Литературен клуб - VІІІ

  • 50 886
  • 647
  •   1
Отговори
# 30
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Лу, аз питах за "Меден месец" - тя ми се подвърта  Laughing
Иначе "Паула" чака на нощното ми шкафче да приключа с "Ева Луна"


Ооо изобщо не загрях, че питаш за нея  Laughing

Много приятно книжленце, за убиване на свободното време. Екшънче с крими нишка, леко се чете и действието е динамично през цялата книга  Simple Smile

# 31
  • София
  • Мнения: 3 114
Вземи си Гeйл Aндeрсън-Дaргaц (ако я намериш някъде) - книгите й носят същата прекрасна атмосфера на магично детство.

Присъединявам се към препоръката- "Цяр за ударени от мълния" ме заплени точно с тази атмосфера.

c-mira, аз прочетох "Бюро за изгубени вещи" миналото лято и ми хареса. Четивен и добре написан.  Peace

# 32
  • Мнения: 2 926
Благодаря, Лу  Hug
Мислих да я препращам на баба ми непрочетена, но ще я прочета  Grinning

# 33
  • Мнения: 150
Много чета напоследък, някаква мания ме преследва и само купувам, купувам... Laughing В момента чета "Повелителката на метлата" на Софи Кинсела - леко, неангажиращо книжле за приспиване Simple Smile Иначе си поръчах тези книжки: Последната наложница ,  Ловецът на хвърчила, Тайният живот на пчелите, Вино от глухарчета. Между другото мога да препоръчам една много приятна книжка "Нетърпеливо сърце" на Стефан Цвайг.

 

# 34
  • Мнения: 660
Честита Нова Година !

В момента дочитам Дядо ми от Марина Пикасо . Успоредно с нея препрочитам Да убиеш присмехулник . Трета , но не по важност е Карантината на Льо Клезио .

# 35
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Аз в момента се боря с "Улица без име" на Капка Касабова.

Вярно, че съм по-малка от нея, но започвам да се чудя дали сме живели в една и съща България  newsm78

На моменти си личи, че я е срам че е българка. В следващия момент започва да говори за героичната история на България. Май не може да реши последно срам ли я е или не.  Thinking

При това я познавах като малка и хич не ми се виждаше "смазана от режима", както пише в книгата.

# 36
  • Мнения: X
Аз в момента се боря с "Улица без име" на Капка Касабова.

Вярно, че съм по-малка от нея, но започвам да се чудя дали сме живели в една и съща България  newsm78

На моменти си личи, че я е срам че е българка. В следващия момент започва да говори за героичната история на България. Май не може да реши последно срам ли я е или не.  Thinking

При това я познавах като малка и хич не ми се виждаше "смазана от режима", както пише в книгата.

А интересна ли е, защото се чудя дали да си я поръчам, за да я прочета  newsm78

# 37
  • Belgium
  • Мнения: 7 731

А интересна ли е, защото се чудя дали да си я поръчам, за да я прочета  newsm78

Хриска, трудно ми е да кажа.  Thinking

Има добър стил на писане, това не може да се отрече. В началото става дума за детските и години в София и комунистическия режим. Към средата обаче внезапно се отплесва да разказва исторята на България, която аз я знам достатъчно добре.

Книгата е написана в оригинал на английски, за чуждите читатели и е малко особена за нас българите. Особена, да не кажа на места обидна.

Според мен сама ще трябва да си прецениш  newsm78



# 38
  • Мнения: X
Благодаря ти. Може би ще пробвам да я прочета Peace

# 39
  • Мнения: 1 008
Бях писала за Улица без име в предишната тема-за мен това беше една от най-хубавите български книги,които съм чела.Трогна ме до сълзи,особено първата част.Много искрено и интелигенто написана книга.На мен ми допадна много-втората част беше малко по-суха,но на места също те хваща за гърлото.

# 40
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Хриска , ето виждаш ли какво имах предвид?

Вероника например харесва книгата, може и на теб да ти допадне.

Аз може и да съм предубедена, защото съм познавала авторката  Thinking

Лично аз оставам с впечатлението, че от България по мизерно място няма - и преди по времето на комунизма, и после по времето на мутренската демокрация.

Обаче и аз съм живяла в тази България и моето мнение е по-различно.

# 41
  • Мнения: 605
По празниците прочетох няколко книжки: "Бонбонени обувки"на Джоан Харис, сега чета пак нейната "Петте четвъртини на портокала". Аз много харесвам начина и на писане, много ярки и живи са ми героите, и историите които разказва.
За "Еротичния потенциал на жена ми" на Давид Фоенкинос мога да кажа само - странна книга и много шантави герои  Wink
Тази, която ми хареса най-много е биографията на Коко Шанел от Анри Жидел. Не мога да кажа, че беше вълнуващо написана, напротив - малко странен за мен стил, леко суховат с доста фактология /на места според мен ненужни подробности за замесени в живота и хора и места/. Интересна ми беше историята и, досега не знаех почти нищо за тази жена. Замислих се дали много други хора като нея, станали велики в своята област, биха постигнали същите успехи ако  живота им се беше стекъл по малко по-друг начин в личен план - в нейния случай - ако личното щастие не и се изплъзва непрекъснато, тласкайки я към невероятен работохолизъм. Препоръчвам ви тази книга  Peace

Последна редакция: вт, 06 яну 2009, 18:34 от dulcemulce

# 42
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
В момента чета "Яловата вдовица" на Бойка Асиова.
Засега ми допада. Харесвам такъв стил на писане и историческото време на действието също.
В началото съм още. Ще пиша повече, като я завърша.


П.П. Честит имен ден на всички празнуващи.

# 43
  • Мнения: 2 241
Ооо така ми се чете нещо от Сю Монк Кид. За съжаление има само две книги издадени на български. Някой да е чувал за нещо ново от нея?  Thinking

Вземи си Гeйл Aндeрсън-Дaргaц (ако я намериш някъде) - книгите й носят същата прекрасна атмосфера на магично детство.
Когато попаднах на Сю Монк Кид, имах чуството, че чета Гейл Андерсън. Препоръчвам РЕЦЕПТА ЗА ПЧЕЛИ
и Цяр за ударени от мълния


В тази линия силно препоръчвам и "Страсти по госпожица Пондероза" на Лили Прайър, изключително приятна книжка:


Бoлкaтa oт неcпoделенaтa любoв е тpaгедия, нo oще пo-cъcипвaщa е невъзмoжнaтa любoв. Кoгaтo един caмoтник, coбcтвеник нa мacлинoви плaнтaции, зacявa любoвните cеменa, нaдявaйки cе дa нaмеpи любoвтa, тoй не пpедпoлaгa кaкъв xaoc ще пpедизвикa. Cтpacттa xвъpля oчapoвaниетo cи нaд цялaтa меcтнocт. Дoкaтo вcички в мaлкoтo гpaдче oткpивaт любoвтa в oчите нa непoдxoдящия чoвек, aтмocфеpaтa cе нaжежaвa oще пoвече oт зaбележителен фенoмен, a cтpacтите cе пoкaчвaт кaктo темпеpaтуpите пpез лятoтo.

# 44
  • Мнения: 4 784
В момента дочитам Дядо ми от Марина Пикасо .
Преди няколко години я четох и останах потресена от отношението на Пикасо към децата му и въобще към семейството му.

Общи условия

Активация на акаунт