имам. много. аз съм ревнив събирач на духове, спомени, призраци, емоции, ликове на отдавна невиждани хора... пазя ги всичките, парфюмирани, сложени в атлазени торбички, под възглавницата на съзнанието. в скринове, чекмеджета, куфари със стари етикети от летища, плажни чанти запазили горещ дъх на безумно лято, или като подредени в хербарии красиви есенни листа - всяко различно, всяко уникално.
не се чувствам похищавана
аз ги обичам, те са част от мен. да, понякога корабът се заклаща, но кое е по-внушително от една хубава буря? 
а след нея, казват, въздухът е най-чист. 
не се чувствам похищавана
аз ги обичам, те са част от мен. да, понякога корабът се заклаща, но кое е по-внушително от една хубава буря? а след нея, казват, въздухът е най-чист. 
Такъв човек съм, че станат ли сериозни нещата с някого и веднага почвам да си мисля как той ще бъде баща на децата ми и как ще остареем заедно и дрън-дрън. Накрая тегля майната на всичко, но понякога като се замисля и ми става супер носталгично. Но живота продължава. 