Депресия, и аз съм на мнеието на Бърди..
Понякога много трудно различаваме придстрастенността или заслепението от обичта..
Сигурна съм, че го обичаш..но защо така "го издигаш в култ"?? Това не е любов..а вкопчване..
Познато ми е - и моят мъж правеше така. Знам как боли.
И той се кълнеше, че ме обича безумно и че съм най-важната, специалната и тн..
15 г го чувах..Дори сега, когато сме разделени - пак твърди, че ме обича..
Вярвам му, знам че ми казва истината.
Само че за него обичта е твърде "оковаващо" понятие за неговата свободолюбива и най-вече егоистична душа..
Незнам какво да те посъветвам..от теб зависи..
Той няма да спре да ходи по чуждо, както и да си те обича..
Ти ще преглътнеш и ще се смачкаш съвсем..или ще се престрашиш..
Всеки има собствено усещане и разбиране за обичта.
Моето е - че когато обичаш, не нараняваш.
Шом го правиш, значи любовта се бърка с някое друго чувство.
От другата страна - смело и добре описано..