тиквата, настигаш я и казваш "Днес имам рожден ден/ имен ден/ прекрасен ден, много бих желала да ви почерпя за повода"

Върши чудна работа безотказно

ПС не го приемай лично. Просто твоето мнение ми попадна за цитат.

Наистина добра идея. И аз мисля че щеше да свърши работа, но за жалост не ми мина през ума нищо подобно в този момент.

 

И аз мисля така. Но знам, че има и хора, които след помощта, която им окажеш дори ще те намразят. От все сърце. Затова, че са зависели от теб и че ти си им оказал снизхождението да им помогнеш. Че си ги унизил. Не е хубаво това. Човек трябва да е смирен. Да търси подкрепа, когато има нужда. И да оказва подкрепа, когато може, защото не се знае кога ще иска и той.

Да, тези въпроси съм си задавала и аз, правейки така нареченото "непоискано добро". После винаги, или почти винаги съм се ядосвала. На себе си. И така до следващия път.

Изтрих си написаното и си поплаках.

Помагала съм по този начин. Никой не ми се е обиждал.

Преди два-три месеца в плод-зеленчука до нас се оказах сама в магазина. Даже се наложи да изчакам човека зад касата..
Докато си избирах каквото ми трябваше се появи жена на около 45 години, изгеждаше много "очукана" от живота, такава свита, съсухрена, видимо нещастна..Ужас  Видях я, че се оглежда в магазина и се суети нещо... Аз си напазарувах и вече като платих и си тръгнах тя се престраши да ме пита дали имам да и услужа със стотинки да си купи ябълка. Или да съм и била купила аз   
Много и се ядяло и междувременно забеляза цената и започна да пита дали нямало и по-евтини ябълки...

Казах и, че нямам стотинки. Не и купих и ябълка.
Извадих два лева и и дадох да си избере най-хубавата ябълка и каквото още и се ядеше. Не ми се разсърди слава Богу, но на мен ми стана тъпо. Защото тези два лева за мен може да са нищо, но за нея май се оказаха цяло съкровище. Като пиша сега и пак ми се свива сърцето от спомена и случката 

Подобно на случката с дядото в магазина ми се случи и на мен скоро в магазина на ъгъла до нас. Дядото пред мен, пак с такава стара торбичка, стари дрехи и обувки, но много мило, добродушно и..нещастно излъчване беше пред мен. Пак така си купи един- два кренвирша и още нещо дребно, но като започна да вади пари(разбирайте дребни стотинки!!!), парите не му стигнаха. Обръща, обръща портмонето, но не, просто вътре вече нямаше нищо..  И аз предложих да му доплатя каквото не му достига. Не знам дали му е станало неудобно или какво, но не отказа помощта ми, макар да беше смешна, за някакви стотинки..Взе си поупките и на излизане ми благодари. Аз съответно побързах да му кажа, че няма за какво да ми благодари и, че се радвам, че съм помогнала. Страшно уважавам възрастните хора и много, рядко, да не кажа НИКОГА не ми се е случвало някой да ми се изръби. Може да е просто късмет а, може би усещат, че съм крайно позитивно настроена към тях, не знам, но е факт, че са благоразположени към мен и ми отвръщат със същото мило отношение, с каквото се отнасям и аз към тях.


Истината е, че такива случки се запечатват в спомените  и карат човек сещайки се за тях да му засяда буца в гърлото....

На мен ми се е случвало два пъти. Единят път беше с една стара жена на която не и достигаха паричките и искаше да върне въпросната храна, казах на продавачката, че аз ще ги платя, а бабата беше супер удивена.
Вторият път беше за едно детенце, искаше нещо от баба му, а тя нямаше парички да му го купи. Пак така казах на продавачката дайде на детенцето аз ще платя. То толкова се зарадва, а баба му почна да благодари. И в двата случая съм казавала, че няма за какво и затова сме хора.
Смятам, че няма нищо по-нормално да постъпя по този начин. Не ги приемам като просяци, може просто в момента да нямат достатъчно пари в себе си.

разревахте ме момичета с тези тъжни случки

И не започна ли бабката да ходи всеки ден при момчето, да си купува агнешко за два лева? И да си мисли, че комунизма се върнал... 
Шегичка 

По темата - правила съм го няколко пъти /това като теб Мишон/ и никой до сега не ми е отказвал да му доплатя стотинките. Един път го направих от яд, заради продавачката, а другия път съжалих бабичката. Кеф ми стана!



О-о-о-о, ама вие пак бършете сълзи и сополи...

Много мъчно ми стана.И аз мисля,че в БГ нямаше да ти се случи.Но навсякъде по света има и добри хора и безчовечни същества.
Към авторката,смятам че си постъпила правилно,въпреки че старата школа са възпитавани в други идеали.И ние имаме подобна случка.На наше приятелско сем. на дъщеря им дадох мои дрехи/повечето неносени/.Момичето мн. се зарадва.Вечерта ревяща,дойде и ни ги върна.Баща и така беше наредил.Още ми е мъчно за момичето.

Много тежка и истинска тема. 

Винаги в такива ситуации си представям как това би могло да бьде някой мой близьк. 

Ох, Бо, момчето вече не продава в този магазин. Не знам дали е случайно съвпадение или някой колега се е намесил.

Божеее,колко тъжно
Тъжното е,че не му достигат не да си купи мерцедес,а за храна.
И жалко,много жалко,че твоята история не е единствена и че толкова хора живеят в мизерия,глад и нищета!

Това е най-точната мисъл, която съм чела напоследък във форума

Гледаш на егото прекалено едностранчиво. Не само парадът на милосърдие задоволява егото. Когато направиш анонимно дарение, колкото и малко да е, ти се издигаш в собствените си очи, => задоволяваш егото си. Колкото и Фройдистки да звучи

Да кажа две думи за реакцията на дядото. Въпросът е, не колко от вас се поставят на неговото място, а колко от вас СА на неговото място?
Най-просто казано: когато даваш непоискана помощ, ти ясно показваш, че виждаш, че този човек има някакъв проблем. Натякваш му го. Което е унижението! Ако гледаш встрани и си подсвиркваш, показваш, че не забелязваш, сякаш всичко е наред, сякаш човекът си е като всички нас. Само тогава той се чувства като всички нас.

Говоря като човек в неравностойно положение и не ме е срам да го призная. Аз съм млада, широкоскроена и напълно разбирам, че за "нормалните" хора е трудно да проумеят защо аджеба тази се сърди като й помагат. За това не показвам обидата си пред тях /те не са виновни!/, но после плача насаме от унижението си. А възрастните са по-консервативни, директни и е нормално да реагират първосигнално.

Изобщо това е една много ... фина тема. Не знам кой доколко ще ме разбере, за това за да сте сигурни, че няма да сгрешите, не правете непоискано добро! Боли повече, отколкото предполагате

А хората, на които видимо не им пука, които се правят, че не виждат - не бъдете сигурни, че го правят от непукизъм, може да е точно обратното

Не е вярно това, че всяко дарение обслужва егото. NAN повярвай, има хора, които дават на другите, за да им помогнат, а не да се себеутвърждават.

Разбира се, че даваш, за да помагаш. Това е очевидното Говоря за това, което не се вижда, а само се усеща. Става ти хубаво, като помогнеш, нали?!

Това, че на мен ми става хубаво като помогна не означава, че помагам, за да се себеутвърждавам. Понеже си подчертала "ти". Принципът на удоволствието ръководи детето при всичките му действия, но имаме и развитие на ценностна система, която пък се формира посредством социален опит.

Ей, ти пък да не се обиди   Нали питаш какво мислим по въпроса за егото и алтруизма?. Това мисля аз и едва ли има смисъл да убеждавам някого, който е убеден в друго.
А ти си постъпила съвсем човешки.
Но ако искаш да разбереш как се чувства другата страна, ето, написах ти го по-горе. Оттук нататък решението си е твое на кого и как ще помагаш

ПП. Идеята с рожденния ден и тиквата ми харесва, както и смигване на продавачката или пък: "Ох, тук имам някакви стотинки, които дрънкат и много ме дразнят"... и ги оставяш на тезгяха, сякаш за да се отървеш от тях

Не, не! Не се засягам , аз съм си такава, реагирам на момента. Понякога това помага, но понякога вреди. Тип ВНД, така да се каже.

оф, четири страници страници размисли и страсти по най-нормалната постъпка.  Кой не би искал да доплати на човека? Кой? Да си каже, да му пуснем тема.
Мишон, както не е видно от форома, е нормален човек с нормални постъпки.
няма грешка, мишон, средностатистически добър човек си ти, уви.

Хайде и аз да споделя моята случка.

Седим преди няколко години с приятелки на втория етаж на софийските Хали, на масите пред заведенията. Може би някои са забелязали, че там винаги се въртят възрастни хора, оглеждайки масите за остатъци от храна. Винаги съм мразела това място по тази причина.  С каквото и настроение да съм отивала там, винаги съм се връщала ужасно разстроена.
Та седя си аз с приятелките и виждам как спретнат, но беднооблечен старец оглежда всяка маса.
Почаках да ни задмине и го догоних, бутайки му в ръката 5лв под предтекст,че са паднали от него. Той в началото не искаше да ги вземе, но аз толкова убедено настоявах, че са се изтърсили от него, че накрая ги взе.

Ох, темата ме разстрои. 

      Грешно сте разбрали темата на авторката. Казано е-направи добро и го хвърли в морето. Няма нужда да разправяте по форуми на кого сте дали пет лева.
   Алтруизмът бил подхранвал егото? Няма такова нещо. Ето какво означава алтруизъм според уикипедия:
 Алтруизмът (на латински: alter - друг) е самоотвержена грижа за благото на другите. Алтруизмът е смятан за добродетел в много култури и е централна идея в религиозните традиции. Той е противоположен на егоизма.

Алтруизмът може да бъде различен от чувствата за вярност и дълг. Алтруизмът е идеята да се помага на другите без да се мисли за отплата, докато дългът може да се изразява в служене на личности (цар, крал...), огранизации (правителства...) или идеи (патриотизъм, комунизъм...). Някои могат да изпитват едновременно дълг и да са алтруисти, докато други не.

   Сами разбирате,че алтруизъм и егоизъм са две противоположности и няма как едното да подхранва другото.

Мното добре разбрах за какво иде реч в темата, а ако това с 5-те лв визира моя пост, значи ти си ме разбрала погрешно. 

Винаги когато съм искала да помогна на някого, винаги съм се поставяла "в неговите обувки" и съм реагирала според това как бих се почувствала на негово място. 

  Не искам да засягам никого,просто мисля,че изместихме идеята на авторката. Мир!

Когато съм искала да помогна на някого винаги е било от добра воля,никога не съм търсила признание или благодарност.
Друга причина,поради която платих една версия на дядото в кварталното магазинче е,че никой не знае кога ще се озове в същата ситуация.Дядото беше влязъл да си оправи висящата сметка,купи си още няколко неща от първа необходимост и пак не му достигнаха парите.Останаха му 2 лв и нещо,които той каза,че ще плати на следващата пенсия.Когато си взе торбичката и излезе за мен нямаше по естествено нещо от това да му платя оставащата версия.Не съм се замислила дали е редно или не,дали ще се обиди ако разбере.
Стана ми ужасно болно,че един възрастен човек е принуден да изживее този срам с липсващите 2 лв.

Хайде да си оставим правото на лично мнение. ОЧевидно е, че след като пиша тук, мога да чекна алтруизъм в Гугъл.
Обясних какво имах предвид, казах и че аз най вероятно нямаше да постъпя така. Затова сме различни, защото постъпваме различно и мислим различно. Няма нужда нито да сме еднакви, нито да си лепим етикети.
Нан се опита да обясни нещата от другата страна.

П.С. Не говоря за очакване да се върне нещо, самият факт че на теб ти става по добре след като си помогнал трябва да те кара да се замислиш. Кое накланя везните и кара да се опиташ да помогнеш, когато знаеш че има и шанс да унизиш? Аз мисля, че е точно това- да знаеш там вътре в себе си, че ти си се опитал и че ти не си бездействал.

Пак ви напомням една висша християнска добродетел, която е съвсем забравена в днешно време - смиреността. Ако човек е смирен, за него няма да е проблем да поиска помощ, когато има нужда и когато е слаб и да е благодарен, когато я получи, дори без да я иска. Ако всичко в него ври и кипи, ако постоянно търси зад добрите жестове на хората скрити коварни подбуди, целящи да го унижат, животът му просто ще е по-труден. 
Прекалената гордост и безкомпромистност не е за хвалба. Стигнала съм до този извод благодарение на горчив личен опит. И още нещо, което смятам, че е вярно: никой не може да ни унижи, ние се унижаваме.

Принципно си права, Жаве, но какво пречи на останалите да ни предпазват от това, да се унижаваме сами?! Отговорът: Незнанието. Незнанието кой от какво би се унижил. За това казвам, че аз не се сърдя на хората, които ме карат да се унижавам - те НЕ ЗНАЯТ. Сърдя се обаче на тези, които добре знаят това /казала съм им/, и въпреки всичко искат да ми "помагат".
Това за смирението е хубаво, но прекалено хубаво за човешката ни същност , за това го изключвам като вариант.

И аз не мога да намеря друга основателна причина

ПП. Е сега вече изместихме темата

И аз мисля, че помагаме и даряваме, защото това ни носи вътрешен комфорт и в това няма нищо лошо. Не е толкова важно защо го правим, а какъв е ефектът от действията ни.

Аз работя във финансирането на средна по размер НПО в САЩ. Пращам призиви за дарения и общувам с дарители ежедневно. Някои хора искат да им се признае щедростта, да бъдат сложени на уебсайт, да се нарече нещо в тяхно име. Други искат да са анонимни. На мен ми е все едно, защото с парите им постигаме хубави неща.

Но си е  нужна съобразителност, защото е много лесно с "помощта" си да накараш някой да се почувства непотребен и безполезен. Случвало ми се е да видя как една жена буквално завлече непознат сляп човек в автобуса, без да го пита, без нищо, хвана го за палтото и го набута вътре. От желание да помогне, разбира се, но можеше първо да попита.

Изобщо не се сещам какво да допълня след казаното от Хиър, освен може би, че учебниците по поведенческа не са библията на живота.

съгласна. ако не можем да приемаме неочакваните добрини животът ни би бил много много труден

Доста често пазарувахме от един магазин, и пред него всяка вечер имаше клошар--просеше пари за ядене. Един път му взехме хляб, наденица и сирене. Излязохме и му подадохме торбата. Той не беше доволен от това, което получава. Гледаше торбичката и си мърмореше нещо. Аз благодарност не очаквах, изглеждаше доста изстрадал.
След няколко дена, обаче го видях вътре--купуваше си алкохол и броеше стотинки и метални левчета. Повече не му купихме нищо.
И още една история, при която унижих една позната без дори да го искам:
Преди една година моя приятелка роди. Приятелят й я изостави докато беше бременна и замина в чужбина. Тя остана с майка си и баща си. Той взема добра заплата, но е пред пенсия. Майка й взема съвсем минимални пари. Преди да роди, аз от добри чувства й казах, че ще отидем да я видим, да каже от какво има нужда и ние ще купим. Имах предвид, че ще е подарък. А тя се засегна и каза: "Ние всичко ще си имаме, нищо не ни трябва". Някак си се почувствах тъпо.

Хич не ми е по сърце тази християнска добродетел. Предпочитам гордостта. И тактичността.
Много хора просят за алкохол и цигари. Щом са стигнали до там, аз не мога да ги съдя.

Случвало ми се е да знам, че моя близка има нужда от обувки за детето си, но да не й предложа помощ /примерно да дам обувките на моето дете, които са носени два месеца, защото крачето расте бързичко/, защото знам, че ще се засегне. А тя купи на детето боти втора употреба. Всеки прави своя избор според гордостта си /интересно.../ .

Съгласна съм, че криворазбраната гордост /и за себе си говоря/ носи само обиди и нещастия.

Мюриел , излишно беше да ни казваш кое е видно и не-видно във форума. Хората си имат мнение вече. Аз пък си имам самооценка, която не те засяга.

По въпроса за алтруизма и егото ще цитирам поета:

"а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!"

Има хора, които не се чувстват добре ако около тях някой не е добре и е в тежко положение.

Алтруизмът е саможертва, да се поставиш на последно място при нужда. Благотворителността е благородство но е различно от алтруизма.

   
  Много добре си го казал. Изводът от тази тема е,че благотворители много,но истински алтруисти почти не се срещат. Впрочем,това винаги е било така,откак свят светува. Нищо ново под слънцето.

  Очите ми се насълзиха докато четох. Мишона, ти си искала да направиш добро друг е въпроса кой как го приема. Трудно е човек пред себе си да  признае , че е зле и има нужда от помощ, но и това е достойно за възхищение, да запазиш духа си силен въпреки всичко.

Много добре казано.
Напоследък все по- често се замислям като помагам на някой дали го правя заради себе си или заради него. И максимата "Прави непоискано добро" има смисъл да правиш добро не на някой, който не иска да му се помага, а на някой, за който знаеш, че ще е унижение да поиска да му се помогне. В такъв смисъл - направи доброто преди да те е помолил, но само ако знаеш, че има нужда от него. Иначе няма смисъл да развяваме благородството си под носа на тези, на които им е трудно и искат да се справят сами. Преди около месец имахме подобна случка - с една приятелка искахме да помогнем на една самотна майка, която имаше проблеми с плащането на наема, а се оказа, че всъщност й навредихме като й казахме - ето има много хора, които искат да ти помогнат, всичко ще бъде наред. Тя реагира точно като този дядо озлобено и помисли, че искаме нещо от нея и за това й помогаме... Аз научих урока си - преди да помогнеш на някой трябва да го познаваш и след това да прецениш кое е най - доброто, което можеш да направиш за него. В случаи като този да помогнеш на случаен човек в магазина и аз така бих реагирала - бих предложила да дам тези 22 ст, а ако получа гадно отношение няма да се сърдя.
Въпроса е кое е по - малкото зло - да унижиш без да искаш някой предлагайки му помощта си или да замълчиш и да оставиш някой без храна, защото не са му стигали 22ст?Аз не бих замълчала и не то не защото егото ми иска да помогна на някой, а защото би ми било гадно да си представям, че този, човек е можел да има нужда от помощ, аз съм можела да не му я окажа и съм замълчала само, защото е имало вероятност да го обидя. Наиситна е много финна темата. И е факт, че да правиш истинско добро за хората не е толкова лесно, а трябва да се учим на това.   

Ама разбира се, че няма нищо лошо в това   Даже смятам, че сме длъжни да правим това, което ни носи вътрешен комфорт /без да наврежда на комфорта на другия, разбира се/. Че кой по-добре от нас самите ще го направи?

С последните десетина поста съм абсолютно съгласна 

 
[/quote]

 И максимата "Прави непоискано добро" има смисъл да правиш добро не на някой, който не иска да му се помага, а на някой, за който знаеш, че ще е унижение да поиска да му се помогне. В такъв смисъл - направи доброто преди да те е помолил, но само ако знаеш, че има нужда от него.     
[/quote]

    Момента наистина е много тънък. Възхищавам ти се на проницателността. Наистина е така. Това е истинската помощ, да помогнеш в подходящия момент без да унижиш човека.

Hear Aqain, съгласна съм с теб, че преди да се помогне трябва да си дадем сметка за последствията от тази помощ. Много хора не се замислят за това.

Мишон,човек с лъснати обувки не би приел помощ от непознат.

Именно.
Човекът не иска и не се е предал.

Да, но аз лъснатите обувки ги видях след това, след като си отворих голямата уста. Ако бях огледала човека, ако го бях преценила, както повечето хора преценяват /гадаят, защото никога не можеш да си сигурен/, моментът щеше да премине и човекът щеше да си тръгне така или иначе.
ЧОвекът е предаден, ако ме разбирате.

T.e. предали са го?
Или не те разбирам?

Ако беше станало така, първо да го огледам, после да видя дали мога да отделя от скъпоценните си стотинки и накрая да помисля дали няма да го унижа, предлагайки му помощ - да, щях да го предам, щях да го оставя да се оправя сам. И така трябваше да стане, както ме съветвате тука.

Когато нямаш време да прецениш и трябва да действаш бързо според мен правилното е това, което ти си направила - предложила си помощта. И аз мисля, че е по - важно да не го оставиш сам да се оправя ако има нужда отколкото да му нараниш егото.  Мисля, че повечето хора в тази ситуация биха се зарадвали и това би стоплило някаква частица от премръзналата им душа.