Публикувана: 1 ян. 2009, 03:27 ч.
Последно мнение: 21 ян. 2009, 17:03 ч.

ЗА МНОГО ГОДИНИ !

23 559
580
1

# 495 19 ян. 2009, 22:12 ч.

София
Мнения: 4 887

radini, щом само малко сте ни изневерили, прощаваме ви. Simple Smile

Не може толкова лесно да се откажем от такава принцеса като Ради.
Радвам се, че вече сте здрави. Само това да ни споделяш всеки път, когато пишеш за Радинка. А ти си пий винце, ракийка, лошо няма.

А по темата за работата, децата и вниманието, което им отделяме искам да споделя, че аз не съм родена за домакиня. Просто не мога да си стоя вкъщи и да "въртя къщата". Предпочитам да ходя на работа, да има някакво движение наоколо. Но и аз имам големи угризения, че не отделям нужното време и внимание на детето си. То расте някак около мен, а не с мен. Много виновна се чувствам, опитвам се да компенсирам това през почивните дни, като го водя на кино, на сладкарница, на гости на приятели, но истината е, че съм просто една работеща мама. Това е.

# 496 19 ян. 2009, 22:28 ч.

Мнения: 384

Габи, мила,
всички сме работещи мами.Ако не работим, няма да можем да осигурим на децата си елементаро съществуване, камо ли лечение, забавления или някакъв си елементарен лукс..
Като се замислиш, не смяташ ли, че работата те поразсейва, кара те дори за малко да забравиш проблемите в къщи.Да се чувстваш пълноценна.И като се прибереш, ако имаш сили де, да обърнеш нужното внимание на детето си.
Лично мен работата ме изчерпва, изсмуква, често пренасям чуждите проблеми в къщи, обсъждам ги и ги преживявам, мисля ги, сънувам ги.
Но знам, че ако не ходя на работа, ще се превърна в една ходеща, мърмореща метла, която няма да бъде полезна на себе си, камо ли на децата си.Ще се самосъжалявам, ще мърморя, ще обвинявам целия свят за нещастието си.
Затова с чиста съвест смятам, че работата ми, колкото и да е тежка, страшно много ми помага да се справя с проблема в къщи.
И мисля, че успявам...донякъде да се справя със себе си.
Обичам децата си безкрайно!Но обичам и работата си!

# 497 19 ян. 2009, 22:48 ч.

София
Мнения: 4 887

мами, много си права за всичко, което казваш. И аз, ходейки на работа, се чувствам по-пълноценна емоционално и финансово и смятам, че чувствайки се така, съм много по-полезна за хората, които обичам. Работата наистина разсейва и носи някакво различно ежедневно усещане, че принадлежиш не само на проблемите вкъщи.

Току що сложих моето момче да спи. Оня ден на стената в неговата "боксониера" залепихме два плаката на Рейнджърите. Колкото пъти вляза в стаята му, толкова пъти ми минава през главата: "Днес плакати на Рейнджърите, а утре..?" Simple Smile

Сещам се как от Новогодишната питка му се падна късметче "Ново гадже", което бяхме предвидили за сестра ми, но той го изтегли. Като му прочетохме какъв му е късмета, той с отегчение каза: "Много тъп късмет. Аз нямам старо гадже, а сега ново. Глупости."
Викам си наум "Е, поне аз да го бях изтеглила тоя късмет". Simple Smile

# 498 19 ян. 2009, 22:52 ч.

Мнения: 3 540

Aз също съм от работещите родители! Embarassed

Още когато Петя беше на 1г.,разбрах ,че имаме проблем ,нотъй като тя беше вечно усмихната и мила за другите нямаше такова нещо.
Веднага след майчинските започнах работа,бях на смени и ми беше удобно.Мислех ,че след като започне в детската градина ще се пооправи,но уви!Учителките винаги я деляха от общите занимания тъй като не можеше да говори добре,а и не разбираше винаги какво се иска от нея. Sad

И така след около 3 годишно лутане между лекари и логопеди открихме епито.Тя беше за 2ри клас.Аз бях на кръстопът да напусна работа и да бъда неотлъчно с нея,но случайно се срещнах с едни наши познати и двамата педиатри и те ме посъветваха да не правя такава грешка.Детето щяло да се възползва и да се отпусне съвсем.И така продължих да работя ,но след като минах на редовна смяна,нещата се пообъркаха.И се реших след 21годишен стаж да сменя работата за да мога да бъда с Петя при посещението при специалисти и изследвания.
Та така миналата година една от специалистките ,която работи в центъра,който посещава Петя ми каза да спра да се самообвинявам,защото през всичките тези години съм успяла да съхраня добротата и усмивката на детето си!
Никой от пишещите тук не трябва да се самообвинява за децата си,за да пишем тук открито за проблемите си ,значи сме приели това ,което ни се е случило ,а това е нещо голямо! Peace

# 499 19 ян. 2009, 23:16 ч.

Мнения: 434

мами, габи, мартинче, прави сте.

и аз обичам работата си и се чувствам пълноценна и не по-малко важно независима финансово. но в същото време обожавам да съм в отпуск и то дълъг - тогава съм 100% щастлива с Иви, приятели на морската къща и знам че мога да живея дори през зимата там. а там през зимата е доста изолирано и за някой би било скучно. днес получих предложение от бащата на Иви да си дадем жилищата под наем и да поживеем там, аз - ами ОК. какво ще кажеш през април да се преместим. а той - ама сега.....трябва да направим ремонт на люлинския , да довърша другия.
Миналата седмица , докато пътувах по работа се видях с приятелка в Пловдив и с приятели във Варна. Беше много хубаво. Скоро пак. (Ванче, извинявай, но нищо не можех да планирам. следващ път.)

Днес ходих на изложбата на Пикасо в София - до средата на март е в Галерията за Чуждестранни изкуства. Интересна е. Влюбих се в керамиката му - проста и съвършена!

# 500 19 ян. 2009, 23:42 ч.

Мнения: 3 540

Think,разбирам те! Hug

И аз когато бях последния път в София ,бях за бързо и не успях да се срещна с други освен с тия ,които бяха на протеста!

# 501 20 ян. 2009, 16:23 ч.

Мнения: 1 849

Цитат на: donatella в пн, 19 яну 2009, 16:04

Здравейте. В тази приятна за мен тема изведнъж настъпи настроение, което ми е трудно да определя, но определено ме накара да се чувствам неудобно newsm78

Аз съм сравнително нова тук, но впечатленията, които имах, бяха, че тук е мястото да се пооплача, да посподеля, да се почувствам част от някакво общество при положение, че приятелките ми със здрави дечица не могат да ме разберат, дори при най-добро желание. Само че, след няколко мнения, които прочетох ми стана някак мъчно, че дори тук има разделение на стари и нови, на добри и лоши. Може би затова не посмях да напиша каквото и да било тези дни. Трудно ми беше да се престраша да споделям, а като че ли сега ми е още по-трудно. Успешен и прекрасен ден ви желая...

И аз така...
От друга страна искам да ви питам, предстои ми точно това решение дали да се върна на работа или да остана вкъщи, поне още една година newsm78

Трябва да кандидатстваме февруари... Все съм притеснена, че в градината няма да отделят нужното внимание, че с 25 деца само моето (с малко по-специални нужди) ли им е на главата... Вие в по-специализирана градина ли дадохте децата или в обща, с уговорка за повече внимание от страна на възпитателите?

# 502 20 ян. 2009, 16:29 ч.

Мнения: 3 504

Привет, дружина,

за мен деня започна щастливо и към момента даже, като разбрах и прочетох, аз като фенка на Милан и Росонерка, че нашето сладурче КАКА си остава в отбора на росонерите Laughing

Доротииии, може и на лято, ако в скоро време има избори, спечелилите не идват веднага на другия ден, минава време... Rolling Eyes

, а ще има избори и за евродепутати Whistling

Донатела, пиши си, споделей...

# 503 20 ян. 2009, 16:32 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Цитат на: M_Nik в вт, 20 яну 2009, 16:23

... дали да се върна на работа или да остана вкъщи, поне още една година newsm78

Трябва да кандидатстваме февруари... Все съм притеснена, че в градината няма да отделят нужното внимание, ...

M_Nik, не разчитай само на уговорка за по - специални грижи... за съжаление често пъти едно се говори, друго става. Личният ми съвет е, ако можеш да си го позволиш финансово и се чувстваш добре вкъщи, да се гледате с детенце още година.

# 504 20 ян. 2009, 16:46 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

мен ми е много трудно сега
много
децата са ми малки, родителите ми работят, свекитата са далеч и имат стопанство - малкоу но си иска грижите...
изнемогвам...работата ми е повече то лека и не високо платена поради тази причина...но не мога да искам друга - нито мога да се посветя на работата си, нито пък имам сили да уча нещо ново...
имам хиляди ограничения поради които не мога да се реализирам както искам
още не съм осъзнала какво искам от себе си...липсва ми свободното време и въобще време да не се съсипвам за да свърша нещата, които трябва да свърша.....
но пък се чувтвам нов човек откакто съм на работа - работя с колеги и това ме кара да обръщам повече внимание на себе си и има много преимущества в това....
освен това мозъка ми работи! така работи както то години не е - и усещам "глад" да върша нови и нови неща...цул живот съм "мислила" и явно това заседяване на едно място на мисловния ми процес ме е подтискал повече токолкото съм усещала и осъзнавала....
сугя сйм хем щаслива хем изтормозена...сигурно във времето ще се наредят нещата само да имам търпение....

# 505 20 ян. 2009, 16:48 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: bim_bam в вт, 20 яну 2009, 16:32

Цитат на: M_Nik в вт, 20 яну 2009, 16:23

... дали да се върна на работа или да остана вкъщи, поне още една година newsm78

Трябва да кандидатстваме февруари... Все съм притеснена, че в градината няма да отделят нужното внимание, ...

и моя съвет е същия
детските са препълнение и е ад за деца без по-специални нужди камо ли иначе....
аз бих направила следното - бих кандидатствала, а когато и ако бъде прието детето - ще мисля дали да потвърдя или не....има време до този момент и не малък период - ти се подсигури, пък после ще си решила....