Не съм привързана към вещите си, но ги имам за да служат на мен, не на някой друг.
- Публикувана: 5 ян. 2009, 10:35 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2009, 16:23 ч.
Ама разбира се,с удоволствие...обаче съм свидлива
Винаги се раздавам до колкото мога за хората.
Винаги се раздавам до колкото мога за хората.
Мисля си, че съм свидлива когато става въпрос за мен самата, иначе за хората, които са ми близки и заслужават съм склонна да дам много, но не всичко....сякаш предпочитам да лишя себе си от нещо, което за мен не би било толкова важно, но за някой друг би било безценно. В този ред на мисли май не съм много свидлива....или поне не в очите на другите. Но винаги си правя сметка-какво, кога, колко.....
. 
Малко като недостатък го приемам вече. 
O, да.
Много съм привързана към собствеността си и хич не съм склонна да я споделям с широките народни маси.
Към тесен кръг любими придворни, обаче, съм щедра, разбира се в определени граници.
По отношение на подаръците /обаче аз не останах с впечатление, че въпросът се отнася до тях/, нещата стоят по съвсем различен начин.
Дали си го признавам- винаги.
Според мен е проява на много лош вкус да предявиш претенции към чуждите вещи.
Друг е въпросът, ако преценя, на кого, какво, как и кога да предложа.
И смея да твърдя, че когато го правя, винаги е на място.
Много съм привързана към собствеността си и хич не съм склонна да я споделям с широките народни маси.
Към тесен кръг любими придворни, обаче, съм щедра, разбира се в определени граници.
По отношение на подаръците /обаче аз не останах с впечатление, че въпросът се отнася до тях/, нещата стоят по съвсем различен начин.
Дали си го признавам- винаги.
Според мен е проява на много лош вкус да предявиш претенции към чуждите вещи.
Друг е въпросът, ако преценя, на кого, какво, как и кога да предложа.
И смея да твърдя, че когато го правя, винаги е на място.
