Не правете това в къщи, оставете го на нас - професионалистите в провала!

просто уникална тема-от 10 минути се смея без да спирам сълзи сополи-корема ме боли и като се замисля че то аз няма ден в който да нямам гафове първия ми опит с правене на козунак беше катастрофа-викам си ще го забъркам в машината да ми е по лесно-после си викам ами що не го опека пак в машината и така тестото си се бърка и си прави другите програми аз чакам да се опича тоя козунак че да се похваля и на свекърва ми казах че ще ги почерпя-машината свири аха козунака е готов и всички наредени чакат отварям капака на машината -не го виждам тоя козунак бе къде е -а той седи на дъното на кошничката черен висок 4 сантиметра -и като почна една борба -не ще и да излиза всички се заливаха от смях а аз ревях  и обяснявах къде може да е била грешката .имам хиляди гафове ако зема да ги разказвам ще изпиша темата но важното е че не се отказвам след около4 опита сега с гордост мога да кажа че се гордея с козунаците които правя

Аз се сещам нещо много смешно в тази връзка. Бяхме в САЩ и имахме съквартиранти на първия етаж--две момчета. Единия беше много непохватен. Една вечер влизам в кухнята и гледам шкафовете целите черни. Него го нямаше, и ние започнахме да умуваме какво е ставало.
После той ни каза, че тигана се запалил, защото ние не сме го миели   
Както и да е, много се смяхме на негов гръб, защото си го представяхме как е държал горящия тиган и се е опитвал да го напъха под струята на водата (черните шкафове бяха точно отгоре). А само на няколко сантиметра от печката е пожарогасителя.
И аз сега имам един в моята кухня. Иначе не ми признават застраховката ако нещо стане. 

Последния ми гаф беше преди три дена с един боб. Сложих го да се вари, забравих го и замина в кофата. С миризмата се борих около два дена след това.

Така искрено съм се забавлявала на разказите на всички, че чак корема ме боли от смях 

Аз обичам да готвя, но мога да кажа, че все още се уча, та и аз си имам гафове, като всички.

Първият ми, който никога няма да забравя - майка ми много обича да меси и прави всякакви тестени неща. Та аз от малка все я наблюдавам и естествено искам да съм като нея. И един ден, бях във втори клас, решавам да правя меденки и да изненадвам нашите. И понеже майка ми си има един готварски тефтер, в който си пише рецептите, докопвам се аз до него, отварям на рецептата с меденките и започвам да слагам продуктите един след друг, докато не сложа "всичко". Започвам да бъркам, точно както съм виждала от майка ми, но "тестото" ми се струва доста редичко, и бъркам, бъркам и по някое си време решавам, че е станало достатъчно гъсто за да го извадя от тавичката и да го сложа на масата за да го омеся хубаво. И това ми ти нещо като взе да тече - аз надигам мушамата от едната страна, то се разлива от другата  и така борба 10 мин и го увих едно хубаво в едни вестници и право в кофата. Измих всичко, за да не разбере майка ми и да не ми се кара (лапешка работа) и заминах на училище (втора смяна). Връщам се аз и майка ми от вратата какво си се мъчила да правиш...отговор - нищо. И след малко се разревах  (незнам защо) и си признах. И тя жената, толкова въодушевена взе да ме разпитва какво съм сложила, за да видим къде е грешката. Е, оказа се, че майка ми не е писала, че се слага брашно (много ясно, тесто без брашно няма), ама нали тя си знае жената, а аз втори клас откъде да ми дойде на акъла  Та това ми е първият опит за правене на каквото и да било, който си го спомням като ден днешен. Е да, ама същата година пак сама успях да ги направя тези прословути меденки и дори ставаха за ядене 

Друг мой случай - за пръв път ще правя пилешка супа, ама пак малка бях. И сложих почти целия пакет фиде. Зачудих се дали не трябва да се натроши, ама реших, че цяло ще е по-добре. Вечрта баща ми си правеше майтап, че ядял спагети с пилешко месо 

И от това лято - не бях правила никога фрикасе, а на мъжът ми му се ядеше. Ама аз толкова много брашно сложих, че "соса" го рязахме с ножа, ама какво да се прави, за всяко нещо си има пръв път.

 

Ох, тази тема си заслужава да се изчете, ама сега се попилях от смях още отначалото 

Моят голям трудов провал беше с болярската питка на Биляна 
Първи опит за месене и втасване - първия път месих, замесих и исках да втаса, но не бях сложила водата 
Втория път продължавам, все в един ден, забравих олиото. Второ тесто хвърлих, замесих трето и стана накрая, но бях свалила сигурно 5кг от зор и месене 

И една торта, на която вместо заквасена, сложих бита течна сметана и я занесохме на гости и домакинята беше принудена да я сервира с лъжица в чашки 

Мамо Цоцоланке, признавам не съм изчела темата, незнам дали някой ти е дал съвет относно въпросната торта, но аз миналата седмица я правих 2 пъти.
Харесах я реших да пробвам. Признавам, не съм кулинар, но стана. Е, вторият път по-добре, също я правих за РД - на сестра ми.
Та ако не искаш съвет от лаик, или вече някой по-вещ те е съветвал, не чети надолу.   
-блатовете не се пекат по 1 час, категорично. Най-лесният начин да разбереш дали са готови е да ги докоснеш  с пръст, ако пръста ти не се залепва за сместа - готов е. Много тънък момент, защото и недопечени и препечени не стават. Недопечените не се отлепват от хартията, препечените се натрошават. Аз много се притеснявах първият път дали ще ги издокарам, че не съм правила белтъчни блатове до сега, но станаха. И аз с крема се изложих.
- кремовете трябва да изстинат, за да се вгъстят. За втората торта първо тях направих, после блатовете.
- желателно е да редиш блатовете във форма, за да не се разлива кремът настрани. И ако престои едно денонощие закопчана, крема поема и става разкошноа.
- последният тънък момент е блатовете да са 4-5, иначе кремовете ще са много, а и се губи фасона на тортата.
Ами това са моите заключения. Иначе тортата е страхотна.
Поздрави за чудесната тема.

Добре... разказах ви един гаф.. (за карамелизираните пуканки) поне да ги кажа и втори. 

Приятелят ми много обича крем карамел и много често прави от тези готовите пакетчета. Така един път, два, три.. Накрая аз с накърнена домакинска чест казвам - "Аз ще ти направя крем карамел, стига яде тези боклуци" 
И се залавям.. Слагам 10 яйца, слагам литър мляко, захар колкото да ви загорчи от сладко.. (за милото готвя, няма да пестя, я!).
Забърквам сместа и тук йенска тенджера, там йенска.. оказва се че няма. Търся друг подходяш съд.. пак няма. (мъжка къща). Накрая намирам една форма за кекс, оребрена.. не питайте как правя карамел в това неравно дъно, но факт е правя го някак. Излизам щастлива сместа и с недоумение търся с какво да покрия. Бившата ми руса глава решава, че алуминиево фолио ще свърши работа.  И така гордо слагам във фурната.
Тук е момента да разкажа за самата фурна.. ако това е думата за онзи уред.  Аз такова нещо преди не бях виждала. Електрическа фурна, с реотани отгоре и отдолу, стояща като отделен уред в кухната, кръгло като голяма тенджера (не знам дали разбрахте). Та слагам аз там крем карамела.. и спокойно се намествам на дивана с горда физиономия, как ще се изтъкна като перфектна домакиня. 
След половин час решавам да надникна и да надигна фолиото. И какво да видя - крем карамелът ми ври на парцали. Нещо не се бях справила с онзи уред, а и фолиото беше помогнало.  Стана една каша на парцали... та така. не се показах каква чевръста булка съм. 
А да ви разкавам колко ми се смяха, май няма нужда. На другия ден пазарувахме в магазина и аз настоявах пак да купуваме яйца и мляко за нов опит, ама не ми дадоха. 

Латеа, на водна баня го направи другият път (сложи подобието на тавичка в друга по- голяма такава пълна с вода), ще стане без шупли и без да се пресича 

Тали, мерси.    Аз в нас правя във формички или бурканчета (бурканчетата пак на водна баня), но така се поизложих подобаващо.