Още не говори

Аз останах по-скоро с впечатлението, че авторката се смути за лекарствата, след като тук се изрази мнение, че не е удачно да се изписват такива след една консултация само. Дори спомена в началото, че няма диагноза, а после все пак се оказа, че има поставена диагноза.

Ами да, колко по-лесно щеше да бъде да пишеха само такива, чиито деца са взимали лекарства, за да проговорят. Е, да, ама не е баш така. 

аз не вземам отношение по въпроса с лекарствата. Просто казвам, че жената беше доста объркана, щом и диагнозата не беше запомнила. А сега с лекарствата сигурно още повече. Предполагам, че след посещение при втори специалист, ще  се избистрят нещата.

Да де, ама никоя не спомена , че на нейното са изписали, тя ги е отхвърлила и после всичко се е наредило без тях. 


Пожелаваме и това. Защото всяка майка копнее отивайки на лекар да и кажат, че на детето и нищо му няма. По ценно в случая от думата "нормално" няма. Защото ето педиатъра  и казва, че детето е добре и няма нужда от лекарствата и тя веднага е готова да приеме това мнение, защото е по желано. Ние не знаем кой от двамата лекари в случая е по прав, но все пак педиатъра работата му е малко по в страни от специалист в тази област. Така, че ако иска второ мнение, да е от лекар специалист, а не от джипито. 

най-напред :задължително го заведи при квалифициран специалист.трябва първо да се отхвърли здравословен проблем
в случай,че всичко е ок,което от сърце ти желая,тогава спокойно.
всяко дете проговаря по различно време.
моят син проговори на 1г и 2 мес.,на 2г говореше съвсем разбираемо със сложни изречения.но има деца ,на които почва да им се разбира чак към 3-3,5г., без да имат сериозен проблем.така 4е споко все пак.
важно е много да му говорите,много кнжки да четете и обсъждате заедно.да пеете песни,да изграете игри,които развиват говорния апарат на децата.много внимание да се обръща на детето.кой се занимава с него,кой го гледа?на градина ли е?и това има значение.
и трябва да изключите някакъв стресов елемент,който да е провокирал това забавяне.в смисъл да не би нещо да се стресирал и затова да е така.

Да обобщя -
 -смятам да заведа детето за второ мнение, това е задължително. Не твърдя, че невроложката не е добър специалист, просто искам второ мнение.
- смятам да го заведа на ушен лекар, да се провери слуха за всеки случай.
- смятам да не му давам засега изписаните лекарства, първото е Nootropil /изписано за "отприщване" на говора и май не е хомеопатично л-во/ и успокоителното не го разчитам, но прецених, че в действителност той проблеми със съня няма, следобед спи по 3 часа, а нощем от 11 до 8. Промрънква отвреме-навреме, но това го отдавам на зъбите, които го мъчат все още.
- ще го водя веднъж седмично при логопедката, поне няма да му навреди най-малкото.
- засега няма да му давам лекарствата, защото не съм сигурна на 100 % за какво са точно /особено първото/ и дали няма да му навредят. Жената, която ги изписа не се нае да го диагностицира /спомена че може да е еди какво си, и дори нещо наследствено, но това са само предположения/, затова няма "диагноза", затова и не я запомних. Смятам, че състоянието му не е спешно и затова засега не мисля да му давам тези лекарства. Не знам дали съм права, но така ще направя.

Мончи, детето аз си го гледам. Пробвахме го на ясла, но след като се разболя много лошо след няколко дена на ясла, го отписахме и сега си е вкъщи с мен. Дори бяхме в болница. Тогава изживя голям стрес. Може би и друго го е стресирало до известна степен - лятото трябваше да го оставим на баба му в провинцията за месец и нещо. Там баба му решила самосиндикално да го откаже от бибата, че е срамно такова голямо момче с биба  , и една седмица го е мъчила, а той се е скъсвал от рев с часове и чак вечер е заспивал изтощен. Това е продължило една седмица, докато не разбрах. И прекратих тормоза. Преди тази случка бибата я ползваше само за приспиване, а сега пак я дъвчи по цял ден. Може би това да го е стресирало, не знам. До онзи момент не се беше отделял от мен и за ден.
Засега има малък напредък, започна да казва и "да" и "ау-ау" /като кучетата  /, а не само "не, не, не". Опитвам се да му чета повече приказки, но все още едно от любимите му занимания са някои анимационни филмчета. Извадих му и една йоника /беше моя преди години/ и вчера както си "свиреше" нещо, произнесе отчетливо няколко срички, които преди това не беше произнасял.

Нека родителите на деца, проговорили около годинката да правят разлика между дете на 2,5 години, което говори на бебешки или нищо не му се разбира и дете, което не казва дори мама и тати. Просто във втория случай съвети за решение на проблема от рода на обръщане на повече внимание, за четене на повече книжки и пеене на песни са леко не на място.

За сведение тук (Германия), ако детето до 2,5 години не е проговорило, изпращат не само на невролог, а и на ЕЕГ.

супер,дано всичко се оправи скоро.
ако мислиш,че може да е стрес,иди при някой наистина добър детски психолог.
и наблегни на игрите за развиване на говорния апарат,на книжките(поднасяй му ги както му харесва,може да не ги четете,а само да му разказваш по картинките и да ги обсъждате),щом си го гледаш ти,говори му много,опитвай се да го провокираш да ти отвръща и не го разбирай прекалено,в смисъл,той трябва да разбере,че за да го разбира мама трябва да говори,а не само ти да усещаш без думи какво иска и казва...това много ще го ядосва ,но после може да го накара да се опитва да ти говори.
успех

Наистина не бързай с  Nootropil-ла. Той се изписва за доста по големи деца с проблеми.
По отношение на стреса от оставянето при бабата и това с отказването от биберона, твърде е възможно. Ако е по чувствителен, може и от нещо дребно наглед да се стресира.
При нас за съжаление също имаше такъв момент, бях го пратила за един месец при майка ми като първо отделяне и му се отрази явно доста зле.  
А това, което пишеш за съня е странно, на каква база е преценено, че има проблеми със съня, това което чета сега е, че всъщност няма такива.  

А по отношение на гледането на анимационни филмчета, честно казано не е много добра идея, защото децата привикват ТВ, а това е пасивно удоволствие. Колкото се може по малко телевизия е моят съвет.


  Така е, има разлика и то огромна.

а книгите и игрите ако не помогнат,няма да навредят.
за лекарската намеса е ясно.

Правя разлика между това дете на две и половина години да говори неразбираемо или да не говори изобщо. Пеенето на песни и четенето на книжки на никое дете не е навредило. И тук нямам предвид дете, което има сериозни проблеми със слуха или изобщо не разбира какво му се говори, защото подобно състояние е сериозно и не се оправя само с посещаване на логопед, а с намеса на невролог, психолог и какви ли не други специалисти според проблема на детето.
Не зная дали в тази тема го написах или в една друга, но има игри с песни (същите онези, които сме играли с бабите си), които влияят положително, защото свързват речевото и моторното развитие на детето.

Само ако детето проявява интерес и не се изнервя от това. Понякога настояването да повтори нещо или да се прави, че не го разбира с цел да го накара да каже нещо може да има обратен ефект - изнервяне , дори истерия.
На толкова малко дете не се настоява, само се предлага. Ако детето го приема спокойно се продължава и в процеса на игра се учат нови неща. В никой случай детето не трябва да се чувства притиснато да говори, все едно това е някакво задължение. Все пак не става дума за инат, а наистина за невъзможност от негова страна.
Ако не блъска книжките показваш картинки питаш с прости въпроси и сама отговаряш, Това е първия етап.
И книжките трябва да са съобразени с възрастта - има такива за 1,5 - 2 год вземи от тях, С малко текст , почти изцяло с картинки.

Ето тази на издателство Пан е много подходяща, има и за други области от серията (12-18 месеца). Първи стъпки.

Естрея, ти още в началото казваш, че човека си говори, само че на "китайски".
Значи и чува, и може да говори!
Мисля че в такъв случай лекарства не са нужни.
Но продължавай с логопеда и книжките.
Nootropil е нещо подобно на Пирамема. Използва се за "Лечение на дислексия (затруднения при четене и писане) при деца, в комбинация с подходящи мерки като говорна терапия."

И забравих да спомена, че у нас никой не му говори на бебешки и не се лигави, и не това е причината. Говорим му като на голям човек, почти всичко се обяснява защо така, но той си има негов език. На неговия си език "говори" по телефона, разказва ми приказката, но вече е време да започне да ми говори на български. 

Дилянка, определено чува, защото вчера му пуснах един диск с детски песнички и веднага започна да танцува. Танцува още от втория си РД. Празнувахме го в клубче и много му хареса. Имаше много песни и танци и той през повечето време беше на сцената, с микрофон дори. 
Пасинет, точно тази книжка я имаме и я разглеждаме най-редовно. Много обича да показва зайчето. 

Оооооо не бъркайте казването на срички и думи без смисъл с бебешки говор. Под бебешки говор се разбира детето да има думи за определени предмети, които дори и да не са правилните да умее да използва една и съща дума за определено нещо. Т.е. да влага значение в думите. Бръщолевенето на несвързани срички не е бебешки говор.