Подлогът в изречението може да бъде открит с въпроса ποιός, ποιά, ποιό (кой, коя, кое?) или τι (какво?). Прякото допълнение се открива с въпроса ποιον (кого?) или τι (какво?). Някои езици (английски) изразяват граматичните връзки в изречението поставяйки ги на специфични места – строг словоред подлог-сказуемо-допълнение. В други езици, като гръцкия изразяват граматичните връзки в изречението посредством окончание. Окончанията на съществителните се променят по род, число и падеж. Освен това определителният (или неопределителният) член се поставя преди съществителното и също се променя по род, число и падеж. Определителният (или неопределителният) член + окончанието на съществителното се променят в зависимост от ролята им в състава на изречението. Подлогът винаги е в Именителен падеж (ονομαστική). Прякото допълнение обикновено е във Винителен падеж (αιτιατική). Изречението се състои от подлог и сказуемо, но в гръцкия език подлогът може да бъде изпуснат, а контекстът или окончанието на сказуемото подсказват кой е подлога или извършителя на действието. Сказуемото се съгласува с подлога по лице и число.
Пример: Είδα το γείτονα. Подразбира се, че подлогът е εγώ - аз. (Аз) видях съседа.
Някои глаголи като είμαι, γίνομαι, φαίνομαι, μοιάζω, δείχνω, σπουδάζω, μένω, παραμένω, θεωρούμαι налагат употребата на сказуемно (предикативно) определение и в този случай предикативът е в Именителен падеж.
Пример:Και γίνομαι γιατρός! Подлогът е εγώ - аз. Когато предикативът се отнася до прякото допълнение, той е във Винителен падеж. И в двата случай има съгласуване със съществителното по род, число и падеж.
В гръцки език подлогът и допълнението могат да стоят пред или след сказуемото.
Пример: Την Πέμπτη αρχίζουν τα μαθήματα. Подлогът (τα μαθήματα) е след сказуемото.
Τα μαθήματα αρχίζουν την Πέμπτη. Подлогът (τα μαθήματα) е пред сказуемото.
Окончанието на съществителното, а НЕ неговата позиция в изречението показват ролята му в състава на изречението (подлог/допълнение). Ето защо не е необходимо да се спазва определен словоред с цел отличаване на подлога от допълнението.(Това правило не важи за английския словоред, където се изисква фиксиран словоред.)
Ο Λάκης είναι παιδί της μαμάς του. Лакис е дете на майка си.
της μαμάς του (на майка си )- показва притежание и изисква Родителен падеж (γενική).Отговаря на въпроса “τίνος / ποιανού” (чий?) и изразява смислова връзка. С родителен падеж се изразяват и други смислови (семантични) връзки като произход, качество, време/място, количество, цел , съдържание и др.
Примери: Τα μαθήματα της επόμενης εβδομάδας δεν θα γίνουν.( της επόμενης εβδομάδας- за време)
Του αρέσουν πολύ οι ελιές Καλαμών, ο χαλβάς Μακεδονίας, το μέλι Αττικής και η γραβιέρα Νάξου.( за произход)
В най-общ смисъл Родителен падеж изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др.
Звателен падеж (както подсказва името κλητική, от глагола καλώ:извиквам някого), се използва за обръщение към някого. Употребата му е свързана със съществителни собствени и съществителни нарицателни имена. Съществителните в Звателен падеж в състава на цяло изречение се отделят със запетаи:
1.Θέλω, παιδιά μου, να σας πω. 2.Παιδιά μου, θέλω να σας πω. 3. Θέλω να σας πω, παιδιά μου.
При съществителни от м.род завършващи на –ος, при обръщение (Звателен падеж) приемат окончание-ε:
Примери: άνθρωπέ μου, δάσκαλε, κόσμε, ουρανέ, δειλέ.
При съществителни от м.род завършващи на -ας и –ης, при обръщение (Звателен падеж) отпада –ς:
Примери: κύριε διευθυντά, κύριε δικαστά, κύριε βουλευτά, κύριε συνταγματάρχα
При съществителни от ж.род и среден род – те запазват формата си в Именителен падеж:
Ж.р.-μητέρα, δασκάλα, αδελφή, φίλη, Ελπινίκη, Αθηνά, Χαρά, Κική. Ср.р.- καλό μου παιδί, πουλάκι μου εσύ.
Пряко и непряко допълнение (Έμμεσο και άμεσο αντικείμενο)
А. Употреба на Винителен падеж
Прякото допълнение се засяга , повлиява пряко от действието на подлога. Но има случаи в които действието на подлога засяга два обекта.Пример:
Ο Γιάννης χάρισε στην Αλεξία ένα αρκουδάκι.
В изречението Ο Γιάννης χάρισε στην Αλεξία ένα αρκουδάκι.
Ο Γιάννης отговаря на въпроса кой?- подлог, извършител на действието, Именителен падеж
ένα αρκουδάκι-какво (що)? - пряко допълнение, Винителен падеж
στην Αλεξία - на кого?-непряко допълнение с предлог, Винителен падеж
Б. Употреба на Родителен падеж
Родителен падеж може да се използва като второ допълнение
и в повечето случаи е непряко допълнение допълвайки сказуемото:
Ο Γιάννης χάρισε της Αλεξίας ένα αρκουδάκι.
Ο Γιάννης отговаря на въпроса кой?- подлог, извършител на действието, Именителен падеж
ένα αρκουδάκι-какво (що)? - пряко допълнение, Винителен падеж
της Αλεξίας - на кого?-непряко допълнение, Родителен падеж