Най-хубаво е всеки да си е в самостоятелна стая, независимо от пола. Всичко обаче опира и до възможности и наличие на място.
Ние с брат ми си деляхме стаята докато напуснахме окончателно дома. Всеки иска лично пространство, ама се разполага според наличните стаи.
Аз също съм деляла с брат ми една стая и дори съм много доволна, че така е било, всичко сме си споделяли, вечер до късно бъбрехме, като деца мечтаехме заедно за разни магически неща...Само дете не му остава друго освен да заспи...После и през пубертета имаше на кой да споделиш тревогите си ..и дори яда си към родителите..
Мисля, че има и добри страни спането заедно на две деца могат да се опознаят и в по-трудни моменти и да разчитат на другия..и до сега имаме много силна връзка а разликата ни е 5г..дефакто интересите винаги са ни се разминавали.
Самичко детенце в стая ми прилича малко, на американски филм за три деца в различни възрасти който не се понасят.
Дай боже да имам още едно дете, място има за самостоятелна стая , но докато не си каже, че иска няма да я има.
Аз мисля да отделя сина ни на пролет, след като направим освежителен ремонт на стаята му.