Как да науча детето ми да ме слуша?

  • 16 527
  • 147
  •   1
Отговори
# 135
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 932
Всяко дете знае мръсни думи, но повечето са научени да не ги ръсят навред. Методи- разни- от забележки, през наказания и до бой, зависи от родителя, че и от дете зависи. При нас с големия стигаше предупреждение и разяснение, с малкия не стига, затова наказвам /без приказка/.

Ето още една идея. Поглеждаш детето дяволито, преструваш се (да се личи, че се преструваш) на много сериозен и му казаваш "Можеш да казваш "гъз/глупак/тъпанар" колкото си искаш, но в никакъв случай не продумвай "бунгабангадум" или някоя подобна измишльотина и гледаш реакции. Grinning


Или пък. Знаеш ли какво всъщност означава "тъпанар"?- питаш най-невъзмутимо. Човек, който бие тъпан.

Едното съм го краднала като идея от една книга (не ме бийте). Другото го прочетох тук във форума като ефективно подействала спирачка срещу по-нататъшна употреба.


Аз за себе си отдавана съм установила, че има  ситуации, в които ако се отпуснеш, подходиш с малко хумор, закачка и игра, нещата могат да се решат много лесно всъщност.

Последна редакция: пт, 23 яну 2009, 16:47 от ЧеКа

# 136
  • Мнения: 24 467
Опитахме още миналото лято- брат му му втълпи, че е гадно да викаш "спанак- манак" и "листо- бидо"- туй им дойде на акъла.  Laughing Ние не сме го крали от книга, ей- така спонтанно ни дойде. Малкият се залива от смях и ги повтаря и двете, както и другите чудеса.
Ще видим за напред. Тръгваме на градина през юни, от там какви ще ги носи и какви той ще им ги носи на свой ред Embarassed... Пък ние как ще се справяме пак е въпрос за в бъдеще. Идеи и опит имаме някакъв, но това кречаталце мъничко с какво ще ни сюрпризира не сме още наясно.

# 137
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 932
Аз такива проблеми още нямам.  Но пък специално тези идеи съм ги запомнила. Няма обаче да се свърши светът ако на 3-4-5 години приказва глупости. Не е това определящото на 20 години да не псува като каруцар.

Сещам се сега как, примерно, реагирам на някои от не-тата на сина ми. Те не са всъщност истински не-та, а по-скоро знак да му обърна внимание. Хайде да направиш еди си какво. Не. Сядам до него, хилвам се, гледам го закачливо и му викам: Не ли? Как така не? Сигурен ли се, че не? Ама наистина ли си много сигурен? Той се залива от смях и след малко без никакво подканване хуква да прави това, което съм го помолила.  Grinning

Последна редакция: сб, 24 яну 2009, 02:30 от ЧеКа

# 138
  • Мнения: 21
моя големия е генетично програмиран да казва НЕ на всичко- метнал се е на баща си  Laughing

# 139
  • Мнения: 832
моя големия е генетично програмиран да казва НЕ на всичко- метнал се е на баща си  Laughing
малкия е в тази фаза...НЕ на всичко, първата ни дума  hahaha  обаче изобщо не влага смисъл, т.е. не е наясно какво означава, но не пречи да крещи НЕее... с изражение и муцки при това

# 140
Здравейте!
Със сигурност знам, че вярна рецепта няма. Това са живи същества и работата на родителите им е да им помогнат да изкарат тяхната индивидуалност на бял свят. Сложно си е, ама какво да правиш. Хванали сме се на хорото.
Сега се сещам за съвет даден от Зигмунд Фройд към негов колега или пациент.
Един ден звъни телефона на др Фройд:
- Др Фройд здравейте! Обаждам се от родилното, първо на Вас искам да кажа. Роди ми се син. Здрав, голям, красив. Невероятен е.
- Ооо, често. Честито. Радвам се за събитието.
- Др Фройд, кажете. Какво да права сега? Как да го възпитавам? Бихте ли ме посъветвали от къде да започна?
Др Фройд отговаря:
- ОО, няма нужда да правите каквото и да било. То, детето, само ще се невротизира.

Приятен ден.

# 141
  • Мнения: 832
Откъс от поредната книжка, която си купих и чета по повод слушането

"Да накараме децата да ни слушат"

1.   ОПИШЕТЕ КАКВО ВИЖДАТЕ ИЛИ ОПИШЕТЕ ПРОБЛЕМА.
По-лесно е да се състредоточиш върху проблема когато някой ти го дефинира.Така се дава възможност детето само да вземе решение.

2.   ДАЙТЕ ИНФОРМАЦИЯ
Това ги подсеща какво могат да направят. Приема се по-лесно от обвиненията.

3.   КАЖЕТЕ С ЕДНА ДУМА
Никой не обича поучения, назидания, проповеди. Колкото по-кратко е напомнянето по-добре.

4.   ОПИШЕТЕ КАКВО ЧУВСТВАТЕ
Ако сме искрени, без агресивно и лично да ги атакуваме - децата не се обиждат, а се вслушват.

5.   НАПИШЕТЕ БЕЛЕЖКА.
Понякога нищо от това което казваме, не може да се сравни с това което можем да напишем.


Пример:
1. На леглото има мокра кърпа.
   
2. Кърпата ще намокри одеялото ми.
   
3. Кърпата!
   
4. Не обичам да спя в мокро легло!
   
5. Бележка: “Моля закачи ме обратно за да изсъхна. Благодаря. Твоята хавлия”

# 142
  • Мнения: 5 877
Не съм чела цялата тема.
Моят отговор - бъди приятел на детето, възприемай го като равно, искрено го учи на това, което наистина смяташ, че ще му бъде полезно. Не го поучавай със заучени фрази, не се налагай за щяло и нещяло, остави го да спечели спор, ако има логика в думите му, вслушвай се в идеите и съветите му. Гледай да му е забавно с теб; когато слуша (аз не обичам тази дума, предпочитам - когато е разбрано), да правите някакви много интересни неща. Тогава мотивът му да се вслуша в теб ще е положителен, а не негативен - не страх от наказание, а стремеж да те зарадва, да ти бъде добре, да сте весели заедно.

Мога да кажа, че от доста време проблем с дисциплината нямам. Да чукна на дърво де Simple Smile

# 143
  • Мнения: 1 204
от колго годишни трябва да почнат да слушат децата  Thinking  ooooh!

# 144
  • Мнения: 160
И аз чета темата с интерес. Моя син е на 5 години, всъшност другия месец ще ги направи и никак не е лесен. Нямам превдив, да е всичко изрядно, но е редно да си прибира играчките и да хвърля мръсните си дрехи и да прави такива по-дребни неща, които може за неговата възраст. Дори го карам да помага и с други неща. Например да сложи дрехите в пералнията, да отиде да изхвърли това в боклука и т.н. но при нас проблема е тати. Сутрин като тръгваме за детска градина, беше някаква лудница, не иска да се облича, лигави се, не иска да е мие, да пишка. Според съпруга ми, трябва да го обличам аз, защото ставало по-бързо. Отказах категорично. Хванах го и започнах да му говоря и така от доста време все му говоря, че не е бебе, че е вече голям и т.н После му казвам, сега излиза от стаята и като се върна искам да ме изненадаш, че си се облякъл. И така все го "натискам" и има вече ефект. Лошото е, че аз съм лошата а тати добрия. Мъжа ми все го защитава, все го жали, горкото дете. А то хич, не е горкото, един хитрушко който ще те купи и ще те продаде. Спроде мен трябва постоянство, и да се държи на позиция. Изисква се неща и не бива да се отстъпва, без сканадил, шамари и т.н но с много постоянство. Наистина понякога мисля, че ще се побъркам, то е тръшкане, мрънкане, но се опитвам да отстоявам по последно, за разлика от баща му. Само и само за да млъкне му угаджа, обещава играчки, лакомства и аз страшно се дразня.

# 145
  • Мнения: 4 841
...
5.   НАПИШЕТЕ БЕЛЕЖКА.
...
5. Бележка: “Моля закачи ме обратно за да изсъхна. Благодаря. Твоята хавлия”

Това не го схванах... За целта не се ли предполага, че децата трябва да умеят да четат? Мислех, че тук се говори за по-малки деца  Thinking

# 146
  • Мнения: 832
Това не го схванах... За целта не се ли предполага, че децата трябва да умеят да четат? Мислех, че тук се говори за по-малки деца  Thinking

моята също не чете, но любопитството е движеща сила - видя бележката и дойде да ме попита какво пише  Mr. Green

# 147
  • Мнения: 299
Един ден звъни телефона на др Фройд:
- Др Фройд здравейте! Обаждам се от родилното, първо на Вас искам да кажа. Роди ми се син. Здрав, голям, красив. Невероятен е.
- Ооо, често. Честито. Радвам се за събитието.
- Др Фройд, кажете. Какво да права сега? Как да го възпитавам? Бихте ли ме посъветвали от къде да започна?
Др Фройд отговаря:
- ОО, няма нужда да правите каквото и да било. То, детето, само ще се невротизира.

Приятен ден.
            Joy

Общи условия

Активация на акаунт