22 стотинки и една човешка грешка

Ох, Бо, момчето вече не продава в този магазин. Не знам дали е случайно съвпадение или някой колега се е намесил.

Божеее,колко тъжно
Тъжното е,че не му достигат не да си купи мерцедес,а за храна.
И жалко,много жалко,че твоята история не е единствена и че толкова хора живеят в мизерия,глад и нищета!

Това е най-точната мисъл, която съм чела напоследък във форума

Гледаш на егото прекалено едностранчиво. Не само парадът на милосърдие задоволява егото. Когато направиш анонимно дарение, колкото и малко да е, ти се издигаш в собствените си очи, => задоволяваш егото си. Колкото и Фройдистки да звучи

Да кажа две думи за реакцията на дядото. Въпросът е, не колко от вас се поставят на неговото място, а колко от вас СА на неговото място?
Най-просто казано: когато даваш непоискана помощ, ти ясно показваш, че виждаш, че този човек има някакъв проблем. Натякваш му го. Което е унижението! Ако гледаш встрани и си подсвиркваш, показваш, че не забелязваш, сякаш всичко е наред, сякаш човекът си е като всички нас. Само тогава той се чувства като всички нас.

Говоря като човек в неравностойно положение и не ме е срам да го призная. Аз съм млада, широкоскроена и напълно разбирам, че за "нормалните" хора е трудно да проумеят защо аджеба тази се сърди като й помагат. За това не показвам обидата си пред тях /те не са виновни!/, но после плача насаме от унижението си. А възрастните са по-консервативни, директни и е нормално да реагират първосигнално.

Изобщо това е една много ... фина тема. Не знам кой доколко ще ме разбере, за това за да сте сигурни, че няма да сгрешите, не правете непоискано добро! Боли повече, отколкото предполагате

А хората, на които видимо не им пука, които се правят, че не виждат - не бъдете сигурни, че го правят от непукизъм, може да е точно обратното

Не е вярно това, че всяко дарение обслужва егото. NAN повярвай, има хора, които дават на другите, за да им помогнат, а не да се себеутвърждават.

Разбира се, че даваш, за да помагаш. Това е очевидното Говоря за това, което не се вижда, а само се усеща. Става ти хубаво, като помогнеш, нали?!

Това, че на мен ми става хубаво като помогна не означава, че помагам, за да се себеутвърждавам. Понеже си подчертала "ти". Принципът на удоволствието ръководи детето при всичките му действия, но имаме и развитие на ценностна система, която пък се формира посредством социален опит.

Ей, ти пък да не се обиди   Нали питаш какво мислим по въпроса за егото и алтруизма?. Това мисля аз и едва ли има смисъл да убеждавам някого, който е убеден в друго.
А ти си постъпила съвсем човешки.
Но ако искаш да разбереш как се чувства другата страна, ето, написах ти го по-горе. Оттук нататък решението си е твое на кого и как ще помагаш

ПП. Идеята с рожденния ден и тиквата ми харесва, както и смигване на продавачката или пък: "Ох, тук имам някакви стотинки, които дрънкат и много ме дразнят"... и ги оставяш на тезгяха, сякаш за да се отървеш от тях

Не, не! Не се засягам , аз съм си такава, реагирам на момента. Понякога това помага, но понякога вреди. Тип ВНД, така да се каже.

оф, четири страници страници размисли и страсти по най-нормалната постъпка.  Кой не би искал да доплати на човека? Кой? Да си каже, да му пуснем тема.
Мишон, както не е видно от форома, е нормален човек с нормални постъпки.
няма грешка, мишон, средностатистически добър човек си ти, уви.

Хайде и аз да споделя моята случка.

Седим преди няколко години с приятелки на втория етаж на софийските Хали, на масите пред заведенията. Може би някои са забелязали, че там винаги се въртят възрастни хора, оглеждайки масите за остатъци от храна. Винаги съм мразела това място по тази причина.  С каквото и настроение да съм отивала там, винаги съм се връщала ужасно разстроена.
Та седя си аз с приятелките и виждам как спретнат, но беднооблечен старец оглежда всяка маса.
Почаках да ни задмине и го догоних, бутайки му в ръката 5лв под предтекст,че са паднали от него. Той в началото не искаше да ги вземе, но аз толкова убедено настоявах, че са се изтърсили от него, че накрая ги взе.

Ох, темата ме разстрои. 

      Грешно сте разбрали темата на авторката. Казано е-направи добро и го хвърли в морето. Няма нужда да разправяте по форуми на кого сте дали пет лева.
   Алтруизмът бил подхранвал егото? Няма такова нещо. Ето какво означава алтруизъм според уикипедия:
 Алтруизмът (на латински: alter - друг) е самоотвержена грижа за благото на другите. Алтруизмът е смятан за добродетел в много култури и е централна идея в религиозните традиции. Той е противоположен на егоизма.

Алтруизмът може да бъде различен от чувствата за вярност и дълг. Алтруизмът е идеята да се помага на другите без да се мисли за отплата, докато дългът може да се изразява в служене на личности (цар, крал...), огранизации (правителства...) или идеи (патриотизъм, комунизъм...). Някои могат да изпитват едновременно дълг и да са алтруисти, докато други не.

   Сами разбирате,че алтруизъм и егоизъм са две противоположности и няма как едното да подхранва другото.

Мното добре разбрах за какво иде реч в темата, а ако това с 5-те лв визира моя пост, значи ти си ме разбрала погрешно. 

Винаги когато съм искала да помогна на някого, винаги съм се поставяла "в неговите обувки" и съм реагирала според това как бих се почувствала на негово място. 

  Не искам да засягам никого,просто мисля,че изместихме идеята на авторката. Мир!

Когато съм искала да помогна на някого винаги е било от добра воля,никога не съм търсила признание или благодарност.
Друга причина,поради която платих една версия на дядото в кварталното магазинче е,че никой не знае кога ще се озове в същата ситуация.Дядото беше влязъл да си оправи висящата сметка,купи си още няколко неща от първа необходимост и пак не му достигнаха парите.Останаха му 2 лв и нещо,които той каза,че ще плати на следващата пенсия.Когато си взе торбичката и излезе за мен нямаше по естествено нещо от това да му платя оставащата версия.Не съм се замислила дали е редно или не,дали ще се обиди ако разбере.
Стана ми ужасно болно,че един възрастен човек е принуден да изживее този срам с липсващите 2 лв.

Хайде да си оставим правото на лично мнение. ОЧевидно е, че след като пиша тук, мога да чекна алтруизъм в Гугъл.
Обясних какво имах предвид, казах и че аз най вероятно нямаше да постъпя така. Затова сме различни, защото постъпваме различно и мислим различно. Няма нужда нито да сме еднакви, нито да си лепим етикети.
Нан се опита да обясни нещата от другата страна.

П.С. Не говоря за очакване да се върне нещо, самият факт че на теб ти става по добре след като си помогнал трябва да те кара да се замислиш. Кое накланя везните и кара да се опиташ да помогнеш, когато знаеш че има и шанс да унизиш? Аз мисля, че е точно това- да знаеш там вътре в себе си, че ти си се опитал и че ти не си бездействал.