нервност до краен предел :(

Лесно е да се каже, но се успокой. трябва първо сама да си помогнеш. Всички сме се притеснявали. Намери си някакво хоби което да те развлича, прочети някоя книга, гледай филм, събирай се с приятелки по 'женски"

Всички сме се притеснявали за бебетата си и сме били нервни.Нормално е.

Успокой се,не мисли лоши неща,а си намери някакво занимание,разхождай се,чети абе въобще мисли за хубави неща.

И аз бях така, защото не работех и почти не излизах от вкъщи. Съветът ми е същият - развличай се по някакъв начин.

Най - добре е сама да си помогнеш, вместо да продължаваш да потъваш в страховете си. Излез, отиди на маникюр, на фризьор, малко шопинг, купи някоя дреболийка за бебето - чорапки, биба, играчка... нещо разтоварващо. Излезте на кино, една романтична комедия няма да ти се отрази зле, театър - изберете някоя комедийна постановка - нещо, което да те откъсне от ежедневието.

Нормално е да се притесняваш,но бременността е един прекрасен период от живота,уникален,бих казала!
Постарай се да му се насладиш максимално,така очакването ще бъде по-приятно.

Когато изпаднех в такова състояние на "нервност до краен предел" започвах да си мисля за хубавите неща, които ми предстоят; за някакви неща от сорта на какво ще купя за бебето; как ще го гушкам и т.н. Това ме успокояваше.
Съветът ми е да се опиташ и ти да намериш спасителен бряг в нещо, защото следващата фаза на тази нервност е по-лоша - безсъние /знам го от собствен опит/.

Въобще не съм се притеснявала,няма от какво .След като на прегледите всичко е ОК, не виждам защо са тези притеснения,само излишни нерви 

Милата , да си бременна наистина си е диагноза  .
Аз примерно не се притеснявах толкова за бебето , не се вманиачавах, ходех на прегледи , всички казваха че е добре и е така Слава Богу . Аз се нервех на работното място и от "ангелче" и много готина и добра , станах звяр. Ама чак сега го осъзнавам, бях толкова напрегната , изнервена, несигурна, че сега си мисля колко ли колеги са ме намразили едва ли не .

Не му мисли , не се притеснявай, радвай се на детето в теб и бъди спокойна, чак сега осъзнавам истинското значение на тази реплика "'бъди спокойна", наистина е важно. А то проблеми всякакви, винаги ще има и преди и по време и след бременност и след раждане. 

Аз съм същата. От разни болежки се наложи да прекъсна работа и си стоя у дома, рядко излизам и се сдухвам. Ама ще мине този период. 

Аз се притеснявах,но в границите на нормалното.Просто вътрешно бях абсолютно сигурна,че всичко ще е наред с бебо.Пожелавам ти моята спокойна бременност и моята увереност.Давай го по-ведро и по-спокойно.Всичко ще е наред! 

Пиша пак тук,за да не отварям нова тема със почти същото съдържание.Надявам се,че ще го прочетете.Към тревогите ми за бременността се добави и отрицателното отношение на семейството ми към мъжа ми.Става въпрос главно за сестра ми.Тя не одобри избора ми и след като го видя,започна да говори,че не сме се познавали достатъчно време(8м.),прекалено сме били избързали и върха  на всичко беше,че бил прекалено женствен и затова със зет ми се притеснявали,че е гей и мен ме използва за параван само за да му родя дете.И това след като го е видяла веднъж!Имал женска походка и поведението му било такова.Толкова убедена беше,че няколко пъти ми повтори:"дано не бъркам".Кажете ми може ли това,че не е типичен мъжкар непременно да означава,че е гей?!Това от гласа и походката ли се определя главно?Няма ли по-женствени мъже?И сега заради нея започнах да мисля едни неща...да не ви обчснявам колко ми е приятно да подозирам мъжа ми,че е гей(нещо,за което не съм имала никакви доказателства освен външността му,но не мисля,че само тя би могла да е критерий).В момента се чувствам толкова зле,на работа съм и вместо да работя само рева,а цяла нощ сънувах кошмари.На сестра ми явно не й дожаля,че съм с високо кръвно и два пъти лежах за задържане,че не можа да ми го спести.Извинявам се ако темата не е за тук,просто исках да споделя с някого,че иначе имам чувството,че ще откача.Страх ме е и как ще ми се отразят всички тези нерви,не искам пак да лежа за задържане,а кръвното направо ме е страх да  го измеря. Ще се радвам ако ми помогнете с идеи как да се справя със ситуацията,която направо ме побърква.

who cares?-първото нещо ,което трябва да те възпира и да не се поддаваш на лошите мисли е малкото бебче в теб.Ти нали обичаш човека да себе си ,нали държиш на него.!!!Това е много важно.Приказките -женствен мъж=на гей изобщо не ми се коментират ,то ако си гей можеш и да си най големия мъжкар на външен вид -няма гаранция.
аууу милата-вече носиш бебето на този мъж ,няма защо да те опъват нарвите вашите точно в такъв период.А с времето може нещата да се променят.Опитвай се да не обръшаш внимание на приказките на сестра си.
Ако имаш възможност -избягвай срещите си с нея ,тъй като ненужно те разстройват.

просто много ме е страх...никога не ми е вървяло в любовта,имала съм големи разочарования  и когато най-накрая създадох сериозна връзка...не искам нещата и тук да се прецакат.А ми трябва малко,толкова малко,за да започна да го подозирам,че е поредния мъж,който ще ме разочарова и ще ме нарани...ето че сега думите й не ми излизат от главата и вече се чудя как да го проверя дали е гей...Господи каква лудост...

Ами като толкова те притеснява това защо не поговорите с мъжа ти за тези неща, все пак би трябвало да си имате доверие и да сте искрени един към друг. Може би не в прав текст, но примерно да го попиташ какво мисли за гейовете, или някакси така. Ако има нещо би трябвало да го забележиш.
А ако няма - още по-добре, и спри да се тревожиш защото само вредиш на бебчето. Ако искаш заповядай в отчетните теми, в очакмащи бебе през юни, ако за тогава ти е термина. Там момичатета са в твоето положение, тоест тресат ни едни и същи хормони, споделяме, подкрепяме се. Но наистина е най-добре да правиш нещо, от което се чувстваш добре - спорт, четене на книги и списания, шопинг или друго каквото те влече. гледай по-позитивно на живота.