не! веднъж една баба качих и толкоз.
- Публикувана: 20 фев. 2009, 13:01 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2009, 09:56 ч.
Бихте ли ...
Веднъж качихме майка с дете на около 2г. Късна есен, навън валеше. Когато я видях с детето, тръпки ме побиха. Тя попита за къде пътувахме, оказа се, че е в нашата посока. В колата я заговорих. Жената сподели, че отива при приятелка в съседен град /след нашия/. Мъжът и бил в болница от месец. Не успяла да си плати наема и сега отива при приятелка, която няма телефон, но се надява да я намери в дома и. Нямала друг избор. Мъжът и и тя били от дом за сираци и нямало на кого да разчитат. Детето плачеше - очевидно мокро и гладно.
Поглеждам съпруга ми - пребледнял и стиснал устни. Аз самата не бях на себе си. Смънках му нещо и се разбрахме да я оставим на гарата в нашия град. От там тя ще се качи на влака за града на приятелката си. Така и направихме. Оставихме жената на гарата с достатъчно пари за билет и храна. Прибрахме се у дома, тогава се сетих, че не и дадох координатите си. Ами ако не намери онази жена? Къде ще отиде в този студ с дете на ръце? Упреквах се дни наред. Можеше да направя още нещо за тях.
След около два месеца, мъжът ми се прибира от работа. Разказа ми, че пак е видял онази жена с детето - пак по същия маршрут. Следващият месец я видял пак - два пъти. Оказа се, че жената така си изкарва прехраната.
Поглеждам съпруга ми - пребледнял и стиснал устни. Аз самата не бях на себе си. Смънках му нещо и се разбрахме да я оставим на гарата в нашия град. От там тя ще се качи на влака за града на приятелката си. Така и направихме. Оставихме жената на гарата с достатъчно пари за билет и храна. Прибрахме се у дома, тогава се сетих, че не и дадох координатите си. Ами ако не намери онази жена? Къде ще отиде в този студ с дете на ръце? Упреквах се дни наред. Можеше да направя още нещо за тях.
След около два месеца, мъжът ми се прибира от работа. Разказа ми, че пак е видял онази жена с детето - пак по същия маршрут. Следващият месец я видял пак - два пъти. Оказа се, че жената така си изкарва прехраната.
Като ми се случи подобно нещо или чуя такава история си казвам, че всъщност няма значение.
Нали съм постъпила човешки, с добри намерения, с желание да помогна, а ако някой ме е преметнал - жив и здрав да е. Моята съвест ще е една идея по-чиста, че не съм отминала човешко нещастие, а ако другият е злоупортебил с мен, за негова сметка си е.
По тази причина и пари на просяци от време на време давам. 
Изобщо не съм се притеснила, че някой е злоупотребил с доверието ми. Човек не помага, за да очаква нещо в замяна, било то и морално удовлетворение. Пука ми за детето. Защото в едни други общества, с други разбирания, детето отдавна щеше да бъде отнето от майката.
Темата е друга, а аз сега отговарям конкретно на въпроса - да, бих качила и качвам хора на стоп. Но въпросната "майка" повече не бих. Нека не и отнемам шанса да изкърти някой лев.
Темата е друга, а аз сега отговарям конкретно на въпроса - да, бих качила и качвам хора на стоп. Но въпросната "майка" повече не бих. Нека не и отнемам шанса да изкърти някой лев.
Да. Винаги.
Дори и да сме с двете деца, винаги спираме на стопаджии, особено на ония, с раниците...
Свиваме се някак, сядам при децата, гушвам едното, пъхаме багажа в багажника и успяваме да се съберем. Много са изненадани. 
Но това е от две години, петнайсет преди тях, ние стопирахме, с раници...
И е толкова приятно да си говориш с някой, който иначе, може би, никога няма да срещнеш, да чуеш неща, които иначе няма да знаеш, да направиш добро...
Пък понякога се оказва, че имаме и общи познати, в такива случаи си мисля, че светът е страшно малък, всъщност...
Не съм попадала на такива, които да "злоупотребят" с доверието ми.
Дори и да сме с двете деца, винаги спираме на стопаджии, особено на ония, с раниците...
Свиваме се някак, сядам при децата, гушвам едното, пъхаме багажа в багажника и успяваме да се съберем. Много са изненадани. Но това е от две години, петнайсет преди тях, ние стопирахме, с раници...
И е толкова приятно да си говориш с някой, който иначе, може би, никога няма да срещнеш, да чуеш неща, които иначе няма да знаеш, да направиш добро...
Пък понякога се оказва, че имаме и общи познати, в такива случаи си мисля, че светът е страшно малък, всъщност...
Не съм попадала на такива, които да "злоупотребят" с доверието ми.
Не съм попадала на такива, които да "злоупотребят" с доверието ми.
Както и няма шанс да те качи неприятен човечец, защото те по принцип си подминават. 
Ние подминаваме винаги стопаджиите.
Веднъж качихме познат за селото, но все пак е местния луд...А един път сами предложихме да на трима младежи, чужденци да ги свалим от една хижа надолу към банско. Тях пък ги бяхме засекли няколко часа преди това около хижата.
Ако са възрастни хора най-вероятно ще спрем. За другите, имаме резерви.
Веднъж качихме познат за селото, но все пак е местния луд...А един път сами предложихме да на трима младежи, чужденци да ги свалим от една хижа надолу към банско. Тях пък ги бяхме засекли няколко часа преди това около хижата.
Ако са възрастни хора най-вероятно ще спрем. За другите, имаме резерви.