22 стотинки и една човешка грешка

Пак ви напомням една висша християнска добродетел, която е съвсем забравена в днешно време - смиреността. Ако човек е смирен, за него няма да е проблем да поиска помощ, когато има нужда и когато е слаб и да е благодарен, когато я получи, дори без да я иска. Ако всичко в него ври и кипи, ако постоянно търси зад добрите жестове на хората скрити коварни подбуди, целящи да го унижат, животът му просто ще е по-труден. 
Прекалената гордост и безкомпромистност не е за хвалба. Стигнала съм до този извод благодарение на горчив личен опит. И още нещо, което смятам, че е вярно: никой не може да ни унижи, ние се унижаваме.

Принципно си права, Жаве, но какво пречи на останалите да ни предпазват от това, да се унижаваме сами?! Отговорът: Незнанието. Незнанието кой от какво би се унижил. За това казвам, че аз не се сърдя на хората, които ме карат да се унижавам - те НЕ ЗНАЯТ. Сърдя се обаче на тези, които добре знаят това /казала съм им/, и въпреки всичко искат да ми "помагат".
Това за смирението е хубаво, но прекалено хубаво за човешката ни същност , за това го изключвам като вариант.

И аз не мога да намеря друга основателна причина

ПП. Е сега вече изместихме темата

И аз мисля, че помагаме и даряваме, защото това ни носи вътрешен комфорт и в това няма нищо лошо. Не е толкова важно защо го правим, а какъв е ефектът от действията ни.

Аз работя във финансирането на средна по размер НПО в САЩ. Пращам призиви за дарения и общувам с дарители ежедневно. Някои хора искат да им се признае щедростта, да бъдат сложени на уебсайт, да се нарече нещо в тяхно име. Други искат да са анонимни. На мен ми е все едно, защото с парите им постигаме хубави неща.

Но си е  нужна съобразителност, защото е много лесно с "помощта" си да накараш някой да се почувства непотребен и безполезен. Случвало ми се е да видя как една жена буквално завлече непознат сляп човек в автобуса, без да го пита, без нищо, хвана го за палтото и го набута вътре. От желание да помогне, разбира се, но можеше първо да попита.

Изобщо не се сещам какво да допълня след казаното от Хиър, освен може би, че учебниците по поведенческа не са библията на живота.

съгласна. ако не можем да приемаме неочакваните добрини животът ни би бил много много труден

Доста често пазарувахме от един магазин, и пред него всяка вечер имаше клошар--просеше пари за ядене. Един път му взехме хляб, наденица и сирене. Излязохме и му подадохме торбата. Той не беше доволен от това, което получава. Гледаше торбичката и си мърмореше нещо. Аз благодарност не очаквах, изглеждаше доста изстрадал.
След няколко дена, обаче го видях вътре--купуваше си алкохол и броеше стотинки и метални левчета. Повече не му купихме нищо.
И още една история, при която унижих една позната без дори да го искам:
Преди една година моя приятелка роди. Приятелят й я изостави докато беше бременна и замина в чужбина. Тя остана с майка си и баща си. Той взема добра заплата, но е пред пенсия. Майка й взема съвсем минимални пари. Преди да роди, аз от добри чувства й казах, че ще отидем да я видим, да каже от какво има нужда и ние ще купим. Имах предвид, че ще е подарък. А тя се засегна и каза: "Ние всичко ще си имаме, нищо не ни трябва". Някак си се почувствах тъпо.

Хич не ми е по сърце тази християнска добродетел. Предпочитам гордостта. И тактичността.
Много хора просят за алкохол и цигари. Щом са стигнали до там, аз не мога да ги съдя.

Случвало ми се е да знам, че моя близка има нужда от обувки за детето си, но да не й предложа помощ /примерно да дам обувките на моето дете, които са носени два месеца, защото крачето расте бързичко/, защото знам, че ще се засегне. А тя купи на детето боти втора употреба. Всеки прави своя избор според гордостта си /интересно.../ .

Съгласна съм, че криворазбраната гордост /и за себе си говоря/ носи само обиди и нещастия.

Мюриел , излишно беше да ни казваш кое е видно и не-видно във форума. Хората си имат мнение вече. Аз пък си имам самооценка, която не те засяга.

По въпроса за алтруизма и егото ще цитирам поета:

"а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!"

Има хора, които не се чувстват добре ако около тях някой не е добре и е в тежко положение.

Алтруизмът е саможертва, да се поставиш на последно място при нужда. Благотворителността е благородство но е различно от алтруизма.

   
  Много добре си го казал. Изводът от тази тема е,че благотворители много,но истински алтруисти почти не се срещат. Впрочем,това винаги е било така,откак свят светува. Нищо ново под слънцето.

  Очите ми се насълзиха докато четох. Мишона, ти си искала да направиш добро друг е въпроса кой как го приема. Трудно е човек пред себе си да  признае , че е зле и има нужда от помощ, но и това е достойно за възхищение, да запазиш духа си силен въпреки всичко.

Много добре казано.
Напоследък все по- често се замислям като помагам на някой дали го правя заради себе си или заради него. И максимата "Прави непоискано добро" има смисъл да правиш добро не на някой, който не иска да му се помага, а на някой, за който знаеш, че ще е унижение да поиска да му се помогне. В такъв смисъл - направи доброто преди да те е помолил, но само ако знаеш, че има нужда от него. Иначе няма смисъл да развяваме благородството си под носа на тези, на които им е трудно и искат да се справят сами. Преди около месец имахме подобна случка - с една приятелка искахме да помогнем на една самотна майка, която имаше проблеми с плащането на наема, а се оказа, че всъщност й навредихме като й казахме - ето има много хора, които искат да ти помогнат, всичко ще бъде наред. Тя реагира точно като този дядо озлобено и помисли, че искаме нещо от нея и за това й помогаме... Аз научих урока си - преди да помогнеш на някой трябва да го познаваш и след това да прецениш кое е най - доброто, което можеш да направиш за него. В случаи като този да помогнеш на случаен човек в магазина и аз така бих реагирала - бих предложила да дам тези 22 ст, а ако получа гадно отношение няма да се сърдя.
Въпроса е кое е по - малкото зло - да унижиш без да искаш някой предлагайки му помощта си или да замълчиш и да оставиш някой без храна, защото не са му стигали 22ст?Аз не бих замълчала и не то не защото егото ми иска да помогна на някой, а защото би ми било гадно да си представям, че този, човек е можел да има нужда от помощ, аз съм можела да не му я окажа и съм замълчала само, защото е имало вероятност да го обидя. Наиситна е много финна темата. И е факт, че да правиш истинско добро за хората не е толкова лесно, а трябва да се учим на това.   

Ама разбира се, че няма нищо лошо в това   Даже смятам, че сме длъжни да правим това, което ни носи вътрешен комфорт /без да наврежда на комфорта на другия, разбира се/. Че кой по-добре от нас самите ще го направи?

С последните десетина поста съм абсолютно съгласна 

 
[/quote]

 И максимата "Прави непоискано добро" има смисъл да правиш добро не на някой, който не иска да му се помага, а на някой, за който знаеш, че ще е унижение да поиска да му се помогне. В такъв смисъл - направи доброто преди да те е помолил, но само ако знаеш, че има нужда от него.     
[/quote]

    Момента наистина е много тънък. Възхищавам ти се на проницателността. Наистина е така. Това е истинската помощ, да помогнеш в подходящия момент без да унижиш човека.

Hear Aqain, съгласна съм с теб, че преди да се помогне трябва да си дадем сметка за последствията от тази помощ. Много хора не се замислят за това.

Мишон,човек с лъснати обувки не би приел помощ от непознат.