И моят мъж се налага да пътува, аз ще съм си с децата на самия 8 март, не ме тресат никакви притеснения и ревности. Аз така или иначе никога не съм с него на 8 март, защото си го празнувам по женски, но този път ще го полея днес, че утре няма как 
- Публикувана: 6 март 2009, 22:46 ч.
- Последно мнение: 9 март 2009, 00:55 ч.
Има ли други като мен?
Делта Делта, моят пътува по Дунав, така 4е едва ли са заедно, пък може и да са...ако и твоят е някъде там 
В на4алото ми бе6е трудоно, ревях, пла4ех, но после си казах СТИГА! Той не отива на война, не отива да го колят, отива на работа, като вси4ки нормални хора. Това е. Не ми е приятно, но се старая да с езабавлявам, плюс това съм и сама, нямаме деца все о6те и скоро май няма и да имаме....Но пък имам приятели, с които се забавлявам , които са и негови приятели де 
В на4алото ми бе6е трудоно, ревях, пла4ех, но после си казах СТИГА! Той не отива на война, не отива да го колят, отива на работа, като вси4ки нормални хора. Това е. Не ми е приятно, но се старая да с езабавлявам, плюс това съм и сама, нямаме деца все о6те и скоро май няма и да имаме....Но пък имам приятели, с които се забавлявам , които са и негови приятели де Трудно ми е да бъдем семейство от петък на петък.
Да ти кажа моя опит-с милото сме семейство неясно кога и неясно за колко
Шефа му идва и казва да речем: вторник заминаваш за около 16 дена. Но през тия 16 дена да речем одобрят още един проект. И така може да го няма 3 месеца. Или пък проектите му са къси, но съвпадат с очните или със сесията му. Пак го няма по 3 месеца. Пресен пример-върна се преди 2 седмици (а беше заминал началото на януари) и сега в понеделник пак заминава и ще се върне април, но незнайно кога. Ааааа, да кажа, че 90% от командировките са в чужбина....Свиква се...Доволен е, че се грижи за семейството-аз гледам малката, домакинството и освен това и аз съм студентка, редовно. Кофти ни е, че сме разделени, но сами сме си го избрали. Ави постоянно пита за него-когато си е тук тя не се отлепя от него-аз не съществувам, спи с него, изобщо всичко правят заедно. За ревност-не чуствам никаква, но не мисля и че е правилно да има такава. Според мен тя е болестно състояние и единствено може да влоши отношения. За празниците-на много празници сме били двете сами-като например рожденните ни дни...тази година пак не се знае кога и за колко ще е с нас...Миналата година помоли шефа си да замине на 7-май понеже на 6-ти ми е рд-то, а той му казва: не, на 5-ти ще заминеш тъкмо ще купиш скъп подарък на жената и детето (а нейния рд е на 22 май)...И тъй..дано съм те насърчила и аз като останалите майчета
Живея в абсолютно същия филм.
Че ми липсва - липсва ми и то безумно, но работата си е работа и парите - пари.
Мърморя непрекъснато за неговите отсъствия, но това нито ни помага, нито оправя нещата.
Дали е "Соц." или не , на празник НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ САМИ!!!!!!!!!!!!!!/И НАИСТИНА МИСЛЯ, ЧЕ ЖЕНАТА Е ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИ ЗАКОН/!
Относно ревността............. тъпото е, че точно тази вечер бях на парти, на което ВСИЧКИ двойки се бяха запознали на работа... За това ИЗБИРАМ да му вярвам. Просто нямам друг избор, ако не искам да се побъркам...
Ако съм на твое място:
Вариант 1:Оставям детето при някой и отивам при мъжа си!
Вариант 2:Грабвам детето и отиваме при него заедно!
Стискам палци и на теб, и на себе си, и на всички, на които ни се налага да живеем повечето време сами
Че ми липсва - липсва ми и то безумно, но работата си е работа и парите - пари.
Мърморя непрекъснато за неговите отсъствия, но това нито ни помага, нито оправя нещата.
Дали е "Соц." или не , на празник НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ САМИ!!!!!!!!!!!!!!/И НАИСТИНА МИСЛЯ, ЧЕ ЖЕНАТА Е ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИ ЗАКОН/!
Относно ревността............. тъпото е, че точно тази вечер бях на парти, на което ВСИЧКИ двойки се бяха запознали на работа... За това ИЗБИРАМ да му вярвам. Просто нямам друг избор, ако не искам да се побъркам...
Ако съм на твое място:
Вариант 1:Оставям детето при някой и отивам при мъжа си!
Вариант 2:Грабвам детето и отиваме при него заедно!
Стискам палци и на теб, и на себе си, и на всички, на които ни се налага да живеем повечето време сами
Ами от 2 месеца мъжа ми е в командировка в Анкара, защото фирмата ще отваря нов филиал.... та още месец ще сме разделени. Идва си само за уикенда (пътува по 8 4аса в едната посока, за да дойде при нас, та дори и за кратко).. много кофти.. ние с малката сме у свекарите (което изклю4ително ме дразни... но понеже се местим и нямам как удома вси4ко е пакетирано и подготвено) За първи път откакто сме женени (3 години) ни се налага да сме разделени за толкова дълго време... гадно е, но понякога няма как. 
И аз съм сама, с детето.
Съпругът ми е на другият край на света, за да работи и да имаме всичко. Всичко обаче е доста относително, защото си имаме татко не у дома, а на компютър
Вече 2 Коледи и Нови години сме сами, почти всички мои РД, и двата Рожденни дни на детето е виждал само на снимка и филмчета ( да се надяваме тази година да е с нас)... Дават му отпуск на всеки 6 месеца за по 2 седмици (но той се старае да остане допълнително още няколко дни с нас).
Много добре знаех естеството на работата му и го преглътнах. Където можем, отиваме с него. Където неможем - стоим в БГ.
В началот ми беше много, много трудно. Все си обещавах, че ще е за последно, но то винаги беше предпоследно и така си тече времето.
Малко поизтръпнах, но не само празниците ми тежат. Самотни са ми и всички уикенди, когато моите приятелки са със семействата си, правят планове, а аз съм сама с детето. А зимата (ах, как чакам да свърши!) ми е особенно депресарска и самотна.
Съпругът ми е на другият край на света, за да работи и да имаме всичко. Всичко обаче е доста относително, защото си имаме татко не у дома, а на компютър
Вече 2 Коледи и Нови години сме сами, почти всички мои РД, и двата Рожденни дни на детето е виждал само на снимка и филмчета ( да се надяваме тази година да е с нас)... Дават му отпуск на всеки 6 месеца за по 2 седмици (но той се старае да остане допълнително още няколко дни с нас).
Много добре знаех естеството на работата му и го преглътнах. Където можем, отиваме с него. Където неможем - стоим в БГ.
В началот ми беше много, много трудно. Все си обещавах, че ще е за последно, но то винаги беше предпоследно и така си тече времето.
Малко поизтръпнах, но не само празниците ми тежат. Самотни са ми и всички уикенди, когато моите приятелки са със семействата си, правят планове, а аз съм сама с детето. А зимата (ах, как чакам да свърши!) ми е особенно депресарска и самотна.
Princess of Education малко извьн темата ,но името на детето ти е страхотно. Как го избрахте?
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, МАКАР И САМИ
Моя е още тук-утре сутрин тръгва.
абе знаете ли колко жени си мечтаят мъжете им да ги няма????????????
след 11дни имам р.д и ако е като днеска -да си тегли командировката от сега 