Дилема.

Явно да излезте на квртира и да сте самостоятелни не е опция...

Много зависи от теб и емоционално, и фиансово. Ако смяташ, че грижта за децата ще  лежи изцяло на твоите ръце и половинката ти се отнася безотговорно към грижата за вас - ти имаш право да прецениш и да направиш аборт.

Но може би най-добрият вариант е да му дадеш стимул с детето да подходи по-отговорно към вас - по-добре платена работа, отделна квартира - в името на нормален жиот с две деца.

Като го иска да спре фиркането .Ако не пие 1,2 седмици може и друго да те посъветва,току виж осъзнал се че не може да се справи .А ти ако не пиеше твоя ,как би постъпила?

Самият факт, че ти имаш съмнения и мислиш, че не сте готови за второ дете, е достатъчно красноречив. Не мисля, че съпругът ти ще се промени и ще стане по-отговорен от факта, че пак ще става баща. Не мисля и, че ще спре да "пийва". Ти сама си направила изводите за себе си; оттук нататък трябва да вземеш и решение.

Втората бременност планирана ли е? Или е станала "грешка" по време на секс?

Ами детето е и негово. Отговорен, безотговорен, той също има право на мнение и не смятам, че е редно да го подминаваш. Това е много сериозно решение и според мен трябва да работите за консенсус.

трябва да седнете и да поговорите сериозно,кажи му какво мислиш ти,какво той аз не бих направила аборт без негово съгласие и ние искаме второ

Що не ги мислите тези неща преди да решите да правите съзнателно деца!?
Против аборта съм.
Съпруга ти е такъв какъвто си си го избрала, предполагам е пиел и преди да заживеете заедно, нали?
Не може с лека ръка да си играете с живота на детето!
Да се справите винаги има начин, само ако не си търсите оправдание...

Аз съм против абортите.Направи всичко възможно да родиш,още повече,че бебето вече е факт.Ще се справите,няма как да не се справите.Не сте единствените в това положение.Успех.

Защо ми се струва, че не е само мъжът единствения безотговорен в това семейство? Или жената е слабохарактерна, че да си отстоява интересите.
Като не искаш дете взимаш мерки да не забременяваш.

 На мен ми се струва,че ти не си осъзнала какъв е точно проблемът ти! И той не е в това,че живеете в една стая.Имам приятели,които живеят точно като вас, само че със свекър и свекърва. Чакат 2-рото си дете с много нетърпение и радост/то е напълно планирано и желано/. Вие сте млади, ще дойде ден ,в който ще се устроите с жилище,но дали тогава ще можете да имате дете ?
 Твоят проблем е в това ,че мъжът ти е безотговорен, а той е такъв заради алкохола. Казвам го и от опит ,и като страничен наблюдател.Сега сте млади,обичаш го /вероятно отскоро сте семейни/, но ще дойде ден ,в който неговото поведение ще започне да те дразни. И като не мажеш да го промениш-ще се разделите.
 Може би сега е моментът да сложиш картите на масата , и да поставиш своите условия. Първо - да спре с пиенето , и второ - да обръща внимание на децата ви.
 И знаеш ли какво най-много ме потресе?-това как буди дететенцето ви!
 Каквото и да решиш ти пожелавам успех, но пак повтарям-степенувай си проблемите!

 Проблемът не е в детето, както разбирам, а в съпругът. Явно, че на нашата съфорумка ще е ужасно трудно да се справи с бебе и едно две годишно детенце, което си е почти бебе ( имам предвид, че няма никаква самостоятелност, пък да не говорим за помощ), а съпругът да гледа отстрани "пийвайки" си кротко. Аз не бих родила второ дете в тази ситуация. Все пак не е от желязо. На мнение съм, че двамата съпрузи трябва да седнат и да си изяснят всичко - кой какви очаквания има и да си преразпределят задълженията.

Е, подобно изнудване е отвратително.  Както са писали и другите преди мен, на първо място си изясни отношенията с половинката. Оставам с впечатление, честно казано, че е човек с лабилна психика. Пък и това пийване определено е проблем, тоест основният.

Е, ами не е много приятно, ама и на мен ми се струва, че нещата стоят така при вас. Като не сте готови, защо го спретнахте. Циганите поне не се тюхкат какво ще правят.
А мъжа ти няма да се промени. Ти ще се промениш и тогава няма да го търпиш. Точно както стана и с мен.
Струва ми се, че няма дилема тук. Съжалявам.

Аз се разтрепервам , като чета за такива мъже  Не стига , че не е осигурил най - необходимото за семейството - дом , ами и се опитва да изнудва ... щял да я напусне .
Вярно , че и двамата са го правили това дете все пак , но не виждам той какъв го играе там , освен като присъствие ... Обичал да си пийва ... Божееее  и не помагал за децата , ама претенции има .
Съжалявам , това за мен не е мъж , эа мекотело .
Постави му ултиматум да спре да пие и да си поема отговорностите . Друго не знам какво да ти кажа , освен , че се чудя как го търпиш 

Аз пък си мисля ,че си търсиш оправдание да го махнеш това дете ,защото не ти стиска.
Пишеш ,че мъжът ти си пийва,но не е агресивен .Че кой ли мъж не си пийва ,по важно е да не ви тормози и да е отговорен.
 Щом казва ,че ще се грижи,значи поне мисли да го прави.Сам може би няма да се справи,но затова сте двама.А и има още две жени в къщата,които вярвам също много помагат.
 Много чуствителен и емоционален човек,какво по хубаво от това..?
 За ставането през ноща ,не го оправдавам.Но май повечето мъже не го правят и това не ни пречи да се решим на второ дете.
А,това за бутането на количка и воденето на две год. дете е най смешното оправдание ,което съм чувала.Ще се научиш не е толкова трудно.Предполагам ,че той денем ще е на работа и едва ли ще може да ви придружава на разходките ви.
 Според мен проблема е само в теб.Щом искаш това дете и той го иска ,имате покрив над главата ,има кой да ти помага (още две жени),дори имаш решение къде ще спи по голямото дете не разбирам какво очакваш да чуеш от нас.
 Дано вземеш правилното решение,за мен то е само едно и ти го знаеш.

Аз имам дете на 1 г. 8 мес. и изобщо не мога да кажа че съм готова за второ дете. Моят мъж също не помага много, защото няма време. Работи на 2 места, сега ще започва и 3 работа за да може да ни издържа и да не ни липсва нищо. Много е малко първото ти дете, за да се решиш отново да станеш майка, пък и жилищното ви пространство е доста ограничено. И все пак ако аз съм на твое място няма да махна детето. Може да ти е трудно в определен период от живота, но след това съм сигурна че няма да съжаляваш.

Аз пък да ти кажа какво стана.Планирахме второ дете.Стана каката на 3 и решихме-действаме.И забременях и като ме почнаха дяволите как не го ща,как закроих планове да го махам,насточих дата за аборт,почнах да лъжа мъжа ми,че бебето не се вижда.Бях в 7 ма седмица тогава.Тръшкане и половина как не го ща.Докрая на бременността бях такава.За всяко нещо рев,рев ,рев.Ако аз бях на мястото на мъжа ми нямаше да изтрая.Как не ме застреля с пушка незнам,по едно време аз не се търпях,какво да кажа за другите...

Сега вече имам едно чудесно весело момченце на 8 месеца.Утре ги прави 8 те де.И се чудя и мая на себе си как съм могла да мисля такива простотии.Явно не съм била напълно с главата си.Всеки има трудни моменти.Още нещо,което ще кажа.Мъжа ти може и да си пие ,но е с тихо и кротко пиянство.И какво значи пийва си?То и аз си пийвам,не минава вечер без да пия 2,3 чашки червено вино.Пиянка ли съм?Не се напивам,не правя зулуми,отпуска ме и ме сгрява.Какво толкоз?
А даже съм жена и майка на 2 деца!

Да,но помисли ,че ще го лишиш от другарче и приятел в игрите.
 Не те обвиинявам,решението си е твое ,но опитай се да претеглиш везните.Какво губиш и какво печелиш ако оставиш бебето.

Мдаа да се допълня сега.Много ми е съвестно дето съм ги мислила такива,особенно като ги видя как играят двамата.Малкия само чака да чуе откъде идва гласа на каката и пълзи натам.Много е интересен как се ослушва като командос и наднича тайно.

Мързи ме да чета цялата тема, но много искам да напиша нещо. Мила Стилиана, запази това дете. То ще ти донесе толкова щастие, колкото не можеш да си представиш. Нищо не става случайно на този свят, трябвало е точно сега да забременееш. Нека хората около теб се поразместят малко, да направят място, да помогнат с каквото могат. Чудесно е, че мъжът ти иска бебето. Някой ден това бебе ще стане един голям и благодарен човек, а възрастните ще са си отишли. Не можем да командваме всичко в този свят - днес ще бременея, а днес няма. Не става така в живота. Днес имаш любов, имаш мъж, имаш бебе в корема. А утре какво те чака? Никой не може да ти каже със сигурност. Как тялото ти ще реагира на аборта? Не знаеш. Ако по-възрастните не се сещат да помагат, в което се съмнявам, трябва да им помогнеш в това. Да им кажеш и да им покажеш, че ги обичаш, че вярваш в тяхната подкрепа и любов. В тая загубена държава човек не може да си купи нито апартамент, нито детегледачка, нито детска градина да намери. Но аз съм от поколението, което остана без деца по тази причина. Дълбоко съжалявам. Никога няма да имаме средства прилично да раждаме и отглеждаме децата си, но въпреки това трябва да упорстваме. Ограбват ни настоящето ден след ден. Ходим на работа, а живеем мизерно. Унизени сме толкова, че чак не ни се мисли - болно е. Пожелавам ти много любов и вяра в собствените ти сили и в провидението.

Мисля,че двамата трябва да вземете решението!Тук не можеш да получиш отговор,че едното щяло да има другарче нямало да има това са глупости,никой от нас не знае точно в какво положение си.Със сигурност няма да ти е лесно и в двата случея може и мъжа ти след време да стане алкохолик знаеш ли?С това темпо на пиение сама казваш.Успех!

Това детето ти  да има братче или сестриче ,не мисля че е глупост.Ако за теб е така за мен е нещо прекрасно.Мъжът и след време може да стане алкохолик,но може да бъде и най прекрасния баща с добра кариера и доходи. Затова писах да претегли положителните и отрицателни страни.
Според мен няма място за сравнение . Тя има съпруг ,който я обича и иска това дете и в крайна сметка ,въпреки ,че има косури и трески за дялане ,по нейните думи се разбира ,че не е лош човека.
 Към авторката на темата ,искам да попитам-ако съпругат ти обещае да помага повече в отглеждането на децата ще промениш ли решението си за аборт ?

 А,какво мислят майка ти и баба ти?Да не би те да те навиват?

Мила Стилиана, след аборт се чувстваш гадно за цял живот. Не е за приказване. Никога не се забравя, а след  време започва да те гризе съвестта и да си задаваш въпроси, които формират чувството ти за вина. Аз признавам само абортите по медицински показатели. Трудностите са навсякъде. Има и по-трудни ситуации от твоята. Мен лично ме притеснява това симпатично пиянство да не се задълбочи по-нататък. Бъди сигурна, че ще обичаш второто си дете толкова силно, че не би представила живота си без него. Ще има още някой да обичаш и който ще те обича.  Да разговаряш с човек, който си попийва е безсмислено. И моите деца бяха с подобна разлика, никой не можеше да ми помага, но всичко си е наред - децата пораснаха,  дойдоха други трудности и животът си върви.
Някой те беше попитал защо, след като знаеш че мъжът ти си пийва,  не ползваш контрацептиви. Много правилен въпрос, не се сърди.
Дано намериш най-доброто решение за всички.  

                                                     Здравей Стилияна!
 Далеч съм от мисълта да те критикувам,а и какво право имам да го правя. Опитвам се да се поставя в твоята ситуация и да те разбера, най- много да ти кажа аз какво бих направила и да ти разкажа аз как се справям в подобна ситуация, от там нататък вече ти избираш.
 И така:  Моята ситуация е подобна- двустаен апартамент, две деца и безотговорен съпруг.  С тази разлика, сме самостоятелни и мъжът ми почти  не пие ,само ако някой ни гостува,но в рамките на 1-2 чашки/   Разбираме се  добре, но по отношение на работата и помощта хич го няма- много го мързи горкият/ тежко наследство от свекър ми/   За децата си се грижа самичка- и двамата сме сираци,така че нямам и странична помощ.  Понякога ми се налага да върша и мъжка работа, но вече така съм свикнала, че не ми тежи- мъжко момиче съм и от малка се боря сама с живота. Не че понякога не ми писва, но благодаря на Бога че ми дава сили и кураж да вървя напред и да се справям.  
  Никога не съм си и помисляла да имам второ дете, макар че и на двамата ни се искаше, но не смеехме да се решим, защото сме със много скромни възможности,а и няма кой да ни помогне за нищичко.   Но... ето че се случи .... оказа се , че съм бременна и пред мене стоеше същата дилема - да бъде или да не бъде.  Мъжът ми беше категоричен- да направя аборт/ въпреки,че той обича децата иму се искаше 2 деца, но не му стискаше/ как ще се справяме с 2 деца.  
  Аз също се ядосвах, че съм забременяла и се чудех как да постъпя. Исках това детенце, а същевременно се страхувах, знаейки, че целия товар ще е на моите плещи . Как да постъпя?  На всичкото отгоре бях приемала лекарство, не знаейки още че съм бременна.  Отидох и се посъветвах с 1 гинеколожка- тя ме успокои и каза : Никакъв аборт! Ще го раждаме!"   "но докторке, нямаме пари за второ дете."  " Децата се гледат с любов, а не с пари." -отговори ми тя.  За по сигурно се допитах до втори лекар- той също ми каза, че лекарството е безобидно и дори ми прочете какво пише за съответното лекарство в 1 книга"лекарства и бременност"  Аз също дълбоко в себе си не исках да убивам бебенцето си/ макар че,признавам си ,бях изкушена да извърша този грях/сега не знам дали бих си простила/ и добре че не го сторих.  Молих се на Бог ,ако нещо няма да е наред с детето ми, да стане така ,че да направя спонтанен аборт, ако не, всичко да протича нормално.  Няколко дни след молитвите ми ме обзе такова невероятто спокойствие и започнах да си мисля с любов за моето бебенце. А и малката ми 4 ггодишна дъщеричка бе много щастлива. Тя милата все се молеше за братче, а аз си казвах:" и аз искам, но няма да те огрее." Но ето че плахите ни мечти се сбъднаха и страховете ми се изпариха- всичко мина успешно и сега  си имам още една умна, красива и добричка малка принцеса на 2г. и 8м.  Нарекох я Йоана което в превод означава:" Благодатен е Господ "или "Божия благодат"
  Наистина съм безкрайно благодарна на Бог за моите дечица. Сега съм много щастлива,че постъпих разумно и задържах това бебче, а с него дойдоха и повече благословения и щастие в дома ни!  А и си е много хубаво с 2 дечица и знаеш ли, ако бяхме по-богатички, бих си родила още едно-въпреки че съм вече на 36г. Вярно, аз нося товарът, понякога ми е трудно,но си заслужава- те са моята сладка грижа моята надежда ,щастие и гордост!
   И така- споделих историята си, аз на твое място не бих направила аборт, мисля, че след време няма да съжаляваш!  Все пак, ти решаваш- изборът е изцяло твой!  
  Аз ще се моля да направиш най- добрия избор и да си щастлива за решението,което си взела !     С  най-добри чувства    

Това:
Винаги сме искали да имаме второ дете
той казва,че ще се грижи
много чувствителен човек
много обича детето
никога не е посягал или нещо подобно
изобщо не е агресивен даже напротив
Срещу това:
 малко безотговорен,
пийва си
не ми помага много с детето
през нощта,никога не ме е отменил

Това не го разбирам?
 Три месеца след като родих втория си син бях бременна и направих аборт.Никога няма да си го простя.Още помна датата на термина.Сама си се успокоявам ,че така е трябвало да постъпя ,защото тогава изкарах Варицела,но знам ,че си търся оправдание за постъпката си .И въпреки ,че след това родих дъщеря си още си ме боли за това бебе.
 Мислила ли си ,че с тази постъпка може да отблъснеш мъжа си ,той как ще се почуства?
 Не те съдя,просто искам да запазиш бебето си

Стиляна... не знам какво да ти кажа... пристрастна съм... мечтая за рожба...
И все пак, не убивай детенцето си!
Всички имаме проблеми, няма семейство, в което всичко да е идеално. Вашето семейство ще стане само по-богато, ако имате още едно детенце. От финансова гледна точка - първото ви детенце е малко, сигурно си пазиш почти всички вещи, няма да се налага да харчиш много като подготовка за бебето.
От емоционална - имате прекрасна причина за едно ново начало, момент да промените всичко онова у вас като двойка, което не ви харесва сега. Шанс да започнете на чисто и да стимул да уредите живота си по един по-добър начин, за вашите деца.
Освен това - не си сама, имаш помощ - от бабите, от семейството. Мислиш ли, че ще те оставят сама, мислиш ли, че няма да поемат по-голямата част от грижите по по-голямото ви детенце, по чистенето и готвенето? Щом живеете при тях, значи присъствието им няма да ти тежи, напротив, ще ти е от помощ. Всичко около теб е идеално за отглеждане на бебе, липсва ти само кураж и това те прави черногледа. Повярвай в любовта на съпруга си, прекрасно е, че той иска детето, позволи му да бъде баща и втори път! Детето е колкото твое, толкова и негово, не го лишавай едностранно от тази радост, защото е напълно възможно ако го направиш, да изгубиш любовта и уважението му, без значение дали ще те напусне или не. А не си струва да губиш това, което има между вас заради страх. Вслушай се в сърцето си и ако искаш да бъдеш майка отново, направи го, въпреки страховете и несигурността. Господ обича смелите, желая ти смелост!

Приемам аборта като убийство. Защото фактически е. Обаче за мен убийство е и разбитото детство на дете с разведени родители. Ако единия перманентно си "пийва", а другия е нещастен защото се чувства непълноценно обгрижен рано или късно се стига до раздяла. А факта, че "ще те остави" ако направиш аборт ми говори две неща - първо, прави те зависима като те връзва с две деца, и второ - не стига, че не е успял той самия да те опази от нежелана бременност..пък сега и чувство за вина ти насажда..амаааа ха
 

това е моето мнение, решението обаче си е твое
довери се на интуицията си

За мен това означава,че си взела правилното решение
А на мъжа ти кажи ,че промяната в него трябва да започне от сега.
Много се радвам и ти пожелавам здраво бебче и щастливо семейство.Сигурна съм ,че няма да съжеляваш.И на мен ми е много трудно и мойте деца са лишени от някои нещо,но те ме правят щастлива,а и на тях им е постоянен купон.

   Отново се включвам. Съгласна съм с roxanne25-  ти няма да си сама в отглеждането на децата- ще имаш подкрепата на бабите, а мисля, че и таткото може да се промени, да стане по отговорен-знаеш ли !  Пък и щом аз без никаква помощ се справям,ти също ще можеш. След време ще си щастлива че си имаш 2 дечица, даги гледаш как си играят,как се боричкат весело. Знаеш ли у нас колко е забавно?!  А и не знаеш- може точно това детенце един ден да бъде твоята гордост!  
   Надявам се да му дадеш шанс и да го оставиш да живее!
    

Това ли те интересува? ... Антибиотиците Ти изобщо не си даваш сметка какво си на път да направиш!
Аз не бих направила аборт при никакви обстоятелства. Но за твоя живот си отговаряш ти.

Мислете малко преди да пишете такива глупости

Браво на roxanne25!!! От чисто практична гледна точка страхотно е описала възможностите и предимствата. Браво! А аз да добавя, че когато отглеждаш двете си деца заедно, по-бързо минава времето на затворничеството в къщи с памперсите и на по-ранна възраст се връщаш в обществото. По-сгъстено ми се вижда по-добре. Да не говорим, че самите деца се занимават заедно и нямат толкова крещяща нужда от вниманието на възрастни хора. А и с възрастните в къщи винаги можеш да излезеш за малко. Боже, колко хубаво решение те чака! Пожелавам ти много щастие, много късмет, макар че всъщност решението си е твое и е адски интимно, ние тука си пишем нашите работи, ти си имаш своите.

Да ,много е права Penkailieva ,ние тук си пишем нашите работи,само ти знаеш какво ти е...Но ще си позволя да дам съвет:може и да не го чуеш,в крайна сметка решението е твое...
Не го прави,ще съжаляваш винаги...ще си мислиш какво е могло да бъде,как е щяло да изглежда, ще си го представяш пораснало...не си струва болката и мъката...децата ще пораснат ,едно на друго ще си помагат,а след време и на теб.../ макар,че на мен ми се случи преди 18 години,като се сетя,и сълзите ми потичат...сегя щях да имам една пораснала госпожица...имам двама сина,но болката си остава/. Не прави тази грешка!