Публикувана: 17 дек. 2008, 14:49 ч.
Последно мнение: 21 дек. 2008, 20:51 ч.

Еманципацията - защо ни трябваше!?

5 162
50
1

Отговори

1
2
3
4
Всички

17 дек. 2008, 14:49 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 402

Пиша да обменим опит и да видя дали не съм сама Confused

в лудостта си.

Трудно ми е напоследък, тоест откакто се върнах на работа след майчинство (второ дете) в Септември. Трудно защото ... и аз не знам работя два дни в офиса, другите в къщи. Бебето ходи 3 дни на гледачка, баткото започна училище аз го водя аз го взимам. Таткото ги гледа един ден. Изобщо хем да съм с децата хем да мога да работя това за което съм учила и практикувала години. Обаче е трудно...Трудно да намеря баланса между двете-деца и работа и се чудя "тези" жени преди нас, които ни казваха че може да имаме всичко- деца, кариера, чист дом, сготвена манджа и усмихната, спокойна мама дали не са ни излъгали и дали изобщо това е възможно или е някаква химера?

Да, мога да не работя и да съм с децата и ми харесваше (през повечето време - мишолинка, мацо- наздраве Wine Glass

) обаче за кои дявол учих, работих толкова преди децата? И да мога и да работя само, ако нямах деца. Ще съм ОК и няма да се разкъсвам, да трябва да "балансирам" ... #Crazy

Пресен пример от вчера: трябва да съм в офиса за важна среща точно в 9 часа. Съответно оправям децата, храня, обличам приготвям нещата и отговарям на екстензионални въпроси като "защо в Африка няма вода и на всеки 5 мин умира човек?" - (бележка към себе си: по-малко телевизия и само канали с детски без реклами). Готови, облечени и сресани оставам едното, другото сме в училището и тъкмо пресмятам че ще сам навреме и хоп днес децата са без униформи (естествено са ми пратили бележка преди поне 2 седмици, но кои да помни), а моят господин е с и аха да се разплаче....Обратно в колата, вкъщи обличане в цивилни дрехи, училище, работа и естествено аз съм закъсняла, изморена и готова за почивка, а денят тепърва ми започва Crazy

...Да кажа училището много празници, много неща за децата сигурно е хубаво и може би майките им са по-оправни. Аз съм единствената "работеща" майка, т.е. дето го прави извън дома за пари Mr. Green

. Доста от другите майки в класа на сина ми са жени с професии, като мен (има две бивши адвокатки и др. ), родили деца 2-3-4 след 40год и оставили кариери за по-добър "баланс". Трябва да говоря с тях също... ooooh!

Та така защо ни трябваше еманципацията и по-щастливи ли сме сега отколкото преди когато просто се моткаш преди да се ожениш, раждаш деца и тн. Или друг вариант - работиш и си доволен и нямаш деца за да не си разваляш своя "lifestyle"-начин на живот (много от колежките ми са така - в отдела сме 12 жени в детеродна възраст 30-45г, само аз съм с дете и то два броя, а и една сега има бебе)... Ще ми е интересно да "чуя" мненията ви...и само да кажа че съм много организирана жена, проблема не е в организацията

Благодаря bouquet

# 1 17 дек. 2008, 15:11 ч.

Мнения: 3 804

да ти дам окон4ателен отговор не мога
но при мен е по лесно,работата ми минава през нета,така 4е мога да си гледам децата-най ве4е малката,те големите са големи и се гледат сами Laughing

,но мисля догодина когато пусна малката на градина да запиша някакъве курс,4е тук с моето право,няма да прокопсам
ама като се замисля знаеш може и да може да се оправи една жена с вси4ко-навремето каките бяха детска градина и първи клас,аз у4их за държавните изпити в БГ и в същото време у4их тук в ИчС спяла съм по 3 4аса в денонощието,от 3 до 6 след това събуждам децата и ги водя кой на у4илище кой на градина,а аз в института,прибирам се и ги прибирам-следва обяд,готвене-после да видя коя какво има да у4и и така ,по нощите 4истих и у4их за другия ден и за държавните-общо взето живеех на кафе и цигари

Другия вариант е който може си отваря кабинет,салон или офис в къщата или в блока в който живее за да може и децата си да наглежда

# 2 17 дек. 2008, 15:48 ч.

Мнения: 1 783

Вечно злободневения въпрос Laughing

. Тези теми няма да спрат да се появяват май, поне 3-4 такива съм чела, че и аз пуснах една преди време Mr. Green

. Баланс няма, има приоритети. Зарязваш готвенето, и/или чистенето, или игрите с децата за сметка на друго. За себе си вярвам, че трябва да се работи и да се упражнява професия, защото не мога да си сложа яйцата в една кошница и да разчитам, че бащата на децата ми ще е винаги работоспособен, жив (да не чува дявола), с работа (особено в тази икономическа криза). Освен това за мен работата е и удоволствие (и съм късметлийка с това, знам го) и ми дава възможност за време само за мен. Останалото са подробности - но в повечето случаи ще трябва да избирам или да чета, или да готвя, или да гледам филм. В резултат на което чета много малко, гледам тв много повече, защото може да се прави едновременно с готвенето. Това което не бих пропуснала е време с детето след работа, за сметка на готвене или чистене. Срам не срам, но си признавам, че се чисти 1-2 на месеца у нас Blush

. Решила съм, ако все още сме работещи след 10 месеца да си взема чистачка, така поне няма да се тормозя, че е мръсно и да го мисля. Друго, което правя е да разпределям задълженията с детето абсолютно по равно с бащата и да имаме максимално време тримата заедно за забавления. Но сериозно се замислям дали да имам второ дете или не, не е взето решението още...

При теб мисля, че играе роля и това че децата ти са близки по възраст и са още малки, като поотраснат ставало по-лесно, чувала съм Rolling Eyes

. Друго, което съм разбрала, е че не се работи от в къщи с дете успешно, ама никак, дори е много по-стресиращо за всички. Поне моят опит е такъв.

Успех и не се отчайвай. Радвай се на децата си и на това, че имаш работа и кажи майната му на останалите задължения. Всички редовно изпадаме в такива кризи, неизбежни са.

35-40 май не е детеродна възраст. Laughing

# 3 17 дек. 2008, 16:00 ч.

Мнения: 3 371

Цитат на: GI в ср, 17 дек 2008, 14:49

.... Аз съм единствената "работеща" майка, т.е. дето го прави извън дома за пари Mr. Green

Завиждам ти. При това съвсем неблагородно Mr. Green

. Веднага ти правя оферта - заменям моя скучен живот за твоя на работеща жена Grinning

.
/и аз съм на село, близо до Утрехт, две деца, така че ще е равностойно Twisted Evil

/.

За еманципацията съм твърдо "ДА".

# 4 17 дек. 2008, 16:16 ч.

Мнения: 2 257

И аз се бях юрнала по стръмния път на еманципацията, но когато си обелих коленете до кръв няколко пъти, седнах и взех решение за себе си - моето психично, че и физично здраве са по-важни в момента, предвид дребосъчкото, който имам и който толкова съм чакала. Изсилих се да тръгна на работа, когато той беше почти на 7 месеца и бързо осъзнах, че това е глупост. Имах най-стресиращата позиция към момента, плюс малко бебе, което се разболяваше в дей кеъра и съответно броят на безсънните нощи, стресът от толкова малко болно същество, което няма кой да гледа (сами сме с мъжа ми) и перспективата да ходя на следващия ден на работа в една - без да преувеличавам - лудница, в буквален и преносен смисъл, на бърза ръка ме сломи. Не може да не спиш по 48 часа и да си топ ноч на работа, не става просто. И аз си обичам работата, даже много, но повече си обичам семейството. Не успях да се порадвам напълно на бебешките месеци на сина ми 7-12. Мъжът ми, слава Богу, е най-разбраното същество на света и освен, че върши много от т.н. "мои" задължения вкъщи, занимава се с детето е и човек, който не се меси в решенията ми, та имам възможност да дишам спокойно. Останах си вкъщи и сега ближа рани (от стреса) и се наслаждавам едновременно на времето със сина си и кроя планове за нова работа, естествено. Mr. Green

В заключение, за еманципацията съм, но на другите. Mr. Green

Аз засега не успявам с дините и не ми е проблем да го призная. А и си промених светогледа, който имах на 20 години, че съм длъжна да успявам с всичко, на всяка цена. Осъзнах, че психиката и здравето ми са по-важни, за да са щастливи всички в и извън къщи. И най-вече - многото хора в моята глава. Mr. Green

# 5 17 дек. 2008, 16:18 ч.

Мнения: 945

Виж сега, еманципацията не е жената допълнително на това да готви, чисти, пере, да се грижи zа децата и да работи. Моят бебок е все още малък, но аz сериоzно се zамислям да си вzема чистачка. И мъжът ми като се върне от работа получава малката връчена, а аz отивам в кухнята да готвя. Смятам да се върна на работа след като малката стане на 6 месеца, но го правя не zаради еманципацията, а zащото последно време това "АЗ" се е превърнало в "НИЕ" и ми се иска и аz да получавам малко удоволствие от себе си. Но пак от егоиzъм ще се върна на непълен работен ден, zа да мога да се наслаждавам на това как расте детето ми.

Едно гуш от мен и пробвай да си направиш приоритети и да се откажеш от някои неща, които не са ти толкова важни. А и може просто сега малко да ти е по напрегнато, като се наспиш ще ти мине и пак ще се радваш на твоя си живот.

# 6 17 дек. 2008, 16:22 ч.

респект .... две деца и работа: направо си уондъруомън
аз съм с едно, за второ не си и помислям
тук всеки прави някакви гимнастики, 4есто се "предават" и си оставят работата ....
права си трудно е, но има в моменти, в които забравяШ вси4ко, в които вси4ки тези трудности ти се струват мъни4ки, мъни4ки... и се разтапяШ от кеф от това, което имаШ и което си постигнала...
кураж

(а ина4е и аз съм пристигала на работа елегантна, с рана на коляното и разроШена коса ... дреме ми)

# 7 17 дек. 2008, 16:25 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Всъщност феминистките движения изискват на жената да се дава възможност да роди и отгледа децата си, а не да се превръща в робот. И равноправието на половете предполага, че в отглеждането на децата и домакинството бащата участва наравно с майката, а не просто да и помага Peace

Знам, че на практика това е трудно достижимо...

Цитат на: GI в ср, 17 дек 2008, 14:49

На мен лично тя ми трябва, уж ми осигурява някакъв избор... А дали си по-щастлива - струва ми се, че да, въпреки моментите на "събиране на пара под налягане". Би ли се отказала от това да работиш?

Цитат на: Biz в ср, 17 дек 2008, 15:48

Баланс няма, има приоритети.

Това е разковничето yes

Само че аз не знам как се постига Confused

# 8 17 дек. 2008, 16:32 ч.

Мнения: 4 399

Цитат на: GI в ср, 17 дек 2008, 14:49

Трудно да намеря баланса между двете-деца и работа и се чудя "тези" жени преди нас, които ни казваха че може да имаме всичко- деца, кариера, чист дом, сготвена манджа и усмихната, спокойна мама дали не са ни излъгали и дали изобщо това е възможно или е някаква химера?

Раzбира се че е трудно, ама много е трудно. И съм сигурна че си органиzирана, zащото ако не беше, нямаше иzобщо да се справиш. А "теzи жени" според мен са ни иzлъгали. Всъщност "теzи жени" май са само авторки на статии в жълти списания, където ни обясняват колко блестящо се справят с всичките си zадължения раzни иzвестности и zабележителности и как се били нагърбили с 10 дини под една мишница. Само не ни каzват дали тия иzвестности чакат на спирката 20 мин автобус zа да отидат на работа, колко готвачки, чистачки и детегледачки имат. Така че е илюzия че една жена може да се справи с всичко, че и да е щастлива, лъчеzарна и да се чувства добре.

Цитат на: Biz в ср, 17 дек 2008, 15:48

Баланс няма, има приоритети. Зарязваш готвенето, и/или чистенето, или игрите с децата за сметка на друго.

Ето това много ми хареса, и аz го виждам по същия начин. Раzбрах че не може всичко да е идеално и zатова гледам да си поставям приоритети. И като ми писне много, си давам "свободна" вечер. В кавички zащото иzобщото не е толкова свободна, но поне след като детето си легне, zаряzвам всичко друго и се отдавам на мърzел. Раzбрах също че не мога да се справя сама с всичко. Реших че zа мен е по важно да прекарвам време с детето, отколкото да се грижа zа къща. Затова направих иzбор и вzех чистачка. Това ми освобождава много време. Дори и да не чисти като мен, важното е че е достатъчно чисто zа да се чувствам комфортно и че аz това време мога да го прекарам с детето си или просто да си почина малко. Когато съм си вкъщи и детето спи преz деня, гледам и аz да си почина, а не се надпреварвам със себе си колко неща мога да свърша.
А и аz като Биz от собствен опит да ти кажа, няма работа от вкъщи с дете. По добре работи по малко часове но всичките навън или води детето още 1 ден някъде, но с дете вкъщи и работа не става. Поне при мен не става. На практика мога да работя само когато детето спи, което zначи че zа мен няма почивка и денят ми се превръща в 24 часова борба.

Обаче колкото и да е трудно, съм на мнение че една жена трябва да работи. Трябва да работи, дори когато мъжът и я обеzпечава напълно. И то не само zа раzнообраzие или zа да си реалиzира обраzованието, а zа да е неzависима. Дали е еманципация, не zнам, но времената са такива че трябва да сме в състояние да се грижим сами zа себе си в случай на нужда.

# 9 17 дек. 2008, 16:38 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 402

Ех момичета прочетох ви до тук и ми напълнихте душата Grinning

. Не съм луда явно и на други се случва (освен ако не е масова психоза). Ще отговоря по-късно довечера, че тръстиката зове

# 10 17 дек. 2008, 18:20 ч.

Italia
Мнения: 4 492

GI, 4етейки постинга ти видях себе си. Embarassed

Децата ми са на асолЮтно съЩата възраст и със съЩата разлика като твоите и аз съЩо се имам за доста оправна и организирана ли4ност. Мъжът ми работи до късно и 4есто пътува и по този слу4ай и аз го играя водеЩа и прибираЩа децата на и от у4илиЩе и в обЩи линии живея с крак върху педала на газта Rolling Eyes

От собствен опит мога само да потвърдя казаното досега от моми4етата в горните постинги:

- определено имаШ нужда от преосмисляне на приоритети. Децата,семейството и ТИ минавате на 4елна позиция а 4истенето, гладенето и други подобни от този род отпадат в дъното на ранг листата. Twisted Evil

Ако имаШ възможност вземи 4овек, който да ти помага с домакинската работа. Даже направо е задължително,инак оправия няма и се късат излиШно купиЩа нерви.

- не се отказвай от работата си. Аз понякога къде на Шега,къде на сериозно казвам " Отивам на работа за да си по4ина малко " Mr. Green

Щом върШиШ неЩо, което ти харесва и ти носи удовлетворение го приеми като неЩо твое,от което не трябва да се отказваШ. Пък дори било то и заради факта,4е ти дава известна доза финансова независимост както е казала и Вяра.

- когато таткото е на линия оставяй го да поема по-голяма 4аст от задълженията към децата и ти го давай малко по-спокойно ( ако е възможно Peace

)

- през уикендите се опитвайте да го давате малко по-спокойно, правейки неЩа , които ви харесват , действат релаксираЩо и съЩевременно ви позволяват да сте вси4ки заедно

Hug

# 11 17 дек. 2008, 19:11 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Ами както някой по-горе е написал, всичко зависи от приоритетите. И аз намирам, че не мога да смогна с много неща. За мен, най-подходящата работа би била парт-тайм или на половин ден, за да имам време да си гледам семейството. Но финансовата ситуация не го позволява, за съжаление Tired

Не знам дали има универсална "рецепта" за справянето с този проблем, но може би всеки за себе си трябва да реши кое е по-важното и на кое би наблегнал повече. За мен, въпреки че в работата ми е доста натоварено, честно казано там си почивам Laughing

Домашните задачки ме товарят доста повече, просто не си падам домакиня и това е.
Предполагам има наистина такива майки, които си вършат всичко и не им тежи, ама аз не съм от тях. Whistling

# 12 17 дек. 2008, 20:27 ч.

Мнения: 1 169

Цитат

Обаче колкото и да е трудно, съм на мнение че една жена трябва да работи. Трябва да работи, дори когато мъжът и я обеzпечава напълно. И то не само zа раzнообраzие или zа да си реалиzира обраzованието, а zа да е неzависима. Дали е еманципация, не zнам, но времената са такива че трябва да сме в състояние да се грижим сами zа себе си в случай на нужда.

Съгласна съм.

Родих дъщеря си когато бях студентка. Беше много трудно. От редовно минах на задочно, защото не исках да прекъсвам. Сега обаче осъзнавам, че ми е било от полза и ме е държало на повърхността. След като дойдох в САЩ борбата ми започна отново. Приравняване на образование, работа и домашни задължения. Имах чувството, че ще избухна. Сега работя това, което съм завършила и харесвам много работата си. Както е казала Джи рботата ми е абсолютна лудница. Ако не си топ ноч и на100% си аут.
Пълна концентрация и отдаденост на работата. ОК, но вече няколко пъти ми се случва да ми се обадят от училище, за да ми кажат, че дъщеря ми е болна или онзи ден някой във физическо я ритнал в главата, но аз не можах да отговоря телефона. Почувствах се ужасно. Отидох на вън, наплаках се и си дадох сметка, колко много обичам семейството си.
Преди мрънках, че не работя по професията си, че не искам да работя в казино. Ами, да ви кажа като че ли ми се иска онази работа без никакви отговорности. Като излезеш и забравяш за всичко. Сега не става. Все някой, забравил да ме пита нещо, все нещо много важно се случва и се обаждат точно когато аз помагам с домашно по математика.
Трудно е. А искам да имам още едно дете...

# 13 17 дек. 2008, 20:55 ч.

Мнения: 7 914

вярно, че е много дъвкана тема..

има си хора и хора,. аз например не бих заменила стоенето в къщи с детето, за разкъсването да ходя на работа, да си гледам детето( камо ли децата) и да се чудя къде да се скрия, за да заредя батериите Crazy

сменила съм няколко работи( от "проста" продавачка до работа по професията ми в БГ и една в НЛ) всяка от тях е била свързана с известно напрежение.. е да има и удоволствие, но и напрежение, което си го пренасям малко или много в личния живот( може да е от самата мен, не знам).. и съм категорична, че нямам нужда от напрежение в момента - чувствам се добре у дома с детето и не ми трябва еманципация - дори отказах наскоро едно предложение за работа bowuu

ако някой прекрасен ден, се окажа крайно отегчена у дома.. ще си помисля накъде да се запътя.. за сега съм си добре Party

та..GI , искам да ти кажа Живота е прекалено кратък, за да изнемогваме и да си казваме.. нека потърпя - намери правилното решение за теб - това което те прави щастлива и дерзай Hug

понеже мнения и съвети по тема ще намериш безкрайни, но кое е за теб сама си знаеш Peace

# 14 17 дек. 2008, 21:08 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 402

Момичета като чета така всички сме много оправни и се справяме с много дини Crazy

.
Явно е че аз ще трябва да си взема чистачка.

Но пак си оствават двете големи пера- децата и работата. Може би не стана ясно аз не работя петъците а два дни работя в офиса, два в къщи. Един от двата дни когато съм в офиса, мъжа ми гледа/поема децата. Задълженията по дома готвене, чистене и тн (не гладя не ме мислете за това Hug

) са разпределени между двамата. За тези неща не се правя на шесторъката Шива Stop

.

dtti казваш множе да се справи човек с всичко и да живее на кафе и цигари, но за какъв дявол трябва да е така?! Защо да се измъчваме с толкова много задължения въпреки и приятни Thinking

един живот е за живеене кога ще се забавляваме Tired

.

Biz що бе душа 35-40 да не е детеродна възраст? Е приятелка на 42 роди онзи ден, колежката ми единствена с дете и тя на 41 роди Hug

Vijara, mcdirock благодаря bouquet

много истина има в това което казвате само трябва да си го напомням на моменти newsm78

звездичка права си и сигурно работи за теб да си гледаш детето. Аз искам да си работя работата не се разкъсвам че ходя на работа, напротив като съм там съм супер и аз си "почивам" от децата, дом задължения, но не работя така както работих преди децата (на 60%) защото трябва да свърша до определено време да ги прибера и тн.

Джи мила и аз така се чувствам. Много е трудно да се върнеш и да работиш на 100 % с малко дете. Аз нали затова чаках докато второто малко зверче стане на почти една. С първото се върнах като той беше на 6 месеца и то на пълен работен ден но като че ли беше по-лесно. Сега не е дали е щото са две или аз съм поодъртяла Thinking

??

Благодаря на всички!!!

Последна редакция: ср, 17 дек 2008, 21:15 от GI

# 15 17 дек. 2008, 23:12 ч.

Мнения: 154

Леле, как добре те разбирам! В момента съм точно пред същата дилема. С голямата ми дъщеря се върнах парт тайм на работа, когато тя беше на 4 месеца. Редувахме се с мъжа ми в гледането на детето и въпреки това ми беше много тежко и мъчно, че си зарязвам бебето. Останах си вкъщи, детето поотрасна, след това забременях с малката и така до сега, когато реших, че вече е назрял моментът да си търся нова работа. Успокоявах се с кризата и си мислех, че ще ми отнеме време да си намеря подходяща позиция. Да, обаче за мой късмет поподнах на идеалната обява за работа, минах през всички интервюта и в момента съм с предложение за започване на работа от 5 Януари. И ето ме сега в чуденка - как ще се справям с всичко? Две деца с малка разлика, често боледуващи и свикнали мама да е постоянно около тях, а аз имам право на цифром и словом 5 (пет!!!) дена болнични на година!!! Мъжът ми много ми помага, но и той не може да отсъства постоянно от работа. Кой ще ми гледа децата, когато са болни? Ами плуването, балета, езиците и всичките други странични мероприятия - как ще се разкъсвам на хиляда места? От друга страна - ти си права, защо съм учила и тук, и в БГ, защо съм градила кариера досега, мога ли така лесно да махна с ръка и да зарежа всичко и докога ще съм ок с този си статут? А пък и при сегашното положение на икономиката, хората не могат да намерят работа с месеци, склонни са да работят каквото и да е, а аз имам шанса да започна мечтаната работа!
Ей такива са моите терзания в момента, както и да го гледам идеално положение няма. Та в тази връзка, колкото и да съм еманципирана, понякога и аз си задавам въпроса - защо ми трябваше??? Grinning

# 16 18 дек. 2008, 03:54 ч.

Мнения: 3 367

Аз май съм от рядкото племе на обичащите много работата си,за миг не мога да си представя да съм у дома само,години наред съм имала модел на самотна работеща майка ,лекар с дежурства,но никога не сме били не-гледани и пр,напротив-майка ни намираше време за нас и го ползваше с 500% кеф. Това знам-това правя и аз,с радост си оставям децата заран,с радост си ги прибирам. Приоритетите ми са много ясни,борят се на пръстите на 1 ръка и са динамични-не се втрещявам ако днес няма сготвено,ако утре има паяжина или ако вдругиден оплескам някой детайл в службата.
Съгласна съм че деца се раждат,според мен,до 35.

# 17 18 дек. 2008, 14:22 ч.

Vienna
Мнения: 261

Защо ни трябваше? По принцип за да можем (извинявай за израза) да се чукаме когато искаме, а не когато трябва; за да не изпаднем в ГОЛЯМАТА дупка когато мъжа ни на 45 кръшне с младата секретарка, и защото така се чувстваме по-пълноценни.
Не е лесно, знам го от личен опит. Постави си приоритети, спомни си за своето детство. Никога не съм се сърдила но майка ми защото в къщи не е подредено, много по често обаче ми е било криво като е нямала време за мене. Чистачката в такива моменти е необходимост. Спестява и конфликти с партньора. Останалата работа според мене трябва да е разделена абсолютно по равно.
Още не съм успяла, но съм на път. Вече не ме притеснява хаоса в къщи, дори има дни, когато не го забелязвам.
Някъде бях чела статистика според която работещите майки прекарват дори повече време с децата си ( конкретно занимания с тях) отколкото домакините. Горе главата

# 18 18 дек. 2008, 14:37 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 402

Цитат на: Леден облак в чт, 18 дек 2008, 14:22

...спомни си за своето детство. Никога не съм се сърдила но майка ми защото в къщи не е подредено, много по често обаче ми е било криво като е нямала време за мене.

Цитат на: anette1104 в чт, 18 дек 2008, 03:54

...модел на самотна работеща майка ,лекар с дежурства,но никога не сме били не-гледани и пр,напротив-майка ни намираше време за нас и го ползваше с 500% кеф. Това знам-това правя и аз...

Е може и това да ми е проблема newsm78

. Аз имам друг пример от детството във време когато да си домакиня не беше нормата Rolling Eyes

. Моята майка беше домакиня (учителка по професия но не практикуваше-не харесваше) и знам колко ми беше хубаво да съм в къщи с нея, да си говорим и как тя се интересуваше от душевния свят на децата си и винаги имаше време за нас-децата и. В смисъл на нас децата и ни беше страшно хубаво и уютно с нея в къщи. Защо да лишавам моите деца от това и имам ли право?

Едновременно с това и аз съм от това племе на обичащите си работата като anette ooooh!

# 19 18 дек. 2008, 14:49 ч.

Мнения: 3 367

GI,децата,за мен, не са "лишени".
Спокойни и балансирани деца се гледат от такива родители.
Всеки си знае за него какво носи баланс,спокойствие и запълненост.Спектър е, варира от крайност в крайност,затова и ?са ти няма еднозначен отговор.
Няма универсално правилно,има твоето правилно.То също е динамично.В момента в к приемеш че няма нищо което е "винаги и завинаги и баш така" и в това е чара на родителството-това беше моят момент на "кротване" и започване на обучението в игнориране на паяжини, дънки с лекета,мръсна кола,сандвичи за вечеря,офис посипан с хартии и пр.и пр и още 200 пъти по толкоз Laughing

Весели празници от мен!

# 20 18 дек. 2008, 15:25 ч.

Мнения: 1 783

) - че деца се раждат рано, до 25, за да може, когато дойде време за кариерата на 35 да не трябва да се правят изборите "дете или кариера". Пък и на 25 много по-лесно се гледа дете. А сега то са едни душевни терзания, ама дали го гледам правилно, ама дали не го лишавам, ама дали не му нанасям психически травми, ама тази книга да прочета, ама другата ooooh!

. Обаче пустата му любоФ, като не дойде по-рано Laughing

.
Знаели са си хората едно време да уреждат браковете и да не намесват романтиката, ама на - еманципацията каза, че трябва сами да избираме бащите на децата си, че и по любов на всичкото отгоре. Подозирам, че ако бяхме по-практични (а не романтични) с избора на партньор, много от проблемите ни за равноправие нямаше да ги има. Жените се влюбват по-различно от мъжете и често сами се поставяме в неизгодни ситуации....

# 21 18 дек. 2008, 16:09 ч.

бихте ли ми разяснили момента с "кротването", 4е неЩо тъпо и ску4но ми зву4и Rolling Eyes

заЩо трябва да се кротвате?

# 22 18 дек. 2008, 19:18 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: GI в ср, 17 дек 2008, 14:49

Доста от другите майки в класа на сина ми са жени с професии, като мен (има две бивши адвокатки и др. ), родили деца 2-3-4 след 40год и оставили кариери за по-добър "баланс". Трябва да говоря с тях също... ooooh!

Жени, по-близки до твоето положение, ми се струват по-добър избор за раздумка. Пожелавам също по-малко лустросани четива, списания и разговори на тема как да сме супер майки (за мене супермамщината е нещастието на съвремието, а не работещата жена).
Струва ми , че някой нещо ти е подшушнал, намекнал, провокирал да се чувстваш виновно. Stop

Ако е така - успокой се. Hug

Няма да е за първи път, и няма да е само по този повод. Стоманата в крайна сметка се калява. Ако някой се опитва да те накара да се чувстваш кофти, значи има проблем със себе си, или просто гони някакъв интерес, аз до този извод стигнах.
На мене пък утре ми предстои среща с едни господа, които 100% ще се опитат да ме изкарат лоша майка, защото не искам да давам пари детето ми да продължава да е в тъпата им програма, надявам се собствената ми закалка да работи добре.

# 23 18 дек. 2008, 19:31 ч.

Мнения: 1 783

Цитат на: gioia. в чт, 18 дек 2008, 16:09

бихте ли ми разяснили момента с "кротването", 4е неЩо тъпо и ску4но ми зву4и Rolling Eyes

заЩо трябва да се кротвате?

Ами то е всеизвестен факт затъпяването след разждане Laughing

Кротването - да приемеш нещата, които не можеш да промениш и да се кротнеш и спреш да се опитваш да ги променяш и да си изясниш със себе си, кои са ти приоритетите. Анет също го е описала цитирам - "момента в к приемеш че няма нищо което е "винаги и завинаги и баш така" и в това е чара на родителството-това беше моят момент на "кротване"

# 24 18 дек. 2008, 23:31 ч.

Мнения: 875

сега ще ти кажа моя график, дано ти поолекне малко:

малкият не ходи на градина, защото съм против ранното отделяне на детето от семейната среда. с партньора ми работим на смени, така че единият от нас да е винаги вкъщи с малкия. няма събота, няма неделя - всеки ден е работен. единият е на работа до 2 на обяд, а другият до 10 вечерта. това добре, но и уча. в единствения ни почивен ден (винаги съвпада) съм по цял ден в университета, защото пиша дипломна работа. еми, справям се. когато съм вкъщи готвя и чистя. понякога и пропускам. и за разни глезотийки ми остава време. така съм повече от година и поне до лятото промяна не виждам. това е избор, който сами правим. мога и да си стоя вкъщи. пак ще имаме пари да преживяваме. но просто няма да се чувствам добре.

# 25 19 дек. 2008, 02:51 ч.

Мнения: 3 367

Моето "кротване" настана като осъзнах с всяка клетка по мен че има 1 наистина много важно нещо и то е здравето на децата и нашето. Всичко останало е много назад и не може да ме разстрои ама хич-не било чисто,нямало изгладени дрехи,шеф се цупел,колата била като от джънк ярд извадена-ми,ок,не е болка за умиране. Скука не е изобщо дори,почивам си само като спя,но това е мой избор,с който съм откровено доволна. "Трябва"за да спрат непрестанните борби и чуденки кое е по-важно,кое по-напред,защо,кой е неглижиран и пр.,поне за мен.

# 26 19 дек. 2008, 11:16 ч.

Мнения: 2 032

Джи, не се самобичувай. Мисля, че филмът, който описваш „да имаме всичко- деца, кариера, чист дом, сготвена манджа и усмихната, спокойна мама” е една химера, или поне предполага усмихнатата, спокойна мама преди това да се е подложила на лоботомия. И не е осъзнала, че животът е динамичен и сложен и идеални ситуации няма.

И аз съм работеща майка- чувствам се благодарна и привилегирована от това, че работя.

И аз жонглирам сто и едно неща, особено сега преди Коледа имам чувството, че учителките от училището мраят работещите майки, защото всеки ден има нова задачка-закачка уж за децата, но всъщност за родителите: това пригответе, другото донесете, с неназнам какъв костюм се явете, хоп-днес свършваме по-рано, ау, ама вие не знаете ли, бла-бла-бла.

И понеже, ако питаш майките-домакини, и те ще ти кажат, че са „много заети”, ще отбележа, че нещата за правене са малко като уроците по физика за частиците и вакуума: денят на всички е винаги пълен, просто като работи човек, използва много по-голяма част от капацитета си. И може би това е отговорът ми на въпроса ти, че е въпрос на капацитет, потенциал и личност: за себе си аз знам, че това, което правя, пасва на характера и заложбите ми; мъжът ми се включва наравно с грижите за децата, когато може, искам помощ от баби (макар че са далече), съседи, гледачки и приятели; не нося сама света на плещите си: и тогава нещата си идват на мястото, слава Богу.

# 27 19 дек. 2008, 11:16 ч.

Цитат на: anette1104 в пт, 19 дек 2008, 02:51

Моето "кротване" настана като осъзнах с всяка клетка по мен че има 1 наистина много важно нещо и то е здравето на децата и нашето. Всичко останало е много назад и не може да ме разстрои ама хич-не било чисто,нямало изгладени дрехи,шеф се цупел,колата била като от джънк ярд извадена-ми,ок,не е болка за умиране. Скука не е изобщо дори,почивам си само като спя,но това е мой избор,с който съм откровено доволна. "Трябва"за да спрат непрестанните борби и чуденки кое е по-важно,кое по-напред,защо,кой е неглижиран и пр.,поне за мен.

е сори ама такова неЩо не бих търпяла
не мога да живея в хаос и ко4ина само заЩото имало по_важни неЩа
освен ако наистина алтернатива нямате и трябва да се примирите някакси със ситуацията...
с това не искам да засегна никого, просто давам мнение... справяне със ситуацията не е просто да се примириШ с нея Rolling Eyes

# 28 19 дек. 2008, 12:14 ч.

Мнения: 4 399

Цитат на: Алиса в пт, 19 дек 2008, 11:16

И понеже, ако питаш майките-домакини, и те ще ти кажат, че са „много заети”, ще отбележа, че нещата за правене са малко като уроците по физика за частиците и вакуума: денят на всички е винаги пълен, просто като работи човек, използва много по-голяма част от капацитета си.

Всъщност ако питаш майките_домакини, те са много по zаети. Не го каzват директно, но никога нямат време zа нищо и все "тичат по zадачи". Някой път си мисля, че на работещите им е по_лесно, поне не тичат, а седят. Joy

# 29 19 дек. 2008, 13:04 ч.

Мнения: 2 032

Не, не исках да провопоставям работещите с неработещите майки, а просто да кажа, че човек винаги си запълва времето според задачите, които си е поставил. Имам например няколко приятели, които от години не работят, нямат деца и т.н., обаче ако ги питаш как са, са много заети.

# 30 19 дек. 2008, 13:15 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: Biz в чт, 18 дек 2008, 15:25

Да, моментът на "кротването" и осъзнаването, кое е най-важното е много важен.

Естествено, че е детеродна възраст 35-40, то в някои случаи и 50 е детеродна, ама най-безрисковата и най-лесната е до 30. Аз затова си създадох една нова теория в последно време (която всички отричат ) - че деца се раждат рано, до 25, за да може, когато дойде време за кариерата на 35 да не трябва да се правят изборите "дете или кариера". Пък и на 25 много по-лесно се гледа дете. А сега то са едни душевни терзания, ама дали го гледам правилно, ама дали не го лишавам, ама дали не му нанасям психически травми, ама тази книга да прочета, ама другата ooooh!

. Обаче пустата му любоФ, като не дойде по-рано Laughing

а, аз не само не я отри4ам, но я и споделям Laughing

е, бих удължила с 3/4 години периода, но тезата е съЩата. гледам по себе си, едно дете родено на 26 и едно на 35... еми с първата бях по_спокойна, по_леко изживявах болести е тем подобни. с втората уж с пове4е опит, но съм по_наЩрек и по_паранои4ка Rolling Eyes

е, има си други предимства, но не е по темата.

споделям ти и теорията за баланса, в смисъл, 4е осъзнаването на приоритетите, аз го смятам за баланс.

за сметка на това, не смятам за задължително жената да работи, Щото "не се знае какво може да стане". аман от 4ерни мисли, ми като стане Ще се мисли, като трябва да се оправя 4овек, Ще го направи.

приемам, 4е се ходи на работа 1. "заЩото си я оби4ам" 2. "заЩото ми е необходимо". при липса на тези две условия (аз отговарям на второто), смятам 4е мога да си запълня успеШно деня с по_интересни неЩа.

май и друг път съм го казвала това newsm78

# 31 19 дек. 2008, 14:19 ч.

Мнения: 3 367

goiа,изобщо не става ? за примирение,а за избор.
Предпочитам да заведа децата за музей отколкото да търкам 1 специално скрито петно под шкафа в дясно,избрала съм да е така,и това к казах е че не се разстройвам от факта,че петното го има.
Не е кочина,но не е и белстяща бг къща по на баба ми стандартите.
Ядем готвено,но често готвено вчера,не ей сега застроена супа (баба ми би приритала ако види че децата ядат претоплено Laughing

)
Чистим рядко (спокойно мога да викна човек,мотам се и се циганя),но и малко си седим у дома,та не е фатално
Като няма чисти дънки-носим рокли
Случи се син ни да ходи с момичешки чорапи (нямаше чисти негови)-направихме смешка и традиция от това,1 на месец ходим с "чужди" чорапи
и ощеее и ощеее
Готова съм да направя компромис във всеки миг без да си скубя косите.
Пренареждам на секундата пъзел в името на важните ми неща без да слугувам на "така трябва".
Имам много алтерантиви,пак казах-избрала съм си да съм заета с много интересна отговорна работа и децата ни,останалите детайли от ежедневието приемам както дойдат,без да се тръшкам и самосъжалявам,отново защото така съм си избрала.
*
200% съм съгласна че дупе знае 2 и 200,аз най-малко работа свършвам като имам почивни дни,то е едно мотане безобразно просто.

# 32 19 дек. 2008, 15:30 ч.

Мнения: 1 783

феям, съгласна, че черногледието не бива да е водещ принцип за работата, но финансовата (що годе) независимост е едно от нещата, за които си струва да се замислим. Имам достатъчно примери пред себе си, за да го пренебрегна. Решението за това, какво да работим е комплексно и се влияе от много фактори.

И аз съм голяма мотла, когато почивам. Когато работя съм много по-организирана, но аз имам нужда и от дни за моткане, много релаксирам тогава.

# 33 19 дек. 2008, 15:41 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: Biz в пт, 19 дек 2008, 15:30

е, тези неЩа нали знаеШ, 4е при възможност се уреждат И по други на4ини Laughing

и аз по примери говоря Rolling Eyes

# 34 19 дек. 2008, 17:21 ч.

Мнения: 868

Първо, поздравления на GI за това, че е толкова организирана и, че се справя толкова добре! GI, много добре познавам майките, за които говориш. Познато ми е това размишление за "lifestyle"-a сигурно защото още преди да родя дете забелязах, че жените-модели за поведение около мене нямат деца. Познавам и другите (иронично, една от новите ми мами-приятелки е 40-годишна адвокатка, която си остави работата за да си гледа детето). Трудно се намира "мами"-среда в това положение, които са направили твоя избор и разбират на тебе какво ти е. (А може да се случи, че и от двете страни получаваш "огън." )

Аз не мога да съм толкова категорична като другите мами и да говоря уверено за това колко добре съм си наредила приоритетите. Знам си приоритетите: X and Y, но докато стигна до X изобщо минавам през A,B,C.... и то не защото не съм се подредила, а защото това е реалността. Баланс няма. Все нещо ще куца. Или няма да си играя с детето в 4 часа на площадката като другите мами в квартала, или проект ще остане несвършен или претупан. Да, ама и двете неща ме притесняват, и двете имат реални последствия, и не съм толкова "at peace" нито с едното, нито с другото.

Съгласна съм с други преди мене, които са писали, че еманципацията не е просто да се добави работа извън дома към вече домашните задължения и грижи за деца. Идеално, ако и двамата в семейството работят, то и двамата разделят домашни задължения 50-50. Например, ако ти имаш важен мeeting в 9, не може ли друг да се грижи за децата и да ги заведе на училище? И според мене не може да се работи в къщи с малки деца, ОСВЕН ако няма кой друг да ги забавлява или изведе навън през това време.

Повече ме интересува какви специфични стратегии сте развили за да се справяте. Чистачки, химическо чистене (избягва се гладене), какво още?? Как се справяте с готвене, например?? Много бих се радвала ако майки, които не са на традиционния 9-5 график се обадят.

Последна редакция: пт, 19 дек 2008, 17:39 от Pixie

# 35 19 дек. 2008, 18:38 ч.

Мнения: 7 914

знаех си, че рано или късно ще се стигне до следни изказвания Crazy

Цитат на: Vjara в пт, 19 дек 2008, 12:14

Цитат на: Алиса в пт, 19 дек 2008, 11:16

И понеже, ако питаш майките-домакини, и те ще ти кажат, че са „много заети”, ще отбележа, че нещата за правене са малко като уроците по физика за частиците и вакуума: денят на всички е винаги пълен, просто като работи човек, използва много по-голяма част от капацитета си.

използва по голяма част от капацитета си.. за? работа? да, съгласна съм, ама какво то това? Thinking

ами естествено, че мамите-домакини са по заети, понеже усещат конкуренцията по отношение на заетостта на работещите Crazy

забравяме , че еманципираността е тръгнала точно от точката, че домакините всъщност вършат "някаква "работа... само, че по дълго от работещите , ама нали не са седнали Whistling

и се чудим защо българите в България не разбирали българите в чужбина... при положение, че работещите мами, не разбират мамите домакини ooooh!

Цитат на: Алиса в пт, 19 дек 2008, 13:04

факт е, че колкото повече време имаш , толкова повече го губиш... но както е казано всеки се простира според чергата bowuu

и да попитам накрая... къде е разбирането и т. нар. толерантност newsm08

ПП и всеизвестен факт е, че майките носещи 72783525 дини под мишница вианги са по... как да го кажа жалени, уважавани...разбирани, съчувствани bouquet

, де факто и да не са мами

# 36 19 дек. 2008, 18:55 ч.

Мнения: 868

Моля ви да не разваляме темата на GI с кои майки са по-заети или по- по-. Това само ще доведе до излишни спорове, а мисля, че има какво да се сподели по оригиналната тема!

Ако някой може да сподели реални стратегии, ще е полезно за доста мами тука.

# 37 19 дек. 2008, 19:38 ч.

Мнения: 4 399

ЗвездиЧка, не разбирам какъв ти е проблема. Била съм и майка-домакиня, сега съм работеща майка. Мисля Че и двете страни на медала са ми познати. Работещите майки в момента в който отворят външната врата стават майки-домакини, без знаЧение кога са станали, колко са спали, колко работни Часа имат зад гърба си. Това не ги прави по-майки. Но със сигурност ги прави по-уморени. Това са факти, не е някаква интерпретация и не разбирам за каква толерантност става въпрос.

Pixie, всиЧко е по-темата, горното също. Доколкото разбирам авторката на темата има колебания доколко е добре за нея и за семейството и да е работеща майка или да си остане вкъщи с децата.

# 38 19 дек. 2008, 19:47 ч.

Мнения: 7 914

Цитат на: Vjara в пт, 19 дек 2008, 19:38

ЗвездиЧка, не разбирам какъв ти е проблема.

специално на мен проблема ми е никакъв Laughing

, писала съм на първа страница Peace

просто винаги ми е смешно и необяснимо как винаги се получава разделение, "сочене с пръст" и тн без да се отчита личният избор, възможност и най вече... вътрешния мир Peace

# 39 19 дек. 2008, 21:03 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: Pixie в пт, 19 дек 2008, 17:21

Повече ме интересува какви специфични стратегии сте развили за да се справяте. Чистачки, химическо чистене (избягва се гладене), какво още?? Как се справяте с готвене, например?? Много бих се радвала ако майки, които не са на традиционния 9-5 график се обадят.

Пикси, аз съм с нетрадиционен график, общо-взето сутрините ми са свободни, в някои дни работя до 9 вечерта, понякога в почивните дни ... Гледам, когато съм у дома, първо да се справя с готвенето - урок от баба. Когато манджата е във фурната или на котлона, можеш да вършиш нещо друго, тя си се готви, баба така казваше и така правеше. Ако знам, че на следващия ден ще съм заета изцяло, гледам да сготвя предварително от предния ден. Но аз готвя леснички и традиционни, обиграни неща - картофи на фурна, гъби с ориз, пълнени чушки, мусака,баница, в момента във фурната има постна лазаня, която, естествено, е по рецептата от опаковката.
От този блог понякога вземам нещо за разнообразие, но това е наистина рядко.
http://www.elise.com/recipes/
Ако се случи все пак да няма готвено у дома, ми е все тая. Никой няма да ми се разсърди.
Пералня пускам на 2-3 дена, обикновено я зареждам сутрин, след миенето на зъби, докато ми се вари кафето. Приготвям децата за училище, изпращам ги, и междувременно сушилнята е готова за зареждане.
Гладенето не го мисля. Нашите дрехи са лесни. Чаршафи не гладя, сушилнята не ги мачка.
Май това накратко.
От домакинските задължения изпитвам неприязън към чистенето и разтребването. Не мога да кажа, че занемарявам, но пък и не се вманиачвам.

# 40 19 дек. 2008, 23:25 ч.

Мнения: 1 783

Пикси, аз съм със 8-5 време, но и пътувам доста по много, така че се води нестандартно Mr. Green

. Готвя наведнъж в събота или неделя, 3-4 яденета/супи и слагам в хладилник/фризер (това е научено от Анет Grinning

). Но свършват (и омръзват) бързо, защото всички носим за работа/училище. През седмицата 1 път се яде навън, и 1-2 се яде нещо просто приготвено в къщи, като сандвичи със салата например. Пералня - вечер преди лягане, сушилня - сутрин преди тръгване, сгъва, който може, понякога така си седи в коша сухото пране и вземаме, каквото ни е нужно Embarassed

. Пере се най-много 2 седмично, повече дрехи са нужни Simple Smile

. Който има нужда от нещо специално изпрано, си го пере сам. Не гладя, чистим 1 седмично - той с прахосмукачка, аз със стирка. Сметките са всички на кредитната карта и така плащаме 1 сметка наведнъж 1 път месечно и не губим време да пишем чекове всяка седмица. Файлваме, когато падне.
По повод готвенето, грила е супер полезен, защото е лесно и бързо и полезно, детето може да играе на двора, докато баща му пече, а аз се моткам вътре, щото имам свободно време Crazy

. Готвят се само прости неща, не изискващи повече от 4-5 стъпки.
И пак времето не стига.....

# 41 20 дек. 2008, 02:23 ч.

Мнения: 3 367

Аз работя 8-5 та май няма да съм много полезна.
Пера 1/седмица.
Гладя мои ризи за работа,вечер,около 4мин на риза.,не всички изискват.
Хим.чистене само за моите дрехи(около 30%),баща им е ок с дънки.
В началото на всеки сезон деля дрехи за у-ще и у нас,тя си избира сама от куп панталони,куп блузи и пр.,слага да се пере сама тоже.
Готвя 1/седмица,отнема ми 2 часа докато спят.
Чистим макс 2/месец,баща им.
Чинии мие машината
Играчки не прибирам,децата си имат етаж к изглежда като фронта след 2та свет.война на играчките,не се грижа, периодично минавам с чувал и изхвърлям счупетии.
Това е домак.у нас.; понед-петък няма такова,уикенд готвя и пера.Виждам как може да отнема много време,но за мен е сборно около 4.30-5 часа на седмица к спокойно намествам докато спят следобед уикенда,напоследък ния ми помага да готвим заедно,голяма забава е.
Имам време за абсол.всичко,често каним гости,ходим по представления сами и с децата,аз изчитам поне по книга на седмица,тв не гледам. Ако бих променила 1 нещо то е да не спя по 10 часа за да спортувам повече,но ме мързи,спи ми се,мързелувам си и туй то.

# 42 20 дек. 2008, 05:20 ч.

Мнения: 868

Блажка, Биз, Анет, благодаря за идеите!!

Мисля, че майките винаги ще се чудим дали работим прекалено малко, дали работим прекалено много...

# 43 20 дек. 2008, 10:10 ч.

Мнения: 2 567

Много хубава тема, за съжаление в момента не мога да съм полезна със съвети, но ще взаимствам вашите при нужда Hug

# 44 20 дек. 2008, 12:47 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 402

Добра дискусия и обмяна на полезни съвети се получи Grinning

.

Pixie напълно споделям написаното, а аз имам ясни приоритети, но периодично, нали сме мислещи динамични същества се "чудя", и разните гласове в главата ми казват различно Confused

Цитат на: Pixie в пт, 19 дек 2008, 17:21

Например, ако ти имаш важен мeeting в 9, не може ли друг да се грижи за децата и да ги заведе на училище? И според мене не може да се работи в къщи с малки деца, ОСВЕН ако няма кой друг да ги забавлява или изведе навън през това време.

Децата ми ги няма в къщи когато работя-малкият на детегледачка, големия на у-ще. Друг да се грижи и води по-големия сутрин до у-щето няма, баща им излиза рано че има трафик, път и тн, детегледачката ми гледа само бебета до 3г и може да взима сина ми от у-ще, но не и да го води. Така че засега нямам друга алтернатива.

Споделяйте още, например за чистачките колко често идват и за по колко часа? Също градинар/ка имате ли? Колко често идват ако да? Сега не е голям проблем градината, но стане ли пролет и есен голям дерт са ми листата дето непрекъснато падат и ми съсипват моравата ooooh!

. Такива практически съвети са много полезни bouquet

# 45 20 дек. 2008, 15:35 ч.

Мнения: 3 367

Tuk чистачка идеално би идвала 2/седмица (не ми прозорци и по-големи неща); имаме робот к прахосмуцира 2-3/седмица
Градинар-не,баща им коси трева,аз имам една леха в к ровя в миг на лудост,но е отзад и не пречи никому
Пазарувам 1/седмица,мъча до да стане 2/месец ; подаръци за всички околни 1 година напред
Не оставям нищо за посл.момент (ако зависи от мен)
Планирам ваканции,рдс,гостита,плейдейтс за децата, представления и пр максимално предварително
Знам какво правим всеки ден от понед-петък в понед (това редуцира напрежение да мисля в 5пм къде да ходим и спестява нерви)
Имаме режим,до минута,всички (това бтв е особено полезно,според мен както биологично,така и организационно)
*
Едно наблюдение-колкото повече "о ужас,нямам време за нищо"-толкова повече това е факт. Това е потвърдено от редица техники в психо- и когнитивната терапия,за нас като бг (тъмна,негативна нация по душа) е трудно,но си заслужава да се опита. Всяко нещо има и добра и лоша страна,умение е да се вижда и валидира добрата.

# 46 20 дек. 2008, 22:22 ч.

Мнения: 4 399

GI, нашата ЧистаЧка идва 1 път в седмицата за 4 Часа. ПовеЧе време не мога да и отделя, а и няма нужда. За това време изЧиства цялата къща и е достатъЧно Чисто до следващия път, ние и без друго сме си само веЧер вкъщи. Мие прозорци, в тези слуЧаи се разбираме или да дойде извънредно или една седмица да пропусне текущото Чистене, пуска само прахосмукаЧка набързо. Тя е много Чевръста и за 4 Часа успява да измие всиЧки прозорци и да изЧисти пода.
Градинар нямаме, но не Чувстваме нужда от такъв. Нашето дворЧе е малко и всиЧки правим по нещо там, обикновено след работа и така детето прекарва много време на въздух. А и по принцип градината ми е последна грижа, ако имаме време и желание, правим нещо, ако не листата могат да седят и със седмици.

Останалото е разпределено не под строг график, аз не съм Човек който може да живее по график, това би ме натоварило ужасно. Обикновено пера през поЧивните дни, но се слуЧва и през седмицата. Сушилня нямам и вероятно никога не бих си купила. Всъщност за мен много повеЧе време отнема събирането на прането, сгъването, подреждането по гардероби, отколкото простирането, а и мъжът ми много ми помага с прането. През седмицата обикновено готвя само за детето. А каквото сготвя през поЧивните дни се изяжда на момента, на мъжа ми не му минава номера с повторно ядене на същата манджа. За сметка на това, той пък е свикнал да веЧеря сухоежбина. Готвенето по принцип ми е силно неприятно и гледам да му отделям не повеЧе от 1 Час. Гладенето е много спорадиЧно занимание у нас. В момента май имаме около 15-16 ризи за гладене предпразниЧно. #Crazy

Обикновено пазаруваме в петък след работа. Тогава мъжът ми излиза по-рано, прибира детето и се срещаме някъде когато аз свърша с моята работа. Е, някои неща се налага да ги докупуваме през седмицата, но няма друг наЧин. Каквото може да се поръЧа от Интернет го купуваме от там, това спестява също време. Това май е всиЧко. Ах, да забравих да кажа, Че аз работя 4 дни/седмица. В общи линии положението е търпимо докато не ми се наложи да си нося служебна работа вкъщи. Тогава веЧе главата ми запоЧва да пуши защото преди 22:00 Часа няма теоретиЧеска възможност да седна да работя, междувременно съм уморена, не особено продуктивна и гледам ей така #Crazy

Какво знаЧи Че работите 8-5?

# 47 21 дек. 2008, 04:17 ч.

Мнения: 3 367

Vjara ,тук много се работи 2 и 3 смяна и почасово,8-5 е равносилно на 40 часова седмица,редовна смяна,с 1 час обедна почивка

# 48 21 дек. 2008, 09:25 ч.

usa
Мнения: 2 113

за мен еманципаципирана жена не е жената, която едновременно има кариера, семейство, подредена къща, богат културен живот и издъхва в същото време. за мен еманципираната жена е тази, която има право на избор. тази, която прави каквото прави с желание и защото тя е решила така, а не защото някой друг е преценил, че така трябва. ще си стоя в къщи и ще си гледам децата или ще работя, ще чистя и подреждам или ще подритвам играчките по ъглите, за да не се спъвам в тях, ще готвя или ще ядем кой каквото може сам да си нагласи, ще чета книги или няма да знам къде е библиотеката, ще нося анцунзи или последна мода роклички само и единствено ако аз искам. спокойни и балансирани деца се гледат от доволни от живота си сами направили избора си майки независимо дали са домакини или кариеристки.

# 49 21 дек. 2008, 12:23 ч.

Мнения: 1 630

Цитат на: миз в нд, 21 дек 2008, 09:25

Е значи, съм еманципирана Mr. Green

Мъжа ми чисти повече, аз готвя повече, но и двамата не се преработваме в къщи .... за сметка на кариерата.
Излизаме в 7 редовно се прибираме след 19, в останалото време определено ми е по-важно да си поговоря с детето, до прочета нещо или до се помотая във форуми или сладък чат с приятели от колкото да чистя.
Мъжа ми чисти по малко сутрин, аз правя големи чистения когато ми дойде музата. В момента съм захванала голямо коледно почистване. По този повод се помотвам Joy

# 50 21 дек. 2008, 20:51 ч.

Мнения: 4 399

anette1104, и тук стандартното работно време е 40 Часа/седмица, обедната поЧивка 30 мин/ден и ти я приспадат без знаЧение ползвал ли си я или не. Има фирми в които официалното работно време е 38 Часа/седмица, но това е по-скоро теоретиЧно защото извънредни Часове са силно желателни, а в повеЧето слуЧаи не се компенсират по никакъв наЧин. Разликата е може би в това Че при определени условия майките на деца до 7 годишна възраст имат право на намелно работно време.

Препоръчани теми

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Живот и учене на език в Нидерландия

Банка действаща в Бг и Германия???

Раждане в Чужбина (Германия)

Причина:

Причина: