Kак се преодолява болката?!

Влязох да отговоря на всички, които ми писаха - благодаря за отделеното време и съветите  
Всъщност мога да кажа, че вече не съм толкова тъжно_момиче. Поуспокоих се, първоначалния шок (защото то си е наистина шок - смяна на жилище и т.н.) отмина и ... животът продължава.
Прочетох по-горе, че ако има обич, няма защо да бъде прекратена една връзка...Е не е точно така. Зависи на какво се основава тази любов, какви са ти приоритетите. Хубаво е да се замислим това наистина ли е любов или е вече само навик + още нещо (спомени, общи неща и т.н.). Давам си сметка, че искам в деня на сватбата си да съм много влюбена, а не просто защото съм живяла с този човек дълги години. И да, заради материални глупости и битовизми се разделихме - точно затова предпочетох да си тръгна, и като се има предвид ината на въпросния мъж, който може да пукне от мъка и да си реве сам, но и никога той пръв да подаде ръка и да каже едно "Извинявай, сгреших" или пък "Хайде пак да си поговорим, винаги може да се намери решение".....Не,благодаря. По - добре сега, отколкото след време, когато ще са минали още 2-3-5 години. Искам мъж, който да умее да говори, а не да се затваря в черупката си и да таи с месеци, а после да "излива" всичко наведнъж...Това ме обижда! И въпреки че знам, че има още някаква обич, по-добре да остане такава сега, отколкото да се превърне в непоносимост след време. Не знам изобщо дали съм права, може би младостта ми ме прави по-идеалистично настроена, но не съм и толкова престаряла, че да правя толкова компромиси.
А що се отнася до друг мъж, не знам как ще прозвучи сега...но около мен има поне 10 такива, които ме гледат в очите и само чакат да им отвърна на жестовете, но и за мен това не е начина. ще мине много време, преди да успея да допусна някой мъж отново толкова близко до мен.

Благодаря ви, че ви има. Страшно ми помогнахте!