Лора,така е хората са го казали-веднъж пукната погачата...но когато човек обича истински прави всичко възможно да бъде с човека отсреща и поне аз мисля,че няма значение колко пъти се е пукала погачата,важното е да има Хепи енд.
- Публикувана: 25 юли 2005, 00:21 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2005, 11:35 ч.
Бихте ли дали втори шанс?
ДАНО, Ани все пак се стигне до хепи енд... В повечето случаи става въпрос за една повтаряща се история, до една агония..... до нещо, от което най-много страдаме не ние, а децата!
Била съм на косъм от развод 3 пъти. Не сме се разделяли, само веднъж избягах за около седмица с детето на село при баба ми и дядо ми. Там имах време да осмисля много неща. Едно от тях беше, че е по-добре да отгелдам детето сама, отколкото в среда пропита от несигурност и скандали.... та какви ценности ще му изградим на това дете?
Всичко се оправи! От тогава минаха повече от 5 години, но и сега съм на същото мнение. Нас и да ни боли, ще намерим начин да се изправим и да продължим, но децата.... те са най-важните! Това казах и на мъжа ми тогава, когато дойде на село да ни вземе в къщи- по-добре с един родител, но спокоен живот, отколкото с двама и вечни скандали!
Минахме през много кризи, докато се превърнем в сегашното семейство. Те доста ме изтощиха, даже и състариха, но освен това промениха мирогледа ми, както и този на мъжа ми... Мисля, че и двамата помъдряхме, макар че всичко това можеше да стане и доста по-безболезнено! Без безбройните Втори Шансове, а с много повече разговори и компромиси!
Била съм на косъм от развод 3 пъти. Не сме се разделяли, само веднъж избягах за около седмица с детето на село при баба ми и дядо ми. Там имах време да осмисля много неща. Едно от тях беше, че е по-добре да отгелдам детето сама, отколкото в среда пропита от несигурност и скандали.... та какви ценности ще му изградим на това дете?
Всичко се оправи! От тогава минаха повече от 5 години, но и сега съм на същото мнение. Нас и да ни боли, ще намерим начин да се изправим и да продължим, но децата.... те са най-важните! Това казах и на мъжа ми тогава, когато дойде на село да ни вземе в къщи- по-добре с един родител, но спокоен живот, отколкото с двама и вечни скандали!
Минахме през много кризи, докато се превърнем в сегашното семейство. Те доста ме изтощиха, даже и състариха, но освен това промениха мирогледа ми, както и този на мъжа ми... Мисля, че и двамата помъдряхме, макар че всичко това можеше да стане и доста по-безболезнено! Без безбройните Втори Шансове, а с много повече разговори и компромиси!
От личен опит съм се убедила, че говоренето за проблемите е най-вярното решение, защото тяхното отлагане и премълчаване само още повече ги задълбочава. Всяко семейство изживява някаква криза докато се научи да прави компромиси и да гледа заедно в една посока, но тази криза отминава много по-бързо ако нещата се назовават с истинсикте им имена и се търси най-приемливото за всички решение на проблемите. Не може всеки да дърпа чергата към себе си и да очаква другия безмълвно да се съгласява, все пак става въпрос за отделни личности. Но драга LoraG, ако не беше дала втори шанс сега нямаше да имаш това семейство и нямаше да помъдреете. Вярно, че начина, по който сте постигнали това не е бил най-приятния и безболезнен, но поне е излезнало нещо градивно от цялата ситуация. Друг е въпроса когато единия от двамата съпрузи просто не иска да се промени, тогава наистина е по-добре детето да живее с един родител спокойно, отколкото с двама, но при вечни скандали.
От личен опит съм се убедила, че говоренето за проблемите е най-вярното решение, защото тяхното отлагане и премълчаване само още повече ги задълбочава. Всяко семейство изживява някаква криза докато се научи да прави компромиси и да гледа заедно в една посока, но тази криза отминава много по-бързо ако нещата се назовават с истинсикте им имена и се търси най-приемливото за всички решение на проблемите. Не може всеки да дърпа чергата към себе си и да очаква другия безмълвно да се съгласява, все пак става въпрос за отделни личности. Но драга LoraG, ако не беше дала втори шанс сега нямаше да имаш това семейство и нямаше да помъдреете. Вярно, че начина, по който сте постигнали това не е бил най-приятния и безболезнен, но поне е излезнало нещо градивно от цялата ситуация. Друг е въпроса когато единия от двамата съпрузи просто не иска да се промени, тогава наистина е по-добре детето да живее с един родител спокойно, отколкото с двама, но при вечни скандали.
Не мога да споря! Истина е!
Дано само Втория шанс да е наистина Втори, а не пореден. Най- добре е да съумеем да го превърнем в Последен шанс, след който нещата да потръгнат.... ДАНО!
Пожелавам го на всички!
И аз искрено ти пожелавам да сте намерили правилната формула за съвместното ви съществуване. Малки проблемчета винаги има, но те са за разнообразие, да се поддържа спортен дух, иначе всичко ще стане прекалено скучно и монотонно. Важното обаче е голямата буря да е отминала и сега до брега да достигат малки вълнички, които имено отличават морето от локвата.
Когато човек истински обича все ще намери начин да закрепи връзката си и да я превърне в нещо "за цял живот"! Важно е да се вгледаме и да разберем дали има защо. Дали единственото нещо, което ни държи заедно е детето и ако е така, то полезно ли е за него да сме заедно или не? Дали в основата на връзката ни е секса, страстта и хормоните, които са нещо много временно и несигурно, или коррените са някъде между духовната и физическа нужда от близост и то не просто близост, а такава с човека, който е до теб в момента. Само че това нещо не се прави наум. За този анализ на отношенията се изисква участието и на двамата и то активно, а не единия да си води монолог, а другия да си мисли за кой го знае какво. Това, обаче не е никак лесно. При нас в повечето случаи монолога го правех аз, докато мъжа ми си зяпаше в компютъра. Признавам, че е имало и случаи, когато той е говорел, а аз се правех на глуха.... Както и да е! Мисля, че си беше жив късмет да попаднем на място без комютър 
(на село) и то след няколко дневна раздяла, когато все пак, колкото и да се караме, сме си липсвали. Разговора не беше безболезен, но много полезен! Не си спестихме критики нито похвали... просто бяхме абсолютно искрени един с друг. Мисля, че след този ден ние станахме истинско семейство. Не че и сега не се джавкаме за разни неща от време на време, но това трае не повече от 5-10 минути.
Дано всички, които имат проблем да успеят да намерят баланса във връзката си!
Успех!
Поздрави:
Лора
(на село) и то след няколко дневна раздяла, когато все пак, колкото и да се караме, сме си липсвали. Разговора не беше безболезен, но много полезен! Не си спестихме критики нито похвали... просто бяхме абсолютно искрени един с друг. Мисля, че след този ден ние станахме истинско семейство. Не че и сега не се джавкаме за разни неща от време на време, но това трае не повече от 5-10 минути.Дано всички, които имат проблем да успеят да намерят баланса във връзката си!
Успех!
Поздрави:
Лора
Момичета,замисляли ли сте се как всеки път си казваме,този път за последно?и после пак и пак....Защо все ние жените трябва да правим компромисите и да се навеждаме в името на любовта?Няма ли някой обратен случай-мъжа да се е унижил?
Ами той се "унижава" да моли за втори шанс, пък ние прощаваме...
За да се "унижи" мъжът да моли, значи и той е простил.
Взаимно е.