Никифин, четенето на книги е много полезно. На мен лично много ми помогна да осъзная, че 1.5 годишните рядко правят напук, че забраните трябва да са сведени до минимум, че има разлика между лоши действия и изразяване на чувствата, че неправилният подход към детето, включително и неправилните наказания само влошават ситуацията. А деца под 2 години едва ли разбират много за какво точно са били набити/млатени.
- Публикувана: 27 ян. 2009, 19:42 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2009, 23:04 ч.
Слушат ли ви 1,5 годишните ви деца?
Няма как дете на годинка и половина да е послушно 
То сега опознава света и хвърлянето на бибата в тоалетната за него е страхотно преживяване, откритие, че бибата казва "цоп" и изчезва под водата, а пък мама се ядосва. Детето обаче няма съзнанието, че е направило беля.
Това разбира се не означава да го оставиш да прави каквото си иска, но да се определя като "непослушно" е нелепо.
То сега опознава света и хвърлянето на бибата в тоалетната за него е страхотно преживяване, откритие, че бибата казва "цоп" и изчезва под водата, а пък мама се ядосва. Детето обаче няма съзнанието, че е направило беля.
Това разбира се не означава да го оставиш да прави каквото си иска, но да се определя като "непослушно" е нелепо.
После ще навлезе в бебешкия пубертет и тогава ще е непоносим 
Знам, че не мога да очаквам от малкия си син като му кажа "не прави това/не пипай онова/не ходи там", той да ме послуша. Така че си спестявам този начин на общуване с него, а с това и много нерви -мои и негови. Ако иска да хвърля нещо в тоалетната, а аз съответно не одобрявам, няма да кажа "не" и да гледам какво ще се случи, а ще затворя капака, ще взема един леген, ще го напълня с вода и ще го насоча там да си играе, примерно.
Забраните, от една страна, изнервят децата, от друга -самата постановка "не пипай/не прави ТОВА" фиксира вниманието върху предмета/действието, което искаме детето да не пипа/да прекрати, което само още повече може да провокира желанието му да го прави. Моите опити са в посока да сведа употребата на думата "не" до минимум, а ако мога да предам мисълта си без "не" - най-добре. В един малко по-късен етап когато ще разбира повече, много по-удачен вариант е да се каже какво искаш детето ДА прави, вместо какво да НЕ прави. Вместо "НЕ викай", "Говори тихо", примерно. А на тази възраст най-добре работят не думите, а действията - спираш това, което не желаеш и предлагаш алтернатива.
Забраните, от една страна, изнервят децата, от друга -самата постановка "не пипай/не прави ТОВА" фиксира вниманието върху предмета/действието, което искаме детето да не пипа/да прекрати, което само още повече може да провокира желанието му да го прави. Моите опити са в посока да сведа употребата на думата "не" до минимум, а ако мога да предам мисълта си без "не" - най-добре. В един малко по-късен етап когато ще разбира повече, много по-удачен вариант е да се каже какво искаш детето ДА прави, вместо какво да НЕ прави. Вместо "НЕ викай", "Говори тихо", примерно. А на тази възраст най-добре работят не думите, а действията - спираш това, което не желаеш и предлагаш алтернатива.
уча се от детенцето ми... в първите месеци, когато го улових, че ме разбира прекрасно се скъсвах от "не"-та и тн...въпреки,ч е не съм маниачка и му давам максимална свобода
не след дълго усетих, че , вместо да крещя" не"-то, мога да се обърна към детето и с много спокоен тон да му кажа твърдо какво очаквам от него, но това се случва вече много рядко! по простата причина, че ако трябва да си вземе якото почвам от - "яяяяя камион( любимото ни нещо засега) навън, яяяя какво слънце... ииии искаш ли да излезем навън?.. а ще ми помогнеш ли, като ми подадеш якето си"
а преди се отпускаше и почваше лигавнята едвам го обличах и обувах- ставам кълбо от нерви, че накрая аз докато извадя количката и заключа, търча да го търся,какво е налапал....и най вече камъчетата от градината на съседката
разбира се ,като всяко дете обича да пипа тук и там, особено забранените неща... ами в даден момент го оставям, нали затова е дете?
има също моменти ( все още не мога да си обясня на какво се дължи), в които изпада в бяс - дере се, опитва се да ме удря и скубе - дори и тогава успявам да го разсмея, но след секунда пак се е върнал в изходна позиция - тогава му обяснявам,ч е ме наранява и не ми е приятно и го игнорирам....и криво ляво се успокоява
съвета, който мога да дам е: не си изпускай нервите и направи така, че детето да се чувства значимо и част от процеса( най често" ще ми помогнеш ли...?" )
не след дълго усетих, че , вместо да крещя" не"-то, мога да се обърна към детето и с много спокоен тон да му кажа твърдо какво очаквам от него, но това се случва вече много рядко! по простата причина, че ако трябва да си вземе якото почвам от - "яяяяя камион( любимото ни нещо засега) навън, яяяя какво слънце... ииии искаш ли да излезем навън?.. а ще ми помогнеш ли, като ми подадеш якето си"
а преди се отпускаше и почваше лигавнята едвам го обличах и обувах- ставам кълбо от нерви, че накрая аз докато извадя количката и заключа, търча да го търся,какво е налапал....и най вече камъчетата от градината на съседката
разбира се ,като всяко дете обича да пипа тук и там, особено забранените неща... ами в даден момент го оставям, нали затова е дете?
има също моменти ( все още не мога да си обясня на какво се дължи), в които изпада в бяс - дере се, опитва се да ме удря и скубе - дори и тогава успявам да го разсмея, но след секунда пак се е върнал в изходна позиция - тогава му обяснявам,ч е ме наранява и не ми е приятно и го игнорирам....и криво ляво се успокоява
съвета, който мога да дам е: не си изпускай нервите и направи така, че детето да се чувства значимо и част от процеса( най често" ще ми помогнеш ли...?" )
Аз досега не съм видяла дете на 1,5 години да слуша, но е факт, че някои са по-кротки, други по-буйни. Например дъщерята на една приятелка редовно си се сядаше на пода и се заиграваше сама кротко-кротко. Моят пакосник постоянно се катери по маси, мебели, стълби, скача, пада, удря се 
вече изнесохме някои мебели, оставили сме само най-необходимото, просто защото за него е опасно. И хич не съм съгласна, че малките деца не правят напук 
както му кажа да не прави нещо, веднага го е направил или го прави в знак на протест, т.е. много добре знае, че не му давам да щрака копчетата на миялната, на телевизора, клавиатурата на комютъра и в момента, в който иска нещо и не му се даде веднага започва да натиска бутоните на всички уреди около него преди да успея да го хвана.
"Не"-то при нас обикновенно дава обратен резултат, затова го използвам колкото се може по-рядко.
До скоро ме удряше и налагаше бая силно като не му разреша нещо, но от около месец насам от самосебе си спря сега пак посяга, ама много рядко. Преди постоянно ме удряше и каквото и да правех не помагаше. Беше ми много неудобно, особено като беше пълно около мен с хора, но и това свърши.
вече изнесохме някои мебели, оставили сме само най-необходимото, просто защото за него е опасно. И хич не съм съгласна, че малките деца не правят напук както му кажа да не прави нещо, веднага го е направил или го прави в знак на протест, т.е. много добре знае, че не му давам да щрака копчетата на миялната, на телевизора, клавиатурата на комютъра и в момента, в който иска нещо и не му се даде веднага започва да натиска бутоните на всички уреди около него преди да успея да го хвана."Не"-то при нас обикновенно дава обратен резултат, затова го използвам колкото се може по-рядко.
До скоро ме удряше и налагаше бая силно като не му разреша нещо, но от около месец насам от самосебе си спря
сега пак посяга, ама много рядко. Преди постоянно ме удряше и каквото и да правех не помагаше. Беше ми много неудобно, особено като беше пълно около мен с хора, но и това свърши.
Интересно ми е какво да се прави от момента, в който принципът за отвличане на вниманието, в който като че ли най-много вярвам, че е действащ за дете на тази възраст, спира да действа. Синът ми по принцип е сравнително кротко дете, с часове може да си драска по разни листи, да разглежда книжки, да бута колички, да наблюдава пътя на мравките, да стои пред локва с пръчка вода и да чака да хване риба. При едно условие- да съм наблизо. Но именно тази трайност на интересите като че ли понякога създава проблеми.
Луд е по тракторите. На ден сигурно рисувам по сто такива машини, заради настойчивото му искане. Близо до нас строят детска градина, ходим да наблюдаваме обекта. Способен е да прекара цял ден там, просто няма мърдане. Стои като хипнотизиран от движенията на багерите, пренасянето на пръст, строителни материали. В момента, в който направя опит да го прибера вкъщи, за да хапне, да поспи или просто, за да не измръзне след двучасово гледане, се появява такъв протест, че е страшно. Каквото и да обяснявам, че е възможно като алтернатива, на него му се струва неприемливо . Последният път рева близо час, като непрекъснато повтаряше, "икам так" /иска да е при тракторите/. Не ги забрави. Страх ме е този плач да не му навреди. Гушкам го, пак продължава да хлипа. Пускам филмче, започвам да чета, показвам му неговите си трактори, той продължава. .
Същото е с интереса му към водата.
Луд е по тракторите. На ден сигурно рисувам по сто такива машини, заради настойчивото му искане. Близо до нас строят детска градина, ходим да наблюдаваме обекта
. Способен е да прекара цял ден там, просто няма мърдане. Стои като хипнотизиран от движенията на багерите, пренасянето на пръст, строителни материали. В момента, в който направя опит да го прибера вкъщи, за да хапне, да поспи или просто, за да не измръзне след двучасово гледане, се появява такъв протест, че е страшно. Каквото и да обяснявам, че е възможно като алтернатива, на него му се струва неприемливо . Последният път рева близо час, като непрекъснато повтаряше, "икам так" /иска да е при тракторите/. Не ги забрави. Страх ме е този плач да не му навреди. Гушкам го, пак продължава да хлипа. Пускам филмче, започвам да чета, показвам му неговите си трактори, той продължава. .Същото е с интереса му към водата.
Аз досега не съм видяла дете на 1,5 години да слуша, но е факт, че някои са по-кротки, други по-буйни. Например дъщерята на една приятелка редовно си се сядаше на пода и се заиграваше сама кротко-кротко. Моят пакосник постоянно се катери по маси, мебели, стълби, скача, пада, удря се вече изнесохме някои мебели, оставили сме само най-необходимото, просто защото за него е опасно. И хич не съм съгласна, че малките деца не правят напук както му кажа да не прави нещо, веднага го е направил или го прави в знак на протест, т.е. много добре знае, че не му давам да щрака копчетата на миялната, на телевизора, клавиатурата на комютъра и в момента, в който иска нещо и не му се даде веднага започва да натиска бутоните на всички уреди около него преди да успея да го хвана.
"Не"-то при нас обикновенно дава обратен резултат, затова го използвам колкото се може по-рядко.
До скоро ме удряше и налагаше бая силно като не му разреша нещо, но от около месец насам от самосебе си спря сега пак посяга, ама много рядко. Преди постоянно ме удряше и каквото и да правех не помагаше. Беше ми много неудобно, особено като беше пълно около мен с хора, но и това свърши.
вече изнесохме някои мебели, оставили сме само най-необходимото, просто защото за него е опасно. И хич не съм съгласна, че малките деца не правят напук както му кажа да не прави нещо, веднага го е направил или го прави в знак на протест, т.е. много добре знае, че не му давам да щрака копчетата на миялната, на телевизора, клавиатурата на комютъра и в момента, в който иска нещо и не му се даде веднага започва да натиска бутоните на всички уреди около него преди да успея да го хвана."Не"-то при нас обикновенно дава обратен резултат, затова го използвам колкото се може по-рядко.
До скоро ме удряше и налагаше бая силно като не му разреша нещо, но от около месец насам от самосебе си спря
сега пак посяга, ама много рядко. Преди постоянно ме удряше и каквото и да правех не помагаше. Беше ми много неудобно, особено като беше пълно около мен с хора, но и това свърши.Внимавай какво пишеш, че и теб ще те заклеймят както мен вече ме заклеймиха някои, че децата ми ме бият защото аз ги скъсвам от бой и те милите просто ми подражават
И хвани прочети някоя книга най накрая за да ОСЪЗНАЕШ, че малките деца не правят НИКОГА НАПУК, а само на теб така ти се струва 
В_и_В_и , вярвам, че така пише в книгите и вярвам, че твоето дете може би се вмества в тези рамки. Но колкото и да се опитваш да ме убедиш, че и моите деца са като твоите просто нямаш шанс. Моите правят напук и освен това много добре разбират какво може и какво ине и защо ги бия. Може би не разбират защо да не трошат и да не ровят в боклука, но разбират, че не трябва да го правят и че именно поради тази причина им се карам или пляскам. За млатенето се върни малко назад и пак прочети кой кого млати, много ясно съм написала, просто не си прочела внимателно
темата пак се обърна(като още много други) в това NikiFin да се оплаква от това какви откачалки имало около нея,а после минава на дребнави заяждания как никой не я бил разбрал и те всъщност били много-много по-напред от нас и тем подобни глупости.
Авторката е пуснала тема за да получи съвет,а тая кукувица пак ос.. цялата тема.
Спирам да пиша-няма смисъл.
Авторката е пуснала тема за да получи съвет,а тая кукувица пак ос.. цялата тема.
Спирам да пиша-няма смисъл.
valerie, при нас е подобно ситуацията с гледане на Томи и Джери на комп. или игра с вода в леген. Стои кто хипнотизирана.Казвам й още преди това,че ще пусна само три филмчета и после котката и мишката лягат да спят. предупреждавам я 10мин преди края, че скоро ще свършва. После направо я хващам и я махам от там. Успокоявам я докато пищи, че знам колко е интересно филмчето, но котката и мишката са изморени и и искат да почиват и утре ще ги пуснем пак. Отиваме в друга стая да играем на друго. Тръшка се и пищи изветсно време, но няма друг начин. Гушкането обикновено не помага, а само още повече я вбесява, че именно аз съм спрял компютъра, а сега се опитвам да я баламосвам 
. Понякога вземам любима играчка и започвам да я заигравам с нея, да я гъделичкам и др.
. Понякога вземам любима играчка и започвам да я заигравам с нея, да я гъделичкам и др.
В_и_В_и , правя подобни неща, но наистина ме притеснява това продължително спомняне на обекта на интерес . Страх ме е колко много време може да протестира, да се ядосва и няма ли това да му навреди по някакъв начин. Или да го оставя да си изживява спокойно правото на протест и недоволство?
Интересно ми е какво да се прави от момента, в който принципът за отвличане на вниманието, в който като че ли най-много вярвам, че е действащ за дете на тази възраст, спира да действа. Синът ми по принцип е сравнително кротко дете, с часове може да си драска по разни листи, да разглежда книжки, да бута колички, да наблюдава пътя на мравките, да стои пред локва с пръчка вода и да чака да хване риба. При едно условие- да съм наблизо. Но именно тази трайност на интересите като че ли понякога създава проблеми.
Луд е по тракторите. На ден сигурно рисувам по сто такива машини, заради настойчивото му искане. Близо до нас строят детска градина, ходим да наблюдаваме обекта. Способен е да прекара цял ден там, просто няма мърдане. Стои като хипнотизиран от движенията на багерите, пренасянето на пръст, строителни материали. В момента, в който направя опит да го прибера вкъщи, за да хапне, да поспи или просто, за да не измръзне след двучасово гледане, се появява такъв протест, че е страшно. Каквото и да обяснявам, че е възможно като алтернатива, на него му се струва неприемливо . Последният път рева близо час, като непрекъснато повтаряше, "икам так" /иска да е при тракторите/. Не ги забрави. Страх ме е този плач да не му навреди. Гушкам го, пак продължава да хлипа. Пускам филмче, започвам да чета, показвам му неговите си трактори, той продължава. .
Същото е с интереса му към водата.
Луд е по тракторите. На ден сигурно рисувам по сто такива машини, заради настойчивото му искане. Близо до нас строят детска градина, ходим да наблюдаваме обекта
. Способен е да прекара цял ден там, просто няма мърдане. Стои като хипнотизиран от движенията на багерите, пренасянето на пръст, строителни материали. В момента, в който направя опит да го прибера вкъщи, за да хапне, да поспи или просто, за да не измръзне след двучасово гледане, се появява такъв протест, че е страшно. Каквото и да обяснявам, че е възможно като алтернатива, на него му се струва неприемливо . Последният път рева близо час, като непрекъснато повтаряше, "икам так" /иска да е при тракторите/. Не ги забрави. Страх ме е този плач да не му навреди. Гушкам го, пак продължава да хлипа. Пускам филмче, започвам да чета, показвам му неговите си трактори, той продължава. .Същото е с интереса му към водата.
valerie, малкият ми син не е стигнал още този етап, но с големия съм минала през него. Може да не е класическата форма на познатото тръшкане - с ревове и въргаляне по земята, но е нещо подобно. И мен ме беше страх дали това не му вреди, и се опитвах по всякакъв начин да го разсея, да предлагам алтернативи и подобни. Голяма грешка от моя страна, това, като че ли удължаваше агонията. Нещата коренно се промениха в момента, в който осъзнах, че ролята ни като родители не е да предпазим децата си изцяло от болезнените чувства, които неизменно ще изпитват, а да сме до тях, да ги изслушаме, да предложим подкрепа и съчувствие когато това се случи. Също както възрастните понякога имаме нужда просто някой да ни изслуша като ни е криво и болно, без да предлага алтернативи и решения, просто да ни слуша. Не знам дали си забелязала при твоето дете, но големият ми син след като се наплаче, грейва - настроението му се сменя за секунда, става много по-разбран и сговорчив. Децата имат нужда да излеят чувствата си, също както нас. С опитите си да ги разсеем, ние подтискаме нуждата да се освободят от тези чувства и удължаваме страданието им. Може в един по-късен етап и да забележиш как децата могат да се разплачат и ядосат "от нищо". Синът ми, примерно, се е разревавал само защото сме му разбъркали манджата. Аз това го чета като натрупани чувства, които търсят повод да бъдат изляти....
Иначе, периодът на дългото пристрастяване, за който споменаваш, минава. Сега не четем една и съща приказака по 111 пъти на ден, нито пък има желание да кисне цял ден във вани и легени.
Иначе, периодът на дългото пристрастяване, за който споменаваш, минава. Сега не четем една и съща приказака по 111 пъти на ден, нито пък има желание да кисне цял ден във вани и легени.
По темата, дете изследва света по свои начин и реагира така, като то си знае. Не мисля, че има повод за притеснение. При нас все още имама такива моменти, но с времето аз сама намерих начин да я "контролирам", но това определено става когато детето има вече желания и любими неща за които може да се "пазариш". Но 1,5 е още доста малка възраст. Ще мине А за роднините не ми се коменитра
А за роднините не ми се коменитра 
