Само за снимка ти ме разбра перфектно.И на мен ми е минавало през ума,че по този начин запълвам дупки от моето детство.
- Публикувана: 27 ян. 2009, 09:09 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2009, 02:20 ч.
Купувам му постоянно играчки
Децата не изпитват удоволствие от играчките, а от самата игра. Няма смисъл от купища вещи и псевдощастието, което носят те - един час време, прекарано в разказване на приказка или боричкане върху детския килим, е милиони пъти по-ценно за едно дете, несравнимо с всякакви 3-метрови понита и гигантски коли. Не ми харесва меркантилността на днешните деца, липсата им на въображение, породена от китайската пластмасова инвазия и схващането, че добрият родител е купуващ такъв.
Ние играчки не купуваме, оставили сме тази чест на роднини и приятели, които по празниците наваксват. Моето и на баща им играчкокупуване се състои в малки куклички и малки колички, това е. Купуваме книги и филмчета, обаче. Веднъж седмично, да кажем, на случаен принцип.
Глухарче, ти вече мислиш върху нещата и май нямаш нужда от съвети - мисля, че знаеш как трябва да постъпиш.
Детето ти бързо губи интерес към това, което има, защото то не е това, което всъщност иска. Започнете да прекарвате повече време в съвместни игри и занимания, предлагай му да избира между нова количка и 20 мин. игра на площадката, отклони му поредното желание за пъстра пластмаса с идеята, че ще се приберете и ще играете на криеница вкъщи. Това в най-общ план, разбира се, говоря леко наизуст 
Ние играчки не купуваме, оставили сме тази чест на роднини и приятели, които по празниците наваксват. Моето и на баща им играчкокупуване се състои в малки куклички и малки колички, това е. Купуваме книги и филмчета, обаче. Веднъж седмично, да кажем, на случаен принцип.
Глухарче, ти вече мислиш върху нещата и май нямаш нужда от съвети - мисля, че знаеш как трябва да постъпиш.
Детето ти бързо губи интерес към това, което има, защото то не е това, което всъщност иска. Започнете да прекарвате повече време в съвместни игри и занимания, предлагай му да избира между нова количка и 20 мин. игра на площадката, отклони му поредното желание за пъстра пластмаса с идеята, че ще се приберете и ще играете на криеница вкъщи. Това в най-общ план, разбира се, говоря леко наизуст
При нас това с играчките/подаръците стана проблем с каката - не обича да ходи на градина и аз бях решила да й правя подаръчета всеки петък, защото е слушала и защото е била здравичка и не е ядосвала мама. Взех си белята - вече не ценим самия подарък, а фактът че го получаваме. На 5 години е и сега започвам трудната работа да я отуча от това да търси все материалните подаръци. Опитвам се да правя други подаръци (например заедно да направим сладки, заедно да нарисуваме нещо или да й сваля хубаво филмче ... такива неща ги кръщавам подаръци - все още мрънкаме, но започва да разбира, аз настоявам защото синът ми още няма 2 годинки и не искам да изпадам в същата ситуация както при кака му. Успех на вас
Нормално е да иска компютър, като ви вижда вас. И моето ще поиска. Друг е въпроса, че няма да го получи на 3 години, разбира се. 
Ама какъв е проблема, че си искат? Просто вие сте тези, които решават.
Да разбирам, ли че вие не можете да устоите да му купите или не можете да го гледате, как плаче?
Както казах в ъпрвия си пост - купувам играчки, които предимно го стимулират. Никол ме подсети - големия имаше период с книжки - всеки ден по една книжка съм му купувала. Имаше период с роботи - на седмицата по едно роботче получаваше - фантазията му работеше. После покемон се появи - всеки ден се купуваха снаксове... /глупаво според мен, но цялата махла играеше на покемон, та него ли да спра/.
Като попорасна си пожела "СЕГА" - получи я. После се появиха компютрите, той беше вече голям - получи го.
Разбира се, имаше си условия за да получи по-големите подаръци. Ако нямахме достатъчно пари, съм разговаряла с него и съм му обяснявала. Разбираше ситуацията и изчакваше удобния момент за изпълнение на желанието му.
Явно не съм прекрачвала границата.
Вече е на 17 години. Не беше разглезно дете /казвам го, не защото е мойто, наистина си е така/.
Не се е превърнал в материалист и вече не очаква от мен, аз да му купувам големите неща. Лятото работи /не лека работа/, събира си пари и си го купува.
Така като си мисля, може би наистина не съм прекрачвала границата.
Ама какъв е проблема, че си искат? Просто вие сте тези, които решават.
Да разбирам, ли че вие не можете да устоите да му купите или не можете да го гледате, как плаче?
Както казах в ъпрвия си пост - купувам играчки, които предимно го стимулират. Никол ме подсети - големия имаше период с книжки - всеки ден по една книжка съм му купувала. Имаше период с роботи - на седмицата по едно роботче получаваше - фантазията му работеше. После покемон се появи - всеки ден се купуваха снаксове... /глупаво според мен, но цялата махла играеше на покемон, та него ли да спра/.
Като попорасна си пожела "СЕГА" - получи я. После се появиха компютрите, той беше вече голям - получи го.
Разбира се, имаше си условия за да получи по-големите подаръци.
Ако нямахме достатъчно пари, съм разговаряла с него и съм му обяснявала. Разбираше ситуацията и изчакваше удобния момент за изпълнение на желанието му. Явно не съм прекрачвала границата.
Вече е на 17 години. Не беше разглезно дете /казвам го, не защото е мойто, наистина си е така/.
Не се е превърнал в материалист и вече не очаква от мен, аз да му купувам големите неща. Лятото работи /не лека работа/, събира си пари и си го купува. Така като си мисля, може би наистина не съм прекрачвала границата.
Не е важно количеството време, а качеството. Вярно е. Хайде реши си, когато се приберете вечер да отделяш един час само за детето. Играйте, приказвайте си, прочети му приказка... То ще бъде доволно и щастливо. И твоята съвест ще е спокойна. Събота и неделя също си отделете време само за вас - разходка /примерно/.
Аз съм решила /има един открит басейн на св Константин и Елена/ - да го заведа там събота или неделя. Малък е /2,5 години/ и не знам дали ще му хареса, защото водата е топла, а той обича хладка вода, но ще пробвам. Ако му хареса, ще е страхотна емоция за него.
Излизаме и на разходка в градината, ритаме топка, люлки, снимки.
Аз съм решила /има един открит басейн на св Константин и Елена/ - да го заведа там събота или неделя. Малък е /2,5 години/ и не знам дали ще му хареса, защото водата е топла, а той обича хладка вода, но ще пробвам. Ако му хареса, ще е страхотна емоция за него.
Излизаме и на разходка в градината, ритаме топка, люлки, снимки.
Вечер бързаш да се прибереш,да наготвиш
Направи по един сандвич и излезте навън. Гузна не се чувствай, защото от друга страна не винаги ще успяваш да вмъкнеш работата, детето, домакинството, мъжа, приятелките и каквото-още-се-сетиш в един само 12 или 15-часов ден. Какво значи "нямам много време", това са относителни неща - 1 час разходка и близост с детето ти са повече, отколкото 10 часа въртележки и захарни памуци.
. Виждам аз, че имаме сериозен проблем, но сякаш нямаме сили да кажем- стига
Аз съм дете, на което му се носеше Байкалче всеки ден на прибиране от работа (тогава това имаше). Голяма грешка, за която не съм благодарна - разви у мен пристрастеност към сладко и императивно изискване за подарък всеки ден! Гадост! Посрещах ги с "Какво ми носиш?". Пък да не описвам разочарованието, когато не е имало време или пари за нищожната гадост... 
Синът ми е на 2 г. и 1 м. и не знае за какво се ползват шок. яйца, всякаквите киндери, близалки и лъскави бонбони!
Синът ми е на 2 г. и 1 м. и не знае за какво се ползват шок. яйца, всякаквите киндери, близалки и лъскави бонбони!
Аз бях така, когато започнах работа. Чувствах се виновна, че съм оставила детето и компенсирах - всяка вечер по нещо. Отрезвих се, след като един ден ме посрещна с думите "Какво ми носиш?", а аз не бях купила нищо. Е, нямаше такъв рев, просто!
Подкрепям Франческа - смятам, че презадоволяването на децата не води до нищо добро. Детето трябва да се научи от рано, че даром нищо не се дава. А дребни лакомства не купувам, по принцип, но това е друга тема.
Когато и купя нещо, без повод, просто го скривам в един шкаф, до който няма достъп и когато реша, че заслужава и го давам.
Подкрепям Франческа - смятам, че презадоволяването на децата не води до нищо добро. Детето трябва да се научи от рано, че даром нищо не се дава. А дребни лакомства не купувам, по принцип, но това е друга тема.
Когато и купя нещо, без повод, просто го скривам в един шкаф, до който няма достъп и когато реша, че заслужава и го давам.
Аз съм дете, на което му се носеше Байкалче всеки ден на прибиране от работа (тогава това имаше). Голяма грешка, за която не съм благодарна - разви у мен пристрастеност към сладко и императивно изискване за подарък всеки ден! Гадост! Посрещах ги с "Какво ми носиш?". Пък да не описвам разочарованието, когато не е имало време или пари за нищожната гадост...
Синът ми е на 2 г. и 1 м. и не знае за какво се ползват шок. яйца, всякаквите киндери, близалки и лъскави бонбони!
Синът ми е на 2 г. и 1 м. и не знае за какво се ползват шок. яйца, всякаквите киндери, близалки и лъскави бонбони!
Ето пък другата крайност- да си лишаваш децата, заради проблемите от детството си.
След двете изчетени страници извода е, че май всички сме минали през етапа на непрекъснатото купуване.
Отрезвих се, след като дойде истински повод за купуване на подаръци, а именно за втората му Коледа се оказа, че ние с таткото не знаем какво да купим. Просто от всичко имаше по много и строители и кубчета, и колички, и различни купища играчки. Взехме решение да се спрем и да останат само по поводи, рожден ден, Коледа, имен ден.
Като ходим заедно да пазарим сме се разбрали по едно сладко нещо от магазина. Той да си го избере и по сто пъти си взима и си връща нещо докато си избере "най-хубавото". Щандовете с играчките ги подминаваме, ако не ми се получи номера, най-любезно казвам, че вкъщи има подобна или пък, че няма парички за такива неща.
Като цяло се кротна, но и аз съм имала моменти, да звъни на баща си по телефона и да му казва, да ми донесеш еди какво си. Или пък да купувам и да крия по шкафовете, ако случайно таткото е забравил, да мога да "спасявам" положението.
Отрезвих се, след като дойде истински повод за купуване на подаръци, а именно за втората му Коледа се оказа, че ние с таткото не знаем какво да купим. Просто от всичко имаше по много и строители и кубчета, и колички, и различни купища играчки. Взехме решение да се спрем и да останат само по поводи, рожден ден, Коледа, имен ден.
Като ходим заедно да пазарим сме се разбрали по едно сладко нещо от магазина. Той да си го избере и по сто пъти си взима и си връща нещо докато си избере "най-хубавото". Щандовете с играчките ги подминаваме, ако не ми се получи номера, най-любезно казвам, че вкъщи има подобна или пък, че няма парички за такива неща.
Като цяло се кротна, но и аз съм имала моменти, да звъни на баща си по телефона и да му казва, да ми донесеш еди какво си. Или пък да купувам и да крия по шкафовете, ако случайно таткото е забравил, да мога да "спасявам" положението.
