Кърмене, некърмене и следродилна депресия

Напълно разбирам разочарованието ти от кърменето, а също и че в известен смисъл се е наложило бебето да бъде хранено с АМ и тогава си открила решение, което те устройва.

А според теб можело ли е да се намери начин, различен от изкуственото хранене, така че кърменето да бъде приятно (или поне по-малко неприятно) за теб?

Например:

да си купиш слинг и да носиш и кърмиш бебето в него, вършейки разни работи през това време
да кърмиш легнала и да спиш, четеш, гледаш телевизия или каквото ти е приятно
да спиш в едно легло с бебето и да не се налага да ставаш през нощта
да се изцеждаш и да съхраняваш кърма, за да може да бъде хранено бебето в твое отсъствие, докато си почиваш, забавляваш се, ходиш на очни/работа

(Сигурно има и други улеснения, но в момента само тези ми хрумват.)

Или кърменето е било поначало неприятно за теб като усещане (дразнел те е допирът на бебето до зърната ти, боляло те е, когато е сукало, изпитвала си срам, погнуса, потиснатост, "клаустрофобия", някаква друга негативна емоция)? Кое най-много те е потискало по отношение на кърменето?

По повод на твоята следродилна тъга, става ясно, че тя е продължила една седмица, но после си имала 2 изстрадани месеца на кърмене, като най-силна е била умората (според теб тя е била от кърменето).

Смяташ ли да опиташ пак да кърмиш втория бебчо, или кърменето тотално те е отблъснало?

Мяуче , много хубави неща си изброила,но явно аз съм от лошите майки,които не биха направили всичко това  Просто не ми е приуритет кърменето.Много е хубаво като дейност и полза,но ако майката е абсолютно убедена в това и иска да предостави 100% всичко най-най на детето си.Но аз не попадам в графата на 100 процентовите майки.След като има АМ и пиенето на такова не е по-малко полезно за бебето,защо пък да го отбягвам?Особено като носи удовлетворение на бебето и мен?И в двата случая и двете ще сме по-доволни,а аз ще съм по-пълноценна,защото ще съм щастлива и отпочинала. Незнам как точно да го обясня,но не бих превърнала ежедневието си в нещо ужасно напрегнато,само и само да предоставя кърма на детето си (изцеждане,замразяване....).Еми не искам  Просто не го намирам за чаак толкова важно.Няма да съм единствената,която е хранила детето си с адапте,нали 

И да,много ме болеше докато кърмих малката,иначе за срам, погнуса и клаустрофобия не може и дума да става  Единственото неприятно беше,че по цял ден и цяла нощ сучеше ли сучеше и ме болеше до небесата,идеше ми да крещя.Но само това,не е имало други неприятности.Ааа и факта,че не можех да изляза като бял човек,да идем на заведение,да идем на почивка за уикенда.... всичко беше свързано с кърменето.И просто исках да не кърмя,но сърце не ми даваше да спра,имах угризения.Но след това вече се наложи.Въобще не исках да правя няаккви сложни схеми,само и само да приеме кърмата,а си намерих лесния вариант и не съжалявам.Оттам нататък всичко стана чудесно за всички 

А за другото дете,разбира се,че бих искала да го кърмя,но пак имам очни и държавен изпит през юни и пак нищо няма да стане,освен ако този път имам кърма в изобилие и успея с лекота да изцедя една -две дози,но малко се съмнявам  Ако стане като първия път,изобщо няма да се замисля да взема АМ,а няма да  мъча толкова време бебето и мен самата 

Колкото и егоистично да звучи,не мога да отдам цялото си ежедневие и спокойствие на кърмене,което явно не се получава адекватно при нас 

Отговорих с първата позиция - и двете ми деца са кърмени, но не съм имала средродилна депресия. Според мен кърменето и депресията нямат много общо помежду си, защото познавам доста майки, които не са кърмили децата си и не са имали следродилна депресия. Това е относително и мисля, че зависи най-вече от психическата нагласа. Депресията няма нищо общо и с това дали след раждането бебето е било за известно време отделено. Дъщеря ми се роди преждевременно и беше за седмица в кувьоз, пък не ме тръшна депресия от факта. Зависи от самия теб как ще си организираш мислите и до каква степен си силен психически. Ако започнеш да търсиш под вола теле и да отдаваш всяка неприятност на едно или друго стечение на обстоятелствата, депресията ти е в кърпа вързана. Поне моето мнение, а и наблюденията ми са такива.

Аз кърмех около 9 месеца.И спрях не защото нямаше с какво да храня малката, а защото дъщеричката ми престана да суче.Преминах през родилната депресия и ми беше много тежко.Дори сега когато дъщеря ми навършва две години все още имам кърма и то достатъчно за да храня едно бебе.Но отделянето на кърмата е свързано с хормона пролактин, който от своя страна действа на поведението на жената.Най-много повлиява на желанието за секс на женатаа това може да доведе до проблеми.

Кърмех и преживях, но за щастие беше за кратко. 3- 4 дни ме държа.

При здраво , красиво , кърмено бебе , аз се чудех какво става , че все съм унила , а подобни мисли докарваха неистов плач. Разбрах за какво става въпрос-обаче кризата продължи цял месец. Кърмата ми не се влияеше от лошото ми настроение 

А в коя графа попадаш? 
 
Прости, че си позволявам да се шегувам с това, което споделяш за себе си, но нали не мислиш сериозно, че някой би те сметнал за по-малко от стопроцентова майка на собственото ти дете, поради каквато и да било причина? 

Освен сарказъм, в тона ти усещам и един може би неосъзнат протест (дори бунт) срещу онези, които биха те убеждавали да кърмиш, или биха те упрекнали за избора ти да даваш АМ, или биха ти държали сметка. То си е нормална защитна реакция, но да те предупредя, че аз НЕ съм от ТЯХ  .

Не те упреквам, не те убеждавам, не искам от теб обяснения "как може такова нещо". Не се възприемам (алегорично) като овчар, който се опитва да открие и върне заблудените овце в "правия път".

Видях, че си писала тук, в темата за следродилните депресии/тъги/умора (или както щеш ги наречи), видях, че си разочарована от опита си с кърменето и поисках да разбера защо.

Уважавам твоя избор и допускам, че той може да е най-добрият за теб, а оттам косвено и за твоето дете. Защо пък не? Не бих го класифицирала и определяла като егоистичен или някакъв друг, както не определям собствения си избор като единственият правилен.

Обаче има едно голямо НО, и това е, че ти самата не си сигурна, че си взела правилното решение. По какво съдя ли? Съдя по това, че все пак допускаш възможността да кърмиш и казваш, че искаш, а и по това, че си имала тази нагласа преди да се сблъскаш с известни трудности и да се разочароваш.

Останалото са подробности.

Подробност е това, че изкуственото мляко, макар и адаптирано, само се доближава по качества до майчиното мляко, но то не може да го замени (пише го и на кутията). Добре знаеш, че АМ се предписва. То е създадено за бебетата, които поради някаква причина (медицинска) не могат да бъдат хранени по естествен начин или нямат шанса да получат майчино мляко. Освен това, кърменето не е само храна, то е и ласка, и споделен миг, и обич, и спокойствие за двама.

Подробност е това, че времето, което "инвестираме" в децата сега е време, което се отплаща многократно в бъдеще. Какво по-егоистично от това? Тази теза е залегнала в теорията (и най-вече в практиката) на т.нар. привързано родителство (ако те интересува мога да потърся повече информация).

Подробност е това, че кърменето може да се превърне в радост за кърмачката (даже води до пристрастяване), че то не пречи жената да се грижи за себе си (да е красива), да се забавлява, да учи, да работи.

И така нататък, и така нататък...

Всъщност, след всичко споделено от теб, аз не мога да намеря отговор на следното: какви са били очакванията ти по отношение на кърменето (ама честно, понеже ти самата казваш, че си била “надъхана”)?

Преживяното от теб (описано в постингите ти) е напълно в реда на нещата за първите месеци на начинаеща кърмачка. Аз минах през абсолютно същото, но постепенно нещата се наместиха. (Не че млякото ти е текло по-бавно, или пък си имала по-малко, просто си е нужно време бебето да се адаптира към кърмопотока и кърмопотока към бебето. На теб обаче ти се е сторило някак по-тежко...

***
Но хайде, стига съм пиляла слова и мозъчни клетки на вятъра. Може би е време да секне наЩа полемика. Все си мисля, че дадох няколко идеи как да се намали тъгата и умората от кърменето. Не съм сигурна дали авторката на темата смята, че има връзка между двете, обаче. Може би нейната теза е, че няма. Или пък чака да събере достатъчно статистика, за да изведе теорията си.

кърмех и не съм преживяла следродилна депресия. Казват, че високите нива на пролактина оказват ввлияние върху психическото състояние на майката 

Мяуче, много трогателен пост!

Оздравявате ли?

Кърмих малко,но определено минах през тежка депресия.... само като се сетя и ме побиват тръпки... Не знам дали има връзка,по скоро си е до човека

Мяуче 
Всичко е точно така както си го описала,мерси за изчерпателния пост   

Кърмих няма и един месец(кърмата ми спря) и не съм била и ден в следродилна депресия.Мисля че си е до човек.Аз лично съм много силен характер и депресии никога не са ме гонили 

 

Много точно казано! Кърменето или некърменето нямат нищо общо.  Слабите характери си намират поводи за депресии. Силните успяват, независимо от станалото. Това е!  Казвам го като кърмила две деца, да не си помислите, че не одобрявам кърменето. В случая то наистина няма нищо общо. Всичко е от главата, която носим на раменете си.

При мен леко се изрази - нещо като умиление докато го държах в ръцете си, едно такова мило ми ставаше, че ми потичаха сълзи, аз ги чувствах като от щастие!
Не съм се замисляла за връзка между двете. Даже не съм сигурна, че е правило.