Така...прочетох темата, а и всички отговори.
Ще се абстрахирам от всичко и ще взема историята за чиста монета.

Първо- нито синът ти, нито снахата са малки деца (както ги наричаш).
На тази възраст би трябвало те да са съвсем самостоятелни.
Дори съм сигурна, че така ще им е до някъде по- добре.
Въпреки, че не съм свекърва (нито пък тъща все още),
разбирам загрижеността ти и чуството да се вживяваш
като майка на някой, който не е имал истинска такава.
Оставам с впетчетление, обаче, че именно тая ти власт,
която прилагаш над "децата" ги смазва.
Нормално е, след като снахата е израснала де факто без нормално семейство
и сега, попадайки в такова да се чуства депресирана. Замисли се.
Замисли се още, че въпреки усилията, които полагаш
тя никога няма да те приеме като родител.
 (Имам свекърва, която се стреми да ме "осинови" един вид и знам какво е.)

Та...съветът ми е.
Покажи на младите, че не са деца.
Покажи им, че са независими...Остави ги на мира.