Публикувана: 25 юли 2005, 00:21 ч.
Последно мнение: 25 авг. 2005, 11:35 ч.

Бихте ли дали втори шанс?

5 696
41
1

1
2
3
Всички

25 юли 2005, 00:21 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Ако сега бившите ви ,поискат да си"вьрнат" семействата бихте ли ги допуснали отново до себе си?В името на детето,на семейството,на благополу4ието,на лУбовта?
Аз дадох втори шанс(за ,което изобЩо не сьжалявам)-не се полу4и,но се радвам ,4е го дадох втория шанс.Така сьм сигурна ,4е дадох шанс на детето си за нормално семейство и баЩа.Само ,4е се питам,дали отново няма да попадна в "капана",ако реши да се сьбираме отново?
Мисля ,4е ако това стане ,за да не се сьберем отново трябва да си повтарям ,вси4ките неЩа ,които се слу4иха след ,като се разделихме....вси4ките сьлзи и вси4ката болка......(вьпреки ,4е сьм сигурна ,4е той няма да се вьрне).
Вие бихте ли дали втори шанс?

# 1 25 юли 2005, 02:09 ч.

Мнения: 3 634

Ей ме, първа Мара на хорото...

БИХ! ДА!... Щото нали нямам кой да ми напомня за всичките гадости и унижения с които ме е радвал от как се омъжих (идния месец стават 6 години), а аз самата не ги помня или не искам да си ги припомням.
Някак си ми се струва странно мисълта, че може да има някой там нейде си, който би се грижил за мен и децата ми все едно са негови. Не виждам как може един друг мъж да играе ролята на тати на децата ми, когато те си имат тяхния си тати. Ей богу... да дойде, да каже, че би искал отново да сме семейство, да ми покаже, докаже, колко сме му липсвали, как ни обича... УВИ... само си мечтая. 6 месеца го чаках да се върне... така и не го стори. Но ако...
... то бих му дала втори шанс в името на семейството което се заклех, че няма да разваля... а то взе та стана една.

Вал, има ли изглед да се съберете отново?

# 2 25 юли 2005, 02:37 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Не мамо Фин,няма.Той си има сериозна приятелка при ,която ве4е ,Щеше да е заживял ако не бях аз оЩе в апартамента.И аз все гледам да си хвана някой,оба4е......ами вси4ко е супер ,но все става неЩо и аз се сеЩам за моя си и ме налягат поредните гадни мисли ,какво е било с него и как сме се оби4али и........ами и така нараних ве4е няколко 4овека Cry

(за което сьжалявам).
А и аз не ИСКАМ да се сьбираме,но в някои моменти адски много го копнея.Минавайки покрай колата ве4ер когато се прибирам виждам плУшената игра4ка подарена му от сегашната и ми се иска АЗ да сьм тази ,която се вози в неговата кола и вьпросната игра4ка да из4езне и пак да обикаляме с вьпросната кола(да не си помислите ,4е е нова),по пикници и град4ета....ехххххххххх.Кога ,Ще се сьбудя.

# 3 25 юли 2005, 02:40 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

МОФ,ти заЩо си мислиш ,4е никой няма да ги оби4а децата ти така ,както собствения им баЩа?Не е вярно.Ти си млад 4овек и рано или кьсно ,Ще намериш някой ,който да ви оби4а и тримата.
А и ти има, едно предимство(като и много други) ,твоите деца са малки и ,когато децата са малки мьжете по лесно се сприятеляват с тях,и им е по лесно да ги обикнат.

# 4 25 юли 2005, 10:42 ч.

Мнения: 3 634

Не знам защо така мисля. Може би съдя по себе си и по това, че не съм се чувствала обичана от нито един от кандидат татковците които съм имала.
Ха... млад човек... Ей го 30 наближава с заплашителна скорост. Ще имам деца на 8 и на 3 години... Хммм...

Аз туй за бившия ти... ама само как ми е познато, да знаеш. Направо до болка познато това което ти изпитваш. Май при теб е по-лошо след като и живеете заедно. И при мен го има, но поне това, че се преместих в друг град някак си помогна, иначе май бих висяла под прозореца му с бинокли...

# 5 25 юли 2005, 12:17 ч.

София
Мнения: 6 477

Много зависи доколко са се оплескали нещата, та да се дава втори шанс. Аз лично за себе си - НИКОГА, даже ако бившия завърти земята наопаки или смени полюсите! просто никога не бих повярвала още веднъж на недоизказаните му глупости, които аз все не разбирам?! Диалогът при нас отдавна е прекъснат в нормалия му вид, той си има нова приятелка, мечтаел за семейство и не знам какво си.....но не с мен!
Именно заради малката не бих му дала втори шанс! Означава тя да е свидетелка на "Войната на семейство Роуз"! Не, благодаря!Аз лично нямам потребност от никой да се грижи за мен или каквото и да е там, защото това означава и доста компромиси от моя страна....А точно сега никак не ми се иска да променям отново живота си!
Но всеки знае себе си най-добре!

# 6 25 юли 2005, 12:38 ч.

Мнения: 6 472

Ми дадох му и нищо не излезе! Изобщо установих, че тия втори шансове, нещо не работят Sad

Само дето още повече травмират хората Confused

# 7 25 юли 2005, 14:39 ч.

Мнения: 115

При мен раната още е прясна, и може и затова да е, но съм сигурна, че няма да му дам втори шанс, защото е говедо и не заслужава!!!

# 8 25 юли 2005, 16:55 ч.

Мнения: 1 023

не.
ако му сметна всички втори - може и двуцифрено число да стане.

пък и вече е твърде късно... и толкова много обиди... не няма. пореден втори - никога повече, дори и да види Борис няма да има шанс.

милк - All best are off / Fuck you / You taste like toxic poison / I'll wash my hands of you

# 9 25 юли 2005, 17:45 ч.

Мнения: 289

При мен не той, ами сестра му като идва ме моли за втори шанс, като разбра, че нещата от много време не вървят...каза ми , че и тя ще помага от другата страна... от няма и къде се съгласих Rolling Eyes

...виждам, че иска да помогне жената пък ми е неудобно да и откажа. А аз съм напълно убедена, че промяна от негова страна е невъзможна...

Следва среща с него... и му обяснявам аз, че му давам втори шанс и т.н... казвам си изискванията, а той ми каза с един любезен тон :"Ти ли ми даваш втори шанс? Аз на теб ли се моля?" Е... какво да му даваш на такъв човек, то нищо не заслужава...

# 10 25 юли 2005, 19:39 ч.

Мнения: 4 458

ООООООООООО, ДА!

Не само бих дала, но и съм го правила и то не веднъж.
Даже вече не помня колко пъти съм му давала шансове - май има поне 50 newsm78

Знаете ли обаче до кавко заключение стигнах? Един човек си е такъв какъвто е и не се променя само защото на нас ни се иска. Промяната е мимолетна и след време той пак си става същата гад с която сме предпочели да се разделиме преди време. Години наред си мислех, че този път вече наистна ще е различно. Е, сега вече е различно - той видя в мен жената която не очкваше да види - силна, решителна и самостоятелна.
Ще излъжа ако кажа, че чувствата ми към него са изчезнали или че не ми липсва..... Все се надявам обче да намеря човек който да заслужава мен и децата ми Rolling Eyes

Видях - убедих се че просто няма смисъл да се въртиме в затворен кръг от което аз и децата сме потърпевши Naughty

Последна редакция: чт, 28 юли 2005, 00:31 от kiara

# 11 27 юли 2005, 22:37 ч.

София
Мнения: 77

НЕ! Твърдо НЕ!
Може би защото още не ми се е случила случката да остана сама с малката, но и тогава не ми се вярва да му дам ОТНОВО шанс. Толкова години само шансове му давах и му го казвах, но той не възприе и не се промени. Защо да мисля тогава, че ще се промени след като ни изгуби, а после пак се върнем? Това не значи ли че така ще се мятаме като махало на часовник и няма да знаем какво ще стане и как да си направим собствените планове за живота? Това важи за всички ни - майка, баща и деца.
Не може така - веднъж взето решение то трябва да се отстоява докрай, иначе - жална ни майка - на 50 години, когато малчуганите ще са излетели от гнездото и няма повече какво да ни свързва, ще се озовем с враг срещу себе си и ще се чудим защо сме пропуснали толкова шансове. Сега сме самотни, нещастни, не знаем как да се справим със самотата си, но и това минава и се преживява. Трябва да събираме нови познати и приятели, които да ни разсейват от самотата, чиито проблеми да изслушваме и да се чувстваме нужни и необходими някому. Не споменавам децата - те просто са съвсем отделна част от нашата необходимост, но не и единствената. Така мисля, а дали е правилно... знам ли?

# 12 1 авг. 2005, 10:06 ч.

Мнения: 597

да,давала съм и съм готова пак да дам шанс,защото все още обичам съпруга си и никога няма да се примиря с факта,че ние се разделихме,не заради личен конфликт-никога не сми имали такъв,ама никога.заедно бяхме четири години и никога не сме се карали,просто външни субекти-в случая мама му,ни разказа играта и разби връзката ни.даже се съмнявам дали не му е направила и някаква магия???

# 13 1 авг. 2005, 12:40 ч.

На остров
Мнения: 13 498

Не никога, не съм му давала и не смятам да му давам, нещата са много отдавна приключили...слава богу Simple Smile

# 14 1 авг. 2005, 14:09 ч.

Мнения: 2 863

Мда, аз мисля, че е най-гадно, когато никой не ти го поиска тоя втори шанс... та даже и да искам да дам такъв .... в момента по-скоро бих ... ама както казах няма желаещ smile3518

# 15 2 авг. 2005, 17:31 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Ето ме и мен глупа4ката......ами аз ей сега то4но исках да го питам дали иска да се сьбира с мен и ми вдигна приятелката му......,като взе той телефона аз му казах ,4е ве4е няма зна4ение и затворих Cry

.А сега сьм на работа и се опитвам да не ревна ,заЩото ,Ще ме глеат хората оба4е май няма да ми се отададе да се сдьржа Cry

Адски много ми е тежко...адкси..........................

# 16 2 авг. 2005, 19:59 ч.

Мнения: 2 550

Мила Вал,

щом ти е тъжно си поплачи.
Не знам защо сте се разделили с мъжа ти, но искам да ти предложа нещо. Спри да му се обаждаш, направи се на пълне непукист. Нека види, че си спряла да го "гониш" и току виж той почне да ти се обажда (дори и да е малко вероятно, направи го).

Много ми е тъжно, когато на някой в този клуб му е гадно, обаче няма начин. Бъди силна, гледай напред и се опитай да забравиш за този мъж.

bouquet

# 17 2 авг. 2005, 21:44 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Благодаря ти много.Ами невьзможно е да той да поиска да се вьрне при мен.Пьк и смятам ,4е е по добре да не се врьЩа.
Сега в това си сьстояние се 4удя дали не се обадя на 4овеа с когото излизах до онзи ден newsm78

.Така де ,Ще ми мине ,като си поговоря с него....самод ето пак ,Ще го нараня.Сега си тьрся хотел за морето.Това ме успокоява.

# 18 2 авг. 2005, 21:53 ч.

Мнения: 2 550

Цитат на: Val в вт, 02 авг 2005, 21:44

Ами обади се на човека, но директно си му кажи, че в момента не си готова за нови връзки и че ти еприятна неговата компания:). Поне да са ясни нещата.
Успех с хотела и да си прекарате добре с Малчо:).

# 19 2 авг. 2005, 22:55 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Цитат на: Марчето в вт, 02 авг 2005, 21:53

Цитат на: Val в вт, 02 авг 2005, 21:44

Ами ти си супер,аз така с етрогнах след предпожението ти ,4е направо нямам думи Crazy

.
А с 4ОВЕКА така мисля и да направя,днес си писахме сьобЩения ,заЩото а зне сиакх да говоря по телефона с него и ми олекна малко.уф заЩо вси4ко е толкова сложно.
thank's за вси4ко Hug

# 20 5 авг. 2005, 19:33 ч.

Мнения: 2 863

Ей, Вал,
ами я си помисли колко по-зле може да бъде! Аз например няма на кой да се обадя да ме утеши, newsm45

да не говорим да е мъж дето да ме ухажва! newsm45

А мъжътси го остави- човека се радва на нова "придобивка", сега едва ли ще се обърне към теб, а за теб най-добре да спреш да мислиш за него. Пробвай да не го допудкаш в мислите си- практиката помага:)ех как искам и ние да сме на морето.....

# 21 6 авг. 2005, 18:17 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Цитат на: Jali1 в пт, 05 авг 2005, 19:33

Ей, Вал,
ами я си помисли колко по-зле може да бъде! Аз например няма на кой да се обадя да ме утеши, newsm45

да не говорим да е мъж дето да ме ухажва! newsm45

То май не ми остава ниЩо пове4е освен да го оставя да се наслаждава на новата си приятелка.
Сигурно сьм голяма глупа4ка

,оба4е след вси4ко,което ми е направил понякога пак си го искам,пак си се надявам ,4е Ще се оправят неЩата.Адски сьм тьпа ,пьк той адски хитьр-знае как да ме нарани отново и отново,вьпреки ,4е не го иска понякога.
Зная ,4е може би не сьм в най -лошото положение,но на мен ПОНЯКОГА много ми е тежко.За такива моменти си го имам него(скьпият).Като се появи и ми вдигне крьвното спирамд а мисля ,за него за определено врем.За сьжаление е само за определено време.

# 22 15 авг. 2005, 18:31 ч.

Мнения: 402

Бих дала втори шанс и дадох, даже няколко втори като повечето момичета тук! Любов - какво да се прави, обаче си мисля, че този последния дето го дадох е наистина последен!

# 23 16 авг. 2005, 11:38 ч.

Мнения: 597

Момичета,замисляли ли сте се как всеки път си казваме,този път за последно?и после пак и пак....Защо все ние жените трябва да правим компромисите и да се навеждаме в името на любовта?Няма ли някой обратен случай-мъжа да се е унижил?

# 24 16 авг. 2005, 11:55 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

Цитат на: anidimova в вт, 16 авг 2005, 11:38

Има, макар и доста по-радко. Имам тук един колега, чиято жена играе ролята на повечето съпрузи, от които се оплакваме тук. Госпожата се захванала със съпруга на тяхно приятелско семейство, докато нейния собствен освен тук работел и на още едно място, за да й увеличи доходите. Разведоха се, защото тя искала свобода и професионална кариера. Детето уж е при нея, но 90% от времето го гледа колегата ми или неговите родители, освен издръжката плаща таксата за градината, за плуване и други занимания на детето купува дрехи, а сега с цялата си наглост му бяха поискани и пари за море. Отделно преди известно време го беше навила да се съберат отново, но накрая му заявила, че ако я обича, ще я остави да си ходи където иска и няма да й държи сметка. Направо невероятно звучи нали, но и сред мъжете има такива извънземни екземпляри като нас жените, които в името на любовта понякога ставаме мазохистки.

# 25 16 авг. 2005, 12:17 ч.

Мнения: 597

Значи какво излиза?Че трябва да си гадна и егоистична кучка като тая мадама,за да ти е добре,а той да ти върви по свирката???

# 26 16 авг. 2005, 12:21 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

Цитат на: anidimova в вт, 16 авг 2005, 12:17

Май да, но и този от среща трябва да се поддаде на влияние. Че ако се падне някой чепат гадняр, не само че няма да й играе по свирката ами и кокалите може да й понамести.

# 27 16 авг. 2005, 12:25 ч.

Мнения: 597

Странно,все повече се замислям-така съм чувала де...че когато се правиш на непукистка и егоистка,мъжът започва да тича по тебе?Това са ми споделяли приятелки,нямам лични наблюдения,сега пробвам тази тактика пък ще видим...
Та,защо мъжете чакат да видят,че им се изплъзваш,за да се усетят какво става?

# 28 16 авг. 2005, 13:49 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

Като децата, когато друго дете им поиска играчката, чак тогава тя им става интересна. Незнам, може би тогава им се задейства собственическото чувство като видят, че нещо което са приемали за сигурно им се изплъзва и тогава започват да си го искат, защото си е тяхно и как така ще е в ръцете на друг.

# 29 16 авг. 2005, 15:31 ч.

Мнения: 396

НЕЗНАМ!
Нима болката от първата раздяла не е прекалено силна, та човек да рискува след време да я изпита отново. Нима втория шанс не е крачка и към втора раздяла?
Нещо което е било счупено, дори и да се залепи.... не е същото- винаги ще има следи от лепило.....

# 30 16 авг. 2005, 15:37 ч.

Мнения: 597

Лора,така е хората са го казали-веднъж пукната погачата...но когато човек обича истински прави всичко възможно да бъде с човека отсреща и поне аз мисля,че няма значение колко пъти се е пукала погачата,важното е да има Хепи енд.

# 31 16 авг. 2005, 16:00 ч.

Мнения: 396

ДАНО, Ани все пак се стигне до хепи енд... В повечето случаи става въпрос за една повтаряща се история, до една агония..... до нещо, от което най-много страдаме не ние, а децата!
Била съм на косъм от развод 3 пъти. Не сме се разделяли, само веднъж избягах за около седмица с детето на село при баба ми и дядо ми. Там имах време да осмисля много неща. Едно от тях беше, че е по-добре да отгелдам детето сама, отколкото в среда пропита от несигурност и скандали.... та какви ценности ще му изградим на това дете?
Всичко се оправи! От тогава минаха повече от 5 години, но и сега съм на същото мнение. Нас и да ни боли, ще намерим начин да се изправим и да продължим, но децата.... те са най-важните! Това казах и на мъжа ми тогава, когато дойде на село да ни вземе в къщи- по-добре с един родител, но спокоен живот, отколкото с двама и вечни скандали!
Минахме през много кризи, докато се превърнем в сегашното семейство. Те доста ме изтощиха, даже и състариха, но освен това промениха мирогледа ми, както и този на мъжа ми... Мисля, че и двамата помъдряхме, макар че всичко това можеше да стане и доста по-безболезнено! Без безбройните Втори Шансове, а с много повече разговори и компромиси!

# 32 16 авг. 2005, 16:10 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

От личен опит съм се убедила, че говоренето за проблемите е най-вярното решение, защото тяхното отлагане и премълчаване само още повече ги задълбочава. Всяко семейство изживява някаква криза докато се научи да прави компромиси и да гледа заедно в една посока, но тази криза отминава много по-бързо ако нещата се назовават с истинсикте им имена и се търси най-приемливото за всички решение на проблемите. Не може всеки да дърпа чергата към себе си и да очаква другия безмълвно да се съгласява, все пак става въпрос за отделни личности. Но драга LoraG, ако не беше дала втори шанс сега нямаше да имаш това семейство и нямаше да помъдреете. Вярно, че начина, по който сте постигнали това не е бил най-приятния и безболезнен, но поне е излезнало нещо градивно от цялата ситуация. Друг е въпроса когато единия от двамата съпрузи просто не иска да се промени, тогава наистина е по-добре детето да живее с един родител спокойно, отколкото с двама, но при вечни скандали.

# 33 16 авг. 2005, 16:19 ч.

Мнения: 396

Цитат на: gmsvetla в вт, 16 авг 2005, 16:10

Не мога да споря! Истина е!
Дано само Втория шанс да е наистина Втори, а не пореден. Най- добре е да съумеем да го превърнем в Последен шанс, след който нещата да потръгнат.... ДАНО!
Пожелавам го на всички!

# 34 16 авг. 2005, 16:25 ч.

Мнения: 597

Нали човек се учи от грешките си.Ако и двамата саумеят какви са били грешките им,бе било чудесно.

# 35 16 авг. 2005, 16:27 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

И аз искрено ти пожелавам да сте намерили правилната формула за съвместното ви съществуване. Малки проблемчета винаги има, но те са за разнообразие, да се поддържа спортен дух, иначе всичко ще стане прекалено скучно и монотонно. Важното обаче е голямата буря да е отминала и сега до брега да достигат малки вълнички, които имено отличават морето от локвата.

# 36 16 авг. 2005, 20:42 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Нямате си представа колко ми стана приятно да про4ета написаното от ЛОРА.Мила много се радвам за теб/вас и дано сте успели и надживели проблемите Peace

# 37 17 авг. 2005, 08:54 ч.

Мнения: 597

Искрено се възхищавам на хора,които са успяли да превъзмогнат семейните си проблеми и са продължили съвместния си живот-ЗАЕДНО!
В това,може би наистина се крие голямата любов и уважението към отсрещния.

# 38 18 авг. 2005, 05:00 ч.

Мнения: 396

Когато човек истински обича все ще намери начин да закрепи връзката си и да я превърне в нещо "за цял живот"! Важно е да се вгледаме и да разберем дали има защо. Дали единственото нещо, което ни държи заедно е детето и ако е така, то полезно ли е за него да сме заедно или не? Дали в основата на връзката ни е секса, страстта и хормоните, които са нещо много временно и несигурно, или коррените са някъде между духовната и физическа нужда от близост и то не просто близост, а такава с човека, който е до теб в момента. Само че това нещо не се прави наум. За този анализ на отношенията се изисква участието и на двамата и то активно, а не единия да си води монолог, а другия да си мисли за кой го знае какво. Това, обаче не е никак лесно. При нас в повечето случаи монолога го правех аз, докато мъжа ми си зяпаше в компютъра. Признавам, че е имало и случаи, когато той е говорел, а аз се правех на глуха.... Както и да е! Мисля, че си беше жив късмет да попаднем на място без комютър Simple Smile

(на село) и то след няколко дневна раздяла, когато все пак, колкото и да се караме, сме си липсвали. Разговора не беше безболезен, но много полезен! Не си спестихме критики нито похвали... просто бяхме абсолютно искрени един с друг. Мисля, че след този ден ние станахме истинско семейство. Не че и сега не се джавкаме за разни неща от време на време, но това трае не повече от 5-10 минути.
Дано всички, които имат проблем да успеят да намерят баланса във връзката си!
Успех!

Поздрави:
Лора

# 39 20 авг. 2005, 21:51 ч.

Мнения: 197

По принцип много зависи от причината за раздяла. Аз дадох втори и трети шанс на бившия ми мъж, а четвърти съм категорична, че няма да има.

Но ако причината за раздяла беше изневяра или побой нямаше да има втори шанс.

Така че... винаги зависи.