Кърмене, некърмене и следродилна депресия

Ми няколко дена - къде 3 - ми беше някак криво, ама това дали се брои... Не съм кърмила.

ПП

Понятието "следродилна депресия" се е появило преди адаптираните млека.  Н адявам се, че това достатъчно ясно отговаря на въпроса ти - нищо общо няма между двете явления.

Кърмя и нямам следродилна депресия. 

Според мен няма нищо общо - всичко си е индивидуално....
С първото бебе ми спря кърмата на 20-я ден, не съм имала никакви депресии и тем подобни...
Сега, с малкото кърмих 6 месеца, много спокойна бременност изкарах, много щастлива се чувствах, а имах моменти на леееко безпричинно натъжаване... 
В никакъв случай депресия, но все пак....
Та, както казах - при мен няма нищо общо едното с другото...

Докато кърмех нямаше и помен от депресията, но сега вече като почти нямам кърма започва да ме обзема май депресията. Не знам дали е следродилна или някаква друга, ама си е факт, че съм доста подтисната.

При мен имаше връзка - исках да кърмя, опитвах, мъчех се и ме тресеше страшна мъка и депресия. Отказах се и след час се родих - така го усетих  Така и стана  За добро или за лошо 

И кърмих, не кърмих - следродилна депресия не ме спохождала. 

Да, кърмех.Следродилната депресия беше най-тежкият период в живота ми .

Преди около месец рязко ми намаля кърмата (не че нямам кърма, просто нямам излишна в момента - до тогава давах и на детето на една приятелка), чувствах се много тъжна и цяла нощ ревах  след време казах на мъжа ми за нощните изпълнения и той заяви, че не съм в час  сега гледам по-спокойно на нещата и се чувствам много добре 

Някой тук изобщо прави ли разлика между следродилната тъга (baby blues) и следродилна депресия (postpartum depression)? Много хора не ги отличават и говорят за двете като взаимозаменяеми, а не би следвало, защото двете са много различни. Ако жена е страдала от следродилна депресия, а не тъга, то това е съвсем друго.


При следродилната тъга, която е до голяма степен хормонално обусловена, може да се наблюдава честа смяна на настроението - в единия момент майката да е щастлива, в следващия да почне да плаче; да се чувства некомпетентна за новото си бебе и да се чуде какво да прави сега; може да се чувства малко потисната, да се съсредоточава трудно, да има загуба на апетит и безсъние, дори бебето да спи. Тези и подобни признаци могат да се появят 3-4 дена след раждането.
Но - следродилната тъга отшумява от 10 дена до 6 седмици след раждането.


За разлика от нея, следродилната депресия е значително по-тежко състояние - точно като болест, което може да изисква терапия, лечение с медикаменти и много подкрепа от близките. Тя може да се случи по всяко време през първата година след раждането.
При нея майката проявява класически признаци на депресия плюс още: може да е продължително време тъжна и потисната, често да е плачлива, да е неспокойна, раздразнителна, нетърпелива; да има ниско самочувствие; може да загуби интерес от обичайните удоволствия, които преди са я радвали; трайно да загуби апетит; да има изблици на ярост към околните; да няма енергия, нито мотивация да прави каквото и да е, дори най-простото обгрижване на бебето; да има проблем с речта и писменото изразяване; може да страда от сериозни проблеми със съня - да не може да заспи и да спи, или напротив, да спи повече от обичайното, като летаргия; може да се чувства ненужна, да изпитва безнадеждност и вина; да се чувства негодна за майка, съпруга и т.н.; може необяснимо да свали или качи тегло; да се чувства все едно не си струва да се живее; да не показва никакъв или почти никакъв интерес към бебето; и накрая, което може да е най-тежкото усложнение от следродилната депресия, може да има желание да се самонарани или самоубие, и/или да нарани или убие бебето си.


Както се вижда, двете състояния нямат общо и не бива да се бъркат.
Много жени (ок. 80%) изпитват кратка и в различна степен сериозна следродилна тъга - от съвсем незначителна, която не се усеща, или малко по-трайна, докато хормоните се наредят, докато свикнат с новото си ежедневие и новата си роля...

Малък процент жени обаче страдат от СРД (5% до 25%, проучванията и различните методологии пречат да се знае точна цифра) и състоянието им рядко може да мине от самосебе си, особено при тежка депресия. Както с депресията, несвързана с раждане, тази може да иска третиране и помощ.

За протокола, кърмила съм и не съм имала следродилна тъга

само да добавя,че на мен ми стана любимо занимание,когато бебето стана на 2-3м.

Аз къримх само 2 месеца и определено тогава ми беше по-депресирано отколкото след това.Чувствах се като дойна крава,която не можеше да мръдне никъде за повече от 2 часа,подплънки,глупости....целодневни и целонощни кърмения 
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи   

На мен пък изобщо не ми звучи егоистично, а напротив - напълно нормално - след като за 9 месеца си си дала тялото назаем да искаш да си върнеш поне частица от независимостта...

Гласувах с първата опция

Бу, благодаря !  Много добре си го уточнила.Наистина следродилната депресия не бива да се бърка с тъгата.Депресията е много по-тежко състояние.И наистина се появява коагато "си реши".При мен беше два месеца след раждането и продължи почти две години  , но познавам и майки при което е станало след навършване една годинка на детето.При някои от тях - след като са спряли да кърмят......
Аз бих обобщила - при всеки е индивидуално,при някои жени кърменето и депресията имат връзка, при други не.