Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 2

psycho_log , за съжаление, няма безплатно кино както казват. Моя понеже е на ресурсен го обследват да, но нямам предложение за психолог и логопед безплатно. Да знам че има такива варианти. Психоложката в училище да страхотна е много работи жената, но много и е работата. Много се занимава с децата и за индивидулна, доколкото имам наблюдение, работи да и нас ни е взимала, ама то не може да огрее навсякъде.

В детската градина психолог официално съм си го плащала.

И не сме се засегнали, просто коментирах, че Асоциация Дислексия много помагат на ошашавените родители и наистина по този метод насочват родителите как да помогнат на децата.

Може и да има такава практика сега,но когато ние тръгнахме на училище/род. е 1996/нямаше,а и никой в училището не беше чувал.Преместихме се в друго,нои там разбирането бе 0.Логопеда нямаше нито време,нито желание,а още по-малко  подход.Посрещна ни с думите че проблема е страшен и започна да се кара колко двойки има в бележника.Не беше възможно да сменяме всякя година училището,докато намерим някой,който има желание да работи.Сега вече се говори много по проблема и вероятно резултатите са добри.Дано

     Здравейте, грижовни майки!

     Включвам се за първи път във вашата тема, която и на мен е близка. Познавам Ваш'та леля от седмокласната тема (специални поздравления на теб за търпението и любовта, а на сина ти за усилията и личния успех). Една майка от там ме подсети, че има отделна тема за проблемите с дислексията и аз изчетох всичко, което сте писали до сега, за да съм подготвена когато ви пиша.

     Малкият ми син завърши (със зор) трети клас. Усетихме проблема по време на втори клас, когато постепенно намали и почти отказа писането. Класната му ни препоръча да поддържаме през ваканцията, но мъчихме мъката 2 месеца и разбрах, че не става и няма да има резултат. Потърсихме допълнителна учителка, която ни препоръча и консултация с психолог. Освен това по съвети решихме да сменим и класа. Неговата паралелка беше с разширено изучаване на математика, преместихме го в такава с ориентация към изкуствата. Много му беше мъчно за класа, но бързо свикна с новия, те децата го познават, пък и той е доста контактен.
     
     В края на първия срок разбрахме, че няма смисъл допълнителното занимание с учителка, защото тя живее далече и един път седмично занимание не дава желания резултат.
     
     Консултирахме се с психиатър и той за първи път официално изрази съмнение за дислексия. До тогава ние все питахме училищните психолог и логопед, учителки и психолози за това, което ние, родителите-неспециалисти бяхме се усъмнили, но те все отричаха. Та психиатърът ни насочи към логопед, който се занимава специално с тези проблеми и сега ходим вече всяка седмица при тях на упражнения.

     В новия клас се записа да изучава актьорско майсторство (оказа се, че се справя чудесно!), освен това вече две години тренира баскетбол. Това са двете му любими занимания.

     Новата му класна ни свърза с ресурсната учителка, която ни обясни какви документи и формалности трябва да изпълним, за да се възползваме от услугите й през следващата учебна година. Минахме на комисия от РИО, разрешиха ни и от септември, живот и здраве,  ще се включи и тя да ни помага.

     Радваме се и сме благодарни, че срещаме толкова разбиране и желание за помощ от всички страни, защото с доста спънки и трудности, прочетох тук, сте се сблъскали доста от вас. Не сме усетили още и това негативно отношение от страна на децата, които, както знаем са без да знаят и искат, доста жестоки понякога.

     Лошото е, че все още не усещаме никакво желание у него да полага усилия, все още не можем да се преборим с истинската омраза, която изпитва към училището и ученето като цяло. Единствените, които го привличат в тези ваканционни дни са телевизорът и компютърът.

     Мислехме и ние да ходим през великденската ваканция в Русе, но пуста седмокласна кампания...(имаме батко). Сега, когато привърши гимназиалния екшън можем вече да опитаме, още повече, че прочетох и вашите добри отзиви.

     Много стана дълго, но това беше един вид представяне, извинете ме, по-нататък няма да бъда толкова досадно подробна.

     Много благодаря на двете майки с дислексия, че поддържате темата с ценни съвети, благодаря и на всички останали и се надявам леко да се справяте с този тежък проблем. Пожелавам на всички скоро усилията да останат само спомен и дислексията да се превърне в повод за гордост от постиженията на нашите деца в най-различни области.
     
 

Аз съм ваш'та леля - браво на детето. Разбирам те напълно. Страх и ужас преди всяко сериозно изпитание. И не заради мен, а единствено и само заради детето. Толкова е щастлива и при най - малкия успех. Предполагам и при твоя син е така.Сега пак ни предстои изпитание - теста по английски. Ужасно се притеснявам, но не й го показвам. Научих се да приемам нещата такива каквито са.Прегръщам те и ти стискам ръката.
Дороти, ти си като аспирин, от самото начало.
Отдавна не бях влизала в темата и виждам че макар и бавно, нещата вървят и се развиват. Лошото е че моето дете стигна до 8 клас, без никаква помощ. И това й коства много.

Благодаря ви , момичета за милите думи

трудно , но не невъзможно , аз съм горда , че все пак Ангел стигна до тук.

А за Дороту , какво да кажа това е жена и Човек, без който нямаше да стигнем до тук.
Те ме насочи към ресурсен учител , тя ми каза и коя паралелка да пишем
Щастлива съм , че я познавам лично.

Марги , ти си знаеш , но кажи на детето , че каквото и да направи на изпита , не е от значение
Аз така казах на сина ми и той за голямо мое учудване е решавал от втория модул по математика.

Саш,, след като сменихме куп училища докато приема , че детето има проблем изгубих много време , но пък се запознах  много с този проблем и установих , че дислектиците са уникални.

Аз успях да го осъзная по-скоро, вярно е, че сега има повечко източници на информация, но като чета колко много години ви е трябвало на всички от тази тема да се борите и като си помисля, че и на мен ми предстоят толкова, направо ми се къса сърцето.
А аз искам с тези няколко месеца упражнения да видя резултат! Е, няма...

Здравейте!
Синът ми е едва на 3,5г. Имах - надявам се наистина да е в минало време - съмнения за дислексия, защото на няколко думи разменя сричките - отакът - оттатък и нататък -натакът, багаж - габаж и габажник, на места вместо В казва С - напр. скъщи, а не вкъщи, с моята стая - а не в моята стая. Миналата седмица го водих при Петя Танева. Там не се наложи да употреби тези думи а на други май не разменя сричките. Според нея няма дислексия. Трябвало да четем приказки, но той не иска, предпочита филмчета.Дали мога да съм спокойна наистина според вас или ще стане ясно когато започне училище Като бебе първо пропълзя и после проходи. Още не е научил цветовете, но го разпознава. Вчера за първи път назова червено и го показа на няколко места, не знам дали не беше случайно. Много е хитър и упорит- казва че не може да я каже думата или намира по друг начин да се изрази. Ако му кажа - кажи .... - не иска да повтаря, не можел.
Поздрави!

Мисля, че всички деца на тази възраст говорят така. Много са сладки, не им се тревожете. Аз имам и за двамата ми сина по един тефтер с тези готини думички и изрази, има страхотни попадения сред тях.

А на моя дислектик му пролича чак във втори клас, до тогава беше като всички останали...

Периода който минава мисълта от картинки в реч е точно около 3 годишна възраст. (леле Оля да не ми се смее за изразите ми).

Моят син също това не го искаше, да му четем и аз щастлива, че не си губя времето, да ама не -  сега ми излиза през носа.

Има много материали, с които може да си помогнете, карти, картинки, качети в нета от родители . На първия пост на различни теми и тук във форума, деца с аутизъм, деца с хипреактивност могат да се намерят линкове, казвайте ще помагаме, ако не можете да се справите.

 Моят син също цветовете му бяха навреме.

Dorothy наистина ли има време за цветовете Според логопедката вече трябва да ги знае.
И доколкото успях да разбера - сега "му е времето" да прояви евентуално интерес към книги 
А каката го прояви по-рано  - но те по всичко са мнооого различни

Ами Блувелвет и Оля се надявам да се включат, но ми прозвуча много смешно. А от сега ли трябва да знае също към кой университет  да се насочи    . Нали не бъркам, става дума за 3 год и половина дета. Ок може да има проблем, но така категорично.

.......И за магистратура да помисли

Моля ви, не мислете че искам детето ми от рано всичко да знае. Имам нагледния пример от каката която все още не знае догодина къде иска да учи. Това за цветовете е мнение на логопедката, че на тази възраст - да, на 3г. и половина почти - вече трябвало да ги знае. Според  нея ако искаме да е добре в училище - трябва да му четем книги, а не само да гледа филмчета. Да, ама той не иска да му чета, казва пусни ми детско.
Тъй като на наши познати детето се развиваше както сега моя син - и му беше трудно с четено, затова исках да разбера дали мога и трябва да направя нещо отсега.
И аз в нищо не съм категорична - затова реших да питам вас за мнение. Дали да го наблюдавам за нещо конкретно. Естествено, никоя майка не иска детето й да има проблеми и се моля да няма, но предпочитам, ако има нещо, да го усетя навреме.
Дано съм била по-ясна от преди.

antineq просто ми стана смешно за книгите, извинявай, но пробвай с хитринки разни карти, рисунки, да речем, спомням си навремето най-ми беше лесно бяло и черно и така полека лека. Като се разхождате зелено за дърветата. Колата ви какъв цвят и т.н.

Момчетата са по-трудни за обучение, но не бива да ги оставяме.

antineq напълно те подкрепям и разбирам.

Момичета мисля,че тя е напълно права и ако се обърне внимание и се работи в крехка възраст върху макар и минимални неща ще има по-малко деца с трудности в обучението.
Само преди няколко години за тези неща почти нямаше информация,но сега не е така и аз се възхищавам на такива родители,които обръщат внимание за някой уж незначителни неща и взимат мерки навреме.Защото моя син на 3-4г. също не познаваше цветовете,не се интересуваше от книжки и много други неща не можеше да прави,но аз се успокоявах,че е още малък и не е проблем.Оказа се обаче,че е.И ако бяхме започнали работа със специалисти още тогава трудностите сега щяха да са по-малко и част от дефицитите щяха да бъдат преодоляни.

antineq искрено се надявам при твоето дете да не се окоже по-сериозен проблема и с малко работа с логопед да преодолеете тези неща напълно.Успех.