Избрах секцио по желание, защото...

Според мен сте много смели майки да родите със секцио, аз неуспях да се преборя със страха от залата, упойката и т.н въпреки че бях с препоръка за секцио заради голямо бебе и в края на крайщата родих нормано но с форцепс.
Най-важното е че на бебка и няма абсолютно нищо дори нямаше нито една синина от форцепса.
Последствията бяха само върху мен.

   Що бе, темата не е лоша, само не мога да разбера като е толкова ясно формулирана, защо се намърдаха и такива, които НЕ са раждали със секцио.  Да ни убеждават колко сме за съжаление и колко сме пропуснали.  Айде няма нужда да ревете на чужд гроб, всеки много добре си е направил сметката ! И аз мога да пиша дълго и обстойно защо съжалявам повечето от нормално раждащите, но едва ли това е целта на авторката.

как разбрахте, че бебето страда като се ражда вагинално  

 Пък аз като четах момичетата си мислех, че те точно това са искали да пропуснат, ама знае ли човек, може да искали да ходят на купон в операционната просто. Нека им е лошо сега, че не знаят, това дето не са искали да го знаят!   Нали не си се минала и ти да ходиш на тоя купон, какво се кахъриш.

 

Знаеш,че има хора,които само това чакат   за това го казах.Все пак това си е вечния спор да се чуди човек защо

Мисля, че сериозно трябва да се обсъди въпроса подобни теми да се заключват веднага, или поне всички постове, които не са по темата да се трият. Темата е за едно - защо жените избират секцио, всичко почва нормално, тихо, пишат си жените защо са го избрали и хоп - някой се изсере на метеното и почне да се заяжда, като в пети клас, при условие, че има аналогична тема за родилите вагинално. Не разбирам смисъла на такива заяждания, какво е значението на това кой как родил, пет години пиша в тоя форум, изчела съм десетки такива теми и все още не разбирам защо хората се вълнуват от това кой как родил.


П.П. Ако някой мисли, че съм пристрастна - така е, имам две секциа, само дето не са по мое желание, макар че, втория път медицинските препоръки се припокриха с желанието ми. Подписвам се под всичко написано от момичетата, за мен секциото е прекрасен начин да родиш, но нито ме интересува как раждат другите, нито си позволявам да ги осъждам. Темата ми е още по-наболяла, защото имам приятелка, която роди голямо бебе и я смачкаха, толкова, че един месец ту влиза, ту излиза от Пирогов, вместо да си гледа дългочаканото бебе. И после ще ми хвалят вагиналното раждане. Ама, който си го иска - негово право си е.

На мен също ми омръзна да чета вечните спорове!  Темата е формулирана много ясно и ми е малко смешно, че стари форумски кучета си търсят забавления като провокират. Определено съм "за" да се изтрият всички мнения, които не са по темата. 

Напълно заставам зад мнението на pandora 
Аз рядко пиша в такива теми, но именно защото е много ясно и добре формулирана, а и дискусията до онзи момент много ми хареса, се включих.

Не виждам тук никакви споделени "глупости". Споделила съм неща, които съм споделяла на малко хора, и е наистина изключително грозно някой да ми се присмива (да, приемам го лично), за това, че по мое собствено усещане, след като наново съм се учила да ходя, смятам, че е по-добре да избегна нечовешката болка в таза, която бих изпитала при положение на тесен таз+стари сериозни травми.

Да, това не е общоприета медицинска причина, но на никого не пожелавам такава болка. Така че предпочитам да съм пълноценна и да се грижа за детето си, а не да щракам при всяко движение.

Явно мненията трябва да бъдат пускани под тази форма, за да се избегнат недоразуменията за "бисери".

Винаги съм изпитвала ужас от раждането. В един момент медицинските показатели се припокриха с желанието ми и това ми дойде дюшеш.

Не съм раждала секцио, така, че не ми е по темата отговора, просто исках да споделя, че колкото и аз се чудех на майки, които ги  е страх, които не искат да се мъчат и т.н. всичко, което сте споделили ...та, колкото и далечни да ми се струват тези причини, с времето разбрах, че който го е страх и няма желание, определено е по-добре да ражда с операция, защото е по-опасно да си стресиран при раждане, да не напъваш ефективно и после да се появяват сума ти разкази за скачане на корема и лоши напъни. Дори се замислих дали това, че лекарите толкова натискат първескините за секцио, не е плод точно на опита им с паникьосани момичета, които не знаят какво правят и е по-добре да им предложат сигурния начин. И определено вече не съм на мнение, че всяка жена е по-добре да роди нормално, защото е по-важно да знаеш какво искаш да си убеден, че можеш да го постигнеш, отколкото да не искаш този начин и въпреки всичко да караш, защото трябва и после да си на косъм от фатален изход.

1. Родих на 34, не на 24.
2. Никога не съм имала особено силни коремни мускули.
3. От край време си имам проблем със задържането на урина (как ли се казваше онзи мускул, дето отговаря за това?..  ) и никак не исках да рискувам да си докарам напикавания.
4. (има връзка с 1) Искам още деца, не исках да рискувам свличане на матка или каквото и да било от сорта, което, в по- малка или по- голяма степен е често срещано усложнение от вагиналното раждане.
5. Не исках да рискувам с разкъсвания и разтягания на вагината - за мен тя има по- специално предназначение...  
6. Кръвозагубата при секцио е, средно взето, по- малка от тази при вагинално раждане. Аз съм "на границата" на анемия от край време.
7. Исках да знам точната дата на раждането, понеже се местихме в друг апартамент точно тогава - всъщност, така бяхме изчислили нещата, че за пръв път спахме тук заедно с новото бебе. При толкова "сгъстен" график изненадите никак не бяха препоръчителни.
8. Прецених, че каквато и да е болката след операцията (за мое учудване нямаше такава, но пък яко ме бяха наплашили), при раздвижването и по време на възстановяването (пак за мое учудване изобщо нямаше такива проблеми), щом не е в зъб, ще я изтърпя, общо взето търпя на болка, един вид, прецених, че няма да се "насадя на по- големи проблеми".

Това по отношение на мен.
По отношение на бебето (мотивите за избора ми бяха горните, следващите са само "допълващи".
1. Опасността е много по- малка - раждането се води от опитен доктор, не от късмет.
2. Бебето много по- малко се натоварва физически (хич не му е лесно в този тесен и усукан родов канал) - не случайно вагинално родените бебета изглеждат тъй изтерзани.
3. Бебето се натоварва много по- малко психически - вярно, че му се налага да напусне топлата и спокойна утроба, но поне го прави по "краткия" път и с помощ... не го притискат, не го усукват, не го мачкат. Има във ... философията или психологията е трудно да се каже точно за тази тема, лично според мен по- скоро първото, тъй като на доказване не само не подлежи сега, но и никога няма да бъде - но има предположение, че всички по- късни страхове на човек са ... проекция на този за пръв път изпитан страх в родовия канал, страх от смъртта, която е "за д ъгъла". Няма да коментирам тази теория, нито разказите за собственото раждане, получени под хипноза, лично аз до голяма степен ги разглеждам като... ами, да речем, неистински спомени, но пък може и да има частица истина в такова предположение. Във всеки случай имам бебе, смело като армия в победен поход.

От прочетеното до тук-това все едно аз съм го написала.
За мен  решението за секциото по желание-беше взето след едно дълго,тежко първо раждане...така ,че съм изпитала "онова",за което се говори ,че не трябвало да "се пропуска".Ами и на мен ми скачаха по корема и ми резнаха подробностите...е мерси втори път да си го причинявам.
Вторият път преди година и десет месеца-родих спокойно ,уверена в себе си ,в решението си.Не се притеснявах за бебето си ,вярвах на екипа,който се погрижи да изживея едни прексни първи мигове с моя син.
Като жена,преминала и по двата пътя-мисля ,че за мен секциото беше много по естественото раждане.Възстанових се много по бързо от първия път,когато два месеца не можех да си седна на д-то.

Добре, де, след като всички подчертавате, че не ви интересува как раждат другите, защо тогава изобщо се пускат такива теми и се пише в тях?!

Не мисля, че повечето раждали секцио по желание са "лигли", но пък определено са жертви на съвременната цивилизация и на представите за раждането, които тя налага. В представата на съвременния човек раждането е нещо ужасно болезнено, което оставя кошмарен отпечатък в спомените за цял живот. Наистина, разбирам ви, лесно е човек да повярва, че нормалното раждане е съпроводено с кански крясъци часове наред и привършва с едно синьо-лилаво изтормозено полуживо бебе, когато сте виждали раждане само по телевизията. /Винаги съм се чудила на холивудските режисьори - защо не влязат в истинско родилно отделение, колко ли крещящи жени ще видят?!/
Истината е, че едно нормално непредизвикано раждане с мининмална медикаментозна намеса в повечето случаи протича за няколко часа, като по-сериозните болки са около час, но и те не са чак такива, че да те карат да крещиш. Разбира се има и изключения, но да не се лъжем, и секциото не винаги протича безпроблемно.
Освен това за бебето е по-добре да си мине по каналния ред, природата и милионите години еволюция така са го измислили, а и съвременната наука е доказала, че е така.
А не се ли замисляш, че шокът за бебето е в пъти по-голям, когато я няма подготвящата роля на хормоните, които се отделят при едно нормално раждане и изведнъж бебето бива извадено на бял свят??? Ето това може да предизвика подсъзнателни страхове и несигурност за цял живот, а не нормалния ход на събитията. В края на краищата бебето е програмирано така, че когато му дойде времето да напусне утробата.
Сега ще потърся един линк за бебешката психология, който е точно на тази тема.

Простете и моята намеса като майка, родила две деца с вагинално раждане, бързо и лесно, почти без болки, на първото с епизиотомия- слава богу перфектна, второто без нито един конец и даже със усмивка.

Все още се чудя защо в епикризите след това пише - РОДЕНО ЧРЕЗ НОРМАЛЕН МЕХАНИЗЪМ или нещо подобно беше.
Аз лично смятам, че дори и тялото да е готово за вагиналното раждане, ако психиката на майката не е.... по-добре и за бебето , и за майката да се избере секцио. И все пак наистина бебето е готово откакто го има човечеството да измине този път.
Ако някой иска да види как е излязло новородено от тесен ханш с епизиотомия, нека види първото ми дете на aleksandra.cybcom.net, но при мене беше така поне, сплескано носле

НАПЪЛНО ПОДКРЕПЯМ майчиците, които са избрали родоразрешение чрез секцио. Рискове има и при двете раждания, БЕЗБРОЙ МНОГО. Както казваше моята лекарка - родилката е с единият крак в гроба и въобще не се шегуваше. Също така каза нещо МНОГО ВАЖНО -  "Бебето все ще го извадим, независимо как. Само че добре че по-малко жени знаят, че истинската опасност е следродовия период - кървенето, състоянието на матката, шевове - били те коремни или вагинални. Тогава е истинската борба за живот"

Като се замислих, е така - всяка раждала жена знае как минават по сто пъти на визитации , гледат рани, натискат матки, проверяват гърди и т.н. Има жени, родили нормално, които не могат да си сядат на задниците по месец след раждане, аз бях с първото така. Има и такива със секцио, които не се възстановяват след седмица, а месеци наред ги болят рани и кореми при вдигане на тежест. Божа работа е!
Пролапс на пъпната връв може да се получи и при вагинално раждане, и при секцио , но със започнало вече раждане или спукан мехур. И куп още глупости.

Господ да ни пази, и нас, и децата ни. И НАИСТИНА НЯМА НИЩО ЛОШО В ТОВА ДА ОБИЧАМЕ И СЕБЕ СИ, НЕ САМО НЕРОДЕНИТЕ СИ БЕБЕТА,  за да можем после да сме по-пълноценни и да им помагаме.