Да живееш със свекърва и малко бебе?!

Ох миличка,не знам какво да ти кажа.Аз също съм от друг град и семейството ми е далече,тогава е още по трудно.
Няма на кого да разчиташ и къде да избягаш поне за малко от този ад.Единствения съвет ,който мога да ти дам
е ако може да се отделите,вярно че наем и дете и много разходи,но няма да ти издържат нервите и ще стане още по лошо.
Успех мила и дано се наредят нещата.
п.с.Да добавя,че най много ме е дразнело,когато свеки говори на друг,а всъщност иска да ми каже нещо на мен.
Все пак не си   невидима нали.....

Да вярваш на обещанията на някого, че ще ти даде апартамент е възможно само след като ти е връчил ключа и го е прехвърлил на твое име.

Иначе - и родителите ми едно време са ми обещавали и апартамент, и други екстри, но не съм забелязала някога да са се материализирали тези придобивки, пък и не ми трябват вече така или иначе.

о да,и като те обсъждат постоянно в другата стая и си мислиш че не ги чуваш...

Значи в тези случаи излизаш и казваш че ти си пуснала прахосмукачка/изпрала прането и примерно не си знаела че трябва точно по определен начин да я поставиш или че тъй като си бременна си решила да простреш там за да не качваш стълбите (накарай я да се почувства тя неудобно 1. защото се кара на погрешния човек и 2. защото се кара за глупости... може евентуално да намекнеш че сигурно мъжа й и сина й са наясно с правилата, но ти си отскоро там и не си, затова е нормално да правиш грешки докато свикнеш - така ще и натвърдиш много сериозно на факта че се кара не на когото трябва и ако има нещо да дойде да ти го каже  ). За манджите опитай следното - готвиш за еднократно ядене, колкото да стигне за теб и за мъжа ти... или примерно заяви на всеослушание (пред свекърва ти и мъжа ти най-вече) че ще се радваш тази вечер ти да сготвиш еди-какво си за всички и тя да не готви - така няма начин манджите ти да останат неизядени, но пак готви в малки количества, колкото да стигне за едно ядене.... А за това че ти казва за теб и бебето какво да купуваш, обръщаш се и казваш - "Благодаря ти... ще го имам в предвид, но вероятно ще направя ..." както ти си решила...
Много е важно да постъпиш тактично и то така, че тя да няма начин да откаже(обикновенно пред сина си, особенно ако той е на твоя страна), но не се изправяй в директна конфронтация с нея, защото може да стане още по-лошо...
Което ме навежда на въпроса - ти обсъждала ли си с мъжа ти тези неща и той какво мисли по въпроса?

п.п. В крайния вариант - оставяй я тя да пере, чисти, готви и прочие, като се умори ще спре да се кара за това че някой друг е свършил нещо... Най-много да те изкара лошата снаха, която нищо не подхваща, но 1. ти няма да си тровиш нервите, а тя и 2. винаги можеш да й припомниш, че когато си имала желание и си вършела нещо тя после е вдигала скандал...

Ами отиваш при тях някой път и се включваш директно в разговора, да разберат че си ги чула и знаеш за какво си приказват - 2-3пъти така и ако имат достатъчно акъл ще спрат да си мислят че не ги чуваш...

ами мъжа ми и той не е живял с тях 6-7 години и на него постоянно мърморят,ама той може да им противоречи,а аз немога от уважение....и тои разбира факта че трябва да сме отделно,както преди да дойдем да живеем в сливен,преди това бяхме по морето,ама дойде бебо и трябваше да се установим някъде...но не е сигурен че ще се справим с разходите и го е страх

Съгласна съм с Краставичка,няма да сбъркаш ако я послушаш.
В никакъв случай не си мълчи,аз направих тази грешка и после много съжалявах.
Не казвам да се караш с нея,просто отстоявай позициите си.

Редактирам се ,защото видях какво си написала.....да и аз от уважение мълчах,не че някой ти признава,а тя защо от
уважение към новата си снаха не се съобразява.Мисля че мъжа ти трябва да бъде по смел,все пак ще става баща и ще има свое собствено семейство,не може да разчита все на мама и тати.
Сигурна съм че като се роди бебето всички ще ви помагат.

Ако сте на отделен етаж и отделно си готвите - добре, но ако сте заедно - и аз ти съчувствам. Има хора собствената си майка така не могат да изтърпят, камо ли свекърва. Най-добре да сте сами, дори и в една стая с бокс. И никой да не мърмори край тебе като си пиеш кафето. Затова в последните години най-търсени са малките апартаменти.

Аз пък ти предлагам нещо друго-след като няма възможност в момента да живеете сами, не се вглеждай само в минусите на съвместното съжителство. Има и положителни страни...Първото дете го гледах при свекъри-млади бяхме, бързо палехме, все ние бяхме правите, и така винаги ми се струваше ,че все се мешат, че уж нещо все нарочно правят. След години разбрах, че и свекърите са се чувствали точно така. Но...аз ще пусна пералнята, свекървата ще простре, аз ще сготвя, тя ще измие чините, аз ще се доизлежавам сутрин, а малчо ще изприпка при баба си...Сега вече сме сами-голям апартамент, две деца, ходя на работа, лятото дрехите ми пресъхват на терасата, сутрин оставям две чашки в мивката, вечер си ги сварвам пак там...Да, по-спокоен е животът, спор няма, ако младото семейство живее само, но погледни неща откъм  полезната им страна. Това с уговорката, че от свекъри до свекъри има разлика, и с надеждата и твоите да са като моите-разбрани и възпитани хора. Не забравяй, че всички сме си до там индивидуалисти, че все с нещо издразваме околните така, както вероятно и те нас.

в същото положение съм като теб.......по зле ще стане.....това което казва ТИХА ВОДА мен никак не ме успокоява....

Един 27 годишен мъж е крайно време да се изнесе от бащината къща.

Съжалявам! За нас беше също беше изнервящо, но не и чак толкова страшно.

В Ъпсурдистан това е доста трудно нещо....особено при сегашната криза

Да, в другите страни на 18 им връчват ключове от  апартамент. Когато не искаш да направиш нещо, винаги си намираш оправдание.

Хайде без обобщения, става ли! Живота понякога е непредсказуем....тук все пак не всички са с по 2-3 висши, 5-6 езика и заплата над 1500лв