Манипулират ли ни тийнейджърите?

Това, ако беше ирония много ще страдам 
За устните и контролните - по физика например след тест, следва устно изпитване на същия материал, цитат на господина -  "за да видя ти ли си на теста".
И нормално де - на последния тест в съседен клас го извикали на последния чин за въпрос, тези от първия чин му отворили неговия бележник, намерили лист с отговори на 4те групи, и ги снимали. Съответно тази снимка беше бързо разпратена, и максимум 10 човека във випуска имат 3-4 - объркали коя група да препишат. 
Засега е успешна системата. Аз съм си решила, че времето след училище ми е по-добре да си го използвам за други работи, а това на училище – да използвам максимално.
Естествено уча и вкъщи, когато се налага. Общо взето нямам навик да оставям всичко за последния момент. Просто преценям кое ми е важно и ако се налага 2 часа вкъщи пиша есе, и кое мога да науча през междучасието.
Би било странно да не мога да го правя. Все пак не правим кой знае кое колко гениално-изтормозващи неща. Ти през работния ден предполагам не си почиваш на всеки 40-50 минути, защото си прегряла ?
Да можеш да се съсредоточиш лесно и да свършиш максимално много работа за малко време, а след това да ти остане време за почивка намирам за хубаво нещо. Не, че го умея много ….
В общежитието едва ли в съседната стая няма да си направят парти, защото аз имам да уча и трябва да ми е тихо и спокойно.
Още от малка предпочитах след като се прибера да си науча по всичко, после в късния следобед да изгледам едно филмче и да изляза да играя. А имах приятелки, които откарваха 4-5 часа учейки, ама през това време гледаха и 3 филмчета, и хапваха следобедна закуска …
Всъщност учениците не учат, повечето не слушат в час, повечето въобще не ги интересува ученето ... Пък вие си се радвайте, че имате отличници, наказвайте ги за по-малко от 5 и говорете с даскалите всеки ден и ги съжалявайте, че горките днес ги изпитали на най-трудния материал и се притеснили.
Но и 6-ците в училище не са най-важното нещо. Едва ли и повечето от вас сте били пълни отличнички, но ето - учили сте, работите, имате семейство ...

Била съм ученичка не толкова отдавна, в доста добро училище и за мен е невъзможно да слушаш внимателно в час (колкото и малко нови неща да се предават) и после да учиш през междучасията - това по 5-6 астрономически часа на ден - без да се чувстваш парцал накрая.

А и съм убедена, че приятелките ти, които разнообразяват ученето с филмчета и хапване, след няколко години ще си спомнят от материала много повече от теб, която четеш уроците в междучасията.

Разни хора, разни идеали 
Преди това съм чула урока в час, и съм го прочела вкъщи. Засега ми е достатъчно.
Това с ученето и филмчетата се случваше в началното училище, тоест няколкото години вече са минали и не забелязвам такова нещо. Ама и мнението ми сигурно е субективно, де.
Уча в МГ, в нашия випуск в нашата паралелка влязоха децата, с най-висок бал.
От 5-6 години ходя на нац. състезания в една област(е, не винаги съм в топ10 в бг, но ми е достатъчно, че ме избират от моето училище,поемат ни напълно разходи и т.н.) и междувременно последната година вече 2 пъти се случва да спечеля първо място в разни малки, местни конкурсчета за есе. И то есе, което съм едва ли не "принудена" да напиша, на не особено интересна тема.
Тоест не съм съвсем изпаднала с моята смешна система.

Не разбирам защо се противите на системата на В..
Аз навремето си имах подобна на нейната система и съвсем не е толкова натоварващо, колкото сигурно си го представяте. Тя пише, че не всяко междучасие ползва за подготовка. Убедена съм, че 70-80% от урока е възможно да се запомни и научи с внимателно и задълбочено слушане още в часа на преподаване. А междучасията пък е още по-удобно, когато споделиш с някого нещо интересно от урока и като го изкоментирате, тогава в главата остава много повече, отколкото сухото четене у дома.
В., не им се връзвай, щом на теб ти е така удобно и постигаш добри резултати и най-важното - щом се чувстваш така по-добре и удовлетворена, то няма смисъл да променяш нещо. Тази система след това е много удобна за студентството.

Како, що сега така с детето?
Ами то не е открило топлата вода. Аз цялата именита гимназия със златен медал завърших по тези принципи, приблизително.
Ами не останах някъде наблизо.
Друг е въпросът с какво си уплътнява времето. Мен ме контролираха по два часа на ден да стоя вкъщи над учебниците. Колко от фонда на библиотека "Родина" мина под учебника ми по химия, не е истина...

Слушам внимателно урока в час и после вкъщи само затвърждавам.
Домашната подготовка ми отнема към 2ч.,заедно с материала за курса ми по език.
Засега системата е много успешна.
В междучасията се разхождам.
Предпочитам да уча системно през срока,а не да спя и да ми се налага да запаметявам много наведнъж.

Дали те манипулира не знам,сама трябва да си прецениш.
Едва ли някой отворко-приказливец се притеснява от учителя.
Доста често ми прави впечатление,че ненаучилите се паникьосват.

Е, именно де, именно... 
Как се завършва иначе с отличен успех? 

Прави опити да ме манипулира. Често и си спестява- не лъже просто не казва което също не е добре. Засега хващам всичко но незнам докога ще е така.

Абсолютно по същия начин се опитва да ме манипулира(даже не бих го нарекла и манипулация), но съм в непрекъсната връзка с класната и той това го знае,така че мног бързо го хващам. След което идва ред на санкциите. Слава,Богу,...все още ми се вързва.

Давам отчет- след  като не съм отстъпила от санкциите (парола на компа, стария джиесем ползва, спрях  джобните) -станахме отличници! Направо немога да го позная!!!

pazzza, поздравления!
Дано младежът е успял да порасне, а не само да иска да си върне привилегиите.

О, и аз прибягвам понякога до санкции. Разбира се, че се пробва да ме манипулира кога за учене, кога за привилегии, кога за нещо друго. Понякога го оставям да си мисли, че е успял, друг път категорично и безкомпромисно реагирам - зависи от ситуацията. Важното е да споделя за неща, на които държа.