Публикувана: 6 ян. 2009, 19:53 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2009, 20:31 ч.

Липсва ли Ви комуникацията,разговорите,човешкото...?

2 956
37
1

Гост

1
2
3
Всички

6 ян. 2009, 19:53 ч.

Здравейте момичета ! От няколко дни под въздействието на думите на майка ми се замислих за това.Не знам как е при вас но нас рутината ни убива или по-скоро мене.Работа,след това вечеря,а след това единия пред компютъра,а другия пред телевизора.И какво се оказва,че нямаме време заедно.Време в което тишината да е над всичко,да обсъждаме нас,грешките си,плановете си,болешките си,мечтите си...просто да комуникираме.Някак си сме като съквартиранти като се замисля....и направо ме хваща лудост...

Кажете как е при вас ? Съумявате ли да запазите искрицата истинско измежду всичко,което ни манипулира наоколо ( техника,реклами и т.н )?Отдавате лу нужното внимание и обратното към Вас ? Или само ние сме така...

# 1 6 ян. 2009, 20:45 ч.

Мнения: 84

Цитат на: ПатенцеE в вт, 06 яну 2009, 19:53

Кажете как е при вас ? Съумявате ли да запазите искрицата истинско измежду всичко,което ни манипулира наоколо ( техника,реклами и т.н )?Отдавате лу нужното внимание и обратното към Вас ? Или само ние сме така...

Манипулира ни, защото допускаме да ни манипулира. Аз въпроса съм го решила до някъде - вкъщи телевизия нама. Лаптопа си го нося, само когато имам работа. Така че, щем - не щем - комуникираме.

# 2 6 ян. 2009, 20:57 ч.

вкъщи
Мнения: 704

успявам но трудно техниката все повече навлиза в ежедневието ни и измества човешкото общуване

# 3 6 ян. 2009, 21:14 ч.

Мнения: 79

Аз май не успявам много Crossing Arms

за което ми е адски гадно... Но то зависи и от партньора - моят не е от най-приказливите, което пък мен много ме дразни Naughty

Той вечер предпочита да седне да гледа филм на спокойствие, докато аз искам да приказвам, приказвам и пак да приказвам #Cussing out

# 4 6 ян. 2009, 21:15 ч.

Мнения: 940

Не, не ни липсва. Говорим си по време на вечеря, понякога дори я приготвяме заедно. Говорим си и докато разхождаме кучето вечер. После по време на новините, гледаме някой филм или нещо на компютъра. Вечерите са време за нас двамата, а през деня всеки си е на работа и си върши нещата. През уикенда си отделяме малко лично време, без единия да притеснява другия.

# 5 6 ян. 2009, 21:19 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 291

И при нас ситуацията е сходна- от работа вкъщи, вечеря и пред компютрите. Детето обикаля с исканията си между двамата( кой ще му освободи компютър Mr. Green

)... Поиграваме с детето, баня и в леглото.
Но пък по принцип моят мъж не е от най- говорящите. Аз, когато имам да казвам нещо, намирам време да го кажа.

# 6 6 ян. 2009, 21:34 ч.

Мнения: 1 749

И при нас е имало такива периоди-ежедневието с проблемите,които носи,ни изнервя,двамата(или единия от нас)се позатваря в себе си(най-често това съм аз),не говорим много-много....Всеки ден едно и също, скука,меланхолия,но това са моменти ,които отминават.По-точно ние ги отстраняваме. Peace

# 7 6 ян. 2009, 21:41 ч.

Мнения: 2 448

Не , не ми липсва. Нямаме недоизказани неща, говорим колкото искаме и за каквото си искаме. Чудя се на хора, които казват, че нямат време за това. Може би говоря бързо и ми стига. Или казвам с малко думи съществените неща, които искам. Умея и да слушам. Това може би е важно.

# 8 6 ян. 2009, 22:05 ч.

Не ми липсва комуникацията,разговорите,човешкото,защото докато съм на компа, приказвам на милото не само какво гледам в нета,а и за наши си неща ,а ако той е на компа,също не се спирам да ...дърдоря. Laughing

# 9 6 ян. 2009, 22:51 ч.

Мнения: 316

Не, винаги намираме време да поговорим! Понякога обаче си казваме повече, когато мълчим, вгледани в личицето на детето ни!

# 10 6 ян. 2009, 23:21 ч.

Мнения: 2 757

Да, липсва ми. Но не защото нямам време, а защото мъжът ми не е от най приказливите. В интерес на истината и аз цял ден като слушам бебешки писъци и вечер като легнат децата и двамата се наслаждаваме на тишината, той си гледа кротко ТВ или си чете вестник или си бчка нещо, а аз до него пак на компа. Мир и любов. Съответно на вечеря или изобщо вечер когато сме всички заедно е невъзможно да се говори, защото не се чуваме, децата само тропат и пищят и трябва да си крещим и просто ни се убива желанието за разговор, поне моето. Но определено бих искала повече да говори с мен, да се интересува, да споделя. Имам чувство, че нищо не знам за него и живота му и като го питам да сподели нещо от деня и казва, че няма нищо интересно. Дали наистина няма или не му се говори с мен не знам. Може и второто да е, щото аз като говоря, говоря все за сериозни и съществени неща, за които трябва да си напънеш мозъка за да кажеш нещо, а не просто Виж колко е хубаво времето навън. А той не обича, тежки са му разговорите с мен. Разбираемо, но все пак дразнещо, защото оставам с впечатление, че не му пука за мен и децата.
Все пак се успокоявам, че не сме единственото такова семейство.

# 11 6 ян. 2009, 23:31 ч.

Мнения: 6 694

На нас ни липсва време, но то пък и никога не ни стига да сме заедно и да говорим, споделяме и т.н.
Не мога да си представя да сме заедно и единият да седи на компа, а другия да гледа ТВ.
Закон е да си разкажем деня щом се съберем вечер, а после да правим нещата заедно - гледане на филм, четене на вестник (всеки неговия си с коментари) обсъждане на всякакви теми и т.н. Детето вече е равностоен участник в тези занимания, не иска да си ляга преди нас тинейджърът му с тинейджър Laughing

# 12 6 ян. 2009, 23:46 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

И двамата сме приказливи.
Когато заспят децата вечер е нашето време, или когато дремват по обед.
Ако имаме да си кажем нещо важно, винаги мога да пратя децата да са в тяхната стая.
... Въобще, при желание и от двете страни, винаги могат да се намерят начини.
Ние със съпругът ми сме разделени в по-голямата част от годината - аз тук, той работи в чужбина. Но въпреки това говорим на спокойствие поне час всеки ден (да живее скайп!). Жалкото е, че в повечето семейства, където хората са поне вечер заедно не говорят толкова колкото ние, макар и разделени.

# 13 7 ян. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 1 447

Когато искаме говорим,когато решим всеки се занимава с нещо което на него му е интересно.
За сега това ме удовлетворява.

# 14 7 ян. 2009, 10:12 ч.

Мнения: 5 940

Не ми липсва. И двамата много говорим. В същото време смятам за съвсем нормално всеки да има правото на неговите си минути спокойствие и тишина. Съпругът ми обича вечер да готви, така разтоварва след работа. Не се чувствам длъжна да подскачам около него с обяснения как е минал денят ми, използвам това време за моя си начин да отпочина. После сме заедно.

# 15 7 ян. 2009, 10:15 ч.

Мнения: 1 404

Цитат на: NikiFin в вт, 06 яну 2009, 23:21

Съответно на вечеря или изобщо вечер когато сме всички заедно е невъзможно да се говори, защото не се чуваме, децата само тропат и пищят и трябва да си крещим и просто ни се убива желанието за разговор, поне моето.

Същото е у дома,при това Ния го постига сама този ефект,бебето само седи и се пули кротко Mr. Green

В малкото ценни часове сле девет вечерта понякога говорим,по-често се наслаждаваме на тишината Simple Smile

# 16 7 ян. 2009, 10:39 ч.

Мнения: 1 897

Понякога да.
Ежедневието ни е доста натоварено, а синът ни е много активен, емоционален и енергичен и изисква непрестанно внимание.
Често ми се иска да споделя нещо, да поговорим, да погледаме заедно телевизия или просто да помълчим заедно, но улисани в грижите по него и в домакинските задължения понякога сме толкова уморени, че заспиваме заедно с детето.
Добре, че за почивните дни, празниците и бабите, та успяваме да намерим време и за себе си. Wink

# 17 7 ян. 2009, 10:45 ч.

Мнения: 301

Понякога и аз имам такова усещане - говоря, а не ме чуват или просто, сякаш не мога да му кажа всичко, което искам - вечерта не ми стига. Случва ми се, когато съм изнервена и претоварена, а може би тогава очаквам най-вече без да говоря да ми прочете мислите. Ежедневието ни е забързано и има дни, в които се виждаме само на вратата, докато си предаваме детето. Работа, нощни смени, непрестанно бързане за някъде. Вечер детето е превъзбудено и иска цялото внимание и на двамата.
Всъщност е толкова зле, когато аз реша, че всичко ми върви наопаки. Иначе, мъжа ми не е от приказливите, даже е мълчалив. Mr. Green

Реално си говорим по време на вечеря (затъкваме устата на детето с храна) и след като малкия заспи. Последните години най-вече си шепнем в леглото вечер. Не мога да се оплача - в леглото става разговорлив. В колата също. Аз съм тази, която има нужда да говори (прекалявам често). Когато му се оплаквам от това просто ми отговаря - "Бърборко сладък, не се ли умори?".
Ако има нещо за решаване, обсъждане, нещо важно (различно от моето "да си поговорим просто така") винаги намираме време.

# 18 7 ян. 2009, 11:30 ч.

Мнения: 53

На мен не ми липсва комуникацията с мъжа ми - с него винаги има какво да си говорим и време да си го кажем. Рутината и в нашето ежедневие я има. Но от време на време, намираме повод да излезем от нея.
Липсва ми комуникацията с хората въобще, защото от три години си стоя у дома и си гледам децата и вече просто не издържам. Искам да работя, да се върна на работа. Дано тази година това се случи най-сетне. Дано !!!

# 19 7 ян. 2009, 11:50 ч.

Мнения: 627

Имали сме такива периоди, каквито описва авторката. Но преди децата. Сега сме доста заети с тях и просто няма време за толкова телевизия.
Освен това Дядо Коледа ми донесе "Не се сърди, човече". Голям купон става в къщи с него.

# 20 7 ян. 2009, 11:53 ч.

Мнения: 2 388

Не, не ми липсват. От нас зависи да ги има. Ако ги няма, значи не са ни нужни толкова в момента.

# 21 7 ян. 2009, 12:03 ч.

Мнения: 919

Ние не прекарваме много време заедно,та повечето от разговорите водим по телефона. Laughing

По-скоро ми липсват излизанията вечер,преди излизахме по-често. Grinning

# 22 7 ян. 2009, 14:27 ч.

Мнения: X

А ние толкова много говорим по цял ден в офиса, че вечер просто си седим по комповете и се наслаждаваме на тишината, когато заспи детето. Винаги имаме време - кога в колата, кога на обяд, кога докато се излежаваме сутрин. Но и двамата не обичаме от онези разговори "хайде, да поговорим за нас", направо се изприщваме и двамата. Той пък е доволен, че аз предпочитам да си говорим с часове за работа, вместо да го засипвам с хиляди женски неща /дрешки, пердета, обзавеждане, пък еди коя си приятелка какво каза и какво направи/, за които си говорим обикновено жените.

# 23 7 ян. 2009, 14:46 ч.

Мнения: X

Определено не ми липсват...не работя и през деня имам достатъчно време за тук,за приятелки,за децата...
А вечер си говорим ,докато вечеряме,разни случки от деня,в повечето случаи смешки,ако има интересен филм,го гледаме заедно...странно,но не се запалихме по филмите от нета newsm78

,
играем на монопол с детето,дори се замислихме дали да не купим скрабъл...изобщо компютърът не е посещаем всяка вечер,има толкова по-интересни неща за правене...
Като наваля снега,два дни подред излизаме в градинката отсреща да се бием с топки...
Всичко е въпрос на организация и приоритети...

Сериозните разговори ...те са колкото може по-редки,от тях голяма полза няма...

# 24 7 ян. 2009, 15:01 ч.

Мнения: 473

Аз не обичам да говоря много, а и не обичам да съм слушател. Уморявам се да слушам някой дълго време, губя интерес към това, което ми казва. С мъжа ми си допадаме доста в това отношение, той е много щастлив, че жена му не е бърборана. Говорим по време на вечеря, преди да заспим, когато ходим само двамата на ресторант, на спа, но общо взето не ми липсват дългите разговори, достатъчна ми е тази комуникация.

# 25 7 ян. 2009, 16:04 ч.

ВАРНА
Мнения: 1 834

говорим си и си споделяме постоянно. истории от сорта "сега нямам време или желание да говорим ,щото еди какво си има по телевизията или играя на компа" в нашата къща няма.

# 26 7 ян. 2009, 20:59 ч.

Варна
Мнения: 25 241

Цитат на: ПатенцеE в в … 6 яну 2009, 19:53

Не знам как е при вас но нас рутината ни убива или по-скоро мене.Работа,след това вечеря,а след това единия пред компютъра,а другия пред телевизора.И какво се оказва,че нямаме време заедно.Време в което тишината да е над всичко,да обсъждаме нас,грешките си,плановете си,болешките си,мечтите си...просто да комуникираме.Някак си сме като съквартиранти като се замисля....и направо ме хваща лудост...

Същото е и при нас. Напоследък съм адски изнервена, сигурно и той... преди малко пак се скарахме за глупост.

# 27 7 ян. 2009, 22:51 ч.

София
Мнения: 3 064

Не, не ми липсва, говорим си достатъчно, и с мъжа ми, и с приятелите. Рядко се случва да се забием вечер всеки пред своето си занимание. А в нета също се комуникира човешки, защото се комуникира с хора Wink

Например с приятелите си чатя през целия ден, което не се е случвало преди, като имаше само телефони, така че и с тях съм в непрекъсната почти връзка. Също така се виждаме често с приятели.

# 28 7 ян. 2009, 23:20 ч.

Мнения: 25

Да говорим, си малко и то за децата ,ако някои иска да сподели нещо различно добре.На мен така ми е добре ,а и на него май.И това е до стачно ,иначе ми действа изнервящо и не го понасям.

# 29 7 ян. 2009, 23:32 ч.

Бургас
Мнения: 675

Говорим и си споделяме, с времето се научих да не чакам най-подходящия момент, ако искам да си поговорим, даже ми е приятно, че мога да инициирам разговор и да обсъдим нещата, ей-така, напр. в колата. Важното е, че разговаряме, че има комуникация.
Друг е въпросът, че има моменти, в които мъжът ми ревнува от компютъра, даже го заплашва, че ще го унищожи, но за това съм виновна аз и форумът, разбира се. Mr. Green

# 30 8 ян. 2009, 10:41 ч.

Мнения: 307

Има една много хубава книга "За вдигнатия капак на тоалетната чиния" от Алан и Барбара Пийз, за отношенията между мъжете и жените , за разликите и начина на общуване. След тази книга вече не се притеснявам толкова когато мъжът ми просто седи и си мълчи - това бил начина на мъжете да решават своите си проблеми - като си мълчат. Е разбира се че и аз не се примирявам винаги, защото има неща в отношенията между съпрузи, които могат да се решат само с много разговори.

# 31 8 ян. 2009, 11:22 ч.

Стара Загора
Мнения: 484

Ние общуваме, но недостатъчно и то заради техниката.

# 32 17 ян. 2009, 09:35 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 236

Цитат на: valerie в ср, 07 яну 2009, 10:12

Съпругът ми обича вечер да готви, така разтоварва след работа.

Браво на този съпруг!

Аз вече не споделям, защото понякога се хвърля камък в моята градинка.
Но преди всичко мъжът ми е затворен и много, много рядко споделя нещо за себе си.
По отношение на други хора и събития винаги сме на съвършено различни мнения
и обикновено се получава настървен спор.
Най-много съжалявам, че пропуснах тези моменти с родителите си.
Опитвам се да не допускам тези грешки с децата.

# 33 17 ян. 2009, 10:18 ч.

Мнения: 3 611

Не, не ми липсва. Говорим за всичко, споделяме, но важното е, че се "разбираме" (понякога и без думи).
Е, преди говорехме значително повече, но и сега не е зле.

P.S. И аз обаче съм имала такива периоди, при мен нещата не се оправиха, то и аз не положих кой знае какво усилие, отсрещната страна също и резултатът естествено не закъсня Simple Smile

# 34 17 ян. 2009, 11:34 ч.

Мнения: 1 477

Колкото и да сме заети винаги намираме време един за друг.Време само за нас двамата.Ако ни се говорим-говорим.А понякога стига и просто да сме заедно,дори да си мълчим.Техниката си е техника-не виждам как би могла да се намеси в нашите отношения.

# 35 17 ян. 2009, 11:49 ч.

Мнения: 1 495

Да чукна на дърво засега успяваме да намираме време за разговори. И на нас ни тежи разбира се рутината, еднообразието, но винаги се прибирам и се радвам да го видя. Споделяме си преживяванията докато сме били разделени. Имаме си нещо като ритуал да релаксираме и да гледаме някое комедийно сериалче преди да заспим. За щастие мъжа ми не обича да стои на компютър вечер, но най-вероятно не бих го оставила току-така без да ми обърне внимание. Та на мен дори тези 1-2 часа на вечер са ми крайно недостатъчни. Като гледаме телевизия е нещо, което е между другото, което се коментира ис е говори. Силно се надявам така и да остане.
Но ние и нямаме деца още и всеки си прави нещо преди да се прибере, спорт, хоби.

# 36 18 ян. 2009, 20:18 ч.

гр.София
Мнения: 380

В така описаната ситуация и на мен би ми липсвало общуването. Аз съм на компютъра само когато мъжът ми е на работа. И без това не го виждам по цял ден, искам когато си е у дома, да разговаряме, да усещам близостта му. Много рядко се случва някой от нас да седне пред монитора, когато другият си е вкъщи. Иначе-пред телевизора също може да се общува-обсъждаме това, което гледаме, може да се гушнем, да си похапваме нещо Simple Smile

В повечето случаи сме на едно мнение какво да гледаме. Той е гледал с мен "Отчаяни съпруги", аз съм гледала футбол. За мен не е нормална ситуацията, при която всеки е вперил поглед в екрана и се разминава с половинката си. Не съм го допускала, когато си бяхме само двамата, сега, когато имаме дете-още по малко. През няколкото часа, в които сме заедно вечер имаме и доста грижи около малката и не си представям някой от нас да се забавлява пред компютъра/телевизора, докато другият изнемогва. През почивните дни не си стоим много-много вкъщи и така не загубваме комуникацията. Много е важно да не преставате да правите нещата заедно, дори работата, свъзана с домакинстването.

# 37 18 ян. 2009, 20:31 ч.

Мнения: 3 634

Не ми липсва защото общуваме много, дори когато сме на работа. Чуваме се на всеки два часа и когато се приберем вечер не остава кой знае какво за споделяне. Преди няколко вечери си говорихме до късно, но то беше защото аз имах конкретен емоционален проблем и исках съвет от него. Това, за което говориш много ми липсва, но не в семейството. Напрегнатият живот ни отчужди от приятелите и комуникацията с тях е това, което ми липсва. Освен това трудно се абстрахираме да не говорим за проблемите си когато се срещнем и съвсем изгубих забавната част от общуването. Заниманията, които имахме преди с приятелите не са ни омръзнали, но времето не стига за всички - дом, деца, роднини и т.н.

Тези дни ми е особено тежко и ми липсва комуникацията с хората! Confused

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нормален ли съм ?

Бащата ме изостави

Какво направихте/бихте направили с праха от кремиране на ваши близки

Причина:

Причина: