Публикувана: 19 фев. 2009, 10:50 ч.
Последно мнение: 17 апр. 2009, 12:54 ч.

Налягат ли ви черни мисли?

4 783
76
1

Отговори

# 30 19 фев. 2009, 22:49 ч.

Мнения: 607

Разбира се че има такива моменти.Сигурно всяка майка го е изпитала.

# 31 19 фев. 2009, 22:51 ч.

София
Мнения: 1 139

И мен ме навестяват черните мисли,но в паника рядко изпадам.Гледам да ги пропъждам с всяка усмивка на детето,с всеки негов топъл поглед търсещ мама,с всеки вик от радост за момента понеже е още далече от думичките Heart Eyes

# 32 19 фев. 2009, 22:52 ч.

Мнения: 4 514

Цитат на: veni9 в чт, 19 фев 2009, 22:44

Споделям с мъжа ми и той ме измъква от въпросното гадно състояние.

Слава Богу, мъжете я имат тази способност! Laughing

Моят като каже: "Ооооо, я стига си мислила глупости!" или "Ооооо, я стига си го чела този форум!" и веднага ми минава. Grinning

# 33 20 фев. 2009, 15:18 ч.

София
Мнения: 2 508

Бях така по време на бременността. Някои сутрини си бяха типични панически атаки. Откакто се роди обаче, съм много спокойна. Просто го виждам, че е здрав и наддава и не се притеснявам.

# 34 20 фев. 2009, 16:19 ч.

Мнения: 1 558

Цитат на: CACHMIR в чт, 19 фев 2009, 11:05

И на мен ми се случва, но не до такава степен както ти го описваш.Хвана ли се, че почвам да мисля глупости, веднага насочвам вниманието си към нещо друго.

# 35 21 фев. 2009, 05:31 ч.

Мнения: 494

Да, много често. Постоянно се нъча да ги изгоня. Ужасно е, но както и други мами казват и моя мъж ме вкарва в правия път от време на време.

# 36 21 фев. 2009, 21:41 ч.

Бургас
Мнения: 723

Доста често ме налягат притеснения и не се смейте,но още я проверявам дали диша.
Понякога съм на ръба на паниката,но засега я преборвам с помощта на таткото
или си пускям някоя комедийка и се разсейвам Peace

# 37 21 фев. 2009, 21:43 ч.

Мнения: 405

Да, както при всеки нормален човек...но гледам да не им се отдавам Wink

# 38 21 фев. 2009, 21:48 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Не съм такъв човек, изключително рядко ми се случва да се притесня за детето си. Веднъж ми се случи да изпадна и в паника, но като цяло не ми е присъщо. Но пък и не смятам, че има основателан причина да изпитвам непрекъснато притеснение и паника.
За жалост не мога да помогна със съвети за справяне. Аз убивам тези неща още преди да са се зародили с трезва мисъл така да се каже. Много съм хладнокръвна в критични ситуации. Но това си има и отрицателни страни понякога и мога да остана сляпа за реална опасност.

# 39 21 фев. 2009, 21:52 ч.

Мнения: 528

От втората бременност до ден днешен съм просто ужасна Tired

С баткото бях много самоуверена и много рядко изпадах в такива панически състояния, но сега... ooooh!

Хубавото поне е, че се случва само, ако стане някоя беля, не ежеминутно ooooh!

# 40 21 фев. 2009, 22:02 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Амал, честита принцеска! bouquet

Боже, колко бързо минава времето Grinning

Да ти е жива и здрава и много много усмихната! Heart Eyes

За черните мисли, радвам се че не съм единствената, все си представям разни ужасии, но гледам да се съсредоточа в нещо позитивно и весело. Наслаждавай се на бебочето!!! Hug

# 41 21 фев. 2009, 23:40 ч.

Пловдив
Мнения: 2 163

Минават ми и още как .Все още не съм се научила да "гоня " черните мисли от главата си.Но ти все пак си маминка за втори път и трябва да си свикнала и да си се научила Hug

# 42 21 фев. 2009, 23:45 ч.

Мнения: 2 447

Цитат на: leni_vas в чт, 19 фев 2009, 12:11

Аз никога не си мисля за лоши неща, които могат да се случат с детенце. Имам си една приказка "да не дърпам дявола за опашката". Дори близки и роднини се чудят как съм толкова спокойна и не се притеснявам - е, притеснявам се, но в умерени граници. Изпадайки в паника не помагаш на детето. Между майката и детето връзката е много силна и мъничето усеща нервното напрежение. Когато те налегнат такива мисли се опитай да мислиш за някоя весела случка с децата, за последния път когато с баща им се смяхте от сърце, помечтай за деня когато децата ще са пораснали големи и уверени в себе си хора (благодарение на това, че ти си им вдъхвала смелост да откриват света и преследват мечтите си, а не си ги дърпала назад преследвана от своите страхове)

Вече започнах да си мисля че съм нещо сбъркана,щом не ми минават такива мисли.Поне не съм единствена. Laughing