- Публикувана: 10 фев. 2009, 21:46 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2009, 14:54 ч.
Кърмене, некърмене и следродилна депресия
Аз не съм имала следродилна депресия.От начало изцеждах(май и това се води кърмене),защото малкия не искаше да суче,но после се научи и го кърмех близо десет месеца.
Не знам,дали има някаква връзка кърменето и некърменето със следродилната депресия.
Според мен по-скоро е до психика.
Не знам,дали има някаква връзка кърменето и некърменето със следродилната депресия.
Според мен по-скоро е до психика.
Хастар, виж този пасаж, той обяснява някои от причините за пост-родилна депресия:
"Според един супер-прочут лекар акушер гинеколог - Мишел Оден, когато бебетата са нон-стоп при майките след раждането, следродилна депресия няма. Това е, защото в отсъствието на бебето майчиният организъм изпада във физиологично състояние на траур (понеже в процеса на еволюцията на вида ни ситуацията родилка без бебе е можела да значи единствено, че бебето не е оцеляло). Тялото на майката оплаква загубата на бебето и започва да се нагажда към нея. Някои проблеми с кърменето също биха могли да се обяснят по този начин, както и проблеми на привързаността между родител и дете, които ги има толкова често в наше време."
При мен конкретно съм склонна да вярвам, че това беше причината - имах тежко раждане, бях 3 дни в реанимация, през които въобще не си видях и пипнах детето, съответно имахме и големи трудности с кърменето в началото.
Иначе все още кърмя и гласувах с опция 3.
"Според един супер-прочут лекар акушер гинеколог - Мишел Оден, когато бебетата са нон-стоп при майките след раждането, следродилна депресия няма. Това е, защото в отсъствието на бебето майчиният организъм изпада във физиологично състояние на траур (понеже в процеса на еволюцията на вида ни ситуацията родилка без бебе е можела да значи единствено, че бебето не е оцеляло). Тялото на майката оплаква загубата на бебето и започва да се нагажда към нея. Някои проблеми с кърменето също биха могли да се обяснят по този начин, както и проблеми на привързаността между родител и дете, които ги има толкова често в наше време."
При мен конкретно съм склонна да вярвам, че това беше причината - имах тежко раждане, бях 3 дни в реанимация, през които въобще не си видях и пипнах детето, съответно имахме и големи трудности с кърменето в началото.
Иначе все още кърмя и гласувах с опция 3.
Депресията, няма връзка дали кърмиш или не.
И според мен
!Аз кърма и не съм имала депресия
Кърмих една седмица и от тогава до сега цедя и храня от шише, следродилна депресия имах 
Както Хедра е написала, моята се изразяваше в променливи настроения, разочарование от начина по който стартира кърменето (бях решена на всяка цена да кърмя и това вманиачаване ми изигра лоша шега), умората, хилядите въпросителни и неизвестности около бебето и най-вече всички околни - много ме изнервяха (с изключение на мъжа ми, който ме подкрепяше през цялото време) с опитите да дават акъл и да се месят - направо изпадах в истерии след някой съвет.
Когато аз самата свикнах с бебето и взех решение да го храня с изцедена кърма, започна да преминава депресият. Определено през малкото дни, в които кърмех се чувствах много добре емоционално, но не и физически - има проблеми с кръста и гърба, беше ми ужасно трудно да я държа в скута си, а легналите пози не ми се получаваха
Както Хедра е написала, моята се изразяваше в променливи настроения, разочарование от начина по който стартира кърменето (бях решена на всяка цена да кърмя и това вманиачаване ми изигра лоша шега), умората, хилядите въпросителни и неизвестности около бебето и най-вече всички околни - много ме изнервяха (с изключение на мъжа ми, който ме подкрепяше през цялото време) с опитите да дават акъл и да се месят - направо изпадах в истерии след някой съвет.
Когато аз самата свикнах с бебето и взех решение да го храня с изцедена кърма, започна да преминава депресият. Определено през малкото дни, в които кърмех се чувствах много добре емоционално, но не и физически - има проблеми с кръста и гърба, беше ми ужасно трудно да я държа в скута си, а легналите пози не ми се получаваха
Следродилната депресия беше най-тежкият период в живота ми... Да, кърмех.
След второ раждане нямах депресия,сигурно защото физически се чувствах по-добре 
*АнАн*, не се притеснявай, не си единствената мислеща така.Много от момичетата , които ме потърсиха за да споделят проблема си , казаха същото.Че роднините и приятелите им си мислят , че са лигли.Повечето от тях се срамуваха да признаят на семействата си.
и си спомням, че реакцията ми тогава беше по-скоро на възмущение, отколкото на съчувствие. Но сега разбирам,че е сериозен проблем това и не трябва да се пренебрегва. Да, не трябва да се пренебрегва. Понякога се стига до изключително тежки форми. За жалост консултацията с психолог или терапевт не са особено на почит в нашата мила родина и много хора се притесняватда го направят. За мен също беше доста притеснително да потърся помощ. Но в един момент осъзнах, че е по-важно как ще се чувствам аз самата, отколкото дали някой няма да ме помисли за луда.
Според мен има връзка между кърменето и следродилната депресия по-скоро при жени,които по принцип са склонни към депресивни изживявания.След раждането нивата на допамин в хипоталамуса са ниски.А една от теориите за причините за поява на депресия е ниско ниво на медиаторите допамин,норадреналин и серотонин.
