Има една много хубава книга "За вдигнатия капак на тоалетната чиния" от Алан и Барбара Пийз, за отношенията между мъжете и жените , за разликите и начина на общуване. След тази книга вече не се притеснявам толкова когато мъжът ми просто седи и си мълчи - това бил начина на мъжете да решават своите си проблеми - като си мълчат. Е разбира се че и аз не се примирявам винаги, защото има неща в отношенията между съпрузи, които могат да се решат само с много разговори.
- Публикувана: 6 ян. 2009, 19:53 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2009, 20:31 ч.
Липсва ли Ви комуникацията,разговорите,човешкото...?
Съпругът ми обича вечер да готви, така разтоварва след работа.
Браво на този съпруг!
Аз вече не споделям, защото понякога се хвърля камък в моята градинка.
Но преди всичко мъжът ми е затворен и много, много рядко споделя нещо за себе си.
По отношение на други хора и събития винаги сме на съвършено различни мнения
и обикновено се получава настървен спор.
Най-много съжалявам, че пропуснах тези моменти с родителите си.
Опитвам се да не допускам тези грешки с децата.
Не, не ми липсва. Говорим за всичко, споделяме, но важното е, че се "разбираме" (понякога и без думи).
Е, преди говорехме значително повече, но и сега не е зле.
P.S. И аз обаче съм имала такива периоди, при мен нещата не се оправиха, то и аз не положих кой знае какво усилие, отсрещната страна също и резултатът естествено не закъсня
Е, преди говорехме значително повече, но и сега не е зле.
P.S. И аз обаче съм имала такива периоди, при мен нещата не се оправиха, то и аз не положих кой знае какво усилие, отсрещната страна също и резултатът естествено не закъсня
Да чукна на дърво засега успяваме да намираме време за разговори. И на нас ни тежи разбира се рутината, еднообразието, но винаги се прибирам и се радвам да го видя. Споделяме си преживяванията докато сме били разделени. Имаме си нещо като ритуал да релаксираме и да гледаме някое комедийно сериалче преди да заспим. За щастие мъжа ми не обича да стои на компютър вечер, но най-вероятно не бих го оставила току-така без да ми обърне внимание. Та на мен дори тези 1-2 часа на вечер са ми крайно недостатъчни. Като гледаме телевизия е нещо, което е между другото, което се коментира ис е говори. Силно се надявам така и да остане.
Но ние и нямаме деца още и всеки си прави нещо преди да се прибере, спорт, хоби.
Но ние и нямаме деца още и всеки си прави нещо преди да се прибере, спорт, хоби.
В така описаната ситуация и на мен би ми липсвало общуването. Аз съм на компютъра само когато мъжът ми е на работа. И без това не го виждам по цял ден, искам когато си е у дома, да разговаряме, да усещам близостта му. Много рядко се случва някой от нас да седне пред монитора, когато другият си е вкъщи. Иначе-пред телевизора също може да се общува-обсъждаме това, което гледаме, може да се гушнем, да си похапваме нещо В повечето случаи сме на едно мнение какво да гледаме. Той е гледал с мен "Отчаяни съпруги", аз съм гледала футбол. За мен не е нормална ситуацията, при която всеки е вперил поглед в екрана и се разминава с половинката си. Не съм го допускала, когато си бяхме само двамата, сега, когато имаме дете-още по малко. През няколкото часа, в които сме заедно вечер имаме и доста грижи около малката и не си представям някой от нас да се забавлява пред компютъра/телевизора, докато другият изнемогва. През почивните дни не си стоим много-много вкъщи и така не загубваме комуникацията. Много е важно да не преставате да правите нещата заедно, дори работата, свъзана с домакинстването.
В повечето случаи сме на едно мнение какво да гледаме. Той е гледал с мен "Отчаяни съпруги", аз съм гледала футбол. За мен не е нормална ситуацията, при която всеки е вперил поглед в екрана и се разминава с половинката си. Не съм го допускала, когато си бяхме само двамата, сега, когато имаме дете-още по малко. През няколкото часа, в които сме заедно вечер имаме и доста грижи около малката и не си представям някой от нас да се забавлява пред компютъра/телевизора, докато другият изнемогва. През почивните дни не си стоим много-много вкъщи и така не загубваме комуникацията. Много е важно да не преставате да правите нещата заедно, дори работата, свъзана с домакинстването. 
Не ми липсва защото общуваме много, дори когато сме на работа. Чуваме се на всеки два часа и когато се приберем вечер не остава кой знае какво за споделяне. Преди няколко вечери си говорихме до късно, но то беше защото аз имах конкретен емоционален проблем и исках съвет от него. Това, за което говориш много ми липсва, но не в семейството. Напрегнатият живот ни отчужди от приятелите и комуникацията с тях е това, което ми липсва. Освен това трудно се абстрахираме да не говорим за проблемите си когато се срещнем и съвсем изгубих забавната част от общуването. Заниманията, които имахме преди с приятелите не са ни омръзнали, но времето не стига за всички - дом, деца, роднини и т.н.
Тези дни ми е особено тежко и ми липсва комуникацията с хората!
Тези дни ми е особено тежко и ми липсва комуникацията с хората!