Здравейте!
Изчетох всички мнения с голям интерес.
Спомням си как майка ми ме е удряла с чехъл по главата, защото все боса ходя - е на 30г. съм чехли не обувам.
Майка ми и баща ми са толкова подредени, че се чудя друго правят ли? Какви ли не наказания съм понасяла - не успяха да ме научат да подредя, както тях. По-разхвърляна съм и това е. Мъжът ми също се пробва да ме пригоди, но претърпя неуспех.
Не смятам, че къщата ми е разхвърляна. Не блести от чистота, но е подредена и спретната.
Дъщеря ми за мен е притеснително подредена. Поне за сега. Без да съм я учила си подрежда обувките в шкафа, хвърля си мръсните дрехи в коша. Тя няма още 3 годинки. Смятам, че това е личен пример. Както казването на Благодаря, Довиждане, Моля. Детето е огледало на Вашето поведение.
Лесно се дресира, но трудно се възпитава.
Много съм впечатлена от изрази - Той е достатъчно голям! - 5год., Става, каквото аз кажа!
Май искате да си отгледате юначе, което с нетърпение да очаква да хлопнете вратата, за да подиша малко.
Надявайте се с това възпитание някой ден да познавате личността на детето си. Май ще има много изненадани родители.
На няколко пъти прочетох, че след като се роди второто дете, първото стана ........еди какво си. Това е борба за внимание. Колкото и внимание да му обръщате няма да е достатъчно на първото дете. До преди второто то е разполагало с ЦЯЛОТО Ви внимание. Нормален е този период. Много смесени чувства бушуват в него дали да го обича, пък то само реве и за игра не става, дали да помага вместо да се забавлява. Толкова е тъжен и иска мама да го гушне, пък тя пак с това бебе се занимава и му мие нааканото дупе. В една книга четох много хубава метафора за това как се чувства детето и приема второто по-малко дете. Ще се опитам да я пресъздам: мили майки първото Ви дете се чувства така, както вие бихте се чувствали, ако съпругът ви се прибере и ви каже, че той много ви обича и любовта и вниманието му към вас няма да се променят, но се е оженил още един път. Вие трябва да го разберете, та той толкова много е искал тази втора съпруга и я обича. Също, както вас обича. Все пак това за вас не трябва да е проблем, защото чувствата му към Вас въобще не са се променили. и т.н. и т.н. Кофти, нали....
Нека да разберем малките същества, които толкова много ни радват и ни карат да се просълзяват от щастие. Нека да им даваме личен пример, а не да се опитваме да дресираме.
Поздрави
Изчетох всички мнения с голям интерес.
Спомням си как майка ми ме е удряла с чехъл по главата, защото все боса ходя - е на 30г. съм чехли не обувам.
Майка ми и баща ми са толкова подредени, че се чудя друго правят ли? Какви ли не наказания съм понасяла - не успяха да ме научат да подредя, както тях. По-разхвърляна съм и това е. Мъжът ми също се пробва да ме пригоди, но претърпя неуспех.
Не смятам, че къщата ми е разхвърляна. Не блести от чистота, но е подредена и спретната.
Дъщеря ми за мен е притеснително подредена. Поне за сега. Без да съм я учила си подрежда обувките в шкафа, хвърля си мръсните дрехи в коша. Тя няма още 3 годинки. Смятам, че това е личен пример. Както казването на Благодаря, Довиждане, Моля. Детето е огледало на Вашето поведение.
Лесно се дресира, но трудно се възпитава.
Много съм впечатлена от изрази - Той е достатъчно голям! - 5год., Става, каквото аз кажа!
Май искате да си отгледате юначе, което с нетърпение да очаква да хлопнете вратата, за да подиша малко.
Надявайте се с това възпитание някой ден да познавате личността на детето си. Май ще има много изненадани родители.
На няколко пъти прочетох, че след като се роди второто дете, първото стана ........еди какво си. Това е борба за внимание. Колкото и внимание да му обръщате няма да е достатъчно на първото дете. До преди второто то е разполагало с ЦЯЛОТО Ви внимание. Нормален е този период. Много смесени чувства бушуват в него дали да го обича, пък то само реве и за игра не става, дали да помага вместо да се забавлява. Толкова е тъжен и иска мама да го гушне, пък тя пак с това бебе се занимава и му мие нааканото дупе. В една книга четох много хубава метафора за това как се чувства детето и приема второто по-малко дете. Ще се опитам да я пресъздам: мили майки първото Ви дете се чувства така, както вие бихте се чувствали, ако съпругът ви се прибере и ви каже, че той много ви обича и любовта и вниманието му към вас няма да се променят, но се е оженил още един път. Вие трябва да го разберете, та той толкова много е искал тази втора съпруга и я обича. Също, както вас обича. Все пак това за вас не трябва да е проблем, защото чувствата му към Вас въобще не са се променили. и т.н. и т.н. Кофти, нали....
Нека да разберем малките същества, които толкова много ни радват и ни карат да се просълзяват от щастие. Нека да им даваме личен пример, а не да се опитваме да дресираме.
Поздрави
Хареса ми това дето си написала. Вярно е, че детето се учи най добре от личния пример, който му даваме. Но не винаги е така. Аз до ден днешен не мога да науча децата си, да не се катерят по столчетата за хранене и по масата, когато сме на масата и има храна по нея най малкото. Нито да си играят с храната, да хвърлят по земята и т.под. дейности, които определено не са видели от мен или баща им. Дори по големият им брат не ги прави. Те са си ги измислили и си действат и аз съм безсилна в тези конкретни случаи както и в много други
Подкрепям с доказателства. Това е нормалното положение като ядем от край време до ден днешен. И са падали от столчетата и пак продължават. Като ги вържа се нервят и не мирясват докато не ги отвържа
http://s184.photobucket.com/albums/x317/NikiFin/Oktomvri%202008/ … rent=NaMasata.jpg
Ето и клип
http://s184.photobucket.com/albums/x317/NikiFin/Oktomvri%202008/ … t=12112008015.flv
