За втория шанс.

Това е все едно при гаджетата. Ако единият изневери, другия дали ще продължи с него? Просто има по-голяма свобода да избира, защото няма деца и общо имущество. Не сме в Лас Вегас, че да захвърлиш всичко, още повече ако нямаш подкрепа на родители. И най-често време и мисли за друга тръпка имат половинки, които не знаят и солта къде стои в къщи. А другият "опъва семейния хомот", какво да прави? Насила не става, а децата искат своето(дори само да ги нахраниш), домът иска да е почистен, дрехите- изпрани и изгладени.
Затова ,бъдещи и млади съпруги, не щадете съпруга до себе си. няма не можел, не искал. Каква е мъжката работа в къщи? Никаква. Затова имат време да мислят за душевно разтоварване. А като го пращаш по живо-по здраво при тръпката с смс-те и флирта( а може и секс), не иска. Защото изооооообщо, мили любовници, не са романтични вашите дон жуановци, а мнооооого практични. Не искат да си изгубят уюта в къщи и жената, с която са свикнали. И такива неща чух. Страх ги е от неизвестното, а досегашното им е известно. Значи не е толкова непоносима семейната атмосфера Смешни са едностранчивите съвети за това, че винаги са виновни двамата в семейната двойка, за да изневери единият. Помислете и на варианта-пълна свобода с изискване на почтеност, но свободата е толкова пълна, че чак започваш да се чувстваш свободен, та чак безотговорен. А после никой от приятелите да не разбере и напълно заблудената мисъл, че всичко е останало в тайна.
До авторката: Хубаво е, че не си видяла смс, а разпечатка. Аз видях два. По негова грешка от един негов недостатък, с който го приемам с години и не търся по-добър и по-идеален. такива няма. Първият пробуди недоумение, помолих го за разговор. Чак на другия ден си призна за предишни изневери. А аз го молех, защото знам, че това в момента го напряга психически и ако го задържи в тайна, може да е в потоянен стрес, аз ще съм и така няма да стигнем до никъде. Интуитивно това прцених за 2 часа. Казах му да си каже, какво има в момента(набиваше се в очи залитането по една девойка, която може да му е дъщеря), аз ще се опитам да го разбера и така и на двамата да ни олекне и да си изясним отношенията. Призна си стари любови-от преди две-три години в службата. Това не го приех много навътре, защото усетих, че е минало. Но за смс замълча тотално и така светна червената лампичка. Вторият смс бе изпратен след няколко месеца, според мен дори може да е провокативно, защото беше много комплициращ. Какво значи провокативно. Ако мъжът ти й е казал, че си видяла нейн смс или е-мейл, любовницата може провокативно да изпрати с цел да ви скара и раздели(руска психоаналитичка на любовници и развеждащи се). Добре, че бях прочела тази книжка и познай,какъв цирк спретнах. Попитах го отново:"Ти казал ли си й, че съм видяла онзи смс(първия), защото много добре още в първите дни те питах и ти отговори с :"Не." Този път отговоруът му бе:"Да." Казах за номерът на любовницата и че аз на такива евтини номера не се ловя. Тя няма да ме изиграе мене. самият факт, че това е написала в толкова часа, за мене е една от най-глупавите жени,които познавам. Дори го попитах, дали пие трабва да се използва момента на откровеност Ура! каза-да! да пие, акто не знае, какво да прави с живота си. Аз се отлоних. Но ако има и мъже да четат тук. Мъже, не боли толкова смс-а, а фактът, че ме излъга . Тогава като какво семейство да се вземам...каза ли й това?-не-после-да.каза ли й това-не-после-да. Е, щом лъжеш мен, а си интимен(споделяш-нали това означава) с нея, е, няма как да сме семейство. За мене ти си предателят, с когото няма да споделям и винаги ще съм нащрек вече не да пазя твоето достойнство пред приятелите, а да не накърнявам своето. Чакат го нови изненади. Ще ме открие такава, каквато съм, а не каквато бях, за да му е на него добре, за да имат децата щастлив баща. наистина било вярно, че трябва да си егоист в живота, защото използвачите те надушват и злоупотребяват. Или създаваш предпоставки да създадеш използвач.

От меракът в главата , до меракът в смс-те има огромна разлика.
И жените също имаме мераци, които най често наричаме желание само за флирт.  

Предполагам, че боли... колкото по-го чоплиш и го мислиш, толкова повече боли. Но аз бих дала втори шанс, дори не бих гледала на решението си по този начин. Не мисля, че се е случило нещо кой знае колко колосално и непростимо, по-скоро бих го определила като нещо, което се случва, част от нещата от живота. Колкото и да ни се иска, животът ни не е черно - бял, има много нюанси... Ще обясня мотивите си: човекът очевидно не иска да наранява жена си по никакъв начин - не закъснява, не променя отношението си към нея към лошо, не ощетява семейството си. Авторката е склонна да приеме, че между него и... хммм... тръпката му... не се е случило нищо извън границите на платоничното. А и каквото и да е имало, мъжът и е намерил сили да сложи точка, пък дори и да е бил малко подпомогнат от заминаването на другата жена. Така че аз бих простила.
Но ще се замисля - има ли нещо в живота ни, което напоследък, с времето, да е станало по-сиво и по-скучно? Мога ли да направя нещо, за да върна тръпката, която с годините може би е поизбледняла? Или всичко е наред, но просто той е срещнал интересна жена, общувал е с нея и накрая си е дал сметка, че колкото и да е мила, красива и интелигентна, човек не може да има всичко в рамките на живота си и трябва да направи избор с кого да остане. И е избрал нея, съпругата си.
Ако трябва да цитирам стария християнски принцип, не гледай сламката в окото на другия, без да виждаш гредата в твоето око... Аз самата преживях нещо, което ме накара да мисля по тоази начин. В работата ми дойде нов колега, с който си паснахме много. Говорихме си, смеехме се, разказвахме си много един за друг. Харесахме се много бързо. Младежът скоро призна, че изпитва нещо към мен. Бързо сложих границата - той знеше, че съм серизоно обвързана, че между нас не може да се получи нищо, но някак ни харесваше да си говорим - по скайпа, по телефона - намирахме причини да си звъним, да се чуваме. Давах си сметка, че можем да сме само приятели, защото с ръка на сърцето заявявам - обичам мъжа си повече от всеки друг мъж, който някога е минал през живота ми и искам да бъда с него до края на дните си. Но значи ли това, че не мога да познавам други, че трябва да отричам качествата им като кон с капаци, а ако някой от тях си признае, че ме харесва, да бягам като дявол от тамян?
И все пак не разказах на половинката ми за моя нов приятел. Страхувам се, че може би макар че бях взела решението си, че с него не можем да бъдем повече от приятели, нещо в лицето ми ще ме издаде, че го харесвам. И това да нарани половинката ми, да го накара да изпита ревност, неоснователна, но ревност. И да ни навлече излишни проблеми.
А аз си бях дала сметка за нещо, което казах по-горе. Колегата ми е мъж, който в друга ситуация щях да разглеждам по друг начин. Ако не бях обвързана, ако сърцето ми беше свободно, може би нещата между нас щяха да се развият в друга посока. Само че нещата са такива, каквито са.
Няколко месеца по-късно колегата ми се влюби в едно момиче, с което са много щастливи. Все още се чуваме, той ми разказва за нея, аз споделям за нашия живот, все още сме приятели, а аз все още не мога да намеря начин да кажа на моя мъж за него.
Ако той разбере по някакъв начин за нашите "отношения", как ли би реагирал?
За това си мълча, а ситуацията ми даде един много ценен урок - в живота си правим множество избори и носим отговорност за тях. Срещаме се с много хора и формираме отношението си към тях според ситуацията, в която сме поставени. И именно изборът, който правим ни прави такива, каквито сме.
Съжалявам, че постът ми стана доста дълъг, но се надявам да съм помогнала поне малко на авторката. Както виждате, заставам зад това, което казвам с ника си, не виждам прчина да се крия.

Не го превръщай в чак такава трагедия. И двамата имате желание. Пък никой не е идеален. И откъде ни е насадено това чувство за собственост. Дали не е от християнската религия.

Анеллия, изпращам ти цялата си положителна енергия и една виртуална  за кураж!
Понякога лъжите са глупав опит да предпазиш другия от болката (може би и това е любов???)
Започнете на чисто, малко по-мъдри от преди, с по-малко дългосрочни планове и повече отдаденост на момента, тук и сега! Успех!

Недей така! АААА 
За свободната воля, за прошката по седемдесет пъти по седем, да си чувала?

Наистина ако се повтори сложи край, защото рискуваш да има още много такива случаи.
Обичта си отива след такива постъпки на половинката и остава само болката в душата.

Предполагам,че ти не си единствената която дава този втори шанс.Но замисляла ли си се защо сега се държи с теб така както описваш,а преди тази случка не се е държал така добре,ами според мен защото се чувства виновен.
На мен например отскоро не ми пука моя мъж какво прави извън къщи.
Искам само да ме уважава и да е мил с мен.
Да ми носи парички и да се грижи за нас с бъдещата му дъщеря.
Пък ако иска и три да си хване.

 Да си тръгнеш е много по-лесно.

 Да останеш ти коства много повече усилия.Трябва да се справяш с болката и да я надмогнеш.Със сигурност няма да забравиш , но с времето като се сещаш ще те боли по-малко.А може и изобщо да спре да те боли.
 
 Смисъл от втория шанс винаги има.Няма безгрешни и идеални.
 От трети шанс обаче смисъл няма.

 Много кураж , воля  , любов , защото само тя може да пребори болката.

 И не мисли за преди колко е било хубаво , мисли за напред колко хубаво можеш да си го направиш.Сега е времето да поставиш началото , с нови изисквания , нови надежди , нови желания и помъдряла любов.Извади напреден план всичките му добри качества и си кажи ,че го обичаш заради тях и ,че заради тях си заслужава да дадеш втори шанс.

 Направи нещо , което много харесваш , отиди на място , което те зарежда , слушай любимата си музика и дано всичко се оправи.

 Успех   

 

 

Много ми харесаха вашите разсъждения,момичета,но тук факторът "съпругът" някак си остава на заден план.Той дали ще разбере,че му е даден втори шанс,ако си мисли,че случилото се е тайна?
Аз мисля,че трябва да се изяснят.Спокойно,разумно(ако може)Иначе какво значение има компромисът,ако другият не го осъзнае?

Аз наскоро бях изпаднал в подобна ситуация, но бях в неговата роля. Не е имало секс и други подобни, но след като разбра жена ми много я заболя. И още като се сетя, в какво състояние я заварих след като беше разбрала, ми се насълзяват очите.
От моя гледна точка. Аз разбрах, колко много съм я обичал и колко много я обичам. Дори бих казал, че отново съм влюбен в нея, както в началото бях. Немога да и се нарадвам и тези чувства не са, за да замажа вината си. Така че, аз бих казал на 100% мъжът ти те обича много. За съжаление всички мъже сме такива. Обичаме да ловуваме и когато замирише на прясна мръвка малко ни изпушват бушоните и не мислим с горната глава. Аз не бих наранил жена си втори път, защото вече си научих урока. Пък и си изясних доста неща за самия себе си, включително и грешките, които съм допуснал за да се стигне до нещо такова. Разбрах с какво и как съм я наранявал през годините и ще се опитам това да не се повтори и да угасне пламъка, който запалихме в началото и който бяхме оставили да тлее.

Знам че и двамата ще ви боли, но с времето ще ви мине предполагам. Поне се надявам при нас да мине. Както ти казваш радвай се на хубавите мигове заедно, защото не се знае колко още са ви останали. Въпреки всичко е добре да поговорите.