Много ми се иска да кажа, че и моята се е променила, но... Че е с труден характер й личеше от самото начало, но все се надявах да ни остави да си живеем живота. Все пак не живеем с нея, т.е. според мен трябваше взаимно да се търпим и да се виждаме от време навреме на обяд или вечеря. Да ама не. Тя постоянно намира различни смешни причини постоянно да вика мъжа ми у тях - да й откачи пердетата, а след като ги изпере и да й ги закачи, да й оправи нещо , което всъщностне е развалено, да й затвори бурканите и т.н. И като ви казвам това сега да не си представите някоя слаба и немощна 60 годишна женица. Говорим за 48 годишна, 1.80м , 90 килограмово женище, което е в разцвета на силите си и можеда си върши всичко сама.
Многократно мъжа ми се е опитвал да й обясни, че независимо колко тя не ме харесва аз съм жената, която той е избрал и тя ще трябвада се примири с това. Но не може - продължава да се опитва да ни раздели. Вече е установила, кое в поведението на мъжа ми ме ядосва и постоянно го насърчава да го прави, а после му казва "ти ще видиш че жена ти скоро ще те изгони" /все едно сама е стигнала до това заключение/.
Та след 8 годишна борба с мойта свеки стигнах до извода че няма да се промени и сега просто се правя, че не съществува.
Многократно мъжа ми се е опитвал да й обясни, че независимо колко тя не ме харесва аз съм жената, която той е избрал и тя ще трябвада се примири с това. Но не може - продължава да се опитва да ни раздели. Вече е установила, кое в поведението на мъжа ми ме ядосва и постоянно го насърчава да го прави, а после му казва "ти ще видиш че жена ти скоро ще те изгони" /все едно сама е стигнала до това заключение/.
Та след 8 годишна борба с мойта свеки стигнах до извода че няма да се промени и сега просто се правя, че не съществува.
Благодарна съм,че сина и ме уважава и обича и винаги е заставал на моя страна 
Всичко в косми и тя ми вика - седнете - ами къде ?
или пък тъщи 
