Раждане в къщи - 2

rikk
Аз си напълних ваната първоначално с топла вода - телесна температура. Седях около час във ваната до момента, когато започнаха напъните.
Контракциите бяха толкова интензивни, че се потях непрекъснато. А аз по принцип малко е потя. Въобще не съм добавяла по-топла вода. Накрая като излязох от нея тя си беше направо хладка, а аз умирах от жега!
Така, че сигурно много зависи по кое време си в басейна...към крайните, интензивни контракции няма да ти трябва допълнително топла вода.

Арвен,
Моите деца ме видяха последно 30тина мин преди самото раждане. Вече стенех от болка. А Дани седеше срещу мен и ми се смееше и ми казва: "Чао мамо, приятно раждане!"
Почти цялото раждане (контракциите) ги изкарах покрай децата и те въобще не се смутиха и за минутка. С Марти си играхме между контракциите с един балон и когато имах контракция, той просто ме изчакваше и после си продължавахме
Не мисля, че нещо ги е смутило нито за момент. Обикаляха наоколо и си вършеха нормалните си неща за деня.
Даже малко бях "разсърдена", че не са въодушевени, че бебето идва и не ми обръщаха кой знае какво внимание.

Да не говорим, че след раждането отидохме до болницата и се прибрахме чак вечерта. Една позната вече беше прибрала децата и те бяха влезли в спалнята и бяха видяли цялата гледка след раждането. Имаше доста кръв по чаршафите и не бяхме успели да изчистим преди да тръгнем, така, че те всичко видяха. И това пак не ги смути и за момент. Просто казаха - тук май трябва да се почисти и си обикаляха наоколо все едно нищо не се е случило.

Мисля си - ако ти се притесняваш, че детето ще се травмира, то ще усети и може и да не му е приятно наистина. Обаче ако ти не е притесняваш - то също ще усети и ще копира твоите чувства. Ако ти се чувстваш комфортно в ситуацията и на него ще му е комфортно.

Escorial, блазе ти

По повод по-големите деца, се сещам за едни разказ (ама не и за авторката  ), който много ми хареса - майката поохквала от време на време на контракциите и присядала на леглото. По едно време детенцето явно разбрало какво става, задърбало майка си за ръката към леглото да сядат и заедно да викат бебето  Така си обяснило милото поохкването на майката 

Тази сутрин наш бебчо реши да си направи репетицийка за раждане (сигурно е решил, че щом майка му и баща му по цял ден и нощ само за това мислят и се приготвят, и той трябва да вземе участие някак си  ). Вчера следобяд аз доста поработих в градината (около 4 часа права, което и за моя здрав кръст е много ), в следствие на което - каква изненада - се поизморих и започнах да усещам едно такова напрежение в кръста... Та не спах много добре, пък и съседите купонясваха... И сутринта, на разсъмване, започнах да усещам лека болка в долната част на корема и отстрани (като яйчник), съчетана с движение на бебето много по-ниско, отколкото обикновено го усещам. Движението беше доста ритмично по едно време  Болката не беше силна, и след известен размисъл изчезна  Обясних на бебчо, че е още рано и се чудех дали да ставам да се разхождам или не, и дали съм "на път", но пък нямах никакви контракции. След известно време бебчо се прибра обратно

Що се отнася до травмирането на децата от раждането - то си е нещо естествено и не мисля, че биха се травмирали. Миналата седмица имахме гости с три малки дечица, две от които момченца, които много ентусиазирано ми пипаха и разглеждаха корема, пъпа (нали сега е един такъв голям и смешен  ), казаха, че бебето било много сладко (не знам как разбраха  ) и че ще дойдат пак да го видят  А момиченцето каза, че веднага щом порастне, иска и тя да е бременна, защото било много хубаво

Освен това, детето като е било с родителите си през цялата бременност и е слушало и гледало, видяло е корема как расте и така нататък, то знае какво следва и не мисля, че би се травмирало от самото раждане, даже сега чета една книга за домашно раждане, в която пише, че децата обикновено не се будят от стенанията на майките, които раждат (беше по повод насърчението да се "озвучават" контракциите и напъните). Това не знам дали е вярно и защо би могло да е така...

Ако моето дете види подобна гледка със сигурност ще изпадне в шок. И в мое отсъствие...

Ами, rikk, и аз съм чела за много случаи, когато по-гемите дечица са искали да присъстват, но не са се събудили, въпреки че са били в съседната стая! То, вокализирането, повече прилича на стенания от усилена работа или от удоволствие, но аз не бих го свързала с болка. Явно и малките не го свързват с болка.
Малките деца нямат изградена система от вярвания относно раждането и го приемат такова каквото е - естествено случващо се събитие.
А на нас ни коства няколко години и хиляди изчетени страници да си върнем този естествено мироглед 

Редактирам се, че забравих да споделя за един "тест", с който можеш да разбереш дали ритмичните кнотракции са само подготовка или наистина ще имата бебе в следващите няколоко часа. Много е просто - взимаш си душ или вана - колкото време ти е приятно; ако след това контракциите се разредят - почиваш си и се зареждаш със сили за следващите ден-два-три, ако не се разредят - пълните басейна и си приготвяте хавлийките 

Рикк, акушерката за която мислих е в SA, но се сетих за една хубава страница с информация - http://www.homebirth.org.au/ . Има телефон ако искаш да видиш дали има някоя акушерка с която да си паснете. Другото е дула - http://douladirectory.joyousbirth.info/qld.html

Първата ми дъщеря присъстваше при раждането на втората и двете искаха да присъстват на раждането на брат им. За съжаление бях много бърза и не стана. Не се и събудиха, но аз звук не издавам като раждам, просто не съм чувствала нужда да го правя.

Да, странно е наистина как ни трябва усилена подготовка, за да разберем, че всъщност няма какво толкова да се подготвяме 

Благодаря за теста  Аз нямах контракции, а лека болка и просто усещах бебето много ниско и то правеше ритмични движения надолу. Това продължи около два часа, после съм задрямала, но като се разбудих, вече бебето си беше горе.

Sheila, благодаря за сайтовете 

След като първоначално абсолютно и категорично заклеймих това начинание като лудост, сега вече не ми се струва нещо толкова страшно и опасно, но само при положение, че има наблизо медицинско заведение и присъства медицинско лице или поне се следят тоновете на бебето. Идеята май е добра, но аз явно съм средностатистическа пъзла и не бих направила никога нещо такова. Поздравления на мамите, които са се решили на това нещо.

Поне следващият път, живот и здраве, поне няма да искам система, ама не искам и да бъркат в мен...  Ама пък имаш ли избор да откажеш тези манипулации?

ЛУРДЕС,
Трябва да можеш да имаш избор...
Нали затова е онази петиция за активното раждане в БГ.

ЛУРДЕС, поздравления!

И аз се записвам,но засега само за възможно най-естествено болнично раждане.Но знае ли човек,може би докато дойде момента ще съм узряла и за домашно раждане

Рикк,пожелавам ти най-красивото изживяване,така както е в мислите ти! 

Здравейте, момичета!
Живот и здраве скоро ще гушна моето малко съкровище, но не успях да се подготвя достатъчно, за да го посрещна у дома. Чета темата с интерес и по-скоро за да успея да се преборя с все още съществуващите страхове около раждането. За някои от тях си признавам едва сега, когато почти нямам време, но се надявам бебчо да ми прости. Не ме е страх от болка или нещо подобно, а за бебето  Тези страхове ми бяха насадени последния месец от лекарите, разбира се, и съжалявам, че не успях да го предотвратя.
Единственото, което успях да направя преди големия ден е да поговоря с лекарката за минимум интервенции (изрично и казах, че отказвам система питоцин и епизиотомия, за амниотомията и прерязването на пъпната връв, както и други неща ще трябва да говорим пак или в хода на раждането, не исках да я плаша) и да реша да раждам във вана.
Адски ми се иска да родя у дома, дори като си помисля за домашно раждане, страховете изчезват, но това бебе ще се роди в болница. Опасявам се, че приемам този факт като поражение...
Предвид краткото време, с което разполагам (терминът ми е днес  ), бихте ли ме посъветвали как да се справя с тази ситуация. Опитвам се да говоря с детето и да релаксирам и визуализирам, но май не се получава, както трябва. Много ми е трудно да споделям открито всичко това тук, но ми е адски приятно да ви чета, така се чувствам по-малко сама по отношение на идеите си за раждането. 

Зозима, скъпа, щом се решила, че бебето ще се роди в болница, приеми това си решение и всички положителни неща, свързани с него. Страхът ти за бебето е страх от загуба. Реално погледната бебето ти страда единствено от твоите притеснения и евентуално липса ти, ако в болницата има практика да се разделят бебетата. А на лекарите това има е работата - да всяват страхове (макар и да не го осъзнават често), иначе няма да имат толкова контрол и власт над пациентите си.
Обаче има много неща които все още можеш да направиш - като начало да си останеш вкъщи възможно най-дълго - примерно докато контракциите станат на 2-3 минути. Понякога е възмоно процесът да спре дори и с такива контракции и да продължи доста по-късно (моят случай, както и на моя позната, която също роди в дома си) без това по някакъв начин да вреди на бебето. Обаче ако отидеш в болница с такива контракции и започнат да се раздалечават, системата ти е в кърпа вързана. Затова можеш да направиш теста с душ/ваната.
Много по-лесно ще ти е, ако до теб има близък човек, който да те подкрепя през цялото време и да защитава твоите решения, тъй като ще има моменти, когато ще си толкова вглъбена в себе си, че няма да ти се занимава с никой наоколо и всичко, което ще искаш е да те оставят намира, ако и това да означава да направиш каквото те искат - само и само да мирясат.
Не подписваш информирано съгласие - така и да не си говорила предварително с никого, не могат да направят нито една манипулация, без твое съгласие. Не се съобразяваш с правила и процедури - правиш каквото и както ти е удобно.
За съжление в момента просто не мога да се сетя за бърза "котва" за страха ти от загуба, понеже той е "пробойната" в твоята система и ще е хубаво да се поуталожи за известно време.
Пишеш, че страховете изчезват, когато си помислиш за домашно раждане... Да не би страховете да се свързани с болницата като място или с отношението на хората там?! Примайки факта, че бебето ще се роди в болница като поражение, всъщност е изпитване на вина. Не се товари с такова нещо. Дали ще е в болница или у дома, ти си човекът, който управлява процеса и бебето, разбира се. Няма място за вина. Ти си го носила 9 месеца и ти ще му помогнеш да дойде окончателно на този свят, ти ще се грижиш за него. Опитай се да се сетиш за всички положителни неща, които може да ти предложи болницата и се концентрирай върху тях - това ще ти даде увереност, че решението ти е добро, а не поражение.
Май всичо, от което имаш нужда е подкрапа - дали ще е лекарката ти, таткото, дула или близък човек - не се лишавай от подкрепата, която можеш да имаш.
Далеч не си сама във вижданията си за раждането и ако не срещаш подкрепа в околните, това нека не те обезкуражава. Намери подкрепата в себе си.
Пробвай този модел: представи си деня на раждането с колкото се може повече подробности, как започва, какво правите, кога отивате до болницата, какво се случва там, как раждаш и как си гушваш бебчето. Прожекирай си го като филм и на първото гледане набележи местата, които не ти харесват. На втората "прожекция" започни да променяш тези места както на теби би ти харесало, все едно си режисьор на филма и можеш да накараш актьорите да играят както ти искаш, да сменяш декори, сцени и пр. Прожектирай филма толкова пъти колкото се налага, за да стигнеш до филма, който нистина ти харесва. Запони го и ги повтаря в съзнанието си колкото ти харесва. Положителните емоции които ще предизвика, ще променят и реалността в посока на твоите желания.
Дано съм била малко от полза 

Зозима, трудно ще ти е при ситуацията в България, но не е невъзможно. Ако имаше повече време, щях да ти препоръчам много четене, защото информацията и знанието за това което се случва е най-голямата сила и помага да не бъдем наплашени от лекарите да бъдем 'добри послушни пациенти'. Иначе ще е трудно да отказваш процедури ако не знаеш кога са нужни и кога не.
Което мога да те посъветвам е - задавай въпроси. Ако искат да ти пукат мехура например (което те по принцип не трябва да правят), питай защо, какви са рисковете, какво ще стане ако не го направят, какви са рисковете с това... Но Мег е права, по време на раждането най-малко ни е да се караме. Искаме да ни оставят на мира и затова сме лесни за манипулиране и което прави тяхното отношение още повече недопустимо.

Успех! Надявам се да постигнеш едно прекрасно раждане. Всяка жена заслужава такова.

zozima
Не винаги нещата в живота ни се случват така както ни се иска. Понякога се случват така както трябва.
Но това не означава, че не можем да извлечем максимална полза от това, което ни се случва. Въпреки, че едновременно с това ни се иска нещо друго да се беше случило.

Моят съвет би бил - приеми нещата такива, каквито са. И извлечи максималното от ситуацията. Това, че ще си в болница не е края на света. Не е поражение и никой не носи вина за това. Най-малко ти.
Предстои ти едно прекрасно събитие, което ще помниш цял живот.
Влез в болницата с тази мисъл - за прекрасното раждане на твоето бебче. И то наистина ще бъде такова.

А когато забременееш отново - тогава ще му мислиш....сега е писано да се случи така.
А и в крайна сметка кой знае какво точно ще се случи. Ами ако родиш толкова бързо, че не стигнеш до болницата?
Не се фиксирай върху определен развой на събитията, защото ако не се получи точно така, както очакваш може да останеш доста изненадана

Приятно и прекрасно раждане!
Ще чакаме да ни разкажеш подробности.

П.С. Намери подкрепа, както те е посъветвала Меги. Ако не я намериш отвън - помни, че ти си тази, която може да даде най-истинската подкрепа на самата теб.